Р Е Ш Е Н
И Е
№ …
…
град Кърджали, 27.11.2023 год.
Административен
съд – Кърджали, ………………………….…………...…
в открито ………………………………….…..
съдебно заседание на тридесет и
първи октомври …....……………………………………………………...………..……….………
през 2023/две хиляди двадесет и
трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………….........…………………….......................
Павлина Петрова ..................................................
разгледа докладваното от …………………………………………...….
съдията Виктор
Атанасов ……….……….………….....
административно дело .… №593 …..… по описа за
........................................
2022 год. ……….…….…..………….
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, предл.I/първо/, във
връзка с чл.56, ал.1 и ал.2 от
Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от
Д.Д.В., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез адвокат Д.Д. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год., издадено от
главния архитект на община Кърджали, на „Балканстрой - Инженеринг” ООД ***,
за поставяне на „Навес в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, с площ 39.37 кв.метра.
Жалбоподателката твърди в жалбата, че е
собственик на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор №*** по КККР на ***, със
стар идентификатор УПИ **, пл.сн.№***в кв.***, находящ се в ***, а собствеността върху останалите ¾
ид.части била на „Балканстрой - Инженеринг” ООД,
представлявано от управителя Д. И. А., като двамата били съсобственици на
цялото място в идеални части, без разпределение на реално ползване на
поземления имот. Твърди, че на 29.11.2022 год., по време на открито съдебно
заседание по гр.дело №32/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, между
страните Д.В., като ищец и „***” ООД, като ответник, третото лице - помагач
„Балканстрой - Инженеринг” ООД, привлечен в процеса от ответника, представил
като доказателство пред съда процесното разрешение за
поставяне и тогава за пръв път жалбоподателката, като
съсобственик на ПИ, узнала за него и се запознала със същото. Жалбоподателката твърди също, че то не й е било връчвано
преди, нито е било искано нейното изрично писмено съгласие за издаване на този
административен акт и че узнаването за него е с дата на о.с.з. - 29.11.2022
год., когато документът бил представен в съдебната зала по гр. дело №32/2022
год. по описа на Районен съд - Кърджали, поради което в срок обжалва същото
пред съда, като заинтересована страна, тъй като счита, че този акт засяга нейни
законни права и интереси, тъй като се легитимира като съсобственик на имота.
Жалбоподателката Д.В. заявява в жалбата, че счита Разрешение за поставяне
№17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на Община Кърджали за
незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с материалния
закон, както и при съществени нарушения на административно-процесуалните
правила и при неспазване на целта на закона - основания за оспорване по чл.146,
т.1 - 5 от АПК, като моли съда да го отмени изцяло. Излага аргументи за това,
като твърди, че безспорно към датата на подаване на заявлението - 01.04.2022
год., която била и датата на издаване на разрешението, собственици на ПИ с
идентификатор №*** по КККР на ***, със стар идентификатор УПИ **, пл.сн.№***в кв.***, находящ се в ***,
са Д.Д.В. и „Балканстрой - Инженеринг” ООД, в режим
на съсобственост по идеални части и че съсобствениците нямали разпределение на
реално ползване на съответната си част. Твърди, че разрешението е издадено в
нарушение на нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, която изисква в чужди поземлени
имоти, разрешение за поставяне на обекти да се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот, т.к. при при режим на съсобственост, част от имота се явява чужд за
заявителя, като сочи съдебна практика в този смисъл. Жалбоподателката
заявява, че като собственик не е давала подобно съгласие и че не е била наясно
с това разрешение и процедурата по издаването му, предвид, че е била изцяло
игнорирана от производството, което водело до незаконосъобразност на издадения
административен акт, още повече, че разрешението било издадено в същия ден, в
който било подадено заявлението за това. Сочи, че както ВАС на РБ приемал в
своята съдебна практика, за да бъде издадено разрешение за поставяне по реда на
чл.56 от ЗУТ, следвало да са налице категорични данни за собствеността на
терена, за да бъде изпълнено условието на чл.56, ал.5 от ЗУТ, като твърди, че в случая
това изискване на закона не било спазено от административния орган при
издаването на оспорения акт, което го правело незаконосъобразен само на това
основание. Жалбоподателката В., по-нататък и във
връзка с горното счита също, че са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в частност нарушение чл.35 и чл.36
от АПК. Твърди, че липсвали и каквито и да е било мотиви относно
издадения административен акт и защо органът е приел, че са налице основания за
издаването му. Твърди освен това, че разрешението е издадено и противно на
целта, която законът преследва. В жалбата заявява, че подробни съображения ще
изложи допълнително, след като се запознае с преписката по обжалваното
разрешение. Предвид изложеното, с жалбата моли да бъде призована на съд и след
като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на
Община Кърджали, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
закон, както и при съществени нарушения на административно-процесуалните
правила и при неспазване на целта на закона. С жалбата
моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призовавана за съдебните заседания, жалбоподателката Д.Д.В. от
***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат
Д.Д. от АК-***, който
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното Разрешение за поставяне №17/01.04.2022 год.,
издадено от главния архитект на Община Кърджали, като незаконосъобразно,
издадено в противоречие на материалния закон, както и при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и
неспазване целта на закона. Счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че процесният навес е
поставен незаконосъобразно в имота на жалбоподателката,
тъй като същата не е давала съгласие за поставянето му и такова не е искано от
нея. Сочи и нещо повече - дори заявлението, с което е поискано издаване на
разрешение за поставяне на навес, не касае имота, за който е издадено. Моли да
бъдат присъдени на жалбоподателката направените
разноски, за които представя и списък на разноските.
В дадения му от съда срок представя писмена защита, в която
развива доводи и съображения в подкрепа на жалбата. В
същата, съобразно изложеното в нея, отново моли съда да постанови решение, с
което да отмени Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния
архитект на Община Кърджали, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон, както и при съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила и при неспазване на целта на закона, както и отново моли да бъдат
присъдени на жалбоподателката направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата - главният архитект на Община Кърджали, редовно призоваван
за съдебните заседания, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, с ЕИК ***, с управител Д. И. А.,
редовно призована за съдебните заседания, се представлява от редовно
упълномощения му процесуален
представител – адв.К.П.В. от АК-***, който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда
да остави без уважение жалбата, като при постановяване
на решението моли
да се вземе предвид, че жалбоподателката
не е процесуално легитимирано лице да обжалва административния
акт, тъй като по никакъв
начин поставянето на навеса не засяга нейните имуществени права, което се установило от
приобщеното по делото съдебно решение, а именно - че навесът
е поставен върху открита тераса по смисъла на т.59 от ДР на ЗУТ, в която била дадена дефиниция,
че терасата е открита, с използваема площ, разположена върху помещение или върху колони.
Счита, че същата е недопустима, тъй
като по делото по безспорен начин се установило, че процесният
навес е поставен върху плоча на подземен етаж, което, съгласно Закона за
управление на етажната собственост, представлява обща част, а именно - външните
стени, покривите на помещенията, колоните и всички останали помещения, които се
ползват общо от съсобствениците, представляват общи части и това се установи по
безспорен начин от приетото в съдебно заседание заключение на вещото лице. Също
така счита, че вещото лице е излязло извън предела на поставените му задачи,
като в заключението си е направило тълкуване на закона, а именно - на §5, т.16
от ДР на ЗУТ, каквато задача е нямало, като е посочило, че по смисъла на тази
разпоредба площта, в която е разположен навеса, представлява свободна дворна
площ. Излага довод, че в конкретния случай, в §5, т.16 от ДР на ЗУТ
законодателят е имал за цел да определи коя площ от поземлените имоти
представлява свободна дворна площ, за да се изчисли процента на плътност на
застрояване на сградите и в никакъв случай не може да се приеме тълкуването на
закона, че свободната дворна площ е идентично понятие с поземлен имот. Твърди,
че в конкретния случай, поземленият имот на жалбоподателката
е застроен на 100 %, както се установило от заключението на вещото лице, а процесният навес е поставен върху плоча на подземен етаж и
в този смисъл счита, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателката
не е упълномощена от етажната собственост да представлява цялата етажна
собственост. Алтернативно счита, че жалбата е неоснователна, тъй като за
поставения навес има изготвен проект и има издадено разрешение, което е влязло
в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Д.,
тъй като естеството на делото не предполага община Кърджали да бъде осъдена да
плати толкова големи хонорари. Моли за решение в този смисъл, като и моли да бъдат
присъдени в полза на
заинтересованата страна направените по делото разноски.
От процесуалния представител на заинтересованата страна е
представено и писмено становище/л.113-л.114/, в което също са развити доводи и съображения в насока, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице,
тъй като поставянето на навеса не засяга правото й на собственост, както и че
по делото не е доказано, че процесният навес
възпрепятства по какъвто и да е начин, Д.Д.В. да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор №*** или
да възпрепятства достъпа й до нейните обекти в сградата. В становището също моли
съда да отхвърли жалбата, с която се иска отмяна на Разрешение за поставяне №17
от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали, както и моли да
осъди жалбоподателката Д.Д.В.
да заплати сторените от „Балканстрой – инженеринг” ООД разноски по делото.
Съдът, след като се запозна с приложените към
жалбата и изпратените от община Кърджали писмени доказателства, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Следва да се посочи най-напред, че с Определение
№81 от 04.05.2023 год., постановено по настоящото административно дело съдът е
оставил без разглеждане жалбата
на Д.Д.В.,
с посочен адрес: ***, против Разрешение №17 от 01.04.2022 год. за поставяне
на преместваем
обект, издадено от
главния архитект на община Кърджали, на „Балканстрой - Инженеринг” ООД ***,
за поставяне на „Навес в УПИ ** - ***, кв.** по плана на ***”, с площ на навеса - 39.37
кв.метра и е прекратил производството по административно
дело №593/2022
год.
по описа на Административен
съд - Кърджали.
С това определение съдът
е приел, че оспорващата Д.Д.В. не обосновава
наличието на такъв правен интерес, като отсъствието на
качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК изключва
интереса от обжалване и е пречка да се извърши съдебна проверка по същество на
разрешението за поставяне на преместваем обект и
съответно е основание за оставяне на жалбата без разглеждане, съгласно
разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК.
С Определение №7609 от 10.07.2023 год., постановено по
административно дело №********* год. на
ВАС – Второ отделение, е отменено Определение №81 от 04.05.2023 год.,
постановено от Административен съд - Кърджали по административно дело №593/2022
год. по описа на същия съд и делото е върнато на Административен съд –
Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените
действия. В мотивите към това определение на ВАС е посочено, че съгласно чл.56,
ал.5 от ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено
съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на
заетата от преместваемия обект площ и че това
изискване е приложимо и в случаите когато имотът е съсобствен,
тъй като част от същия се явява чужд за заявителя/в случая за дружеството/ и следователно,
в случаи като настоящия е необходимо изрично писмено съгласие от останалите
съсобственици на имота за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Прието е, че след като имота, в който се
иска да бъде е разрешено поставяне на преместваем
обект, не е изключителна собственост на адресата на разрешението, а права в
него притежава и друго лице, в случая В., то нейното съгласие или сключен
договор за наем с нея, отнасящ се за притежаваните от нея идеални части, е
необходимо за издаване на исканото разрешение (В този смисъл била и константната практика на Върховния
административен съд – т.напр. решенията по адм.дело
№4385/2020; 4384/2020; 4738/2022; 8470).
С определението
е прието, предвид това, че след като
законът изисква съгласието на В., за да бъде разрешено поставянето на процесния навес, то вън от съмнение е, че същата притежава
активна легитимация да обжалва издаденото без нейно съгласие разрешение.
От фактическа страна, от събраните и приобщени
по делото доказателства се установява следното:
Между страните няма спор, че с влязло в сила Решение
№117 от 11.03.2019 год., постановено по гр.дело №1065/2018 год. на Районен съд
- Кърджали, вписано в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.Вх.№**/*** год.,
акт №**, том **/л.65-л.70/, е обявен за окончателен предварителен договор от
29.01.2014 год., сключен между жалбоподателката Д.Д.В. и „Балканстрой – инженеринг” ООД. По силата на това
съдебно решение, „Балканстрой – инженеринг” ООД е собственик на 75% или 3/4 от
поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралния
регистър на ***, целият с площ от 974 кв.м., находящ
се на адрес - ***. Имотът е идентичен с УПИ ***, кв.*** по ПР на ***, за който
е издадено обжалваното разрешение за поставяне на навес.
По делото е представено и е прието като доказателство
Решение от 01.02.2021 год. за разпределение на използването на съсобствен поземлен имот - поземлен имот с идентификатор №***
по КККР на ***, с административен адрес – ***/л.83/, с което, „Балканстрой – инженеринг”
ООД, като собственик на ¾ идеални части от описания имот и с мнозинство,
съгласно чл.32, ал.1 от Закона за собствеността, е взел решение за реалното
ползване и управление на свободната/незастроена/ площ от имота, като с това
решение, свободната дворна площ, в размер на 60 кв.м., находяща
се южно от сградата с идентификатор №***, пред търговските обекти, ще се ползва
и управлява реално от „Балканстрой – инженеринг” ООД. По делото е представен и
е приет като доказателство и договор за наем от 01.03.2021 год., сключен между
„Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Д. И. А., ЕГН **********, като наемодател, от
една страна и „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му З. Ю. М., ЕГН **********, като наемател, от
друга страна/л.79-л.82/, по силата на който договор/Чл.1.(1)/, Наемодателят
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свободна дворна площ
от 60 кв.м./шестдесет квадратни метра/, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
***, вид собствеността - частна, вид територия - урбанизирана, с площ на целия
имот - 947 кв.м., стар номер пл.сн. №**, квартал **,
парцел **, при граници на свободната дворна площ: от север - сграда с
идентификатор ***, от изток - поземлен имот с идентификатор *** и от юг и запад
- общински поземлен имот с идентификатор ***. Съгласно Чл.1.(2) от този договор
за наем, обектът на наемното
правоотношение, описан в чл.1, ал.1 от договора, се предоставя за поставяне на
подови настилки, маси, столове, саксии, чадъри, навес, сенник и др.
слънцезащитни съоръжения и др. подобни, към заведение - ***.
По представената в съда преписка е приложено заявление
до кмета на община Кърджали, с Вх.№АС-РП-21/01.04.2022 год. на община Кърджали,
по чл.56 от ЗУТ, подадено от „Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК ***, с
управител Д. И. А./л.8/, с което е поискано да бъде разрешено поставянето на
навес, с място на поставяне – поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на ***.
Към заявлението са били приложени инвестиционен проект за поставянето на преместваем обект -
навес в УПИ ** – ***, кв.*** по плана на ***, част: архитектурна, включващ
обяснителна записка/л.10/, ситуация М 1:500/л.11/, разпределение кота
+/- 0.00, М 1:50/л.12/ и разрез А-А/л.13/, с посочени материали и начин на изпълнение на навеса.
В обяснителната записка към проекта е посочено, че разработката представлява план-схема за поставяне
на преместваем обект - навес за разполагане на маси
за консумация на открито, съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата на Общински съвет –
Кърджали и че обектът ще се разполага върху терен, представляващ тротоарна
площ, която ще бъде покрита с настилка от декинг,
като конструкцията на навеса ще бъде метална, покрита с покривни термопанели, а от страните ще бъде открита. В обяснителната
записка е указано, че застроената площ на навеса е 39.37 м2 /тридесет и девет
цяло и тридесет и седем кв.метра/, като тази площ на навеса е посочена и в
ситуацията, М 1:500, в разпределението кота +/- 0.00,
М 1:50, както и в разрез А-А на обекта.
От разпределението кота +/-
0.00, М 1:50, е видно, че този навес, с площ от 39.37 кв.м., е предвидено да
бъде монтиран/поставен/ към самостоятелни обособени обекти в построената в
имота сграда, които са с отделни самостоятелни входове, а именно – към „*** /за
15 места/ и ***/за 30 места/, като от доказателствата по делото става ясно, че
тези самостоятелни търговски обекти се ползват под наем също от „***” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** и по тези въпроси също няма спор
между страните, както и няма спор, че същите тези самостоятелни обособени
обекти в сградата са собственост на заинтересованата страна „Балканстрой –
инженеринг” ООД ***, ЕИК ***.
Така, по повод на това заявление и приложените към него
документи е издадено и процесното Разрешение за
поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали/л.7/, с което, на основание чл.56, ал.1 и
ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, е разрешено на „Балканстрой –
инженеринг” ООД, ЕИК ***, с управител Д. И. А. и посочен в разрешението адрес
на управление ***, поставяне на НАВЕС в УПИ ** - ***, кв.** по плана на ***.
Следва да бъде добавено, че видно от мотивите към влязлото в
сила Решение №117 от 11.03.2019 год., постановено по
гр.дело №1065/2018 год. по описа на Районен съд – Кърджали, жалбоподателката
Д.В., с нотариален акт от 16.04.2015 год., вписан в СВ – Кърджали, е учредила
право на строеж в полза на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг”
ООД, за изграждане на жилищна сграда, с индивидуализирани 4 броя магазини, 24
броя апартаменти, 1 брой ресторант и 6 броя паркоместа
в сградата, находяща се в поземления имот с
идентификатор *** по КККР на ***, като за себе си учредителката е запазила
право на строеж за 7 броя апартаменти, 2 броя магазини и 4 броя паркоместа в сградата. От тези мотиви е видно, че
заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД е изпълнила задълженията си по сключения
между същите страни предварителен договор от 29.01.2014 год. и е построила
жилищната сграда, съгласно издаденото разрешение за строеж и одобрения
архитектурен проект към него, като е спазила и срока за изграждането й, който,
съгласно предварителния договор, е бил 24 месеца от одобряване на проектната
документация и сградата била въведена в експлоатация с Удостоверение №7 от
28.02.2017 год., издадено от община Кърджали. От същите мотиви е видно освен
това, че след построяването на тази сграда, Д.В. е придобила 2/два/ броя индвивидуализирани магазини, 6/шест/ броя апартаменти и
4/четири/ броя паркоместа, равняващи се на 28.954% от
общата разгъната застроена площ на изградената в поземления имот с идентификатор
*** по КККР на ***, сграда, както и че е получила от заинтересованата страна
„Балканстрой – инженеринг” ООД и парична сума, в размер на *** лева,
представляваща стойността на по-малко получените от учредителя на правото на строеж 34 кв.м. от жилищната площ
на апартаментите в същата сграда. Както бе отбелязано и по-горе, между страните
няма спор, че двата самостоятелни търговски обекта - „***/за 15 места/ и ***/за
30 места/, са собственост на заинтересованата страна в настоящото производство
- „Балканстрой - инженеринг” ООД и са отдадени за ползване под наем на „***” ЕООД
***, с ЕИК ***, като именно към тях е поставен и преместваемия
обект – навес, с площ от 39.37 кв.м., с цел разполагане на маси за консумация
на открито пред тези търговски обекти, т.е. навесът, за поставянето на който е
издадено процесното разрешение, е функционално
свързан с предназначението и ползването на тези самостоятелни търговски обекти.
След връщането на делото от ВАС, за продължаване на съдопроизводствените действия, същото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като по доказателствено
искане на процесуалания представител на
заинтересованата страна „Балканстрой - инженеринг“ ООД, с протоколно
определение на съда от 14.09.2023 год. е допусната съдебно-техническа
експертиза, с вещо лице – строителен инженер, със специалност „***“, което,
след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място на
обекта, да даде заключение на следните въпроси: 1. Къде е точното местонахождение на процесния
навес? 2. Поставен ли е процесният навес върху терен - бетонна плоча,
представляваща таван на подземно помещение, собственост на
„Балканстрой-инженеринг“ ООД ***? 3. Процесният навес, свързан ли е функционално със
самостоятелни обекти на сграда, с идентификатори №***? и 4. Като каква фигурира в плановете площта, попадаща извън сградата
с идентификатор №*** – като свободна дворна площ или като таван над помещения,
които се намират под сградата?
Вещото лице – инж.Т.Я., след запознаване с материалите
по делото и след извършен оглед и замервания на място, е представило заключение/л.144-л.147/, ведно със скица-ситуация, М 1:500,
отразяваща разположението на процесния навес в
поземлен имот ***/л.148/, което заключение е поддържано и в съдебно заседание и
е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание,
проведено на 31.10.2023 год., без възражения от страните. В това заключение
вещото лице е отговорило на всички поставени му с протоколното определение
въпроси, както и е направило и подробно техническо описание на процесния навес и разположението му в поземления имот.
Така, в констативната част към заключението е описано, че от огледа на място е
установено, че съгласно одобрения проект на „Жилищна
сграда с търговски партер в УПИ ***, кв.*** по плана на кв.„***“, ***“, част
„Архитектурна“, под площадката, върху която е монтиран процесният
навес, в сутерена на кота -2.70 са разположени
складови помещения с номера 19, 20, 21, 22 и 23, както и коридор, обслужващ
тези помещения, а под останалата открита част на площадката в сутерена са
обособени склад №7, склад №24 и част от коридора, както и че под изградения
навес попада и авариен изход/стълба/ от сутерена към кота
0.00. Описано е, че при направената справка в Агенцията по геодезия,
картография и кадастър е установено, че съгласно кадастралния регистър на
недвижимите имоти, по горе посочените складови помещения са прилежащи към
съответните жилища/апартаменти/ и не са собственост на „Балканстрой-инженеринг“
ООД, като не се установява единствено чия собственост е склад №22. В констативната част е описано
също, че огледът на
място е показал, че двата навеса: процесният,
поставен в ПИ с идентификатор №*** и този, който е монтиран в общинския ПИ с
идентификатор №***, са обемно и пространствено свързани, като са изпълнени с
метална конструкция/колони и греди/, покрита с термопанели,
странично са оградени с плъзгащи се стъклени пана. Описано е, че двата навеса
са функционално свързани със самостоятелен обект с идентификатор №*** и че
входът към обекта - ***, се намира под навеса, монтиран в ПИ с идентификатор №***,
както и че самостоятелните обекти с идентификатор №***, съгласно одобрената
проектна документация, при обособяването им имат връзка един с друг посредством
врата, което е установено и при огледа. Вещото лице
счита, че поради обединяването на пространството под двата навеса, процесният навес, поставен в ПИ с идентификатор №*** е
функционално свързан със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.
Въз основа на извършените проверки и
констатации, вещото лице е дало своето заключение, като по т.1 от протоколното
определение, вещото лице е дало заключение, че процесният
навес попада в южната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***,
кв.„***“, непосредствено до изградената жилищна сграда с търговски партер,
разположен е пред стена/витрина/ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№*** и пред част от южната външна стена на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***. Вещото лице е посочили, че към заключението е приложена ситуация,
отразяваща точното разположение на навеса в поземления имот.
По т.2 от задачата от протоколното
определение, вещото лице е дало заключение, че под терена, върху който е
монтиран навесът, има стоманобетонова плоча,
представляваща таван на част от подземния етаж и че складовите помещения,
разположени в южната част на сутерена, под този терен не са собственост на
„Балканстрой-инженеринг“ ООД, като складовете са прилежащи към съответните
жилища, а коридорът е обща част на сградата. Посочило е, че не е установен
собственика на склад №22, както и че върху стоманобетоновата
плоча от основната конструкция, представляваща таван на част от подземните
помещения, има изпълнена допълнителна бетонова настилка.
По т.3 от задачата от протоколното
определение вещото лице е дало заключение, че процесният
навес, монтиран в ПИ с идентификатор №*** по КККР на ***, попада пред южната
фасадна витрина на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** и пред
част от южната външна стена на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***
и че въпреки това местоположение и връзката между двата самостоятелни обекта
приема че процесният навес е функционално свързан
само със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***. Вещото лице е
посочило, че този извод се прави и от огледа на място, а именно от
пространственото обединяване на процесния навес с
този поставен в ПИ с идентификатор №*** и че освен това, няма пряк достъп от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** до процесния
навес.
По т.4 от задачата от протоколното
определение вещото лице е дало заключение, че в Кадастралната карта на град Кърджали,
площта от ПИ с идентификатор №***,
попадаща извън сградата с идентификатор №***, фигурира като свободна дворна
площ. Вещото лице е посочило, че според разпоредбите на §5, т.16 от ДР на ЗУТ,
„Свободна дворна площ“ е разликата между площта на урегулирания поземлен имот и
застроената площ и че за такава площ се считат и откритите използваеми тераси
върху подземния етаж, както и озеленените площи, а „Застроена площ“ е площта,
ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж
или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания, като в
застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с
височина до 1.2 м от средното ниво на прилежащия терен/§5, т.15 от ДР на ЗУТ/. По тази т.4 от
поставените му задачи вещото лице е посочило също, че в одобреният проект за
„Жилищна сграда с търговски партер в УПИ ***, кв.*** по плана на кв.„***“, ***“,
част „Вертикална планировка“, площта, попадаща извън сградата с идентификатор
№***, е отразена като свободна дворна площ, с предвидени подходи /стълби и
рампи/ за достъп до самостоятелните обекти в сградата, както и че са предвидени
и четири паркоместа.
В съдебно заседание, проведено на
31.10.2023 год., вещото лице инж.Т.Я. поддържа заключението си, като на
поставени въпроси от съда отговаря, че теренът, над който е разположен процесния
навес, представлява таван на мазета и че по архитектурен проект и видно на
място, поради денивилацията на терена, допълнително е
излята бетонова настилка, но отдолу са мазета и така е по одобрен проект – на ап.**
е прилежащо мазе №**; на ап.** е прилежащо мазе №**, а за мазе №** не успяла да
установи кой е собственикът, както е посочила и в заключението. На друг поставен въпрос отговаря,
че процесният навес е разположен в ПИ с идентификатор №***, а съседният навес е в ПИ с
идентификатор №***, който е поставен с предходно разрешение, издадено през 2018
год., но двата не са отделни навеси, а са общи и са като начупена плоскост.
Пояснява, че в ситуацията - скица, която е приложила към заключението, е
посочила, че конструкцията е свързана на имотната граница с ПИ с идентификатор
№*** и че защрихованото с оранжев цвят представлява площта на навеса, за който
е издадено процесното разрешение. Пояснява, че както
е отбелязала в заключението, в заявлението на „Балканстрой инженеринг“ ООД за
искане на разрешение за поставяне е посочено, че искат поставяне на навес в общински
имот и посочват имота с идентификатор №***, като това заявление е от 01.04.2022
год. и със същата дата е издадено разрешение за поставяне на навес, но в имот с
идентификатор №***, като счита, че не е проблем, че и заявлението, и
разрешението са от една и съща дата. Вещото лице уточнява, че обжалваното
разрешение е издадено за поставяне на навес в УПИ ***, кв.***, по плана на кв.„***“,
като на този УПИ отговаря имот с идентификатор №*** и в приложения
инвестиционен проект, този навес е посочен в имот с идентификатор №*** и за
това разглежда този навес, но на практика двата навеса са обединени и са
затворени странично. Вещото лице инж. Я. сочи, че в заключението е описала, че
са с плъзгащи витрини - пана, които се прибират, като и двата навеса са
оградени заедно и не са обособени като самостоятелни помещения, като приема, че
конструкцията е изпълнена от един и същ собственик и че металната конструкция, огражденията и термо-панелите,
монтирани отгоре, са едни и същи. Пояснява, че входът на самостоятелен обект в
имот с идентификатор №*** – ***, е под големия навес, където граничат двата
навеса, а входът на самостоятелен обект с идентификатор №*** – ***, е извън
обема на тези два навеса и че като се излезе от игралната зала, ако се плъзнат
тези витрини, може да се стигне до там, но при посещението й на място останала
с впечатление, че игралната зала не ползва този навес. Пояснява също така, че тези
два обекта имат връзка вътре с врата и така е по проект и тъй като е разгледала
одобрените проекти при „Балканстрой инженеринг“, разбрала, че са с един общ бар
между двата обекта, но към момента има само една врата, която свързва тези два
обекта и за да се ползва от обект с идентификатор №*** – ***, трябва или да се
мине през тази вътрешна врата и да се излезе под тези навеси или отвън да се
достигне до тях и за това е посочила, че функционално навесът е свързан само с
единия от обектите - със спортния бар.
При така установеното от фактическа
страна, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното
разрешение за поставяне, в изпълнение на чл.168 от АПК, на всички
основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира следното:
Съгласно чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ, върху
поземлени имоти може да се поставят преместваеми
обекти за търговски и други обслужващи дейности въз основа на издадено
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени
от главния архитект на общината. От това следва, че оспореното разрешение за
поставяне е издадено от материално и териториално
компетентен орган – главния архитект на община Кърджали.
Оспореното разрешение за поставяне, на
следващо място, е издадено при спазване на изискуемата се от закона писмена
форма, но според настоящия състав, не са спазени изцяло изискванията за нейното
съдържание. Разрешението съдържа някои от изискуемите се реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК - наименование на органа, наименование на
акта, адресат на акта, посочени са правни основания за издаването му,
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган, но на
практика липсват фактическите основания за издаването му, като само са изброени
представените от заявителя документи, името на проектанта по част
конструктивна, посочено е, че е платена такса и номера и датата на квитанцията,
както и входящия номер и датата на подаденото заявление, по повод което се
издава и нищо повече. В разрешението дори не е посочена площта на навеса, за
поставянето на който се издава разрешението, нито е указано точното му
местоположение в УПИ ** – ***, кв.*** по плана на кв.„***“, ***, т.е. не е
указано, към кой или кои търговски обекти в построената и съществуваща в този
УПИ сграда, ще се постави този навес.
На следващо място, по отношение спазването
на административно-производствените правила, регламентирани в специалния ЗУТ и
в АПК, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ ясно
повелява, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1
се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления
имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия
обект площ или казано по друг начин, когато обектът се поставя в чужди
поземлени имоти, разрешение за поставяне се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем
на заетата от преместваемия обект площ. Няма спор, че това нормативно изискване е приложимо и в
случаите, когато поземленият имот е съсобствен, както
е в настоящия случай, тъй като част от същия се явява чужд за заявителя/в
случая за дружеството „Балканстрой – инженеринг“ ООД/, от което безспорно
следва, че в случаи като настоящия е необходимо изрично писмено съгласие от
останалите съсобственици на имота, за бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, респ. да бъде представен писмен договор
за наем на заетата от преместваемия обект площ.
Обстоятелството, че жалбоподателката Д.В. е собственик на 1/4 идеална част от поземления
имот/ПИ/ с идентификатор №*** по КККР на ***, със стар идентификатор УПИ **,
пл.сн.№***в кв.***, находящ
се в ***, а собствеността върху останалите ¾ ид.части
са собственост на заинтересованата страна „Балканстрой - Инженеринг” ООД, не е
спорно между страните по делото. Наличието на съсобственост върху поземления имот,
за който се иска издаване на разрешение за поставянето на преместваем
обект, неминуемо изисква наличието на писмено съгласие от другия съсобственик
по реда и при условията на чл.56, ал.5 от ЗУТ, независимо от извършеното
разпределение на реалното ползване, каквото се твърди, че в случая е било
направено. Разпределянето на реалното ползване не съставлява делба на съсобствен имот, в резултат на която съсобствеността между съделителите се прекратява. В случая, съсобствеността на
общата вещ/имота/ остава, като съсобствениците по реда на чл.32 от ЗС определят
само начина на нейното ползване. В тази връзка, поставяне на преместваем обект в съсобствен
имот по същество съставлява поставяне на такъв обект в чужд имот (по отношение
на другия съсобственик), поради което наличието на писмено съгласие по смисъла
на чл.56, ал.5 от ЗУТ е задължително/В т.см. - Решение № 795 от 23.07.2013 г.
по адм.дело №385/2013 год. на Административен съд
София - област/.
От доказателствата и данните по делото категорично се
установява, че жалбоподателката Д.В., като
съсобственик на поземления имот с идентификатор *** по КККР на ***, не е дала
изрично писмено съгласие за поставяне на преместваемия
обект – навес, за който е и издадено процесното
разрешение за поставяне. С оглед липсата на такова изрично писмено съгласие за
поставяне на преместваемия обект, е налице нарушение
на чл.56, ал.5 от ЗУТ, което е съществено и е
достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението
за поставяне, т.е. по отношение на същото е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. От друга страна, предпоставките по чл.56, ал.2
от ЗУТ, за да се изисква изрично писмено съгласие от собственика на поземления
имот или писмен договор за наем, са относно разрешение за поставяне на преместваем обект в чужд поземлен
имот, т.е. заявителят за издаване на разрешението и собственика на поземления
имот да са различни правни субекти, както е в настоящия случай. За
административния орган е налице задължение в хода на образуваното
административно производство да изясни всички факти и обстоятелства от значение
и да събере, включително служебно, доказателства за собствениците/съсобствениците,
респ. ползвателите на поземления имот.
Както бе посочено по-горе, жалбоподателката В., като съсобственик на имота, не е
давала писмено съгласие за поставяне на преместваемия
обект - навес, а освен това, от данните по делото се установява, че същата въобще
не е знаела за подаденото заявление за издаване на разрешението за поставяне и за
процедурата по издаването му, предвид факта, че същата е била изцяло игнорирана
от производството, още повече, че разрешението за поставяне е издадено в същия
ден, в който е подадено заявлението за това. Както ВАС на РБ приема в своята
съдебна практика, за да бъде издадено разрешение за поставяне по реда на чл.56 от ЗУТ, следва да са налице категорични данни за собствеността на терена, за да
бъде изпълнено условието на чл.56, ал.5 от ЗУТ. В случая това изискване на
закона категорично не е спазено от административния орган при издаването на
оспорения акт, което го прави незаконосъобразен само на това основание/в т.см. - Решение №7734 от 11.06.2018 г. по адм.
дело №7462/2017 г. на ВАС/.
От изложеното се налага изводът, че
административният орган е издал разрешението за поставяне и при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, включително в
нарушение на
чл.35 и чл.36 от АПК, поради което оспореният акт е незаконосъобразен поради
допуснати съществени нарушения, т.е. по отношение на
същия е налице отменителното основание по чл.146, т.3
от АПК.
Съдът намира за нужно да посочи, че не възприема
доводите на процесуалния представител на заинтересованата страна, развити в
хода по същество в насока, че поземленият имот на жалбоподателката
бил застроен на 100 %, както се установило от заключението на вещото лице и че процесният навес бил поставен върху плоча на подземен етаж,
която е обща част от сградата и в този смисъл, че жалбата е недопустима, тъй
като жалбоподателката не е упълномощена от етажната
собственост да представлява цялата етажна собственост. Що се касае до приетото по делото
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, то в същото никъде не
е посочено, че поземленият имот е застроен на 100%, като от същото безспорно се
установява, че процесният навес е поставен в южната
част на съсобственият с жалбоподателката
В. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, върху свободна дворна площ,
като под терена, върху който е монтиран навесът, има стоманобетонова
плоча, представляваща таван на част от подземния етаж и че складовите
помещения, разположени под този терен, не са собственост на
„Балканстрой-инженеринг“ ООД, а са прилежащи към съответните
жилища/апартаменти/ - под терена са разположени складови помещения с номера 19,
20, 21, 22 и 23, както и коридор, обслужващ тези помещения, а под останалата
открита част на площадката в сутерена са обособени склад №7, склад №24 и част
от коридора. Съдът в настоящия състав счита, че площта на този
терен, върху който е поставен навесът, се дефинира като „свободна дворна площ“
по смисъла на §5, т.16 от ДР на ЗУТ, съгласно която, „Свободна дворна площ“ е
разликата между площта на урегулирания поземлен имот и застроената площ. За
такава площ се считат и откритите използваеми тераси върху подземния етаж,
както и озеленените площи.“. В §5, т.15 от ДР на ЗУТ е дадена дефиницията за
застроена площ, като съгласно същата, „Застроена площ“ е площта, ограничена от
външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В
застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с
височина до 1.2 м от средното ниво на прилежащия терен.“. Видно е от тази
дефиниция, че в застроената площ не се включва площта на подземните етажи, независимо
колко са те, а само на полуподземния и първия
надземен етаж, като в случая, от заключението на вещото лице става ясно, че
описаните складови помещения, разположени под терена, върху който е поставен
навесът, се намират изцяло в подземен етаж на сградата, който по дефиниция не
се включва в застроената площ. От това следва, че този терен действително
представлява свободна дворна площ по смисъла на посочената по-горе дефиниция,
дадена в §5, т.16 от ДР на ЗУТ и не представлява обща част на сграда в режим на
етажна собственост, поради което доводът, че жалбоподателката
не е упълномощена от етажната собственост да представлява цялата етажна
собственост, съдът намира за неоснователен. Обстоятелството, че теренът върху
който е поставен навесът, се дефинира като свободна дворна площ е още един аргумент
за това, че е задължително е следвало да се даде писмено съгласие от жалбоподателката В., като съсобственик на поземления имот,
за да бъде издадено разрешението за поставяне на този навес.
Следва най-сетне да се посочи, че със заявлението
на „Балканстрой инженеринг“ ООД ***, с Вх.№АС-РП-21/01.04.2022 год. на община
Кърджали, е поискано да бъде разрешено поставяне на навес в поземлен имот с
идентификатор №***, т.е. в общински имот, но още на същата дата – 01.04.2023
год. е издадено разрешение за поставяне на навес в съседния имот с
идентификатор №***, т.е. искано е издаване на разрешение за поставяне на навес
в един поземлен имот, а от главния архитект на Община Кърджали е издадено
разрешение за поставяне на навеса върху друг имот, за който изобщо не е правено
такова искане.
Така, предвид всичко изложеното по-горе, съдът
намира, че жалбата, подадена от Д.Д.В., е основателна
и доказана, а обжалваното Разрешение №17 от 01.04.22.02.2022 год. за поставяне
на преместваем обект - навес, издадено от главния
архитект на община Кърджали, е незаконосъобразно, като по отношение на същото
са налице отменителните основания по чл.146, т.2, т.3
и т.4 от АПК, поради което, като такова следва същото с решението по настоящото
дело бъде отменено.
С оглед изхода на спора по настоящото
производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на жалбоподателя Д.Д.В., направена
в подадената жалба и поддържана в съдебно заседание от процесуалния му
представител, за присъждане на направените от нея деловодни разноски. Така, на
същата следва да бъде присъдена заплатената от нея държавна такса по сметка на АдмС - Кърджали, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно
представеното и приложено по делото разписка за превод на сума чрез
ПОС-терминал от 05.01.2023 год., транзакция ***, авторизационен
код ***/л.23/ и заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, възлизащо общо в размер на 2100.00/две хиляди и сто/ лева с
начислен ДДС, съгласно представения и приложен по делото договор за правна
защита за съдействие от 10.12.2022 год./л.32, стр.2/, по силата на който,
при подписването му жалбоподателката В. е заплатила
адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева с ДДС,
и съгласно приложения по делото договор за правна защита за съдействие/без
дата/, представен в съдебно заседание на 14.09.2023 год./л.132/, според който, при подписването му жалбоподателката
В. е заплатила адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба №1 от
09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за две
допълнителни съдебни заседания, в размер на 600.00 /шестстотин/ лева с начислен
ДДС. Така, предвид горното, в полза на жалбоподателката
Д.Д.В. следва
да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски в настоящото
производство, възлизащи общо в размер на 2110.00/две хиляди сто и десет/ лева.
За дължимите на жалбоподателя Д.Д.В. деловодни разноски, следва да бъде осъдено
юридическото лице – община Кърджали, към което принадлежи административния
орган – главен архитект на община Кърджали, издал изменения незаконосъобразен
административен акт. Предвид това съдът не следва да обсъжда направеното в
съдебно заседание, от процесуалния представител на заинтересованата страна
възражение, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката именно поради факта, че същият е пълномощник
и процесуален представител на заинтересованата страна „Балканстрой –
инженеринг“ ООД, а не на ответника по жалбата – главния архитект на община
Кърджали.
Предвид
изложеното и на основание
чл.172,
ал.2, предл.II/второ/, във вр. с ал.1 от
АПК и чл.143, ал.1 от АПК,
административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение
за поставяне №17 от 01.04.2022 год., издадено от
главния архитект на община Кърджали, на „Балканстрой - инженеринг” ООД ***, за поставяне на „Навес в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, с площ 39.37 кв. метра.
ОСЪЖДА община Кърджали, с ЕИК ***, с административен
адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.В., с адрес: ***,
с ЕГН **********, направените разноски
по делото, възлизащи общо в размер на 2110.00 /две хиляди
сто и десет/ лева, представляващи заплатена държавна такса, в размер на 10.00/десет/
лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер
на 2100.00/две хиляди и сто/ лева с начислен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването или получаването му.
Препис от настоящото решение, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпрати или връчи на всички страни по делото.
С Ъ Д И Я: