Разпореждане по дело №140/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба на С. Г. М., чрез процесуалния й представител адв.А. от БАК насочена против Решение № 2793/04.04.2011 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 3260/2010 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото пред районния съд доказателства/ и в противоречие с материалния закон /КТ и Правилника за образователните дейности на ЮЗУ”Н.Р.”/, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело и прецени приобщените и пред двете инстанции доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е бил спорен факта, че към момента на издаване на атакуваната заповед между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, по което въззивницата е заемала длъжността декан на Правно-историческия факултет в ЮЗУ "Н. Р." гр.Б..

Установява се от приобщените пред районния съд писмени доказателства, че със Заповед №1191 от 25.06.2010 г. ректорът на ЮЗУ "Н. Р." е наредил на шест сътрудници от дирекция “Образователни дейности” на университета, под контрола на заместник ректора доц.д-р Т.П. да извършат проверка в Правно историческия факултет за всички специалности относно студентите, които са се обучавали на индивидуален план на обучение с цел завършване на висшето образование в по-кратък срок, като са сливали две учебни години в една.

Към доклада от проверката ректорът наредил да се приложат копия на първичните документи, с които е разрешено сливането.

В изпълнение на горецитираната заповед посоченият зам.ректор по образователните дейности е уведомил ректора на ЮЗУ”Н.Р.” с доклад вх.№93-01-262 от 01.07.2010 г. за резултатите от извършената проверка в ПИФ.

В Доклада е посочено, че през проверявания период 711 студенти са се обучавали на индивидуален план, като при вземане на решенията за сливане не са посочените правните основания затова, не е спазено изискването за наличие на успех най-малко мн. добър 5 съгласно чл.65 от Правилника за образователните дейности.

Според приложените писмени доказателства със заповед № 170/02.10.2009 г. на въззивницата, в качеството й на декан на Правно-историческия факултет при ЮЗЕ „Н.Р.”, е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение О. К. Б. факт .№95 976.

С друга такава - № 179 /20.10.2009 г., е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентката от специалност “Право” задочна форма на обучение А.Г. Б. факт. № ..., а със заповед № 185 /13.11.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентката от специалност “Право” задочна форма на обучение О. Д. З. факт.№ ...

Съответно със заповед № 153/28.09.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение А. Е. Х. факт.№ ..., със заповед № 171/07.10.2009 г., е наредено да премине на индивидуален план на обучение във втори и трети курс студентът от специалност “Право” редовна форма на обучение Д. А. Ч. факт.№ ..., със заповед № 180/20.10.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение К. В.Н. факт.№ ..., дъс заповед № 155/28.09.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в трети и четвърти курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение И. В.Р. факт.№ ..., със заповед № 181/20.10.2009 г., е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентката от специалност “Право” задочна форма на обучение А. В. Ф. факт.№ ..., със заповед № 176/15.10.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в четвърти и пети курс студентката от специалност “Право” редовна паралелна форма на обучение А.И. В. факт.№ 93665, със заповед №184/13.11.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение Д. П. Д. факт.№ ..., със заповед № 182/20.10. 2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентката от специалност “Право” задочна форма на обучение К.В.К. факт.№ ..., а със заповед № 168/28.09.2009 г. е наредено да премине на индивидуален план на обучение в пети и шести курс студентът от специалност “Право” задочна форма на обучение А. Ч. К. факт.№ ...

Всяка една от цитираните заповеди е издадена от въззивницата, в качеството й на декан на ПИФ при ЮЗУ”Н.Р.” към този момент.

По повод констатациите от проверката с писмо с изх.№ 49-02-51/09.07.2010 г. на зам. ректора на ЮЗУ "Н. Р." от проф.С. М., в качеството й на декан на Правно-историческия факултет, са поискани писмени обяснения относно конкретни обстоятелства, констатирани при проверката, а именно - на какво основание е разрешила обучение на индивидуален план с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на 55 конкретни студенти, които нямат среден успех “мн.добър 5” от следването, изискващ се с Правилника за образователните дейности, включително и на ...

Въззивницата е отговорила с писмо изх.№ 49-02-51 от 08.09.2010 г., адресирано до Ректора на ЮЗУ "Н. Р.", като дала обяснения по посочените обстоятелства.

Конкретно в точка 4 от същите е посочила, че при всички студенти, на които е разрешено обучение на индивидуален план, то разрешението е дадено в съответствие с Правилника за образователните дейности.

Освен това е отбелязала, че за студентите преминали на индивидуална форма на обучение има решения на факултетен съвет отразени в протокол № 1/11.09.2008 г., протокол № 2/31.10.2008 г. и протокол № 7/30.10.2009 год.

С оглед дадените обяснения и твърдените в тях факти с писмо изх.№49-02-60 от 16.09.2010 г., същият зам.ректор, упълномощен със Заповед № 172/13.09.2010 г. на ректора, е поскал от проф.М. в срок до 21.09.2010г. да предостави копия от протоколи, съдържащи решения на факултетен съвет на правно-историческия факултет, с които са определени допълнителни условия по смисъла на чл.65, ал.3 от Правилника за образователните дейности, на които следва да отговарят студенти, желаещи да се обучават по индивидуален план на обучение.

На него въззивницата отговорила с писмо вх.№49-02-60 от 16.09.2010 г., от което става ясно, че е наредила исканата информация да му бъде предоставена.

Цитираните протоколи са приобщени като доказателства по делото от първоинстанционния съд.

Видно от този под № 7/30.10.2009 год., на заседание на факултетен съвет на правно-историческия факултет на ЮЗУ "Н. Р.", състояло се на 30.10.2009 г., е било взето решение за разрешаване на обучението по индивидуален плана на обучение с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на 23 студенти сред които и ...

Установено е от приложената молба от 08.07.2010 г., изходяща от проф.д-р С. М. до Ректора на ЮЗУ "Н. Р.", че с нея е поискано разрешение въззивницата да ползва 40 /четиридесет/ дни компенсация - отпуск за периода от 05.07.2010 г. до 31.08.2010 год.

По повод на нея Ректорът на ЮЗУ „Н.Р.” се е произнесъл със заповед № 649/12.07.2010 г., като разрешил на проф. на ректора на ЮЗУ "Н. Р." ползването на поискания платен годишен отпуск за периода от 05.07.2010г. до 31.08.2010 г.

На 29.09.2010г. срещу подпис на ищцата е връчена заповед № 189/24.09.2010г. на заместник ректора на ЮЗУ "Н. Р." доц. д-р Р.М. упълномощена със заповед №187/23.09.2010г., с която на проф. д-р С. Г. М. декан на Правно-историческия факултет е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл.188, т.1 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.3 от КТ за неспазване на техническите и технологични правила уредени с правилника за образователните дейности изразяващо се в това, че в противоречие с изискванията на чл.65 от Правилника, е разрешено със заповед на декана на Правно–историческия факултет обучение на индивидуален план – завършване на висшето образование в съкратен срок на студенти, които нямат успех от следването си най-малко “мн. добър 5” – на студентите- ...

Видно от приложения Правилник за образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р.", текстът на чл.65, ал.1 от същия е предвидил, че на студенти, завършили успешно най-малко първи курс със среден успех от следването не по-нисък от мн.добър /5/, ръководителят на основното звено може да разреши да се обучават по индивидуален план, с цел: 1 /завършване на висшето образование в съкратен срок и 2/ разширена подготовка в областта на специалността, като се запазва или удължава срокът на обучение.

Съгласно чл.65, ал.3 от Правилника за образователните дейности, студенти, които не отговарят на условията на чл.65, ал.1, се допускат до обучение на индивидуален план по изключение, само ако са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата.

Останалите приобщени по първоинстанционното дело писмени доказателства районнит съд не обсъдил по съществото на спора, като счел същите за неотносими.

При приетото за установено пред него от фактическа страна същият съд приел от правна, че е сезиран с иск е с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от КТ.

Посочил, че законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на процедура при спазването на постъпателно развиващ се динамичен фактически състав – налагането на наказанието е обвързано със срок /чл.194 от КТ/, с издаването на мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от закона съдържание /чл.195, ал.1 от КТ/, и във всички случай тази заповед трябва да следва изслушването на гласните или приемането на писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193, ал.1 от КТ/.

Навел, че фактът на поискване на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан, може да се установява с всякакви доказателства, съобразно установената трайна съдебна практика, на която се позовал изрично.

По отношение конкретния казус приел, че се ангажирали доказателства от страната, която носи доказателствената тежест – работодателя, че обяснения, по повод на започване на дисциплинарна процедура, са изискани от служителя - въззивницата и такива са дадени.

Този си извод районният съд основал на данните от писмените доказателства - писмо на ректора на ЮЗУ до проф.М. с изх.№ 49-02-51/09.07.2010 г., отговор от същата до ректора с писмо изх.№ 49-02-51 от 08.09.2010 г.,писмо изх. №49-02-60 от 16.09.2010 г.на ректора на ЮЗУ до въззивницата и отговор на същата до ректора с вх.№ 49-02-60 от 16.09.2010 г.

Конкретизирал, че с писмо изх.№ 49-02-51 от 08.09.2010 г. в точка 4 от въззивницата са поискани обяснения именно за това на какво основание е разрешила обучение на обучение на индивидуален план с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на 55 конкретни студенти, които нямат среден успех “мн.добър 5” от следването, изискващ се с Правилника за образователните дейности, включително и на ...

Поради това и приел за неоснователно възражението на въззивницата, че не са й поискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказаниеи че не била спазена процедурата по чл.193 от КТ.

Неоснователно районният съд счел и възражението, че двумесечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 09.09.2010 г., поради което наказанието в случая било наложено в нарушение на императивната разпоредба на чл.194 от КТ.

За този си извод изложил съображения, че дисциплинарно наказание може да се наложи, ако не е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението.

Акцентирал, че под “откриване на нарушението” следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт /работодателя или лицето упълномощено по надлежен ред/ на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина.

За случая приел, че докладът на доц.д-р Т. П., с който работодателя е бил уведомен за извършеното дисциплинарното нарушение, за което е наложено и конкретното дисциплинарно наказание, е постъпил при него на 01.07.2010 г. с вх.№93-01-262/ 01.07.2010 г. и това е началния момент на двумесечния срок в който работодателят може да извърши дисциплинарната процедура.

Посочил, че доколкото срокът по чл.194, ал.1 от КТ се брои по месеци и изтича на 01.09.2010 г., то разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ е установила, срокът по ал.1 не тече за времето, през което работникът или служителят е законоустановен отпуск.

В казуса се установило безспорно, че по изрична молба на въззивницата със заповед № 649/12.07.2010 г. на ректора на ЮЗУ "Н. Р." на същатае разрешено ползване на 40 /четиридесет/ дни платен годишен отпуск за периода от 05.07.2010г. до 31.08.2010 г.

Ето защо с тези 40 /четиридесет/ дни следва да се удължи срока за налагане на дисциплинарно наказание и следователно срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 11.10.2010 г.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на въззивницата на 29.09.2010 г., т.е. в рамките на предвидения в закона двумесечен срок.

По отношение материалната законосъобразност на дисциплинарното наказание районният съд изложил доводи, че фактът на наличие на валидно трудово правоотношение при издаването и връчването на процесната заповед между страните по делото, не е спорен.

Навел, че като всяко правоотношение и трудовото има свое съдържание, част от което е задължение на работника/служителя да изпълнява възложената му работа и да спазва техническите и технологичните правила. В случая въззиваемият санкционирал с дисциплинарно наказание “Забележка” въззивницата за неспазване на техническите и технологични правила уредени с правилника за образователните дейности, изразяващо се в това, че в противоречие с изискванията на чл.65 от Правилника за образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р." е разрешила със заповед като декан на Правно–историческия факултет обучение на индивидуален план с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на 12 конкретни студенти, които нямат успех от следването си най- малко мн. добър 5, а именно: ...

Районният съд отчел, че в нормата на чл.65, ал.1 от Правилник за образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р." е регламентирана възможността ръководителят на основното звено да разреши да се обучават по индивидуален план с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на студенти, със среден успех от следването не по-нисък от Много добър / 5 /, както и че съгласно чл.25 , ал.1 от Закона за висшето образование основни звена на висшето училище са факултетите, а съгласно чл.26, ал.9 от ЗВО деканът ръководи факултета.

Съобразил и нормата на чл.65, ал.3 от Правилника за образователните дейности на ЮЗУ”Н.Р.”, според която студенти, които не отговарят на условията на чл.65, ал.1, се допускат до обучение на индивидуален план по изключение, само ако са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата.

При тези материални разпоредби преценил факта, че въззивницата не е оспорила в исковата си молба обстоятелството, че изброените в атакуваната заповед студенти, не са имали успех от следването най-малко много добър / 5 /, към момента, когато им е разрешила да се обучават по индивидуален план, нито е въвела твърдение, че те са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата.

Същата е поддържала в хода на производството пред районния съд /а и пред въззивната инстанция/, че тя, като декан, въз основа на решения на факултетен съвет, е издала заповед, с което е изпълнила неговите решения.

Районният съд съобразил обаче, че в случая решението на факултетен съвет, с което е разрешено обучението по индивидуален план на обучение с цел завършване на висшето образование в съкратен срок на 23 студенти сред които и изброените в атакуваната заповед: ..., е взето на 30.10.2009г. и е обективирано в Протокол №7 / 30.10.2009г.

Съобразил още, че изброените в атакуваната заповед за дисциплинарно наказание актове на декана на правно –историческия факултет за разрешаване обучението по индивидуален план на изброените студенти са с по-ранни дати, както следва: Заповед № 170от 02.10.2009 г. на декана проф.д-р С. М. за преминаване на индивидуален план на обучение на ...

При тези факти направил извод, че към момента на издаване на гореизброените заповеди от въззивницата, в качеството й на декан на Правно-историческия факултет, решение на факултетен съвет по този въпрос не е имало.

Същото е взето едва на 30.10.2009г., поради което и неоснователно се явявало твърдението на въззивницата, че тя, като декан, въз основа на решения на факултетен съвет, е издала заповед за разрешаване на посочените в заповедта за дисциплинарно наказание лица да преминат на индивидуален план на обучение, като завършат висшето си образование в съкратен срок.

Районният съд приел, че в този смисъл е налице извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на въззивницата, свеждащо се до неспазване на техническите и технологични правила уредени с Правилник за образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р.", като е допуснато нарушение на чл.65, ал.1 от същия.

Горното т.к. проф.М. е наредила преминаване на преминаване на индивидуален план на обучение на дванадесет студенти /изброени поименно в заповедта/, които нямат среден успех от следването си поне много добър /5/ и не са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата.

Първата инстанция преценила още, че работодателят се е съобразил с критериите по чл.189 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание, като е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, вкл. и че в заповедта било налице и съответствие на фактическото описание на нарушението с неговото нормативно определение.

Затова и заповедта за дисциплинарно наказание била законосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от КТ – неоснователен.

Настоящата инстанция не обсъжда по същество приобщените пред нея писмени доказателства, доколкото същите не установяват релевантни за предмета на спора факти.

В т.см. валидността и законосъобразността на заповедта под № 2445/13.11.2009 г. на ректора на ЮЗУ”Н.Р.”, не са предмет на производството.

При гореустановеното въззивната инстанция, при извършване на въззивна проверка на атакуваното съдебно решение във връзка с наведените оплаквания в жалбата, прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивницата, ищец в първоинстанционното производство, е останала недоволна от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу негоса неоснователни, последнитесъображения:

Районният съд е обсъдил всички относими за предмета на спора доказателства, ангажирани от страните по делото в хода на първоинстанционното производство, след което при анализа им по отделно и в съвкупност е установил точно релевантните за предмета на спора факти.

В този смисъл правнонесъстоятелни са оплакванията на въззивницата, че районният съд е извършил едностранна и превратна преценка на събраните доказателства, което му е попречило да установи точно релеватните по производството факти.

Въззивната инстанция счита, че след установява на последните районният съд е приложил точно относимия материален закон.

Мотивите му в тази насока, досежно спазване на процедурата по налагане на процесното дисциплинарно наказание от страна на работодателя, вкл. – наличието на материалните предпоставки за това и адекватността на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение са достатъчно пълни и подробни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което и за избягване на излишно приповтаряне въззивният съд препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Като допълнение във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, настоящата инстанция излага и следното:

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателката, че при провеждане на дисциплинарното производство работодателят не е спазил разпоредбата на чл.193 КТ, като разменената между нея и ректора на ЮЗУ”Н.Р.” кореспонденция била служебна и тя не била уведомена, че всъщност е поканена да даде обяснения по повод отпочнато спрямо нея дисциплинарно производство.

Следва изрично да се отбележи, че спазването на задължението за изслушване на работника или служителя или за приемане на писмените му обяснения от страна на работодателя, при провеждане на дисциплинарно производство, е задължение на работодателя, въведено от законодателя преди всичко заради необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.

Нормата на чл.193 КТ обаче не е установила формални правила за иницииране на дисциплинарно производство, нито форма за покана на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмената покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство.

Трайната съдебна практика е приела, че с оглед същността на обясненията, които се явяват средство за защита, при осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника или служителя доказателства, необходими за обективна преценка по повод конкретно извършено нарушение и неговата тежест, от значение е достигането на отправената покана – писмена или устна, за даване на такива обяснения до адресата /в т.см. Определение № 352/07.03.2011 г. по гр.д.№ 1432/2010 г., ІV г.о. на ВКС/.

А в случая е безспорно установен факта, че от страна на работодателя са поискани писмени обяснения от въззивницата за точно и конкретно определени случаи, вкл. с пояснението, че обясненията следва да съдържат информация относно това на какво основание са били извършени конкретните действия от страна на проф.М., в качеството й на декан на ПИФ при ЮЗУ”Н.Р.”.

За тези случаи тя е дала и конкретни писмени обяснения, вкл. след поискване е предоставила и съответните доказателства за твърдените от нея в тях факти.

Ето защо и въззивната инстанция намира, че т.нар. кореспонденция между страните всъщност е проведена процедура по л.193 КТ.

По отношение на оплакването досежно неспазването на сроковете по чл.194 КТ при издаване на атакуваната заповед, въззивната инстанция изцяло препраща към изложените мотиви на районния съд в тази насока, които са изцяло съобразени както с установеното от материални закон и в унисон с трайната съдебна практика.

По отношение оплакването за материална незаконосъобразност на атакуваното решение, предвид неправилното тълкуване на чл.65, ал.1 от Правилника за образователните дейности на ЮЗУ”Н.Р.” въззивната инстанция счита за необходимо да добави и следното:

Граматическото, логическо и систематично тълкуване на горепосочената норма водят на извод, че ръководителят на основното звено, какъвто е безспорно деканът на факултета, има право да разреши да се обучават по индивидуален план студенти, които отговарят на две кумулативно предвидени изисквания – 1/ да са завършили успешно най-малко първи курс и 2/ да имат среден успех от следването не по-нисък от мн.добър /5/.

Това тълкуване се налага поради целите, към постигането на които е насочено така предвиденото правомощие на ръководителя на основното звено, изрично посочени в чл.65, ал.1 от Правилника, а именно – 1/ завършване на висшето образование в съкратен срок или 2/разширена подготовка в областта на специалността, като са запазва или удължава срокът на обучение.

Именно тези цели водят на категоричен извод, че изискването към студентите да имат среден успех от следването не по-нисък от мн.добър /5/ се отнася не само за успеха им в първи курс, т.к. по-ранното завършване и разширената подготовка в областта на специалността предполагат много добри знания в съответната област на науката, като успешното завършване на първи курс от обучението с успех, не по-нисък от посочения е предвидено на самостоятелно основание,защото не е логично да се разрешава индивидуално обучение на студенти, които още не са завършили първата си година и чиито знания и възможности не са проверени.

Поради изложеното въззивната инстанция намира, че районният съд е приложил правилно материалната норма на чл.65, ал.1 от Правилника и оплакванията на въззивницата в обратната насока са несъстоятелни.

Ето защо по отношение на атакуваното решение не са налице сочените във въззивната жалба и поддържани в с.з. основания за отмяна и същото, като правилно, вкл. в частта за разноските, която е постановена в съответствие с нормата на чл.80 и чл.78, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, следва да се потвърди.

На осн.чл.80 ГПК и с оглед изрично направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и представения списък за сторените такива от страна на въззиваемия, въззивницата следва да заплати на последния сумата от 200 лв. за възнаграждение на процесуалния му представител.

Мотивиран от горното и на основание чл.269 – чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2793/04.04.2011 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 3260/2010 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА С. Г. М. – ЕГН * с адрес гр.Б., площад «Г.» № 1, .4, Правно исторически факултет на ЮЗУ»Н. Р.» да заплати на Ю. У. «Н. Р.» Б., с адрес гр.Б., ул.»И. М.» № 66, представляван от Ректора профессор И. М. сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото пред въззивната инстанция за възнаграждение на процесуалния му представител.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: