Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
15.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 704 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 69825/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 69 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за
незаконно и отменено уволнението на
К.В.П. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 36 от 30.08.2018г. на
Управителя на „С.Г.С.Б.“ ЕООД /ЕИК ******/, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ;
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ К.В.П. /ЕГН **********/ е възстановен на
длъжността „консултант- клиентска поддръжка“; и на основание чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ „С.Г.С.Б.“ ЕООД- ***310/ е осъдено да заплати на К.В.П.
/ЕГН **********/ сумата 4 120 лв.-
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение през периода от
31.08.2018 г. до 29.10.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2018 г. до
окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „С.Г.С.Б.“ ЕООД
е осъден да заплати на ищеца К.П. сумата 1 400 лв.- разноски по делото. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „С.Г.С.Б.“ ЕООД е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 324.80 лв.-
държавна такса по уважените искове, и на основание чл.77 ГПК сумата 97.48 лв.-
възнаграждение на вещите лица по съдебно- фоноскопска експертиза.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.Г.С.Б.“ ЕООД-
*** /ответник по делото/- чрез адв. Е. П., в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените от К.П. искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна К.В.П. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от К.П. конститутивни искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и
чл.344, ал.1, т.2 КТ и осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ
като основателни- чл.272 ГПК.
Предявеният от К.П. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното му от Управителя
на „С.Г.С.Б.“ ЕООД дисциплинарно наказание „уволнение“ е основателен.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че считано от 24.03.2017 г. между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по което към датата на процесното
уволнение ищецът К.П. е заемал длъжността „консултант- клиентска поддръжка“ в
отдел 35037 на ответното дружество „С.Г.С.Б.“ ЕООД- ***, с място на работа: гр.
София /без посочен административен адрес/. Това правоотношение е прекратено със
Заповед № 36 от 30.08.2018 г. на Управителя на „С.Г.С.Б.“ ЕООД, с която на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“- на основание чл.188, т.3 и
чл.190, ал.1, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ вр.
чл.187, ал.1, т.8, пр.2 /уронване доброто име на предприятието/ и чл.187, ал.1,
т.10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред/. Безспорно е по
делото, че цитираната заповед е връчена на ищеца на същата дата- 30.08.2018 г.
/според направеното отбелязване/.
Според
мотивите на процесната уволнителна заповед наказанието е наложено за това, че П.
е уронил доброто име на дружеството- „от една страна спрямо друг служител на
дружеството /Е.Т./ чрез незаконно записване на разговор по време на работа, в
който тя участва, а от друга страна- чрез публикуване на аудио- видео клип на
23.08.2018 г. в интернет- платформата на „YouTube“ със заглавие „Т. в С.Г.С.Б.“
ЕООД, показващ агресивно поведение на две жени срещу мъж, включително и
физическа агресия, както и неоторизирана употреба на името и логото на
ответника чрез публикуване на сканиран документ /констативен протокол от
27.01.2018 г./, съдържащ името и логото на дружеството, представляващи нарушения
на чл.187, ал.1, т.8, пр.2 КТ, раздел XIII „Лично пространство“ от Правилника
за вътрешния трудов ред и раздел XI „Поведение на работното място“ от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството“.
Ищецът оспорва правилността и
законосъобразността на наказанието, като се позовава на неизвършване на
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от негова страна. В
случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или
служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на „С.Г.С.Б.“
ЕООД не са ангажирани и представени по делото безспорни и категорични
доказателства за установяване изискването на обяснения от ищеца, респ. за
изслушването му от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание-
при спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ. Доказателства за изпълнението на
това законово изискване, предпоставящо законосъобразно налагане на
дисциплинарното наказание, при дължимото от ответника пълно главно доказване,
не са представени по делото. Искането следва да има за предмет даването на
обяснения по повод конкретни вменени на служителя дисциплинарни нарушения, за
което данни и доказателства в случая липсват.
Според
фактическите твърдения на ответника, в подкрепа на които са ангажирани
съответни доказателства в процеса, преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца П. /каквито са дадени от
последния на 30.08.2018 г./, след което е издал мотивирана писмена заповед,
индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според
него дисциплинарни нарушения. С писмо изх.№ 40/ 30.08.2018 г. /л.89 от делото
на СРС/, връчено на 30.08.3018 г. в 12.40 часа, от П. са поискани обяснения по
чл.193, ал.1 КТ за „причините за наличието на информация в публичното пространство“,
свързана с установеното в докладна записка вх.№ 907/ 29.08.2018 г. на Д.Д.Д,
адресирана до Ген. Директор на „С.Г.С.Б.“ ЕООД „наличие на аудио- видео клип на
интернет- платформата „YouTube“ със заглавие „Тормоз в Съдърланд“, в който
фигурира констативен протокол от 27.01.2018 г.“, за който била направена
справка, че съвпада с връчен на ищеца на същата дата констативен протокол. Няма
данни в писмото цитираната в началната му част докладна записка от 29.08.2018
г. на Д. Долапчиева да е била връчена на привлечения към дисциплинарна
отговорност служител, за да има яснота относно кои дисциплинарни простъпки
следва да даде обяснения, нито да му е връчено копие на посочения констативен
протокол.
В
представените от ответника по делото писмени обяснения вх.№ 909/ 30.08.2018 г.
/ръкописен документ, обозначен като „приложение № 8“- л.90 от делото на СРС/, дадени
от служителя К.П., е посочено, че същият нямал представа как Констативен
протокол от 27.01.2018 г. е попаднал в „YouTube“, че не знаел за
какво се касае клипа в интернет, който щял да потърси, а също и че се интересувал
от „тормоза на работното място“, за което направил оплакване до Управителя на
„Съдърланд“, като моли и да му бъде разяснено в каква връзка е инициирано
дисциплинарно производство срещу него.
При
съпоставка на съдържанието на писмото за изискване на обяснения, дадените от ищеца
обяснения и мотивите на атакуваната уволнителна заповед се налага извод, че в
случая не е налице надлежно изискване на устни или писмени обяснения от ищеца
относно вменените му дисциплинарни нарушения преди налагане на дисциплинарното
наказание. Това е така, тъй като при изискването на обяснения не са ясно
очертани от дисциплинарно- наказващия орган със съответни обективни и
субективни признаци конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които в
последствие са въведени в заповедта като основания за налагане на
дисциплинарното наказание. При дадената в писмото от 30.08.2018 г. обща
формулировка за установяване „причините за наличието на информация в публичното
пространство“, свързана с „наличието на аудио- видео клип на интернет-
платформата „YouTube“
със
заглавие „Тормоз в Съдърланд“, в който фигурирал констативен протокол от
27.01.2018 г.“, не може да се приеме, че преди налагане на дисциплинарното
наказание от страна на работодателя- ответник е било спазено императивното
изискване на чл.193, ал.1 КТ. Невъзможна се явява и преценката за спазване на
преклузивните срокове по чл.194 КТ, тъй като в писмото е цитирана само докладна
записка от 29.08.2018 г., касаеща констатация за наличие на аудио- видео клип
на интернет платформата „YouTube“, но не са посочени останалите визирани в
процесната уволнителна заповед дисциплинарни простъпки, за които изобщо няма
данни кога са били извършени.
Същевременно
определеният на служителя 20- минутен срок за даването на писмени обяснения,
считано от 12.40 часа, когато му е връчено писмото, до 13.00 часа на същата
дата, е с продължителност, която не е позволила на същия както да извърши
проверка на обстоятелствата, посочени в писмото, така и да изпълни изискването
за физическото изготвяне и представяне на обясненията- с входящ номер в
деловодството на „С.Г.С.Б.“ ЕООД“*** или на адрес: ул.“****в гр. София. Вписаният
в Търговския регистър при АВп адрес на управление ***, като няма данни в
приложения от ответника трудов договор къде- като административен адрес, е било
мястото на работа на ищеца. Посочено е само отдел 35037 и място на работа: гр.
София.
Реш. по гр.д.№ 704/ 2020
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в- л.3
Поради това и не може да се приеме, че
фактическото съставяне и предаване на обясненията на един от посочените в
писмото два адреса /които не са електронни адреси/, е било възможно в
определения от работодателя срок от 20 минути.
Извод
за спазване императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ въз основа на приложения
от ответника протокол с дата 30.08.2018 г. също не могат да бъдат направени.
Според съдържащия се в заключителната му част текст П. попитал: „В какво ме
обвинявате?“, в отговор на което присъствалият на срещата служител Г. И/специалист
администриране на персонала и възнаграждения/ пояснил, че „в нищо не е обвинен,
а е поканен да даде разяснения относно звука, записа, протоколът, попаднали в
Интернет пространство с клипа, качен на 23.08.2018 г. в Youтube“, което опровергава твърдението на ответника, че документираната с този
протокол среща е имала за цел да бъдат изслушани обясненията на служителя
относно вменените му от работодателя дисциплинарни простъпки, послужили в
последствие като основание за издаване на процесната уволнителна заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Разпоредбата
на чл.193 КТ, въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за
изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен
елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание,
е императивна и за прилагането й съдът следи служебно /в този смисъл Решение №
301 от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 1679/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 96
от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК/. Неизпълнението на посоченото задължение от органа на
дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която
е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение
от процесуално естество- неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура
по налагане на дисциплинарното наказание.
Предвид установената по делото фактическа
обстановка, според която работодателят не е изискал устни или писмени обяснения
от К.П. преди налагане на дисциплинарното наказание, наложеното на същия със
Заповед № 36/ 30.08.2018 г. дисциплинарно наказание “уволнение” и респ.
прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
следва да бъде отменено като незаконно-
на основание чл.193, ал.2 КТ, без съдът да се произнася по съществото на спора.
Независимо от горното, следва да се отбележи,
че не са установени по делото и вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.
Основанието,
обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно
от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя К.П. на
дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1,
т.8, пр.2 КТ- „уронване доброто име на работодателя“, и по чл.187, ал.1, т.10 КТ- „неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред /раздел XIII- „Лично пространство“, и раздел XI-
„Поведение на работното място“, от Правилника за вътрешния трудов ред на
дружеството/, квалифицирани от работодателя като „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“ по смисъла на по чл.190, ал.1, т.7 КТ.
Събраните по делото доказателства не могат да
обосноват извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед действия,
квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищеца дисциплинарни
нарушения, могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните нормативни
разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата
дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на
чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения,
обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност.
Съвкупната преценка на събраните в процеса
доказателства не дава основание за приемането на извод, че автор на описаните в
мотивите на процесната заповед дисциплинарни простъпки е именно служителят К.П.,
както и че се касае за виновно неизпълнение на трудови задължения от негова
страна. Както обосновалите възраженията на ответника срещу основателността на
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ фактически твърдения, така и процесуалното му поведение
по събирането на доказателства се основават на предположения, а не на твърдения
за реално осъществили се факти и обстоятелства, което е допълнителен аргумент
за незаконосъобразност на атакуваното дисциплинарно уволнение. По делото не е
въведено еднозначно твърдение на работодателя- ответник, че ищецът П. е използвал
записващо устройство по време на работа, с което е записан служебен разговор,
че е публикувал аудио- видео клип на 23.08.2018 г. в интернет- платформата на „YouTube“ със заглавие „Тормоз
в Съдърланд“, а също и че неоторизирано е употребил името и логото на дружеството
чрез публикуването на сканиран документ /констативен протокол от 27.01.2018г./,
съдържащ тези реквизити. Процесуалните усилия на работодателя- ответник по
събирането на доказателства са насочени към установяване авторството на
посочените действия, вкл. чрез издирването на интернет- доставчика, с който К.П.
има сключен частен договор за предоставянето на интернет- услуги, издирването
на IP- адреса и данните на акаунта, от който на 23.08.2018 г.
е качен клип с цифрово обозначение, несъответно на горепосочено заглавие /„Тормоз
в Съдърланд“/, респ. IP- адреса, от който
клипът е свален, в случай че е свален; установяването на интернет сървис-
доставчика /ISP/, на който принадлежи IP-
адреса, от който е качен клипът; изискването на информация за интернет-
доставчика, на когото
е предоставен IP-
Реш. по гр.д.№ 704/ 2020
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в- л.4
адреса, от който е качен процесният клип в
горепосочената платформа; както и установяването на трето лице, на което е
предоставен IP- адреса, за разпитването му като свидетел по делото. При
липсата на конкретни фактически твърдения за авторството на вменените на ищеца дисциплинарни
простъпки, събирането на доказателства в горепосочения смисъл навежда на извод,
че дисциплинарната му отговорност е незаконосъобразно ангажирана. В тази връзка
следва да се отбележи и че приложеният по делото протокол за извършена
фоноскопска експертиза също не способства за изясняване на посочените
релевантни за очертаване предмета на спора факти и обстоятелства, тъй като според
констатациите на вещото лице в аудио- видео записа се отличават само мъжки и
женски гласове, с неразбираеми части от речта, в него не са използвани поименни
обръщения, нито е възможно- поради лошо качество на звукозаписа и лоши
технически характеристики на материала, фоноскопно изследване спрямо даден глас
и в частност- идентифициране на някой от мъжките гласове като принадлежащ на ищеца
К.П..
При тези съображения искът по чл.344, ал.1,
т.1 КТ за отмяна на процесното дисциплинарно уволнение като незаконно като
основателен и доказан правилно е уважен с обжалваното решение.
Основателни,
по изложените от СРС съображения /чл.272 ГПК/, са и предявените от П. акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, които също правилно са уважени с
обжалваното решение. Доводи срещу размера на присъденото на ищеца обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ във въззивната жалба на работодателя- ответник не са
изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока.
С
оглед горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на трудовия спор и неоснователността на релевираните в жалбата на работодателя-
ответник доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, същото
като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
направените за въззивното производство разноски в размер на 1 740 лв.- за
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 24.10.2019
г., постановено по гр. дело № 69825/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 69
състав.
ОСЪЖДА „С.Г.С.Б.“ ЕООД- ***310/
да заплати на К.В.П. /ЕГН **********/
сумата 1 740 лв. /хиляда седемстотин
и четиридесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.