РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501065 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Е. И. Ц., ЕГН:**********,
от гр. Пловдив, ул.***, против Решение №666/14.02.2024г., постановено по
гр.д.№ 16627/2023г. на РС- Пловдив, с което е отхвърлен искът на
жалбоподателката за осъждането на ответницата Д. К. Ц., ЕГН **********,
от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***, нейна майка, да й заплаща месечна
издръжка в размер от 400 лева , считано от 16.10.2023г. до завършване на
обучението за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно или до навършване на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва
върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и
уважаване на исковата претенция с присъждане на сторените по делото
разноски.
В постъпилия писмен отговор въззиваемата Д. К. Ц., ЕГН **********,
оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.144 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка от родител на
пълнолетно учащо се в средно учебно заведение лице. С обжалваното
решение съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като с
оглед установените по делото доходи и имущество на ответницата
заплащането на издръжка би съставлявало особено затруднение за нея.
Във въззивната жалба срещу решението са изложени доводи, че са
налице предпоставките на чл.144 от СК за уважаване на иска и съдът
неправилно е приел, че майката не е в състояние да предоставя на
ищцата претендираната издръжка без особени затруднения.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав. Постановеното решение, обаче, излиза извън рамките на предявения
иск – за определяне на издръжка на навършило пълнолетие лице, което
продължава средното си образование. Диспозитивът на постановеното
решение съдържа произнасяне за дължимостта на издръжка на пълнолетно
лице, продължаващо средното си образование за срока на обучение до
навършване на 20г. възраст, както и за срока на обучение във висше учебно
заведение до навършване на 25 год. възраст. В исковата молба нито са
изложени обстоятелства, че лицето учи във висше учебно заведение, нито е
формиран петитум за присъждане на издръжка за период, в който лицето учи
във висше учебно заведение. В тази част решението е постановено свръх
петитум, поради което следва да бъде обезсилено като процесуално
недопустимо.
В останалата си част, решението е постановено в рамките на иска, с
който съдът е бил сезирал. При това положение следва да се приеме, че в тази
част решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението съдът намира
следното:
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че ответницата Д. К. Ц., ЕГН
**********, е майка на ищцата Е. И. Ц., която е навършила пълнолетие
2
на 06.10.2023г., както и че последната, е редовна ученичка в 12 „к“ клас
в *** през учебната 2023/2024 година.През 2023г. ищцата е посещавала
езиков курс в „Бритиш Академик Център“, град Пловдив, , при годишна
такса в размер от 556 лева, като е преминала и шофьорски курс същата година
, за което е заплатила 740 лева.Ответницата работи по трудов договор в
„Белла България“АД, като осигурителният й доход за периода м.юли
2023г.- м.януари 2024г. е в общ размер от 12 011, 61 лева или средно месечно
от 1715,94 лева . Съгласно приложената справка от отдел Местни данъци и
такси на община К., ответницата е собственик на апартамент в гр.К., на ½
ид.ч. от апартамент в гр.Пловдив и лек автомобил.На 23.06.2023г. същата е
продала собствената й ½ ид.ч. от апартамента в Пловдив за сумата от 50 000
лева.
В първоинстанционното производство са снети и показанията на
свидетеля Илия Цветков – баща на ищцата , според които дъщеря му е
ученичка в 12 клас в *** редовна форма на обучение.Тази година й предстои
завършване и има желание да продължи образованието си по специалността
„***“. Живеят в едно домакинство, като ищцата не работи и няма доходи и
имущество , от което да се издържа.Разчита на средствата, които свидетелят и
дава , и които възлизат около 10 лева на ден.До училище се придвижва с
автобус, като стойността на месечната карта за градски транспорт е 16 лева.
Ответницата не полага грижи за ищцата и двете не поддържат връзка, като с
навършване на пълнолетие майката е престанала да заплаща и опредЕ.та от
съда месечна издръжка за детето в размер от 163 лева. От показанията на
свидетеля се установява също, че ищцата е боледувала от анорексия, като
лечението на болестта продължава и към настоящия момент, а месечната
стойност на лекарствата нужни за лечението й възлизат в размер на 30
лева.Във връзка с лечението на болестта ищцата спазва специален хранителен
режим , за съблюдаването на който са необходими около 300-400 лева
месечно.По препоръка на лекарите провежда фитнес тренировки и заплаща
55 лева месечно.Според показанията на свидетеля ищцата имала и
стоматологични проблеми , като за проведеното й стоматологично лечение
заплатил сумата от 800 лева , като заплатил и таксата за проведения от
ищцата шофьорски курс.Пред съда бащата на ищцата заявява, че работи в
НЕК, при месечна заплата в размер от 1540 лева.
Според показанията на свидетелката С.Ч., майка на ответницата,
ищцата живее при баща си, а през лятото работила на морето и получавала по
3000 лв. месечно.Според показанията й в момента ищцата работи като
дистрибутор на козметични изделия, а този извод свидетелката направила от
снимките качени във фейсбук.Според свидетелката ищцата вече не страда от
анорексия , а баща й работи в НЕК и получава заплата около 5000 лева и
допълнително монтира климатици. За размера на заплатата му свидетелката
съди по данни от хора, които работят към централите. Според свидетелските
показания ищцата не общува с майка си, която работи в „Белла“ като общ
работник при месечна заплата от 1400 лева. Ответницата живее на квартира в
град Пловдив и заплаща месечен наем в размер от 500 лева, тъй като
жилището й в гр. К. не било ремонтирано и годно за обитаване.Жилището в
3
град К. било купено със средства на свидетелката, а след като ответницата
продала частта си от апартамента в Пловдив й върнала парите.
Преценявайки така събраните по делото доказателства за доходите
и имуществото на ответницата , и отчитайки изключителните нужди на
ищцата от издръжка с оглед нейното влошено здравословно състояние
,продължаващото лечение на заболяването и липсата на доходи и средства за
издръжка, въззивният съд намира предявения иск по чл.144,ал.1 от СК за
частично основателен.
В настоящия случай, релевантният период, за който се дължи
издръжката е сравнително кратък – от 06.10.2023 г. (датата на която ищцата е
навършила пълнолетие и от която претендира издръжка от ответницата на
основание чл.144 от СК) до 13.05.2024 г. (датата на която, според обявеното в
сайта на МОН приключва предвидения срок на редовно обучение на
жалбоподателката в посочената образователна степен – средно учебно
заведение), т. е. касае се за период от 7 месеца. Същевременно учебната
2023/2024 година е била важна за въззивницата, доколкото с успешното й
приключване тя придобива средно образование и може да планира бъдещото
си обучение или въобще професионална и трудова реализация. По делото е
категорично установено и влошеното здравословно състояние на ищцата,
като съдът не кредитира показанията на свидетелката Ч. , тъй като същата не
общува и не комуникира с внучката си и няма преки наблюдения досежно
нейните нужди, развитие и израстване.Въззивният съд приема, че за
лечението на ищцата , подобряване на здравословния й статус, се нуждае от
периодично медицинско проследяване и адекватно лечение, специален
двигателен и адекватен хранителен режим .Горното обосновава извод, че са
налице изключителни нужди, налагащи присъждане на издръжка и с оглед
невъзможността на ищцата да се издържа сама , тъй като не притежава
имущество и не получава доходи от труд.Поради редовната форма на
обучение , присъствието на учебни занятия е задължително, което обективно
създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване
на средства.
При посочените факти относно установените доходи на ответницата ,
липсата на задължения за издръжка към трети на спора лица и краткия
период, за който се дължи издръжката, въззивният съд намира , че заплащане
на издръжка на ищцата в размер от 300 лева не би съставлявало затруднение
за ответницата. Последната и след заплащане на издръжката на
жалбоподателката в размер от 300 лева ще разполага с около 1450 лева от
осигурителния си доход, които, при липса на доказателства за противното, са
напълно достатъчни да обезпечат в цялост жизнените й нужди.
Съобразно изложеното, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът е отхвърлен за сумата от 300 лева месечна издръжка , като вместо това
ще се постанови осъждане на ответницата да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер от 300 лева за периода от 06.10.2023г.- датата на
навършване на пълнолетие на ищцата, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
4
върху всяка просрочена вноска. В останалата част за разликата над 300 лв. до
претендирания размер от 400 лв. месечна издръжка решението ще бъде
потвърдено като законосъобразно.
При тази изход на правния спор в полза на жалбоподателката ще се
присъди сумата от 525 лева-разноски направени в първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от исковата претенция. На
основание чл.38, ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 400
лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение
въззивна жалба.
В полза на въззиваемата Д. Ц. не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства такива да са
били направени.Действително към отговора на въззивната жалба е представен
договор за правна защита и съдействие, но съгласно удостовереното в него,
уговореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство
пред първостепенния съд- по гр.д.№16627/2023г. по описа на ПРС, II бр.с.
Следователно страната е следвало да претендира присъждането му от
първоинстанционния съд , за защитата пред който адвокатското
възнаграждение е било уговорено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №666/14.02.2024г., постановено по гр. д.№
16627/2023г. по описа на РС- Пловдив, II бр.с. , В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на Е. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.*** , за
осъждането на ответницата Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл.
Пловдивска, ул.***, нейна майка, да й заплаща месечна издръжка в размер от
400 лева за периода на обучение във висше училище или до навършване на
25г. възраст, като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ Решение №666/14.02.2024г., постановено по гр. д.№
16627/2023г. по описа на РС- Пловдив, II бр.с. , В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Е. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***,
против Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***, иск по
чл. 144 от СК – за присъждане на месечна издръжка на пълнолетен учащ в
средно учебно заведение в размер от 300 лева , считано от 06.10.2023 г. –
датата на навършване на пълнолетие на ищцата, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***,
да заплаща на Е. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***, месечна
издръжка като пълнолетен учащ в средно учебно заведение в размер на 300
лева, считано от 06.10.2023 г. – датата на навършване на пълнолетие на
5
ищцата до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №666/14.02.2024г., постановено по гр. д.№
16627/2023г. по описа на РС- Пловдив, II бр.с. , В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Е. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***,
против Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***, иск по
чл. 144 от СК – за присъждане на месечна издръжка на пълнолетен учащ в
средно учебно заведение, считано от 06.10.2023 г. – датата на навършване на
пълнолетие на ищцата, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, за разликата над уважения размер от 300 лева до пълния
предявен размер от 400 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***,
да заплати на Е. И. Ц., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***, сумата от 575
лева-разноски направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, от гр. К., обл. Пловдивска, ул.***,
да заплати на адвокат Н. Г. С., със съдебен адрес:град К., ул.“Витоша“№48,
сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с
ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6