О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 261105 /03,06,2021
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
03,06,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 816/2021 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против
Разпореждане от 21,10,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13627/21,10,2020 г., на
РС Пловдив, XIII гр. състав, с което
отхвърлено заявление с вх. № 272826/20,10,2020 г. от дружеството – жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу
длъжник Б.В.И. с ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на
суми, дължими по сключен между страните договор за кредит №
**********/12,06,2015 г., както следва: сумата от 1150,86 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 10,12,2015 г. до 10,08,2017 г.; сумата от 2623,86
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 2511,38
лв. – законна лихва за периода 10,08,2017 г. до 19,10,2020 г.; сумата от 50,23
лв., представляваща съответната част от заплатената за производството държавна
такса – разликата над присъдения до пълния претендиран от страната размер.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите
на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са
иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на
исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
272826/20,10,2020 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Б.В.И. с ЕГН **********; за суми, дължими въз основа
на договор за кредит № **********/12,06,2015 г. С обжалваното разпореждане РС е
отхвърлил заявлението в частта за посочените по-горе суми като е приел, че
същите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е
налице обоснована вероятност да са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
РС не е изложил никакви съображения, поради които е достигнал до извод
за неравноправност на клаузите, на които се основават коментираните претенции.
При извършване на преценка относно евентуалната неравноправност на процесните
клаузи, настоящата инстанция взе предвид следното:
1/ Относно сумата от 1150,86 лв. се претендира като договорно
възнаграждение за периода от 10,12,2015 г. до 10,08,2017 г.:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен
процент е 41,17 %, а ГПР е 49,90 %, като не е посочена методиката на определяне
на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя
вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че
в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не
може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен
лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с
добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва
да е неравноправна.
2/ Относно сумата от 2623,86 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги:
Сумата се претендира като дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. От характера на посочените в договора "допълнителни
услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на
падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
3/ Относно сумата от 2511,38 лв. – законна лихва за периода 10,08,2017
г. до 19,10,2020 г.:
Сумата се претендира като обезщетение за забавено плащане, като
дължимите по договора главници са две: по договора за кредит и по договора за
заплащане на допълнителни услуги, за всяка от които е уговорена отделна месечна
вноска. Доколкото обезщетението за забава се претендира общо, а едната от двете
главници се приема за дължима въз основа на неравноправна клауза /вж. т. 2/,
при липса на възможност за събиране на доказателства в настоящото, не може да
се извърши преценка относно размера на обезщетението за забава, дължимо по
отношение главницата по кредита. Поради това и тази претенция следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане, макар и немотивирано,
следва да се приеме за правилно като резултата си и да бъде потвърдено. Затова
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21,10,2020 г., постановено по ч. гр. д. №
13627/21,10,2020 г., на РС Пловдив, XIII гр. състав, с което отхвърлено
заявление с вх. № 272826/20,10,2020 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване
на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Б.В.И.
с ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на суми, дължими по
сключен между страните договор за кредит № **********/12,06,2015 г., както
следва: сумата от 1150,86 лв. – договорно възнаграждение за периода от
10,12,2015 г. до 10,08,2017 г.; сумата от 2623,86 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 2511,38 лв. – законна лихва за
периода 10,08,2017 г. до 19,10,2020 г.; сумата от 50,23 лв., представляваща
съответната част от заплатената за производството държавна такса – разликата
над присъдения до пълния претендиран от страната размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: