№ 24
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100603142 по описа за 2021 година
С присъда от 22.10.2020 г., постановена по НЧХД № 21453/2018г., СРС, НО, 20-ти
наказателен състав е признал подсъдимата М. ЦВ. Г. за невиновна в това за времето от
21.06.2018 г. до 30.08.2018 г., в условията на продължавано престъпление, с две деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, с подадени и подписани от нея до Комисия за защита на личните данни,
писмена жалба № ППН001-479/21.06.2018 г. и писмено становище № ППН-01#168-
21/30.08.2018 г., публично и по друг начин – писмено, наклеветила С.И. М., посочила
неверни факти и обстоятелства за него и му приписала престъпление, а именно:
На 21.06.2018 г., в жалба №ППН-01-479 до Комисията за защита на личните данни,
подадена и подписана от М. ЦВ. Г., тя публично и по друг начин – писмено,
разгласила клеветнически твърдения за С. ИЛ. М., като посочила неверни факти и
обстоятелства и му приписала престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, с думите „С.М.
представи фалшив протокол от общо събрание, написан от него, с включена необявена
в дневния ред точка, в която уж събранието дава съгласие да си монтира камери“;
На 30.08.2018 г., във връзка с жалба на С. ИЛ. М., в писмено становище № ППН-
01#168-21/30.08.2018 г. до Комисията за защита на личните данни, подадено и
подписано от М. ЦВ. Г., тя публично и по друг начин – писмено приписала на С. ИЛ.
М. престъпление с думите „лично аз бях заплашвана с брадва на паркинга от С.М., за
което имам подадена жалба до 05 РПУ“,
като, на основание чл. 304 от НПК, я е оправдал да е извършила престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител С. ИЛ. М. да
1
заплати сумата от 500.00 лева, представляваща сторените в хода на производството разноски
от страна на подсъдимата за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният тъжител М. е
осъден да заплати и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на
5 лева.
Недоволен от първоинстанционния краен съдебен акт е останал частния тъжител С.
ИЛ. М., който, чрез своя защитник е депозирал жалба, както и допълнение към нея. ЧТ М.
релевира доводи, касателно показанията на свидетелите Р.Г. и Т. М.а. Счита, че първият съд
неправилно е дал вяра на показанията на Г., като излага твърдения досежно нейната
заинтересованост от изхода на настоящето производство. Частният тъжител намира, че СРС
неправилно е приел, че престъплението не е осъществено от обективна страна. Също така
С.М. навежда доводи, че съдебният състав, постановил първоинстанционната присъда се
явява предубеден, тъй като доказателствата, събрани по делото са анализирани единствено в
полза на подсъдимата.
В заключение ч.тъж. моли СГС да отмени изцяло първоинстанционната присъда, като
постанови нова, с която да признае подс. М. ЦВ. Г. за виновна.
С определение по реда на чл. 327 и сл. НПК въззивната инстанция е насрочила делото
в открито съдебно заседание като е приела, че за правилното му решаване не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В заседанието пред въззивния съд защитникът на частния тъжител – адв. Б. поддържа
жалбата. Сочи, че първият съд неправилно е приел, че събраните по делото доказателства
обуславят извод за невиновност на подсъдимото лице. Защитникът релевира доводи, че
неверните твърдения, наведени от подс. Г., са адресирани до Комисия за защита на личните
данни, като тази институция няма правомощие да разследва истинността на изложеното, от
което следва и че целта на подсъдимата е да оклевети частния тъжител. В заключение моли
съда да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подс. М. ЦВ.
Г. за виновна.
Частният тъжител се присъединява към изложеното от защитника му. Излага
съображения във връзка със свидетелката Р.Г., като твърди, че същата е била ответник по
заведено от него дело, поради което и не следва да бъдат ценени показанията й.
Защитникът на подсъдимата Г. - адв. Б. счита, че СГС следва да потвърди
първоинстанционния краен съдебен акт. Излага съображения касателно твърдението на
частния тъжител по отношение на свидетелката Р.Г..
Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред СГС.
Въззивната инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима и след
като провери изцяло правилността на постановената присъда, предвид изискването на чл.
313 НПК и чл. 314 НПК, с оглед и на конкретните оплаквания и искания в жалбите,
становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено
следното:
С оглед на изискването за обективност и всестранност при преценка на
доказателствените материали по делото, първият съд е анализирал, и то правилно, всички
доказателства и доказателствени средства по делото и приел фактически изводи, които
изцяло кореспондират на тази доказателствена съвкупност. Оценката на доказателствата по
делото е с оглед на действителното им съдържание и смисъл и съдът не е допуснал
превратно или невярно тълкуване. Поради това и вътрешното убеждение е основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти, относими
към предмета на доказване. Затова следва да се споделят възприетите от Софийски районен
2
съд фактически обстоятелства, а именно:
М. ЦВ. Г. е родена на **** г. в гр. Видин, българка, с българско гражданство, омъжена,
неосъждана, висше образование,собственик и управител на „М.к.Б.“ ЕООД, живуща
вгр.София, ж.к. ****, ЕГН **********.
М. ЦВ. Г. и семейството й, в т.ч. и съпругът й Д.Е.Г., и С. ИЛ. М. и семейството му, в
т.ч. и съпругата му Т.И.С.-М.а, са съседи от дълги години, те живеят в гр.София, ж.к.“****,
регистриран в режим на етажна собственост (ЕС) от 28.08.2011 г.
На 07.10.2011 г. М. ЦВ. Г. подала молба до началника на 05 РПУ-СДВР, срещу С. ИЛ.
М., за отправена й на 06.10.2011 г. „заплаха с брадва“, която била заведена с вх.
№35656/2011 г. и преобразувана в ЗМ 2557/2011 г., по описа на 05 РПУ-СДВР. На
07.10.2011 г. Д.Е.Г. подал молба до началника на 05 РПУ-СДВР, за това, че С.М., пред
входа, в който живеят, му се е заканил с убийство, казвайки, че ще го застреля и стреляйки с
пистолет по автомобила му, в който Г. се намирал. По образуваното досъдебно
производство /ЗМ №2557/2011 г., по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 46023/2011 г., по
описа на СРП/ срещу С. ИЛ. М. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което той
бил привлечен като обвиняем за посоченото престъпление
срещу Д.Е.Г., като свидетел М. ЦВ. Г. дала показания за горепосочените обстоятелства,
които съобщила и проведеното й от вещи лица интервю във връзка и извършената й на
досъдебното производство СППЕ. С обвинителен акт, за посоченото престъпление С. ИЛ.
М. бил предаден на съд, образуваното НОХД №750/2012 г., по описа на СРС-НО-8 състав, в
качеството на свидетел била разпитана М. ЦВ. Г., която дала същите показания,
включително и че С.М. е замахнал с брадва срещу нея. С присъда по цитираното НОХД,
потвърдена с решение на СГС-НО-17 въззивен състав по ВНОХД № 1321/2014 г., М. бил
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и бил осъден на „лишаване от
свобода“ – условно, като съдът в мотивите си към присъдата е приел за осъществили се
фактическите обстоятелства, посочени от Г., и е оценил показанията й като достоверни. За
това осъждане С.М. бил реабилитиран, считано от 16.04.2017 г., на основание чл.86,ал.1,т.1
от НК.
На 29.06.2015 г. било проведено ОС на ЕС в гр.София, ж.к. “****, по предварително
определен дневен ред: т.1 - отчет на Контролната комисия, т.2 - отчет на домоуправителя,
т.3 - взимане решения относно неплащалите суми към ЕС, т.4 - Дискусия относно сумата за
фонд „Основни ремонти и обновление“, т.5 - разни, в никоя от които точки не се съдържал
въпрос за поставяне на охранителни камери. След приключване на обсъждането и
гласуването по всичките 5 точки от дневния ред, в протокола за така проведеното събрание
било записано „А.А. предложи във входа да се поставят охранителни камери. Гласуването се
отложи за следващото събрание, за да се даде време за запознаване на всички собственици с
предложението.“. След това ОС било закрито. В протокола по т.2 е записано, че
домоуправителят /какъвто тогава бил С.М./ не е представил отчет на ОС. Протоколът
/представен по делото, е подписан само от А.А. /като протоколчик/, но не и от управителя на
3
ЕС.
За ОС на ЕС, проведено на 29.06.2015 г., бил съставен и друг протокол, в който са
посочени същите 5 точки за дневен ред, като т.4 от него е записана с по-кратък предмет
„Дискусия относно сумата за фонд „Основни ремонти“. Този протокол показва различно
съдържание от другия от същата дата /посочен по-горе/, относно вписаното съдържанието
по всичките 5 точки от дневния ред, както и по отношение на следния текст, който е
наличен само в този протокол и е поместен в него преди обсъждането по точките от дневния
ред, като е записано, че при гласуването на дневния ред, „в т.5 Разни А.Ц. предложи, поради
зачестили почуквания по вратите и зачестилите набези във входа, да бъдат поставени
камери. Сумите за същите да бъдат отделени от фонд „Основни ремонти“. И поради
налагащото се по-рано напускане на събранието на вносителя, същата да бъде разгледана и
гласувана като нулева точка. Събранието прие и след дебати се пристъпи към гласуване за
поставяне на камери. Решение: Гласували: за — 8, против – 3, въздържали се — 0 /като
липсва отразяване кой и защо е бил против/. Предложението за поставяне на камери е
прието от общото събрание.“ Никъде в този протокол не е отбелязано избраният за
протоколчик А.Ц. да е напуснал по-рано събранието преди
неговото приключване и респективно да е бил заменен от друг, напротив, от единствената
т.4 от дневния ред, за която е отразено в този протокол гласуване, е видно, че са гласували
11 души, колкото е бил броят на всички участващи в събранието. В протокола има
поставени подписи за „протоколчик: А.Ц.“ и „управител на ЕС: С.М.“. В горния десен ъгъл
на първа страница от протокола има ръкописен текст „поставен на 15 юли“, когато М. се
върнал от почивка.
До 25.11.2015 г., когато на проведено ОС на ЕС в гр.София, ж.к."****, за управител
бил избран А.Ц. А., такъв бил С. ИЛ. М., който не предал на новия управител
документацията на ЕС, домовата книга, не дал финансов отчет за времето, през което бил
управител на ЕС. След това във времето М. започнал да сезира различни институции с
жалби, сигнали, искове, както срещу ЕС, така и срещу много от нейните членове, което
довело до траен и ескалиращ конфликт между него и семейството му, от една страна, и
останалите живущи в ЕС, от друга страна, които също започнали да подават до различни
институции жалби и сигнали срещу М.и, като отношенията по между им станали неизменно
влошени.
На 29.03.2018 г. на проведено ОС на ЕС, участвали и С.М. и Т. М.а, независимо, че те
не се вписали в присъствения лист, с председателстващ М.Г. и протоколчик Р.В., за
управител на ЕС била избрана М.Г.. В т.3 от предварително обявения дневен ред бил
поставен въпросът за „Решение за видеонаблюдението, монтирано в ЕС“, като било
записано „Въпросът с монтираните технически средства, видеокамерите за наблюдение,
изисква съгласие на ОС. ОС никога не е давало съгласие на с. М., а той е представил в КЗЛД
протокол с невярно съдържание, съставен от него самия, присъстващите са гласували и
одобрили поставянето на видеокамери на ет.6. ОС гласува решение да бъдат премахнати
веднага монтираните незаконно камери от С.М. на ет.6 и с взимането на това решение
4
същият да се счита уведомен и предупреден. Предложението е прието“. За това решение,
както и по всички други въпроси, които били разгледани на ОС и били взети решения по
тях, С.М. гласувал „против“. По т.3 освен М. „против“ гласувал единствено и Л. С.. Въпреки
това решение С.М. не предприел действия за премахването на камерите.
На 21.06.2018 г. била заведена в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/,
регистрирана под ППН-01-479/21.06.2018 г., жалба от М.Г. - като управител на Етажната
собственост /EC/ в ж.к. “****, в гр.София, в която е написано, че преди около 2 години на
стълбищната площадка на ет.6 от входа били монтирани от живущия на етажа в ап.16 С.М. 2
броя камери за видеонаблюдение, без за това да е вземано решение и да е давано съгласие от
Общото събрание /ОС/, каквото може да бъде взето и дадено само от ОС. В жалбата е
написано и „Подадохме жалба до КЗЛД, но С.М. представи фалшив протокол от ОС,
написан от него, с включена необявена в дневния ред точка, в която уж събранието дава
съгласието си да си монтира камери. Комисията прие за редовен този протокол и обяви в
решението си, че не е органът, който установява истинността на документа, така, че не
постанови премахване на монтираните камери. Принудени бяхме да свикаме ново събрание,
на което да вземем решение за демонтирането им“ /с необходимото мнозинство/. Към
жалбата е представен протоколът от OC, проведено на 29.03.2018 г. В жалбата е написано и
че С.М. и съпругата му Т. М.а, тайно и без разрешение на присъстващите на ОС, са правили
записи на ОС, и че записи от камерите му, в нарушение на Конституцията и законите, и без
съгласие на останалите живущи, поради силно влошени съседски отношения с М., са
представяни от него в телевизионни предавания и публикувани в електронни медии, а също
и че от 2015 г., когато бил прекратен мандатът му като домоуправител, той, повече от 2
години, не е върнал на ЕС домовата книга, нито е представил на новоизбраните
домоуправители документацията, отчета на финансови средства, инвентара и др. В жалбата
е посочено и че за така изложеното е уведомено и 05 РПУ. Във връзка с горното е направена
молба до КЗЛД да бъде постановено незабавно премахване на монтираното, без съгласието
на ЕС, видеонаблюдение.
На 30.08.2018 г. било заведено в Комисията за защита на личните данни, регистрирано
под ППН-01#168-21/30.08.2018 г., становище от М. ЦВ. Г., в качеството й на управител на
ЕС, във връзка с жалба на сем.М.и. В становището е написано, че преди време на паркинга
пред блока им и в общите части на входа им, били извършени различни престъпления срещу
собствеността, и други, като „лично аз бях заплашвана с брадва на паркинга от С.М., за
което имам подадена жалба до 05 РПУ“. С оглед на посоченото ЕС дала съгласие на А.А. на
проведеното на 10.04.2017 г. OC /на което присъствали и М.и, но отказали да се впиша в
присъствения лист/, да монтира видеонаблюдение, което да обхваща партера и
околоблоковото пространство на входа, и при спазване на всички изисквания били
монтирани камери, след което гореописаните противоправни прояви спрели.
С Решение №290/11.07.2018 г. Комисията за защита от дискриминация на Република
България, по жалба от 12.07.2017 г., подадена от С.М., срещи председателя на ЕС А.А. и
членове на ЕС на бл. 93, вх.Е, в ж.к. „Сухата река“, гр София – Р.Г., М.Г. и П.К., от
5
действията на които той се чувствал дискриминиран, потиснат и унижен, е прието, че
спрямо М. е извършена дискриминация от посочените лица, по смисъла на чл. 5 от 33Дискр.,
вр. §1, т.1 от ЗЗДискр. – по признак „увреждане“ под формата на „тормоз“, която е породена
от междуличностен конфликт, но предвид обстоятелството, че всички те живеят в
условията на обща ЕС, което предполага ежедневен контакт помежду им и с цел избягване
на излишно ескалиране на конфликтността, на А.А., Р.Г., М.Г. и П.К. не са наложени глоби,
а на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, т. 4 от ЗЗДискр., са наложени принудителни
административни мерки, като им е предписано занапред да се въздържат от бъдещо
допускане на нарушение на действащото антидискриминационно законодателство в
Република България.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически
констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените такива от
първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно всички гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни и логични
доводи и съждения, въз основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за
безспорно установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и
са изложени подробни мотиви касателно достоверността им.
В тази насока правилно са кредитирани показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Р.Г.. Същата излага данни относно влошените отношения между частния
тъжител и съпругата му, от една страна и всички останали съседи, от друга. Акуратно е
становището на СРС, че показанията на св. Г. се явяват кореспондиращи и непротиворечащи
на останалата доказателствена съвкупност. Съдът счита възражението на защитата в тази
връзка за неоснователно. Не би могло да се приеме, че св. Г. се явява заинтересовано от
изхода на делото лице. Съдът, единствено за пълно следва да напомни, че св. Г. е давала
своите показания, предупредена за наказателната отговорност, която носи съобразно
разпоредбата на чл. 290 от НК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че коментираните показания се явяват еднопосочни и кореспондиращи си, без
наличието на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за
възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите.
Досежно свидетелските показания на другия разпитан по делото свидетел – Т. М.а,
настоящият съдебен състав намира становището на първият съд за напълно изчерпателно и
законосъобразно. Свидетелката М.а се явява съпруга на една от страните в текущото
наказателно производство, поради което и нейните показания следва да бъдат анализирани
изключително внимателно и през призмата на целия доказателствен материал. СГС, след
осъществен такъв анализ, счита, че възпроизведеното от цитираната свидетелка, не
кореспондира както със заявеното от св. Г., така и с всички събрани писмени доказателства
по делото, поради което и счита, че същите не следва да бъдат ценени с доверие.
На следващо място, контролната инстанция, намира, че правилно СРС е кредитирал
писмена жалба № ППН001-479/21.06.2018 г. и писмено становище № ППН-01#168-
21/30.08.2018 г. Цитираните писмени доказателства съдържат информация, касателно
6
инкриминираните от частния тъжител реплики, поради което и следва да бъдат използвани
при установяване на фактическата обстановка по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и останалите писмени доказателства напълно,
като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при
изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и
изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
Софийски градски съд намира, че на базата на установените фактически дадености,
след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и
обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подс. М. ЦВ. Г. не е осъществила от обективна страна престъпния състав на
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За да е осъществен състав на престъплението „клевета“ по чл. 147 от НК, подсъдимият
следва да е довел до знанието на поне още едно лице, извън самия себе си, позорящи
другиго обстоятелства, като е допустимо тези обстоятелства да се отнасят и до осъществено
престъпление. "Позорни" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е
опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо
поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и
отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Без значение за съда
при установяване съставомерността на деянието е, дали позорящите обстоятелства са
възприети от дееца или от трето лице, дали ги е възприел като слух или като изразено
съмнение. За решаващия съд е необходимо, обаче, разгласените обстоятелства да са такива,
че да позорят и петнят честта на лицето, за което са отправени. Върховния съд, ОСНК с ТР
12 от 1971 г. поставя и допълнително изискване, а именно обстоятелствата, които се явяват
позорни, да се явяват и неистински.
В конкретния казус, подс. Г. е заявила по отношение на ЧТ следното:
- На 21.06.2018 г., в жалба №ППН-01-479 до Комисията за защита на личните данни, че
„С.М. представи фалшив протокол от общо събрание, написан от него, с включена
необявена в дневния ред точка, в която уж събранието дава съгласие да си монтира камери“
- На 30.08.2018 г., във връзка с жалба на С. ИЛ. М., в писмено становище № ППН-
01#168-21/30.08.2018 г. до Комисията за защита на личните данни подс. Г. е заявила „лично
аз бях заплашвана с брадва на паркинга от С.М., за което имам подадена жалба до 05 РПУ“ ;
Поводът, обаче, подс. Г. да входира такава жалба и последващо становище в
Комисията за защита на личните данни, е категорично установения по делото факт, че ЧТ М.
и съпругата му в предхождащ процесните събития период са поставили по
незаконосъобразен начин устройства за видеонаблюдение на територията на етажната
собственост.
На следващо място, досежно инкриминирания израз, отправен от подсъдимата на
30.08.2018 г. в писмено становище до КЗЛД, съдът приема, че отново не следва да се
7
приема, че се касае за неистинско твърдени, наведено от страна на подсъдимата. Видно от
приложеното за послужване НОХД 750/2012 г., съдебният състав, разглеждал делото е приел
в крайния си съдебен акт, като част от фактическата обстановка, че действително С.М. е
заплашил подсъдимата Г. с брадва.
На следващо място, СГС, следва да подчертае, че дори и да беше приел
инкриминираните изрази за неистински, акуратно е становището на първия съд, че
престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, не е осъществено и от субективна
страна. В правната теория и практика се приема, че умисълът за клевета се изключва, когато
деецът е уверен в истинността на позорното обстоятелство, която увереност следва да се
основава на обективни факти, като съдът ще посочи Решение № 60 от 27.05.2016 г. по н. д.
№ 106/2016 г., ІІ н. о. на ВКС, в което е прието следното: „За да бъде осъществен състава
на клеветата, в представното съдържание на извършителя следва да е отразено
обстоятелството, че изнесената информация за проявата на пострадалия е невярна и е
от естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена
оценка, като извършителят иска (или допуска) настъпването именно на тези последици.“
Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав намира за правилни
изводите на СРС в тази насока и за неоснователно възражението на ЧТ. По никакъв начин
не е доказано, че действията на подсъдимото лице покриват, от обективна страна,
признаците на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Въз основа на всичко дотук посочено, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена. Същата е постановено при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Обосновано и законосъобразно подсъдимата е била призната за невинна и е
оправдана от първоинстанционния съд за извършване на престъплението, за което е била
конституирана като такава.
СГС счита, че при този изход на наказателното производство, решаващият състав
правилно, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е възложил в тежест на частния тъжител
направените от подсъдимата през първата инстанция разноски за защита в размер на 500
лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на СРС, НО, 20 с-в от 22.10.2020 г., постановена
по НЧХД № 21453/18 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9