Решение по дело №1898/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1895
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180701898
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№1895

гр. Пловдив, 26 октомври 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1898 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „ИЛИЯР“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 1 юг, чрез управителя М.П.Н., против ревизионен акт № Р-16001619007129-091-001/15.05.2020 г., издаден от И.К.К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Г.С.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 311 от 06.07.2020 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта, в която на дружеството не се признава право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 7 423,75 лв. и прилежащи лихви 3 094,44 лв., и е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 5 012,74 лв., ведно с прилежащи лихви от 2 619,82 лв.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Твърди се, че същият е неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н.. Счита изводите на органа по приходите за приложението на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО неправилни. Позовава се на Регламент № 702/ 2014 на ЕК. Излага подробни съображения относно допустимостта на отделните активи като разход по смисъла на посочената правна норма. В тази връзка представя и писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., намира жалбата за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за  установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция ОДОП – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията на дружеството е започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619007129-020-001/07.11.2019 г. от И.К.К. – началник сектор в ТД на НАП – Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до 3 месеца, считано от връчването на заповедта, което е сторено на 18.11.2019 г. по електронен път. Съобразно цитираната заповед ревизираният период обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. и по ЗДДС  г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. Срокът на ревизията е бил удължен със заповед № 16001619007129-020-002/14.02.2020г. и заповед № 16001619007129-020-003/ 16.03.2020г. В законоустановения срок съгласно чл. 114, ал.1, изр. първо във връзка с чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад, констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт.

Всички цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., и приложения към нея, и заповед № РД-09-2428 от 13.12.2019 г. с приложения, издадени от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

Ревизионният акт е обжалван изцяло пред директор дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който с решението си го е изменил относно размера на задължението за 2015г.

Предмет на обжалване е непризнато от органите по приходите на корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО. С  ревизията е установено, че за част от декларирания преотстъпен корпоративен данък дружеството не е спазило изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, относно инвестирането му в нови сгради и нова земеделска техника, касателно следните активи: за 2014 г. – „черешови дръвчета“ на стойност 13 860,00 лв.; инвертор за соларни батерии към мобилно съоръжение с автономно захранване - 958,33 лв. и фотоволтаичен модул към мобилно съоръжение автономно захранване – 1 873,32 лв.; акумулатори 6 бр. към мобилно съоръжение с автономно захранване – 1 830,00 лв.; супер мултифилтър /захранване - трактор/ - 969,00 лв.; за 2015 г. - черешови фиданки на стойност 1 040,00 лв. и черешов посадъчен материал - 480 бр. на стойност 9 600,00 лв.; окомплектовка за слънчева система към мобилно съоръжение с автономно захранване на стойност 2 683,33 лв. и лаптоп към мобилно съоръжение автономно захранване – 1 524,17 лв.

Установено е, че ревизираното лице е с предмет на дейност отглеждане и продажба на селско-стопанска продукция от засети черешови масиви. Дружеството обработва черешови насаждения на площ от 170 дка (находящи се в землището на с. Бяла река, община Първомай), наети под аренда през ревизираните години по силата на договор за аренда, а впоследствие през 2017 г., т.е. след ревизирания период, собствена земя. Установено е, че дружеството е регистриран земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив към МЗХГ

Представено е заверено копие на регистрационна карта на земеделски производител от 13.01.2012 г. с ЕКАТТЕ регистрация № 56784 със заверки за ревизираните години. От представените доказателства става ясно, че ревизираното лице е сертифицирано за дейност „биологично земеделско производство“ на продукт „череши“, качество „биологичен“, за което притежава съответни сертификати. Приобщени са с протокол документите, представени при извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства относно преотстъпен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г.

При анализа на данните за активите, в които е инвестиран преотстъпеният корпоративен данък, от приходната администрация е констатирано, че част от активите не попадат в обхвата на визираните в чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (в сила от 01.01.2014 г.), а именно да се инвестира в нова земеделска техника, необходима за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Посочено е, че съгласно § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО „земеделска техника“ за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието. Направен е анализ на закупените активи, както следва: 

1. „черешови дръвчета“ за 2014 г. и за 2015 г. - черешови фиданки и черешов посадъчен материал на стойност от 13860 лв., съответно 1040 лв. и 9600 лв., за които е прието, че не е изпълнено условието преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника. Посочено е, че становището на управителя М. Н.а е сходно, тъй като в отговор с вх. № 70-00-2683/04.03.2020 г. лицето декларира, че е допусната грешка и активът е „недопустим“.

2. „Инвертор за соларни батерии към мобилно съоръжение с автономно захранване“ на стойност от 958,33 лв.;

3. Фотоволтаичен модул към мобилно съоръжение автономно захранване на стойност от 1873,32 лв.;

3. „Акумулатори 6 бр. към мобилно съоръжение с автономно захранване“ на стойност 1830 лв.;

4.„Супер мултифилтър“ /захранване – трактор/ на стойност 969,00лв.;

5.„Окомплектовка за слънчева система към мобилно съоръжение с автономно захранване“ на стойност от 2683,33лв.

6. „Лаптоп към мобилно съоръжение автономно захранване“ на стойност от 1524,17 лв.

За всички тях е направен извод, че  не представляват земеделска техника. Посочено е, че активите са с предназначение производство на електричество от слънчева енергия, като нямат специфични характеристики, които да ти класифицират като техника, използвана в земеделието. Прието е, че обичайното потребление на инсталациите е за генериране на електричество от слънчева енергия и няма специфични характеристики, които да ги класифицират като техника, използвана в земеделието. Следователно въпросните активи не са специално предназначени за използване в първичното производство на земеделска продукция /в случая череша/, намират приложение във всички останали отрасли на икономиката, както и в домакинствата. Относно акумулаторите е посочено, че същите са със специализирано предназначение, а именно да предоставят дълготраен и сигурен източник на енергия.Посочено е, че акумулаторите са 6 волтови и работят в група от два, четири, шест или осем броя, в зависимост от нуждите на ползвателя им,  независим източник на енергия са, като най-масовото им предназначение е за голф колички, подопочистващи машини, строителни платформи, плавателни съдове и соларни системи за ел. енергия. Направен е извод, че същите представляват част от соларна система /несамоходна инсталация/, поради което не съставляват „нова земеделска техника“.

Относно „шлем супер мулти филтър“ е посочено, че същият е предпазен шлем, който изцяло лежи на раменете на фермера, анатомичен и ергономичен, като главата може да се движи свободно вътре в шлема, а панорамният визьор позволява пълна видимост; предлага се визьори със затъмнено стъкло, които намаляват отблясъците на слънцето; филтрите са три на брой и при правилна експлоатация гарантират мин. 120 л/мин пречистен въздух; продължителният поток на въздуха генерира позитивно налягане, което премахва всяко усилие по време на дишане, осигурявайки комфорт и възпрепятствайки навлизането на замърсения въздух; изключително олекотен и лесен за употреба, изключително комфортен. Предвид представените характеристики е направен извод, че „супер мулти филтър“ не съставлява земеделска техника по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, а е предпазно средство за тракториста.

По отношение на актива „Лаптоп към мобилно съоръжение автономно захранване“ от приходната администрация е прието, че предназначеният да настройва и контролира соларната система /несамоходна инсталация/ лаптоп не  съставлява „нова земеделска техника“, по аналогия на активите  като елементи на тази инсталация.

Предвид посоченото, стойността на изброените активи са изключени от общата стойност на активите, в които е допустимо да се инвестира преотстъпеният корпоративен данък. Прието е, че не е налице едновременното изпълнение на условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и за ревизираното дружеството не възниква правото на преотстъпване на корпоративния данък, деклариран в подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО за ревизираните години.

По делото пред настоящата инстанция не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, с изключение на предоставено копие от интернет на визуално описание на шлем „супер мулти филтър“.

При така събраните доказателства в хода на ревизията и от жалбоподателя, съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.

По отношение на преотстъпения корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. от страна на органите по приходите е оспорено единствено изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като не е оспорено изпълнението на останалите условия по чл. 189б от ЗКПО. В случая не е спорно и придобиването на въпросните активи, а единствено признаването им за допустими разходи по смисъла чл.189б от ЗКПО.

Разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО урежда преотстъпването на корпоративен данък като право на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на същия закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Преотстъпването на данъка е данъчно облекчение, приложимо спрямо изчерпателно посочени от закона субекти при изпълнение на конкретно посочени изисквания.

Нормата на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, предвижда, е корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

В ал. 2 на текста са уредени условията, чието кумулативно изпълнение законът свързва с упражняване на правото на преотстъпване в т.от 1 до 9, като по т. 1 преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО се въвежда схема за подпомагане под формата на държавна помощ, съгласно схемата за данъчни облекчения „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“, с номер в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия SA. 41183 (2015/XA) има за цел да насърчи инвестициите на земеделските стопани в нови сгради и нова земеделска техника при производството на непреработена растителна и животинска продукция (първично селскостопанско производство

По смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „земеделска техника“ за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието.

Държавната помощ е нотифицирана пред Европейската комисия при спазване правилата на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС) № 702/2014) и се прилага по реда на чл. 189б от ЗКПО, по специално разпоредбата на чл. 14 от посочения Регламент (ЕС) № 702/2014, Глава III, раздел 1 „Помощ за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство“.

Жалбоподателят твърди, че в случая намира приложение именно посоченият регламент по отношение на процесните активи.

Така по отношение на „черешови дръвчета“ за 2014 г. и за 2015 г. - черешови фиданки и черешов посадъчен материал на стойност от 13860 лв., съответно 1040 лв. и 9600лв. жалбоподателят твърди да е налице нормата на чл.14, т.6, б.“ж“ от Регламент № 702/ 2014 на ЕК и този актив е бил закупен за възстановяване производствения капацитет на стопанството. Твърди се, че стопанството му не е било увеличено, а само са заменяни погиналите растения, който разход според него, е напълно допустим съгласно регламента.

Съдът намира направените възражения за неоснователни и недоказани. Съгласно цитираната норма на чл.14, т.6, буква ж) от Регламента в случай на инвестиции, целящи възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, засегнат от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните или вредители по растенията, допустимите разходи могат да включват разходите, направени за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал до нивото, на което е бил преди настъпването на посочените събития;

Съгласно чл.2, пар.16 от Регламента „неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие“ означава неблагоприятни

метеорологични условия като слана, бури и градушка, заледяване, силен или проливен дъжд или тежка суша, които унищожават повече от 30 % от средната продукция, изчислена на базата на: а) предходния тригодишен период; или б) средното количество за три години, базирано на предходния петгодишен период, като от него се изключат най-високата и най-ниската стойност.

           В случая, от страна на жалбоподателя не се сочат доказателства, които да обосновават такъв род климатично събитие, от което  да са унищожени повече от 30% от средната продукция, изчислена по посочения начин, за да се приеме, че извършените разходи за черешови фиданки и черешов посадъчен материал представляват допустими разходи по смисъла на регламента. Поради това и направените възражения съдът намира за неоснователни.

Относно възраженията за активът „Фотоволтаична система“ и „Инвертор за соларни батерии към мобилно съоръжение с автономно захранване“ за приложението на чл.14, т.4 от Регламента съдът намира възраженията за неоснователни и недоказани. Съгласно т.4 от сочената разпоредба на чл.14 инвестицията може да бъде свързана с производството на биогорива или енергия от възобновяеми източници в стопанствата, при условие че това производство не превишава средното годишно потребление на горива или енергия на съответното стопанство, а съгласно предложение 3 Когато инвестициите са в полза на производството на топлинна енергия и електроенергия от възобновяеми източници в земеделски стопанства, производствените съоръжения служат само на собствените нужди от енергия на бенефициера и производственият им капацитет не надвишава еквивалента на комбинираното средногодишно потребление на топлинна енергия и електроенергия от земеделското стопанство, включително от домакинството на земеделското стопанство. Продажбата на електроенергия и подаването ѝ към електроенергийната мрежа е разрешено, при условие че е спазен годишният лимит за лично потребление.

По делото не са представени доказателства посочените изисквания да са били спазени от жалбоподателя, за да се приеме, че е изпълнени условията. Освен това, както правилно е посочил и административния орган, обичайното потребление на инсталациите е за генериране на електричество от слънчева енергия и няма специфични характеристики, които да ги класифицират като техника, използвана в земеделието.

Относно активите  Супер мултифилтър“ /захранване – трактор/ и лаптоп към мобилно съоръжение автономно захранване“ и акумулатори 6 бр. към мобилно съоръжение с автономно захранване съдът намират, че също не са спазени изискванията на ЗКПО, сочени в чл.189б, ал.1,т. 1, тъй като тези активи не представляват земеделска техника. Първият от тях представлява предпазно средство за фермера, а вторият и третият не са специално предназначени за използване в първичното производство на земеделска продукция, напротив, същите намират приложение във всички отрасли на икономиката, а също така и в домакинствата. Твърди се, че лаптопът е предназначен лице да настройва и контролира соларната система /несамоходна инсталация/, но нито посочената инсталация, нито този актив представляват земеделска техника по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, тъй като не може да се определят като самоходна, несамоходна или стационарна машина, съоръжение, инсталация или апарат.

Каза се по-горе в изложението от жалбоподателя не се ангажираха доказателства, касаещи обстоятелството, е тези активи се използват именно в производството на земеделската продукция, което е в негова тежест. Съгласно общите принципи на доказване в процеса, всяка страна следва да докаже  положителните факти, от които черпи изгодни правни последици. В случая неправилно жалбоподателят твърди, че в тежест на ответника е доказването  неизползването им за земеделското производство на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая от страна на жалбоподателя не се доказа спазването на изискванията за данъчно облекчение  както на ЗКПО, така и на Регламент № 702/ 2014 на ЕК, поради което следва жалбата да се остави без уважение.

 

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна поради което следва да бъде отхвърлена, а ревизионния акт в оспорената част следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на  лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИЛИЯР“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 1 юг, чрез управителя М.П.Н., против ревизионен акт № Р-16001619007129-091-001/15.05.2020 г., издаден от И.К.К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Г.С.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 311 от 06.07.2020 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта, в която на дружеството не се признава право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 7 423,75 лв. и прилежащи лихви 3 094,44 лв., и е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 5 012,74 лв., ведно с прилежащи лихви от 2 619,82 лв.

ОСЪЖДА „ИЛИЯР“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 1 юг, чрез управителя М.П.Н., , да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 1074,52лв. (хиляда и седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: