№ 423
гр. Благоевград, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от В. Ат. Пензов Административно наказателно
дело № 20241210200853 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Ц., с ЕГН ********** със съдебен адрес
... против Наказателно постановление № 23-1116-003089 от 15.12.2023г. на
Началник група в ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ -
Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пред.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че
жалбоподателят Ц. не е осъществил вмененото му административно
нарушение, а се е опитвал да избута мотоциклета, за да стартира двигателя му.
Сочи се също, че жалбоподателя е категоричен, че не е нарушил ЗДвП, не е
управлявал мотоциклета. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното наказателно, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован явява се лично и
с процесуален представител адвокат С., който поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като
моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за
един адвокат.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
1
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните аргументи.
Въз основа на събраният по делото доказателствен материал съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2023г. около 15.45 часа в Община Благоевград с посока на
движение от „Нови гробища“ към общински път № BLG1069 жалбоподателя
Д. С. Ц. управлява мотоциклет „Кавазаки ЕР500“ с регистрационен номер ...,
собственост на ... от гр.Благоевград, като се опитвал да приведе в работен
режим двигателя на мотоциклета движейки се по наклона и с инерция от
избутване. На около 200 метра срещу фирма „ВЕСМА“ при движение на
мотоциклета, управляван от жалбоподателя с несъобразена скорост с пътната
обстановка /надлъжен наклон с десен завой/ същият продължил движението
си направо, като излязъл от пътя и паднал вляво, вследствие на което било
реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) при което пострадал и
самият жалбоподател. В следствие на подаден сигнал до полицейските органи,
на място на ПТП пристигнал полицейски патрул в състав В. А. Л. и К. Х. И.,
двамата полицаи в ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград. Жалбоподателя Ц. при пристигането на полицейския патрул бил
откаран с линейка в Спешен център – Благоевград. След огледа на място,
полицейските служители посетили Спешен център – Благоевград, където
установили самоличността на жалбоподателя Д. С. Ц.. За настъпилото ПТП
бил съставен и издаден Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-634 от
29.09.2023г. (лист 11-12 от делото), изготвен от свидетеля К. И. и план-схема
на ПТП към протокол № 634 от 29.09.2023 г., настъпило с ППС с рег.№ .... С
оглед установеното деяние и извършената във връзка с него проверка, на
14.11.2023г. актосъставителят В. А. Л. – мл. автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград в присъствието на свидетеля по
констатиране на нарушението К. Х. И. съставил на Д. С. Ц., Акт за
установяване на административно нарушение № 1023948 от 14.11.2023г. (лист
7 от делото) за това, че на 29.09.2023г. около 15.45 часа в Община Благоевград
с посока на движение от „Нови гробища“ към общински път № BLG1069
управлява мотоциклет „Кавазаки ЕР500“ с регистрационен номер ...,
собственост на ... от гр.Благоевград, като на около 200 метра срещу фирма
„ВЕСМА“, при движение с несъобразена скорост с конкретната пътната
обстановка /надлъжен наклон с десен завой/ продължава движението си
направо, като излиза от пътя и пада вляво, вследствие на което реализира
пътно-транспортно произшествие, като приел, че се касае за нарушение
квалифицирано по чл.20 ал.2 от ЗДвП – „водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре преди
предвидимо препятствие или създадена опасност за движенето. ПТП.“. Актът
е връчен лично на нарушителя Ц. на 14.11.2023г. срещу подпис, като в същият
били отразени в графа обяснения и възражения „нямам възражения“.
2
Възражения в писмена форма постъпили в законоустановения за това срок с
вх. № УРИ 111600-20914 от 15.11.2023г. (лист 10 от делото), с които
жалбоподателя Ц. сочел, че липсват данни за извършеното от него нарушение
и законово основание за издаване на акт за установяване на административно
нарушение два месеца след посочената дата на нарушението – 29.09.2023г. По
така постъпилите писмени възражения срещу съставеният АУАН била
извършена проверка от инсп. К. Калпачки, за която се съставила Докладна
записка с рег. № 1116р-10153 от 17.11.2023г. (лист 19-20 от делото), с която
възражението е прието за неоснователно поради това, че в хода на проверката
не са установени нарушения на служебната дисциплина от служителите
обработили ПТП и съставомерно е съставен процесния АУАН. Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение и така
съставената докладна записка, на 15.12.2023г. Началник група в ОДМВР –
Благоевград, сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР (лист 22-23 от делото), съставил
атакуваното Наказателно постановление № 23-1116-003089 от 15.12.2023г.
(лист 16 от делото), с което на жалбоподателя Д. С. Ц., с ЕГН ********** за
административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2
пред.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева. НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Ц.
на 20.05.2024г., като в законоустановения срок – на 27.05.2024г. е постъпила и
процесната жалба срещу обжалваното наказателно постановление с вх. №
УРИ 111600-9667 от 27.05.2024г. (лист 2-5 от делото).
По делото е изискана и приложена преписка УРИ № 785200-
3204/04.12.2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград (лист 53-80 от делото),
образувана с постановление за възлагане на проверка с вх. №
10153/29.11.2023г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград, като
същата съдържа докладна записка от мл. ПИ Денис Борисов за извършената
проверка по случая, докладна записка от ОР П. Станков, в която се описва
възникналото ПТП и извършените действия от страна на полицейските
служители, както и снети обяснения от свидетели на инцидента.
От приложената по делото справка за нарушител/водач на Д. С. Ц., с
ЕГН ********** (лист 24-26 от делото) е видно, че същият е правоспособен
водач с придобити категории В, М и В1, като е санкциониран многократно за
нарушения ЗДвП.
По делото е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР
(лист 12-14 от делото), която удостоверява материалната компетентност на
издателя на акта и наказателното постановление.
Фактическата обстановка, описана в протокола за ПТП, акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
се потвърждава от разпита в съдебно заседание на свидетелите В. Л. и К. И.,
който установяват, че във връзка с изпълнение на служебни задължения
констатирали местопроизшествие, като на място лично възприели част от
3
обстоятелствата при които е осъществено процесното ПТП, предизвикано от
жалбоподателя Ц., включително и пътната обстановка поради което приели, че
се касае за движение с несъобразена с пътната обстановка скорост.
По делото е разпитан свидетеля П.С., който установява, че са искали с
жалбоподателя Ц. да пробват да запалят мотоциклета на черен път зад
автосервиза, в който работили двамата. Сочи, че той е бутал мотоциклета
отзад, а жалбоподателят Ц. е държал кормилото на мотора, като първоначално
го е бутал, но след това се качил на мотора, за да го изпробва да приведе
двигателя в работещо положение на скорост. Но в един момент моторът е
повлякъл жалбоподателя Ц., който е паднал. Свидетелят С. извикал колегата
си Джоргов, който оказал първа помощ на Ц., след което извикали линейка и
Ц. бил откаран в спешен център.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е
санкциониран жалбоподателя Д. С. Ц. за извършено от него административни
нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са
неоснователни. Видно от акта за установяване на административно
нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е
извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и
в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление точно, ясно
и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по
ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване
на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение
4
е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е направил
възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е
предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. От ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му административни нарушения. /Самият
жалбоподател също не оспорва, че именно поради несъобразяване с пътните
условия при управление на МПС е допуснала ПТП, като в обясненията си
пред съда детайлно посочва предприетите от него действия и случилите се
събития./ Същият е управлявал МПС, като не е избрал скоростта си на
движение съобразно с пътната обстановка и атмосферни условия, релефа,
условията на видимост и други обстоятелства, предвид които да употреби
правилно и адекватно спирачка и намалила скоростта или да спре, като
именно с тези си действия е допуснала осъществяването на ПТП при което той
самият е пострадал. Именно последното обстоятелство е било очевидно за
свидетелите В. А. Л. и К. Х. И., които са установили процесния мотоциклет
управляван от жалбоподателя в състояние на увреждане паднал в канафка
отстрани на пътя, установили са пострадалия водач на МПС, а именно водача
на мотоциклет „Кавазаки ЕР500“ с регистрационен номер ..., собственост на
... и щетите по същия и за което съставили и Протокол за ПТП с посочване на
участниците в него. Този извод се налага по несъмнен начин от изложените
твърдения от самата жалбоподател Д. С. Ц. в обясненията си пред съда, че
мотоциклета го е повлякъл вследствие на попадането на предната му гума
върху камък, поради което се обърнал през мотоциклета, като сочи, че е
управлявал мотоциклета с цел същият да бъде запален, респ. приведен
двигателя му в работно положение без акумулатор. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите В. А. Л. и К. Х. И., които са очевидци на
последиците от допуснатото административно нарушение, доколкото същите
са логични, точни и последователни и взаимно допълващи се с останалите
5
писмени доказателства /Протокол за ПТП/ и отразената фактическа
обстановка в АУАН. От друга страна липсват по делото годни доказателства,
които да формират изводите на съда в обратна насока или да разколебават
презумтивната доказателствена сила на процесният акта за установяване на
административно нарушение, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.
За съставомерността на разглежданото административно нарушение е
необходимо дееца да управлява МПС. Безусловоно в случая се касае за
управление на МПС от страна на жалбоподателя Д. С. Ц., като възраженията в
обратна насока, че същият не е управлявал мотоциклет „Кавазаки ЕР500“ с
регистрационен номер ... е неоснователно. Легална дефиниция на понятието
управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982
г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия
с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. Тъй като Д. С. Ц. е
осъществявал взаимодействия с механизмите и приборите на мотоциклета,
като по този начин и именно в следствие на неговото поведение го е
придвижил от едно място до друго, за което е категоричен и свидетеля П.Й. С.,
очевидец на случилото се ПТП, а и не се оспорва и от самият обвиняем, съдът
приема, че се касае именно за управление на МПС, в случая на мотоциклет
„Кавазаки ЕР500“ с регистрационен номер ....
Разглежданото нарушение е извършено виновно от жалбоподателя Д. С.
Ц., който в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запозната със
задълженията си при управление на МПС, в това число и разглежданите
такива по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съобразявайки наложеното административно наказание на
жалбоподателя Д. С. Ц. по чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, а именно “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е приложил закона и е определил процесното наказание по
вид и в императивно установен от законодателя размер. Предвид последното
обстоятелство съдът намира, че така наложеното наказание се явява
съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и може да постигне целите си по
чл.12 от ЗАНН.
Като съобрази горното и не установи нарушения на процесуалният и
материален закон, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и след като прие обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, искането на жалбоподателя за присъждане
на направени съдебни разноски за един адвокат в настоящото производство се
явява неоснователно, като съдът не дължи изрично произнасяне по този
въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с ал.9 от
6
ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-1116-003089 от 15.12.2023г. на Началник група в ОДМВР
- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, с което на Д. С. Ц., с
ЕГН ********** със съдебен адрес гр. ... за административно нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пред.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните пред
Административен съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7