Решение по дело №6548/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3547
Дата: 26 септември 2019 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20195330106548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3547                      26.09.2019 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6548 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищецът П.В.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.М., е предявил против П.И.И., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 2233/ 2019 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2115/ 11.03.2019 г., сума в размер на 800 лева, представляваща връщане на остатък от платена цена в общ размер на 1 500 лева по договор за доставка на еднодневни пилета от 16.10.2017 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда- 06.02.2019 г., както и разноските по делото в общ размер на 325 лева.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че на 16.10.2017 г. между страните се сключил устен договор, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца през 2018 г. еднодневни пилета на цена от 0, 65 лева на брой, на обща стойност от 1 500 лева. Като краен срок на доставката бил уговорен м. април 2018 г., който бил и обичайният срок за зареждане с малки пилета. Ищецът веднага заплатил съответната сума на ответника, който му издал разписка, написана и подписана от него в тази връзка. Ответникът обаче не изпълнил задължението си, въпреки многократните напомняния и обещания от негова страна. В последствие казал, че не може да достави пилетата, като обещал до края на 2018 г. да върне получените пари. Двамата развалили договора през м. май 2018 г. Ответникът на няколко пъти чрез изипей върнал част от сумата- общо 700 лева, като останало да дължи още 800 лева, които не бил върнал и до момента. За събиране на сумата било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело 2233/ 2019 г. на ПРС, XXI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Длъжникът обаче депозирал възражение в срок, че не дължи, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендира разноски.  

В първото съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от разписка от 16.10.2017 г. за получена от ответника сума от 1 500 лева, дадена от ищеца за закупуване на еднодневни пилета и шест броя разписки за частични плащания от ответника в размер на общо 700 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 17.09.2019 г.). Св. М.В.П.- **** на ищеца, посочва, че през 2017 г. ищецът предал на ответника сумата от 1 500 лева- аванс за закупуване на пилета, като и преди това двамата имали подобни отношения. Ответникът обаче не доставил стоката, поради което ищецът си поискал парите и му било обещано, че бъдат върнати до края на 2018 г. На части обаче били върнати само 700 лева, като останали дължими 800 лева, които още не били платени, въпреки обажданията за това.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 20.05.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. на адреса си отново лично на 02.07.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

            На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в общ размер на 25 лева (лист 11) и платено адвокатско възнаграждение, търсено в минималния размер по Наредбата от 300 лева (л. 10).

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2115/ 11.03.2019 г., издадена по частно гр. дело № 2233/ 2019 г. на ПРС, XXI г. на ПРС, П.И.И., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на П.В.П., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща връщане на остатък от платена цена в общ размер на 1 500 лева по договор за доставка на еднодневни пилета от 16.10.2017 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда- 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН: **********,***, да заплати на П.В.П., ЕГН: **********,***, разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :   /п/

 

Вярно с оригинала.

АД