МОТИВИ: Подсъдимият К.С.К. ***, ЕГН ********** е предаден на съд Със
следното обвинение:
ЗА ТОВА,
че през периода 21. 07. 2015 год. – 02. 10. 2015 год. в гр. Търговище, при
условие на продължавано престъпление, като лице, което управлява и представлява
юридическо лице - „КТ и Т Консулт“ ЕООД гр. Търговище, ПРЕДСТАВИЛ пред Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Търговище искания за плащане /Приложение № 27/ и
декларации, обр. 4, - Искане № 1/21. 07. 2015 год. за
отчетен период м. юни 2015 год., Искане № 2/04. 08. 2015 год. за отчетен период
м. юли 2015 год., Искане № 3/02. 09. 2015 год. за отчетен период м. август 2015
год. и Искане № 4/02. 10. 2015 год. за отчетен период м. септември 2015 год.,
съдържащи неверни сведения, а именно – че Т.И.Х. е работила през периода на
длъжност „Маркетинг мениджър“ в „КТ и Т Консулт“ ЕООД гр. Търговище, за да
получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени
от ЕС на българската държава – финансиране в размер на 85% от ЕС и 15%
национално доплащане по схема „Подкрепа на заетост“ по /ОПРЧР/ – престъпление по чл. 248а, ал. 3, във връзка
с ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
ПОДСЪДИМИЯТ не се признава за виновен, твърди,
че договора е изпълняван коректно и моли да бъде оправдан.
ЗАЩИТАТА на подс. пледира за
постановяване на оправдателна присъда, предвид недоказаност на обвинението.
ОБВИНЕНИЕТО, като безспорно доказано, се поддържа изцяло от представителя
на Окръжна прокуратура. Пледира се за налагане на наказание лишаване от свобода
над специалния минимум, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК и налагане на
наказание ГЛОБА /кумулативно предвидено/ в максимален размер.
Първоначално НОХД № 214/2018 год. е внесено в ОС – Търговище
с обвинителен акт срещу настоящия подсъдим и А.И.В.. Обвинението на В. беше по
същия текст от закона, за множество идентични на подс.
К. деяния, без взаимна връзка между двамата, изключая
съдружието им в „Т и К СЪРВИЗ“ ООД.
На 26. 02. 2019 год.
беше проведено разпоредително заседание по реда на чл. 247а, ал. 2, т. 1 от НПК
и след провеждането му делото беше насрочено за разглеждане по общия ред за 20.
03. 2019 год. Преди даване ход на делото на 20. 03. 2019 год. защитникът на подс. В. заяви, че той и подзащитната
му са сключили споразумение с наблюдаващия прокурор, като го поддържат и молят
да бъде разгледано, респ. одобрено. С оглед на това и на осн.
чл. 384а, ал. 1 НПК делото беше отложено, за произнасяне по споразумението от
друг състав съгл. ал. 2 на чл. 384а НПК.
След произнасяне по споразумението настоящия състав разгледа
делото по общия ред в открито съдебно заседание на 04. 04. 2019 год.
СЪДЪТ, след като изслуша част от свидетелите по делото /тези,
касаещи обвинението на подс. К./, заключенията на
назначените по делото експертизи и приобщи писмените доказателства, прие за
установено следното:
Подсъдимият е роден и живее в гр. Търговище, неосъждан, с
висше образование.
Като управител на „КТ и Т Консулт“ ЕООД, и в качеството си
на съдружник в няколко други търговски дружества той, и А.В. решили, че има
възможност да кандидатстват с управляваните от тях дружества по определени
програми, предоставени от държавата и ЕС.
Разбирайки, че съществува възможност за получаване на
средства, без да бъдат изпълнявани условията за финансиране, предоставяйки
неверни сведения, през м. юни 2015 год. подс. К. сключил
договор № ESF 1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. с ДБТ – Търговище по
програма „Подкрепа за заетост“, която била финансирана 85% от ЕС и 15% доплащане от държавата.Тази
програма обхващала безработни лица до определена възраст, притежаващи диплом за
завършено „висше“ образование, и била с продължителност от четири месеца.
Процедурата за получаване на средствата по програмата
включвала няколко етапа. На първо място дружеството следвало да сключи договор
за участие за конкретен проект. След това се извършвал подбор на лица,
предложени от Дирекция „Бюро по труда“ с които се сключвали трудови договори.
На тези лица се изплащали дължимите заплати, а средствата били от Еврофондовете, предоставени по проекта представлявали
възстановяване на изплатените от работодателя суми. За целта дружеството
ежемесечно представяло пред ДБТ комплект документи – искане за плащане,
декларация, копие от трудов договор, уведомление за сключен трудов договор,
отчетна форма за явяване, карта за участие, график работно време, финансова
идентификация, извлечение от аналитичната счетоводна система, копие от
индивидуалната разчетно – платежна ведомост, както и
отчетни документи за предходен месец, извлечение от аналитичната счетоводна
система, копие от нареждане за масово плащане, копия от банкови сметки за
изплащане на работни заплата.
Вече сключил договор № ESF
1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. с ДБТ – Търговище по програма „Подкрепа за
заетост“, подс. К. се заел да намери подходящи лица с
които да го осъществи. Така случайно, на някакво събиране се срещнал със св. Т.
***. В разговор с нея, подс. и споделил, че търси
млади хора – до 30 годишна възраст, с висше образование, по „някаква“ четири
месечна програма, като предлагал по 200 лева заплащане на месец.
Тъй като св. Х. била безработна, решила да се възползва от
предоставената и възможност – да получава по 200 лева на месец, без да работи.
За целта предоставила на подс. дипломата си за
завършено висше образование, а той след като я копирал, я върнал на Х.. След
това двамата се явили в Д „БТ“ – Търговище, където на 17. 06. 2015 год. на Х.
било предоставено и тя подписала „насочващо писмо“ приложено на л. 35 /Класьор
№ 1, зелен на цвят, с надпис „КТ и Т Консулт“ ЕООД – Т.И.Х./. Същевременно
двамата – подс. и св. Х. ***, където на Х. била
издадена дебитна карта. / В с.з. Х. заяви, че не си спомня дали дебитната карта
е била в нея, или не, но категорично заяви, че не е теглила пари от нея, както
и това, че в рамките на четири месеца е получавала по 200 лева „на ръка“ от подс. К., както и това, че в края на периода лично е
закрила картата, която към него момент е била „празна“/.
На същата дата – 17. 06. 2015 год. бил сключен срочен / чл.
68, ал. 1 т. 1 КТ/ трудов договор /л.37/между Т.Х. и „КТ и Т Консулт“ ЕООД,
представлявано от подс. К., като считано от тази дата
Х. се водела на работа.
Веднага след това подс. К. се заел
с оформяне на останалите документи, необходими за фиктивното започване на
работа на Х.. На 18. 06.2015 год. той изготвил и изпратил в Д „БТ“ – Търговище уведомително
писмо, че Т.Х. е започнала работа в „КТ и Т Консулт“ ЕООД на длъжност
„Маркетинг - мениджър“. Изготвил справка за уведомление /л. 39/, длъжностна
характеристика /л. 40/ и декларация за наставничество / л. 42/. Същевременно в
рамките на този четиримесечен период той подавал необходимите документи, чрез
които Д „БТ“ – Търговище му „възстановявало“ месечното трудово възнаграждение
на св. Х..
На 18. 10. 2015 год. св. Х. получила Заповед № 2 за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради изтичане срока на договора.
За срока през който дружеството на подс.
К. участвало в програмата, бенефициента по договора Д“БТ“ – Търговище имал
задължение да извършва периодични проверки по изпълнението му. Така, с протокол
за проверка № 276/20. 07. 2015 год. и протокол за проверка № 367/15. 10. 2015
год. били извършени две отделни проверки по изпълнението му. При първата
проверка св. Х. присъствала в офис на фирмата и е удостоверила това с подписа
си. При втората проверка било установено,
че не е на работа, защото ползвала полагащият и се отпуск. Св. Х. заяви в с.з.
/това тя твърди в хода на цялото производство/, че за първата проверка е била
уведомена от подс. К., че следва да дойде в офиса му,
именно защото ще бъдат проверявани. По думите и, в деня на проверката тя е
заварила в офиса на подс. още няколко млади хора,
които не познава,1 и които също били проверявани. Заяви категорично,че това е
първото и, и единствено посещение на този офис. Обясни, че на втора проверка не
е присъствала. При предявяване на протокола /№ 357/15. 10. 2015 год./ на който
е записано, че тя ползва полагаем отпуск, св. Х. заяви, че не е подписвала
молба за отпуск. Отново категорично тя заяви, че никога не е работила, за да се
следва ползването на отпуск.
По делото бяха изслушани две експертизи – съдебно –
счетоводна и съдебно – почеркова.
Заключението на съдебно – счетоводната е, че за процесния период – юни – октомври 2015 год., въз основа сключения
договор ESF
1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. работодателя „КТ и Т Консулт“ ЕООД е поискал
и съответно получил по б. сметка сумата от 5357,20 лева. След направените
отчисление /осигурителни вноски/ по сметката на св. Х. са преведени 3564,94
лева.
Заключението на съдебно – почерковата
експертиза сочи, че на всички документи, касаещи договора на св. Х., с
изключение на насочващото писмо /л. 35/, анкетната карта /л. 88/, протокола за
проверка № 276/20. 07. 2015 год. и заповедта за прекратяване на трудовия
договор /където подписите са на свидетелката/
са подписани от подс. К.,
От изложеното до тук
може да се направи следния извод от фактическа страна:
Безспорно установено е, че подс. е
управител на „КТ и Т Консулт“ ЕООД. Безспорно е, че той е кандидатствал по
схема „Подкрепа на заетост“ пред Д „БТ“ – Търговище и сключил договор №
договор ESF
1111-07-12-0138/16. 06. 2015 год. След като сключил договора се насочил към
изпълнението му – набиране на подходящи лица с необходимо образование. Така
стигнал и до св. Х.. След като преснел дипломата и за завършено образование,
двамата с Х. ***, където тя собственоръчно подписала „насочващо писмо“. Подс. съпроводил Х. ***, където и била открита дебитна
карта. Последващите действия на подс.
К. – изготвяне на трудов договор и уведомление, че кандидата е започнал работа,
изготвяне на присъствена форма и подписите на тях, декларациите обр. 4, които били
свързани с усвояване на предвидените по договора парични средства. Подс. превеждал по сметката на Х. дължащите и се суми,
които в последствие Д „БТ“ – Търговище му възстановявали по негова сметка.
Относно св. Х.: Тя е влязла в полезрението на разследващите
след като е било образувано ДП срещу другия подсъдим – А.В.. Разпитана на ДП и
в съдебна фаза св. Х. е последователна и точна в обясненията си. Твърди, че
случайна среща с подс. К. провокирала това, да се
съгласи да участва в „някаква“ програма, изкушена от това, че ще получава по
200 лева на месец. Добросъвестно обяснява какви са били нейните действия –
посещение в Д „БТ“ – Търговище и ОББ, както и това, че предоставила на подс. дипломата си за завършено висше образование. Заяви в
с.з., че не е работила нито ден, и, че не е подписвала каквото и да е, освен насочващо
писмо и предизвестие за напускане. Заяви, че била уведомена от подс. да се яви на определена дата, предвид на това, че ще
се извършва проверка, заяви, че няма как да ползва полагаем отпуск, след като
не работи. По време на ДП св. Х.
разбрала за какво се е отнасял договора и какви суми са превеждани на подс. К.. Относно това, дали дебитната карта е била в нея
през инкриминирания период, съдът намира, че със сигурност тя не е била в нея.
Алогично е, картата да е в нея, а подс. да и дава по 200 лева на месец. Освен това св. Х.
добросъвестно заяви, че нито е работила, нито е обучавана, нито е имала работно
место. Категорично заявява, че почерка и подписите на изброените по – горе
документи не са нейни. Реално тя е разбрала за какво става въпрос след като е
била разпитана като свидетел по ДП. Допълнителен довод, водещ до крайния извод
е, че ако св. Х. е осъществявала каквато и да е дейност, биха останали някакви
обективни находки от работата и.
Въз основа на изложеното съдът прие, че подс.
умишлено е подготвил необходимото, за да включи св. Х. в схемата „Подкрепа
заетост“. Ползвайки дипломата и, и след като подписала „насочващо писмо“ изготвил останалите документи - неистински – трудов договор, уведомление,
длъжностна характеристика и декларация за наставничество. Ежемесечно изготвял
декларация обр. 4, сочеща, че Х. работи, с цел
усвояване на предоставените средства.
Основният текст на чл. 248а НК в ал. 1 гласи, че който за да
получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до
три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Ал. 2 на чл. 248а НК сочи, че същото наказание се налага и
на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на
задължение да представи такива, за да бъдат получени средства от фондове,
принадлежащи на Европейският съюз, или предоставени от ЕС на българската
държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези
фондове.
Ал. 3 на чл. 248а НК предвижда наказание лишаване от свобода
от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, ако деянието
по предходните алинеи е извършено от лице, което упражнява или представлява
юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец.
В случая подс. К., като управител
и представляващ търговско дружество – „КТ и К Консулт“ ЕООД представил пред Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Търговище искания за плащане /Приложение № 27/ и декларации, обр. 4, съдържащи неверни сведения, а именно – че св. Х. е
работила през периода на длъжност „Маркетинг мениджър“ в „КТ и Т Консулт“ ЕООД
гр. Търговище, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския
съюз или предоставени от ЕС на българската държава – финансиране в размер на
85% от ЕС и 15% национално доплащане по схема „Подкрепа на заетост“. Това
съставлява осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.
248а, ал. 3, вр. ал. 2 НК. Касае се за деяние
продължило във времето – в рамките на 4 месеца подс.
е подал 4 бр. декларации, обр. 4, , т. е.
продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 НК.
Самите декларации обр.4 са документите правещи деянието съставомерно,
тъй като съдържат неверни обстоятелства – това, че св. Х. е наета по програмата
и изпълнява възложената и работа. Въз основа на тези декларации Д „БТ“ –
Търговище е превеждала дължимите суми по договора.
Затова съдът призна подс. К. за виновен по първоначално предявеното му
обвинение.
При определяне на наказанието съдът
обсъди всички обстоятелства по делото – смекчаващи и отегчаващи, за да
постанови съдебния си акт. На първо място съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства младостта и чистото съдебно минало на подс.
К.. Млад баща, грижещ се за детето и майката, макар и на семейни начала. От
друга страна подс. е с висок интелектуален потенциал,
с висше образование, лицензиран преводач. Настоящият състав кредитира това, с
оглед осъществената престъпна дейност, като отегчаващи вината обстоятелства,
предвид на това, че подс. не признава вина, защитата
му направи няколко относително невъзможни за изпълнение искания, които сочат за
опит да се бави процеса. Като ирелевантни исканията
бяха отхвърлени. /Искания от рода да се разпита свидетел, който
присъствал на разговор по телефона между св. Х. и подс.
К., който той провел на микрофон е несериозно и неотносимо,
искане да се изиска разпечатка от движение на сумите по дебитната карта – без доказателствена стойност, защото не може да се определи кой
е боравил с картата, разпечатки на разговорите – практически невъзможно предвид
изтекли срокове за съхранение от мобилните оператори./Интелектуалният потенциал и
непризнаване на явни факти съдът възприема като отегчаващи вината
обстоятелства, предвид на това, че по делото, в неговата първоначална цялост
има още множество сходни случаи, от които може да се направи извод за една продължавана
престъпна дейност. Това мотивира съдът, признавайки подс.
К. за виновен да му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и ГЛОБА в размер на 5000 лева.
С оглед на изброените по – горе
обстоятелства съдът прилагайки чл. 66, ал. 1 НК отложи изтърпяване на така
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, приемайки, че целите, визирани в
чл. 36 НК ще се осъществят без да се налага подс. К.
да търпи наказанието ефективно.
Относно веществените доказателства,
/съдът се произнесе с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр.
първо/ след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на съответните
служби, предоставили ги за нуждите на разследването.
В тежест на подс. К. бяха присъдени направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: