Р Е Ш
Е Н И Е
София, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1073/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от А.М.Р., ЕГН **********, чрез адв. Д.Н.
- ЛАК, със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2018 до
окончателното изплащане и сторените разноски – адвокатско възнаграждение по чл.
38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2016 г.
около 19 ч. в гр. Ловеч на уличното платно пред вх. „А” на бл. ***в ж.к.
„Младост”, при управление на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, ДК № ********ВВ,
П.Б.П.,***, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на Ц.П.П., с когото ищцата живеела във фактическо съжителство.
По случая е образувано Следствено дело № 57/2016 г. по
описа на ОСлС - Ловеч. След приключване на досъдебното производство, делото
било внесено с обвинителен акт срещу виновния водач, като към момента на
предявяване на иска то е било висящо пред Окръжен съд - Ловеч.
Ищцата твърди, че от 18 години живеела с починалия на
съпружески начала. Между тях била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност
и подкрепа. Ищцата изживяла тежко загубата на своя близък. С неговата смърт тя
безвъзвратно била лишена от подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване
на радостни или трудни моменти. Загубата му се отразила изключително тежко на
здравословното и емоционално й състояние.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. з.п. №
BG/23/116002000942, валидна до 01.08.2017 г.
Ищцата твърди, че е предявила доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение. Образувана била преписка по щета №
0411-550-0002-2017 г., но ответното дружество отказало плащане.
По изложените съображения предявява настоящия иск срещу ответното
дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в посочения по –
горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е гласни такива.
В хода по
същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи с всички законни
последици, вкл. и разноски по списък.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва обстоятелството, че ищцата и пострадалия са живели
във фактическо съжителство.
Оспорва механизма на ПТП, както и пряката причинно -
следствена връзка между вредоносния резултат и настъпилото ПТП. Счита, че
пострадалия е страдал от предходни и придружаващи заболявания, които са допринесли
за настъпване на леталния изход.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пешеходеца Ц.П., който е нарушил вменените му по смисъла на чл.
107 и сл. ЗДвП задължения. Счита, че той е навлязъл внезапно на платното за
движение, като се е движил неправилно по него, на необозначено място,
движението и пресичането, по което, не е било безопасно.
Оспорва размера на предявения иск, като счита същият за
завишен с оглед степента и характера на получените телесни увреждания.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и началния
момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния
иск.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да постанови решение, като
отхвърли иска изцяло и му присъди разноски по списък. Направил е възражение за
прекомерност на адвокатското възнагражедние на представителя на ищцовата
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 05.09.2016 г. около 19
ч. в гр. Ловеч на уличното платно пред вх. „А” на бл. ***в ж.к. „Младост”, при
управление на л.а. „Фолксваген”, модел „Пасат”, ДК № ********ВВ, П.Б.П.,***, причинил
ПТП, в резултат на което починал пешеходецът Ц.П. П., с когото ищцата живеела
във фактическо съжителство от 1999 г. до смъртта си.
По делото не се спори, а и се установява от
доказателствата по делото, че за станалото за станалото ПТП с присъда №
2/23.02.2018 г. на Ловеики окръжен съд, наказателен състав водачът на л.а.
„Фолксваген”, модел „Пасат”, ДК № ********ВВ П.Б.П. е признат за виновен за
това, че е причинил смъртта на Ц.П.П.и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 13.03.2018 г.
По делото не се
спори за наличието на застрахователно правоотношение за автомобила, чиито водач
е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/23/116002000942, валидна до 01.08.2017 г.
Доказа се също, че ищцата е предявила пред застрахователя
– ответник доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като
е образувана щета № 0411-550-0002-2017 г., но такова заплащане й е отказано.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, назначена по искане на ответника, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че причината за смъртта на Ц.П. П., въпреки проведеното оперативно
лечение и реанимация, е тежката черепно-мозъчна травма, получена при катастрофата,
с резултат: неовладяем мозъчен оток и потискане на жизнено важни мозъчни
центрове: сърдечно - съдов и дихателен,
довели до сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност.
Според експерта, предходните заболявания на
пострадалия са отразени в Справка от регистрите на НЗОК за лицето Ц.П.П.и те
са: хиперплазия на простата и хипертонична болест. В съдебномедицинската
аутопсия №126/06.07.16г. като придружаващи заболявания са отбелязани:
генерализирана атеросклероза; хипертонична болест; ХИБС /хронична исхемична
болест на сърцето – стари инфаркти, миокардиосклероза, белодробен емфизем/.
Направен е извод, че както описаните заболявания, така и възрастта на
пострадалия не са повлияли за настъпването на леталния изход, дължащ се на
тежката черепно - мозъчна травма.
В хода на делото е изслушано и прието
заключение по назначената, също по
искане на ответника, съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява следния
механизъм на ПТП: На 05.09.2016 г. около 19,00 ч., в гр. Ловеч, ж.к. „Младост”,
косо на пътното платно, пред жилищен блок № ***и денонощен магазин „Кики”, е
бил паркиран лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ******* Предната част на
автомобила е била насочена в северозападна посока, а задната - в югоизточна. В
определен момент водачът на автомобила, влиза в него, запалва двигателя и
потегля на заден ход. В същото време по уличното платно, в посока север, се
движи пешеходецът Ц.П.. Настъпил е удар между лекия автомобил и пешеходеца.
Ударът е със задна част на автомобила на около 58 см. вдясно от левия му край,
в предната дясна част на тялото. Скоростта на движение на автомобила към
момента на удара е била около 7 км/ч. Вследствие на удара пострадалият е паднал
по гръб. Произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието и видимостта е била добра. Няма данни какво е било
времето, н,о поради факта, че пред блока е имало пейки и по това време на тях
са били седнали жени и са си говорели, вещото лице прави предположение, че
времето е било сухо и не е валял дъжд. Няма данни за натовареността на
движението, но, според данните по делото, от двете страни на улицата е имало
паркирани автомобили. От лявата страна /в посока север/ автомобилите паркират
напречно на платното за движение, а от дясната успоредно. В материалите по
делото няма сигурни данни за наличието на друг автомобил, който да е
ограничавал видимостта на водача. Вещото лице заявява също, че пешеходецът
не е попаднал в невидима зона, за водача на лек автомобил „Фолксваген” с рег. №
*******
Мястото на удара по протежение на платното за движение е
непосредствено преди пътя който води към магазин „Кики”, срещу вход „А” на блок
***на ж.к. „Младост”, а по широчина - около средата на платното за движение,
или на около 5,4 - 5,5 м. вдясно от левия край на същото платно, за посоката на
движение на пешеходеца. От двете страни на платното за движение има тревна
площ, като няма данни за обозначен тротоар.
Експертът
прави извод, че към момента на настъпване на произшествието скоростта е била
около 7км/ч. Скоростта на движение на пострадалия пешеходец не може да бъде
определена по технически път, но, според свидетелските показания той се е
движел бавно и, пред вид неговата възраст - над 70 му е определена средна
скорост 2,5 км/ч, като към момента на катастрофата са възможни два варианта
– да е продължавал движението си или да
е бил спрял, а към момента на удара е бил зад автомобила, на около 0,58 см.
навътре от левия му край, с лицева част, сочеща посока север.
Нататък
в заключението вещото лице е разгледал два варианта относно възможността на
пешеходеца да възприеме лекия автомобил, респ. да избегне удара с него: - а/ към
момента на потеглянето на автомобила пострадалият да е бил на 2,5 м. от мястото
на удара, при условие, че е вървял без спиране или – б/ пешеходецът да се е
спрял ида е стоял в продължение на около
3,6 секунди и към момента на потеглянето на автомобила да е бил на мястото на
удара. Направен е изводът, че и при
двете хипотези той обективно е могъл да възприеме извършващия маневрата „движение
на заден ход“ л.а. „Фолксваген Пасат”.
Отделно от
това, времето, изминало от момента на потеглянето на автомобила до момента на
удара – 3,6 сек., от техническа гледна точка е давало възможност на пострадалия
при време за реакция 1,2 сек. в оставащите 2,4 сек. да се спре, при вариант а/
или да се върне назад при вариант б/, като и при двата варианта той би бил извън
коридора на движение на автомобила.
Според
вещото лице, следва да се има пред вид, че извършването на тези действия
/спиране, или връщане назад/ е свързано с предвиждането от страна на
пострадалия, че автомобилът при маневрата „заден ход“ ще се приближава към
него, както и с преценката на какво разстояние автомобилът ще се измести към П..
В
съдебно заседание, в отговор на поставените от страните въпроси, експертът
потвърди заключението си.
Във връзка с възраженията на
ответната страна относно механизма на ПТП, съдът разпита като свидетел водача на МПС, причинил катастрофата П.П.. В показанията
си той заяви, че катастрофата е станала на 05.09.2016 г., той е карал колата си
Фолксваген пасат. Произшествието е станало в гр. Ловеч, пред бл. *******където
няма паркинг, няма и кръстовище. Свидетелят е връщал на заден ход, качил се в
паркирания пред магазина автомобил, включил на задна скорост, обърнал се назад,
погледнал в дясното огледало и в страничните огледала, установил, че няма
никого и тръгнал. Ударил пострадалия със задната част на автомобила, не видял
откъде е дошъл той, не разбрал и в каква посока е вървял. По – нататък
свидетелят заяви, че на тази улица винаги има паркирали автомобили, а
движението на пешеходците става по улицата, няма тротоар, минава се между
блоковете, след тревната площ е циментирано на разстояние повече от метър и се
минава оттам.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита като
свидетели нейната дъщеря Л.Д..
В
показанията си тя заяви, че Ц.П.
е втори мъж на майка й, като двамата живеели заедно без брак повече от 18
години. Веднага след катастрофата е отишла на местопроизшествието, двете с
майка й са отишли в болницата, където пострадалият П. е бил закаран с
линейката, но оттам са им казали, че ще го закарат в болницата в гр. Плевен.
Взели някои необходими неща и отишли, като получили информация, че операцията е
минала успешно, но нищо повече не може да се направи, трябва да се чака до
сутринта. На сутринта разбрали, че Ц.П. е починал. Майка й се сринала
психически, изпаднала в шок. Дала й пари за организиране на погребението,
свързали се с погребална агенция, отишли да вземат починалия от моргата в гр.
Плевен. Свидетелката заяви, че е приела П. като баща, поддържали много добри
отношения, двамата с майка й й ходели на гости, тя също ги посещавала.
Пострадалият бил на 77 години, в добро здравословно състояние, от време на
време само вдигал кръвно. Сега майка й
се чувства зле, много е самотна.
Тя заяви още, че Ц.не е имал деца от предишен брак,
казвал, че ищцата и дъщеря й са неговата опора, както и той бил тяхната. Имал
сестра, но не контактували с нея, свидетелката я видяла на погребението, защото
П. казвал, че е много лош човек.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
е за изплащане
от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата А.М.Р. от станалото на 05.09.2016
г. ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинените от катастрофата
травми, със законните последици – лихва от датата на увреждането и разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната
фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен
начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и да се определи по справедливост от
съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания, които ищцата е понесла в резултат на смъртта
вследствие катастрофата на човека, с който е живеела на съпружески начала 18
години, като се вземат пред вид всички обстоятелства, приети за доказани по
делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния. Доказа се, че вследствие катастрофата е починал човекът,
който 18 години е бил нейна опора, с когото тя живеела на съпружески начала. В
резултат смъртта му тя е понесла
изключително тежка психическа травма, страдание от психическо и емоционално
естество, което бе доказано от показанията на разпитаната по делото свидетелка,
нейна дъщеря. Страдание от загубата на близък човек, което не е отшумяло и
досега.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди е доказан по основание, като следва да се разгледа и възражението на ответника за неговото
намаляване вследствие съпричиняване от страна на пострадалия. В тази
насока, след подробна преценка на приетата и неоспорена съдебно –
автотехническа експертиза, съдът приема това възражение за недоказано, въпреки направените два хипотетични извода на вещото
лице, че обективно пострадалият е имал възможност да възприеме лекия автомобил
и да реагира, пред вид даденото от експерта уточнение, че извършването на тези
действията спиране или връщане назад от пострадалия пешеходец е свързано с
предвиждането от негова страна, че автомобилът при маневрата „заден ход“ ще се
приближава към него, както и с преценката на какво разстояние към него автомобилът
ще се измести.
По изложените съображения съдът приема, че сумата за адекватна оценка на претъпените от
ищцата и доказани в производството неимуществени вреди, възлиза на сумата 100 000
лв. и за тази сума предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законните последици – законна лихва, считано от завеждане на щетата
– 18.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
При този изход на спора на адвоката на ищцовата страна адв.
адв. Д.Н. - ЛАК, със съдебен адрес:***, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 3 530 лв. и допълнително
адвокатско възнаграждение за участие в пет съдебни заседания – 300 лв., или
общо 3 830 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т. по уважения иск в
размер 4 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******София, ул. „*******да заплати на А.М.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Д.Н. - ЛАК, със съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв. Д.Н. - ЛАК,
със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 3 830 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в
размер 4 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: