Протокол по дело №231/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия:
Дело: 20237230700231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

Смолян, 06.10.2023 година

 

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

   
Съдия: ПЕТЯ ОДЖАКОВА
   
     
при участието на секретаря Златка Пичурова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 20237230700231 по описа за 2023 година
докладвано от съдията ПЕТЯ ОДЖАКОВА
 

 

На поименно повикване в 14:00 часа:

На второ четене в 14:30 часа, се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Ф. Р., редовно и своевременно призован, не се явява. За него адв. Б. К., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ по жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ [област], редовно и своевременно призован, се представлява от юриск. Н. Ш., редовно упълномощен.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Ш.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

 

ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА подадена от Р. Ф. Р. срещу Заповед № 23-1058-000125/26.08.2023 г. на Н. С. „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област].

 

АДВ. К.: Поддържам жалбата, така както е депозирана.

По принцип нямам искане за събиране на други доказателства, във връзка с обстоятелството, че към настоящия момент не е излязла кръвната проба, която доверителят ми е дал, след като му е издаден надлежен талон за кръвна проба, респективно не е приключен въпроса с ангажиране или неангажиране на неговата наказателна отговорност, то считам, че наказателното производство има преюдициален характер по отношение на настоящото административно такова и са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим при условията на чл. 144 от АПК, за спиране на настоящото административно производство. Ето защо, ще Ви моля да спрете същото, до приключване на наказателното производство.

ЮРИСК. Ш.: От името на наказващия орган, оспорвам депозираната пред Вас жалба, спрямо приложената заповед за прилагане на ПАМ. Считам същата за неоснователна, като подробни съображения ще изложа в хода по същество.

По отношение на искането за спиране, се противопоставям, тъй като считам, че не са налице хипотезите за спиране на административното производство, съобразно визираната от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредба на ГПК. Поради отсъствието на преюдициалност на висящо производство или дело, така както е записано в самата разпоредба, което законодателят е вложил като значение в тази норма, и предвид което счита, че би следвало да има някакво значение за разрешаване на един спор. Независимо от това, аз считам, че административното производство, обстоятелството дали по-скоро ще се реализира административнонаказателна или наказателна отговорност, е въпрос на преценка извън тази за законосъобразност по оспорването на ПАМ. В случая, както стана ясно и в настоящото заседание, към настоящия момент няма образувано нито административнонаказателно, нито наказателно производство. Да не говорим, че назначаването на медицинското изследване, по взетата кръвна проба, постъпленията са направени в административнонаказателното производство, което е образувано с акта, и който е прекратен към настоящия момент. И предвид наличието според административнонаказващия орган, на данни за осъществен престъпен състав по НК.

От своя страна, макар, че няма спор по отношение на собствеността на управляваното от жалбоподателя МПС, за пълнота на доказателствата по делото, представям една извадка от автоматизираната информационна система на КАТ, от която е видно, че управляваното към момента на проверката, която е и основание за прилагане на ПАМ в настоящия случай, е собственост на жалбоподателя, което моля да бъде ценено при решаването на спора също.

Други доказателствени искания нямам и няма да соча събирането на други такива писмени доказателства.

Моля за ход на делото по същество, считам делото за изяснено.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

СЪДЪТ счита, че следва да се приеме като писмено доказателство по делото представената в днешното съдебно заседание справка за собственост на МПС.

СЪДЪТ счита искането за спиране на настоящото дело за неоснователно, тъй като основанието за спиране е свързано с висящо дело, за каквото данни в случая няма.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка за собственост на МПС от Автоматизирана информационна система на Сектор „Пътна полиция“ [населено място].

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на делото, поради това, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предвид липсата на данни за висящо дело, което да е преюдициално на настоящия спор.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО с което се остава без уважение искането за спиране подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок считано от днес.

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

АДВ. К.: Моля да постановите съдебно решение, с което да отмените оспорваната заповед за ПАМ, като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалния закон.

Моля да присъдите на доверителя ми направените по делото съдебни разноски.

Поддържам всички доводи и съображения изложени в жалбата.

Моля, при постановяване на вашия съдебен акт да се съобразите с практиката на Административен съд-[област] по подобни дела, и в частност цитирам решение по адм. дело № 111/2023 г., което ви представям в писмен вид.

ЮРИСК. Ш.: От името на административния орган, ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отхвърлите депозираната пред вас жалба, респективно да потвърдите издадената заповед за ПАМ, като законосъобразна и правилна.

Считам, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ хипотези, с които за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, каквато в случая е процесната.

По възраженията които се съдържат в жалбата и най-вече по отношение на това, че отчетения резултат на жалбоподателя се дължи на приема на няколко вида хапчета, така да ги наречем, законът не изисква употреба на наркотични вещества или техни аналози, на първо място да е доказано единствено с медицинско изследване, както и жалбоподателят каза, достатъчно това да е установено и с тест. Което подкрепя схващането, че за прилагането на ПАМ следва да се има предвид известните към този момент обстоятелства, а именно отчетения резултат от направения към момента на проверката тест. Държа да отбележа, че законът не прави диференциране на предпоставките за прилагане на ПАМ, според начина по който наркотичното вещество или техните аналози са попаднали в организма на лицето, това може да е станало дори и при приема им като част от съдържанието на предписани лекарства, което не освобождава лицата да съобразяват поведението си със закона, тоест да не управляват МПС под въздействието на наркотични вещества. Материалите по скоро приложени по делото още повече подсилват това схващане, тъй като от страна на жалбоподателя, с жалбата са представени и листовките на лекарствата които той приема, от които недвусмислено се извежда, че същите съдържат да го наречем препарати, които влияят и се приемат като наркотични вещества или техните аналози.

В този смисъл считам, че за жалбоподателя са били налице обективни причини, които да го накарат да не предприема управление на МПС изобщо, а още повече това е недопустимо, имайки предвид съдържащите се по делото материали, касаещи предварителните данни на полицаите, с които те са разполагали, за рисково шофиране от страна на жалбоподателя. Именно сигнала за рисково шофиране от страна на жалбоподателя, е било причината да му бъде извършена проверката, подаден е такъв сигнал.

Не мога да се съглася и с възраженията по жалбата, че заповедта за ПАМ е несъразмерна, тъй като видиш ли от една страна същата така има санкционен характер и не следва да бъде прилагана наред с наказателно постановление, което е акт с който се привлича дадено лице към административнонаказателна отговорност.

Тук на първо място, предвид и визираната от процесуалния представител практика на настоящия съд, искам да посоча и последваща такава, предвид адм. дело № 135/2023 г., съобразно което, съдът е изоставил схващането за приложението на решение по дело № 97/2021 г. което дава СЕС.

От друга страна пък не споделям виждането, че е несъразмерна, тъй като едва ли не е наложена едновременно с наказателно постановление. Към настоящия момент считам, че такива данни не са налице и дори да приеме съдът, че същата има санкционен характер, на което ние се противопоставяме, а е видно и от визираната от нас съдебна практика, е изоставено това схващане, считам, че същата ПАМ по настоящото дело не е приложена наред с наказателно постановление, с каквото би следвало жалбоподателят да понесе административнонаказателна отговорност.

Позовавам се на нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която придава обвързваща доказателствена сила на акта, който е съставен във връзка с образуваното административнонаказателно производство.

Подробни съображения съм изготвил в писмен вид и моля да ги вземете под внимание при решаването на настоящото дело.

Претендирам за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че не споделяте изложеното от нас и постановите съдебен акт в полза на жалбоподателя, ако е уговорено адвокатско възнаграждение над минималния размер, правя възражение за прекомерност.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:55 ч.

 

 

Съдия:

 
 

Секретар: