№ 148
гр. Варна , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600241 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Варна е по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура,
гр.Разград, против определение № 65, постановено на 01.07.2021 г. от
Разградския окръжен съд по ЧНД № 172/2021 г. С атакуваното определение е
отменено постановление от 19.05.2021 година на Окръжна прокуратура, гр.
Разград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство ДП № 296 ЗМ-164/2020 г., по описа на РУ гр. Лозница.
В частния протест се твърди, че определението на съда е
незаконосъобразно, като се излагат аргументи в две насоки. Първата е
свързана с липса на процесуална легитимация на пострадалата Р.П., като се
твърди, че жалбата, инициирала първоинстанционното производство, е
недопустима и с разглеждането й Разградският окръжен съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Втората касае произнасянето по същество,
като се сочи, че наблюдаващият прокурор е обсъдил всички факти по делото
и стигнал до извода, че наказателното производство следва да бъде
прекратено поради липса на деяние - арг. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В това
число, счита, че твърдените от проверявания съд неточности към назначената
АТЕ са неоснователни, като същата е ясна, точна и обоснована, а от
съдържанието й не възникват съмнения относно правилността й. Моли се за
отмяна на определението на Разградския окръжен съд.
Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния
протест и със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
1
намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество - за
неоснователен.
От фактическа страна:
Досъдебно производство № 296-ЗМ164/2020 г. по описа на РУ при ОД
на МВР - Лозница е започнало в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК – със
следствено действие от 03.11.2020 г. по оглед на местопроизшествие в зоната
на път I-2 (Варна - Русе), км. 82+550 в района на с. Каменар, общ. Лозница.
Произшествието завършило със смъртта на С.Р.С. от гр. Разград с ЕГН
**********, и средни телесни повреди на М.Г.Г. от гр. Бургас и И.Р.А. от гр.
Айтос. До фаталния инцидент се стигнало, след като л.а. "Опел Зафира",
управляван от С.С., навлязъл в насрещната лента за движение, при което
последвал челен сблъсък с л.а. „Ауди А8“, управляван от М.Г.. Заедно с
водача, в автомобила е пътувал и И.М.
На досъдебното производство са събрани гласни и писмени
доказателства, извършени са огледи на веществените доказателства лек
автомобил "Опел Зафира" с рег. № РР 1421 АХ и лек автомобил „Ауди А8“ с
рег. № А 39 70 НН, разпитани са всички възможни свидетели, назначени и
извършени са съдебномедицински експертизи, химически експертизи,
автотехническа експертиза, техническа експертиза, както и са събрани по
надлежния ред писмени доказателства.
Описаната в постановлението за прекратяване и възприета от съставът
на РОС, фактическа обстановка е следната:
С.С. живеел в с. Пороище, обл. Разград, на семейни начала с Р.А. П..
Същият бил правоспособен водач на МПС, категории „В“ „М“ и „АМ“ от
19.09.1994 г. Бил пенсионер по болест с решение на ТЕЛК за заболявания
разширени вени и захарен диабет.
На 03.11.2020 г. сутринта С., с управлявания от него автомобил "Опел
Зафира" с рег. № РР 1421 АХ, отишъл от гр. Разград до гр. Шумен да зарежда
стока, което обичайно правел няколко пъти в месеца. Натоварил стоката и се
отправил обратно към гр. Разград по път I-2 (Варна - Русе). С. управлявал
автомобила в светлата част на денонощието.
Участъкът около с. Каменар, общ. Лозница, км. 82+550, бил прав с
низходящ наклон в посока гр. Варна - гр. Русе. Пътното платно било
двупосочно с обща ширина 7.80 м., разделено на две пътни платна, всяко с
ширина 3.90 м. От двете страни пътното платно било ограничено с
непрекъсната линия, която била звукосигнализираща. На отстояние 0.60 м. от
края на пътната настилка имало поставена еластична предпазна ограда -
мантинела. В участъка, посока гр. Разград, действал пътен знак В34 „Край на
забраните, въведени с пътни знаци“. Пътното платно било покрито с
дребнозърнеста асфалто - бетон настилка, без неравности и повреди,
2
неравномерно износена. Времето било облачно, настилката била мокра.
Когато С. достигнал този участък, управлявал автомобила със скорост
около 82 км/ч. И, и управлявал л. а. "Опел Зафира" с рег. № РР 1421 АХ.
Изведнъж той загубил управление върху автомобила, който останал без
контрол и излязъл от лентата за движение, като навлязъл в насрещната лента.
В същото време в обратна посока се движел със скорост от 120 км/ч.
лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № А 39 70 НН. Автомобилът бил управляван
от М.Г. от гр. Бургас, до него на предната дясна седалка се возел И.М.и
двамата пътували в посока от гр. Русе за гр. Бургас.
Когато С.С. изгубил управление върху автомобила и той навлязъл в
платното за насрещно движение, двата автомобили били на разстояние от
около 80 метра един от друг. Траекториите на двата автомобила се пресекли и
последвал челен сблъсък между тях. Ударът бил кос, като инициалният удар
бил между предна дясна част на купето на л. а. "Опел Зафира" и предна лява
част на л. а. „Ауди А8“. Ударът настъпил в лентата на платното за движение в
посока от гр. Разград към гр. Шумен. След удара, л. а. "Опел Зафира" се
завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се на лявата
си страна, преместил се назад, плъзгайки се с предната лява част на купето по
асфалта, след което се установил в покой в дясното платно, на около 7.5
метра от мястото на удара с предна част, насочена към гр. Шумен. Лекият
автомобил „Ауди А8“ също се завъртял в посока, обратна на часовниковата
стрелка, последвал удар между мантинелата и задната лява част на
автомобила, и впоследствие, със странично плъзгане на гумите, автомобилът
се придвижил напред и се установил в собственото си платно, косо на оста на
пътя, на около 8.5 метра от мястото на удара, със задна лява част, долепена до
мантинелата, като предната му част останала насочена към гр. Разград.
Съгласно заключението на СМЕ за аутопсия на труп № 31/2020 г., при
огледа и аутопсията на трупа на С.С. били установени:
1. инфаркт на миокарда - предната стена на лявата камера на
сърцето;
2. закрита черепно мозъчна травма и травма на глава - частично
разкъсване на двете мозъчни полукълба през мазолестото тяло, кръв в
мозъчните стомахчета, сляпо счупване на предния ръб на пирамидата на
слепоочната кост от лявата страна - от турското седло, през слепоочието
до страничната част на теменната кост от тази страна;
3. травма на гръдния кош - тотален гръден капак с двустранни
счупвания на всички ребра в близост до гръдната кост, някои от тях
фрагментирани, широко разкъсване на предната повърхност на
околосърцевата торбичка, разкъсване на лява и дясна стена на ляво
предсърдие, пълно разместено счупване на гръбначния стълб на ниво 12-
ти гръден/1-ви поясен прешлен, разкъсване на паренхима на белия дроб
3
по предните повърхности от ръбовете на счупени ребра, разкъсване на
диафрагмата и дислокация на коремни органи в тръдната кухина;
4. травма на корема - множество дълбоки и плитки разкъсвания на
слезката и черния дроб, разкъсвания на коремницата, кръвонасядания,
охлузвания и рани на коремната стена;
5. травми на крайниците - открито счупване на дясна лъчева кост,
закрито счупване на лява мишнична кост, размачкване на меки тъкани на
ляво бедро с пълна напречна ампутация през долната и чпълно оголване
на бедрената кост в донтата й трета, размачкване на ампутираната етвърт
и др.ява подбедрица до глезенната област и многофрагментно счупване
на костите и др.;
6. леко уголемяване на сърцето, начална коронаросклероза, оскъдно
белезникаво зърнесто съдържимо в стомаха, празен пикочен мехур,
изразено обезкървяване.
Извършената СМЕ е установила, че причина за смъртта на С.С. е
инфаркт на предната стена на лявата камера на сърцето. В заключението е
изложено и становището на вещото лице, че е възможно при настъпилото
остро циркулаторно разстройство на сърцевото кръвообръщение и
кислородния недостиг на миокарда, поради много силната болка, С. да е
изгубил управлението на автомобила и да е настъпило ПТП с реализираната
последваща механична травма. Морфологията на механичните и инерционни
увреждания показва действие на много голяма кинетична енергия. Смъртта е
била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП. Не е установено наличие на
етилов алкохол в пробите кръв.
Съгласно СМЕ /л.184-187 от том 1 на ДП/, другият водач - М.Г. получил
следните увреждания: счупване на гръбначни прешлени - тяло на 2-ри поясен
и тяло на 4-ти поясен; фрактура на лява лакетна кост с открита репозиция и
налагане на остеосинтеза; фрактура - луксация на дясна петна кост; счупване
на 1, 2 и 3-та метатарзални кости на дясно ходило; сътресение на мозъка без
убедителни данни за загуба на съзнание; охлузни рани на лицето. По своята
медико-биологична характеристика, съвкупно описаните увреждания
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота и могат да
бъдат характеризирани като средна телесна повреда. Не е установено
наличие на етилов алкохол в пробите кръв. По своята медико-биологична
характеристика, описаните увреждания съставляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като фрактурата на петната кост може да бъде
характеризирана като средна телесна повреда.
Доказателствената основа е попълнена и посредством изготвена АТЕ
/заключението ще бъде коментирано по-долу /, СХЕ/ и двамата водачи са
управлявали без наличие на етилов алкохол в кръвта /, разпитани са били
свидетели, извършени са огледи, изготвени са протоколи, фотоалбуми,
експертизи, събрани са писмени доказателства.
4
От правна страна:
Представителят на държавното обвинение е приел, че наказателното
производство следва да се прекрати на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй
като деянието не съставлява престъпление. Този свой извод е базирал върху
липсата на противоправно поведение от страна на дееца, тъй като действията
му се дължат на здравословното му състояние. Приел е, че причината за
настъпване на произшествието се дължи на непредвидими обстоятелства и
липсва виновно извършено деяние, тъй като поведението на С. е обусловено
от внезапно развилото се болестно състояние - непосредствено преди
настъпването на ПТП е получил инфаркт на миокарда. Загубата на контрол
върху управлението на МПС не се дължи на съзнателна деятелност,
контролирана от волята на С.С., а представлява неволево телодвижение в
резултат на болестното увреждане на сърдечно - съдовата система /случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК./
Проверяваното първоинстанционно определение е правилно и
законосъобраност, досежно отмяната на прекратителното постановление,
макар и настоящата инстанция да не споделя същите основания. И това е така
по следните съображения:
Релевантният въпрос се съдържа в поведението на дееца и причините за
това поведение. Спор няма и не може да има по факта, че резултатът е
следствие на действията на С.. Прокуратурата е достигнала до извод, че
липсва виновно деяние, след погрешна интерпретация на заключението по
СМЕ. Прочитът на същото обаче свидетелства за липсата на категоричност
относно причината за настъпването на ПТП - „Причина за смъртта на С.С. е
инфаркта на предната страна на лявата камера на сърцето. Възможно е
при настъпилото остро циркулаторно разстройство на сърцевото
кръвообращение и кислородния недостиг на миокарда, поради много силна
болка, водача да е изгубил управлението на автомобила и да е настъпило
ПТП с последваща механична травма. Смъртта е била неизбежна и е
настъпила веднага след ПТП“. - л.180, том I, ДП.
Прочитът на заключението, оставя впечатление за налично съмнение,
относно времето и механизма на настъпване смъртта на С..
Следвало е да се обсъди преди всичко въпросът: би ли настъпила
смъртта на С. неизбежно, след като е получил инфаркт (основната причина за
възникналото произшествие) и ако не бяха налице механичните и
инерционните увреждания в резултат на удара, щеше ли С. да оцелее, ако му
бе оказана своевременна медицинска помощ. Едва след като се даде отговор
на този релевантен въпрос, може да се коментират и евентуално
5
съпричиняване от страна на другия водач Георгиев; респективно, да се
обсъжда скоростта му на движение и дали ако същият се беше движил със
скорост 90км/ч. (разрешената за този пътен участък), а не със 120 км/ч.,
механичните и инерционните увреждания по тялото на С. биха били
съвместими с живота в съвкупност с получения инфаркт; да се даде отговор -
ако автомобилът на С., след получаване на инфаркта, се беше отклонил и
излязъл извън платната за движение, срещнал друга преграда (не автомобила,
управляван от Георгиев, а напр. дърво, стълб и пр.) или въобще не беше
срещнал преграда, имало ли е възможност същият да оцелее. Това от своя
страна е налагало да бъдат извършени допълнителни действия по
разследването. Иначе казано, от заключението на СМЕ не става ясно, дали
травматичните увреждания на С. имат отношение към настъпилата му смърт,
настъпила след ПТП-то. Ако отговорът на този въпрос е положителен, то
тогава следва да изпълнят указанията във връзка с допълнителната САТЕ,
дадени в атакуваното определение. В противен случай, поведението на другия
водач - Георгиев не следва да се анализира на плоскостта на допуснатите
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
Проведената от настоящия състав собствена преценка за
законосъобразността на постановлението на РОП за прекратяване на
наказателното производство, по досъдебно производство ДП № 296 ЗМ-
164/2020 г, по описа на РУ гр. Лозница, констатира необходимостта от
провеждането на допълнително разследване, в частност назначаването на
комплексна експертиза, с участието на специалист лекар – кардиолог, която
да отговори с категоричност /доколкото това е възможно, разбира се/ на
основния спорен въпрос по делото, а именно: дали травматичните увреждания
на С. имат отношение към смъртта му, настъпила след ПТП.
Приведените съображения очертават прибързаност на извода на
първостепенната прокуратура за липса на данни за престъпление.
Oбективната истина е останала неразкрита и от своя страна изисква да се
проведат допълнителни следствени действия, като минимум включващи
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпроса: уврежданията
на С. имат ли отношение към настъпилата му смърт след произшествието.
Последният въпрос е от значение за изхода на делото – ако отговорът на
вещите лица е положителен, може да се обсъжда въпроса за съпричиняване,
т.е. за нарушаване на правилата за движение по пътищата, оттам - и да се
изследва поведението на другия водач – Георгиев, ако ли не – то
производството следва да бъде прекратено, поради наличие на случайно
деяние по чл.15 НК, на основание чл.24 ал.1 т.1 НК.
Доводите в протеста за недопустимост на жалбата, инциирала
6
произвдството пред първата инстанция, са неоснователни. От материалите по
ДП категорично се установява, че Р.П. е лице, имащо качеството на пострадал
от престъплението (ТР № 1/2016 г. ОСНГТК, Директива 2012/29/ЕС,
Постановление №4/61 и Постановление №5/69 на Пленума на Върховния
съд). Най-малко защото от свидетелските показания /в частност сестрата на
починалия С./ се установява, че Р.П. се е намирала във фактическо
съжителство със С. от 28 г.
Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на
постановената от ОС, гр.Разград отмяна на прекратителното постановление,
поради което съдебният акт следва да бъде потвърден макар и по различни
съображения от изложените от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, настоящият
състав на АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65/01.07.2021 г. на Разградския
окръжен съд по ЧНД № 172/2021 г., по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7