ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29/04.01.2024 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на четвърти януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 2 по описа на съда за 2024
г., за да се произнесе, прецени следното:
Производството е по реда
на чл. 159, т. 3 и т. 4 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с
настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7 против Заповед № 2018/06.12.2023
г. на директора на Агенция „Митници“, с която е определено място на изпълнение
на държавната служба в структурата на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна
на служителите, назначени в същата институция. Заповедта се обжалва в частта, с
която е разпоредено преместването на Д. на длъжност началник сектор в Агенция
„Митници“ с определено място на работа сектор „Акцизен контрол“, отдел
„Последващ контрол“ на ТД Митница Варна на друго място на работа - сектор
„Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР), отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ (МРР), в същата митница. Сочи се в жалбата, че „оспореният ИАА е издаден, без да е спазено изискването за
форма, тъй като същият не съдържа мотиви и фактически основания за издаването
му, без да са налице материално- правните предпоставки за издаването му, при
съществени нарушения на административно-производствените правила, поради
лишаването на страната от възможност за участие в производството. При това
положение той е издаден и в несъответствие с целта на закона.“. Иска се от съда да
отмени заповедта като незаконосъобразна, да върне преписката на
административния орган „за издаване а индивидуален административен акт по отношение
на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението“ и се претендират
разноски по представен списък.
В жалбата също така е обективирано искане с характер на
такова по чл. 166 от АПК: „ОСОБЕНО ИСКАНЕ: моля да постановите
прекратяване на предварителното изпълнение на заповедта като незаконосъобразно
такова, без отчитане на факта“ – фактът е, че според твърденията в жалбата Д. не притежава
необходимите познания за изпълнение на новата длъжност.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Ответникът е представил пред съда подадената жалба и административната
преписка с придружително писмо с вх. № 3/02.01.2024 г. (изх. № 32-686053/
22.12.2023 г. по деловодния регистър на Агенция „Митници“). В писмото изрично е
посочено, че обжалваната Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция
„Митници“ е отменена със Заповед № 2033/08.12.2023 г. на същия административен
орган.
С т. 1 от Заповед № 2018/06.12.2023 г. директорът на Агенция
„Митници“ е определил място на изпълнение на държавната служба в структурата на
ТД Митница Варна на служителите, назначени в ТД Митница Варна, като съгласно
позиция № 127, за Е.Г.Д. на длъжност началник сектор в Агенция „Митници“ е
определено място на изпълнение в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“ в
същата митница. Заповедта е издадена на основание чл. 6, т. 2 и т. 8 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници”, Заповед №
ЗАМ-1848/32-653667/30.11.2023 г. за структура на ТД Митница Варна и докладна
записка с peг. № 32-639624/21.11.2023 г. от конкурсна комисия. Посочено е, че
заповедта влиза в сила считано от 05.12.2023 г.
С т. 2 от оспорената заповед е определено място на работа и
териториален обхват (райони на изпълнение на служебните задължения) на
служителите в ТД Митница Варна, като са посочени факторите, които са съобразени
в тази връзка. Изрично следва да се посочи, че в същата част от заповедта са
дадени дефиниции на следните понятия:
„* „Място
на работа“ е териториално определено пространство, където служителят изпълнява
задълженията си и се определя от характера на работа.
** „Работно
място“ е териториално определено място в рамките на териториалната
компетентност на държавния орган, за изпълнение на чиито функции е създадена
структурата, в която е ситуирана съответната длъжност. Работното място е
елемент на мястото на работа, част от него и се определя от едностранно от
съответния орган по назначаването или от йерархичния ръководител. Работното
място може да бъде променяно едностранно от йерархичния ръководител по всяко
време.“
Точка 3 от процесната заповед е неотносима към настоящия
съдебен спор.
Накрая в заповедта е посочено, че същата отменя предходна
заповед - № 1976/30.11.2023 г., издадена от директора на Агенция „Митници“
(предмет на производство по адм. д. № 771/2023 г. на Административен съд –
Русе, приключило с Определение № 1374/12.12.2023 г., необжалвано от Д.).
В административната преписка са приложени две докладни записки,
както следва:
ü
рег. № 32-639624/21.11.2023 г. от конкурсна комисия,
определена от директора на Агенция „Митници“ за провеждане на конкурс;
ü
рег. № 32-639624/21.11.2023 г. от конкурсна комисия,
определена от директора на Агенция „Митници“ за провеждане на конкурентен
подбор при условията на трансформиране на заета експертна длъжност.
Представена е и Заповед № ЗАМ 1848/32-653667/30.11.2023 г. за
определяне структурата на ТД Митница Варна, считано от 30.11.2023 г. на
директора на Агенция „Митници“.
По делото е налична и Заповед № 2033/08.12.2023 г., също
постановена от директора на Агенция „Митници“,
с която оспорената заповед е
отменена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е недопустима за разглеждане по следните причини:
Жалбоподателката Д. в
качеството си на държавен служител в ТД Митница Варна в настоящото производство
обжалва Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, в
частта относно определеното й място на изпълнение на държавната служба – ТД
Митница Варна, отдел МРР, сектор ПТРР.
От приложените в
административната преписка доказателства се установява, че обжалваната заповед
е отменена с друга заповед, издадена от същия орган. Според твърденията в
сезиращата съда жалба, оспорената заповед е станала известна на Д. на
13.12.2023 г. Обжалваната заповед е издадена на 06.12.2023 г. и отменена с
друга заповед на 08.12.2023 г. Към момента на подаване на жалбата до съда,
обжалваната заповед вече е била отменена и на практика, в правния мир тя не
съществува. С отмяната на заповедта е налице нейното оттегляне, при това не
само в обжалваната от Д. част, но изцяло. Оттеглянето е действие, обратно на
издаването на акта, с което административният орган едностранно прекратява
правата и задълженията, които е разпоредил. То е основание за прекратяване на
делото по оспорването поради отпадане на предмета му.
Съдът
отбелязва, че не е събирал доказателства за влизането в сила на Заповед №
2033/08.12.2023 г., тъй като тази заповед, както и обжалваната, представляват по
своята същност вътрешноведомствени актове на органа по назначаването; същите нямат белези на
индивидуални административни актове и не подлежат на обжалване. Това е така,
защото на съда (той докладчик по адм. д. № 772/2023 г. на Административен съд –
Русе със същите страни, но с предмет друга заповед) служебно е известно, че
последното преназначаване на Д. в качеството й на държавен служител е
реализирано със Заповед за изменение на служебно правоотношение №
276/12.01.2023 г., с която Д. е преназначена на длъжност началник на сектор в Агенция
"Митници", длъжностно ниво: 6, ръководно ниво: 6Б в ТД Митница Варна,
с ранг І младши, считано от 13.01.2023 г. В посочената заповед не е определено място на работа по
смисъла на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител и следователно
мястото на работа, респ. работното място не е елемент от служебното й
правоотношение – така, както е посочено и в т. 2 от оспорената заповед. В този
смисъл, при промяна на мястото на работа не се променя длъжността, която Д.
заема и следователно не е налице административен акт, подлежащ на обжалване.
При така изложените
мотиви, за Д. липсва правен интерес от обжалването защото с отмяната на
заповедта, при това изцяло, нейното искане е удовлетворено в пълен обем. По
изложената причина производството по делото следва да се прекрати, тъй като
наличието на правен интерес от обжалването е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно в хода на цялото
производство.
При липса на предмет на
оспорване и правен интерес, жалбоподателката не може да претендира за
реализиране на процедура по „прекратяване“ на предварителното изпълнение на
заповедта в оспорената й част.
При този изход на
съдебния спор в полза на Д. не следва да се присъждат поисканото с жалбата
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1, т. 3 и
т. 4 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с
настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7 против Заповед №
2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта, с която е
разпоредено преместването на Д. на длъжност началник сектор в Агенция „Митници“
с определено място на работа сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“
на ТД Митница Варна на друго място на работа - сектор „Пътни такси и разрешителен
режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане за спиране (в оспорената част) на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на оспорената Заповед № №
2018/06.12.2023 на директора на Агенция
„Митници“.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. д. № 2/2024 г. на Административен
съд - Русе.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: