РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Силистра, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100519 по описа за 2022 година
Ищецът “Строй - Арт” ООД твърди, че дружеството се намирало в търговски
отношения с ответника, възникнали на основание три договора за консултантски услуги и
строителен надзор от 28.09.2021 г., по силата на единия от които ищецът са задължил да
осъществява строителен надзор при изпълнение на строеж: хидротехническо съоръжение –
тръбен кладенец – ТК-2; съоръжение за електроснабдяване – кабелна линия СрН и
трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор ........... в гр. С., м. „Б.“.
За извършването на услугите възложителят поел задължението да заплати на съконтрахента
си възнаграждение в размер на 12000 лв., половината от което (т.е. 6000 лв.) дължимо към
момента на подписване на договора, т.е. на 28.09.2021 г. Същият не изпълнил задължението
си нито на уговорената дата, нито на по – късен етап, поради което ищецът моли съда да го
осъди да му заплати посочената сума, неустойка за забава по чл. 17 от договора в размер на
1200 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.04.2022 г., до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Братя Костадинови“ ООД оспорва иска като неоснователен и моли съда
да го остави без уважение. Заявява, че между същите страни бил сключен и договор за
изработване на инвестиционни проекти за следните съоръжения:
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-3; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор .......... в гр. С., м. „М. Т.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-2; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
1
имот с идентификатор ........... в гр. С., м. „Б.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор ....в гр. С., м. „С. п.“,
всред които попадало и съоръжението, предмет на процесния договор. Тези проекти му
били необходими за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в
земеделските стопанства“, но те не били изготвени до крайният срок за кандидатстването -
30.09.2021 г., поради което той нямал интерес от последващо изпълнение на поръчката.
Счита, че процесният договор е нищожен поради невъзможен предмет с оглед на
обстоятелството, че към момента на подписването му не е имало одобрени инвестиционни
проекти за съоръжението, предмет на договора, нито издадено разрешение за строеж. Счита,
че страните са подписали един договор за консултантски услуги и строителен надзор за
трите посочени по – горе обекта с общо възнаграждение по тях, а не отделни договори,
което се установявало от подписването на едно общо приложение, определящо
възнаграждението на изпълнителя (т.е. възнаграждението било определено на общата сума
от 12000 лв., а не по 12000 лв. за всеки от обектите). Твърди също така, че изпълнителят не е
осъществил задълженията си по процесния договор, поради което същият не произвел
действие и за възложителя не възникнало задължение за заплащане на възнаграждение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 286,
ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
От представен по делото договора за консултантски услуги и строителен надзор от
28.09.2021 г. е видно, че ответникът възложил на ищцовото дружество осъществяването на
строителен надзор при изпълнение на строеж: хидротехническо съоръжение – тръбен
кладенец – ТК-2; съоръжение за електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип
„БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор .......... в гр. С., м. „Б.“ срещу заплащане
на възнаграждение, определено в Приложение № 1, неразделна част от договора. Чл. 11.1 от
договора визира като задължение на възложителя оказването на съдействие на изпълнителя
при изпълнение на задълженията му чрез даване на нужната информация, предоставяне на
всички строителни документи като градоустройствен план, разрешение за строеж и
одобрени проекти по всички части, заедно с копия от придружаващите документи за
издаване на разрешението за строеж (скица, документи за собственост, виза за проектиране,
изходни данни за проектиране и др.). В този смисъл съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за нищожност на договора поради невъзможен предмет,
обосновано с липсата към момента на подписването му на одобрени инвестиционни проекти
за съоръженията, предмет на договора, както издадено разрешение за строеж. Невъзможният
предмет предпоставя изначална невъзможност за осъществяване на възложените чрез
договора услуги, за каквато в конкретния случай не са представени доказателства, тъй като
по делото няма данни, че поради каквито и да било обективни или административни
2
причини в ПИ с идентификатор .......... не биха могли да се изградят съоръженията, предмет
на възложения строителния надзор. Наличието към момента на сключване на договора на
изработени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж не е предпоставка за
валидност на облигационното отношение, тъй като същите биха могли да се изготвят на по –
късен етап, когато ще стане възможно и започването на строителството, съответно
осъществяването на дейностите по строителния надзор. От съдържанието на процесния
договор е видно, че снабдяването на изпълнителя с инвестиционните проекти, разрешение за
строеж и останалата документация по строителството е задължение на насрещната страна по
договора, зависи от нейната воля, и представлява дължимото от нея съдействие,
неоказването на каквото би могло да се тълкува като забава на кредитора, а не като
основание за нищожност на договорната връзка. Нищожност би била налице при обективна
невъзможност за изграждането на съоръжението в имота, а не поради проявена от страните
пасивност в изпълнение на поетите с договора задължения, която обосновава конкретни
последици по облигационното отношение, различни от тези, произтичащи от неговата
невалидност.
В Приложение № 1 от 28.09.2021 г. възнаграждението по договора за консултантски
услуги е определено на сумата от 12000 лв. (без ДДС), половината от която – платима
авансово при подписване на договора, а остатъкът – при въвеждане на обекта в
експлоатация. В приложението е отбелязано, че то касае договор от 28.09.2021 г. за
консултантски услуги и упражняване на строителен надзор на обекти:
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-3; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор ..........в гр. С., м. „М. Т.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-2; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор ...........в гр. С., м. „Б.“;
-хидротехническо съоръжение – тръбен кладенец – ТК-1; съоръжение за
електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип „БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен
имот с идентификатор .........в гр. С., м. „С. п.“.
По делото не е спорно, че освен за осъществяването на надзор при изграждането на тръбен
кладенец № 2 в поземлен имот с идентификатор ............страните са сключили още два
договора от същата дата и за същите услуги, но касаещи изграждането на тръбен кладенец
№ 1 в поземлен имот с идентификатор .........и тръбен кладенец № 3 в поземлен имот с
идентификатор ............(съответно съоръжения за електроснабдяване и трафопостове в тези
имоти), като стана ясно, че Приложение № 1 е подписано в един екземпляр и е общо към
трите договора. В тази ситуация съдът приема, че стойността на възнаграждението по всеки
от договорите е 1/3 от общата уговорена в приложението цена, тъй като това приложение е
едно за трите договора за строителен надзор, в текста му са посочени подлежащите на
изграждане хидротехнически и електроснабдителни съоръжения и в трите поземлени имота
3
и цената е определена общо за всички обекти, без уговорка че става въпрос за единична цена
за съоръженията във всеки от поземлените имоти. Съдът не споделя становището на ищеца,
че тълкуването на обективираната в приложението воля на страните сочи на извод, че
възнаграждението по всеки от договорите е 12000 лв. поради самостоятелността на трите
договора за строителен надзор и текста на приложението, определящо го като такова към
„договор от 28.09.2021 г.“ (а не договори от 28.09.2021 г.). Както стана ясно след текста
„договор от 28.09.2021 г. за консултантски услуги и упражняване на строителен надзор“ в
приложението са упоменати подлежащите на изграждане обекти и в трите поземлени имота,
поради което няма причина да се счита, че то касае само един от тези обекти, нито че касае
единична цена за всеки договор, след като липсва отбелязване в подобен смисъл. Ищецът се
позова и на обичайната търговска практика, според която възнаграждението за уговорените
консултантски услуги за обект, подобен на визирания в процесния договор, надхвърля
сумата от 10000 лв., но доказателства в тази насока не бяха ангажирани, нито бяха събрани
други сведения относно волята на страните при определяне параметрите на търговските им
отношения, свързани например с проведените помежду им преговори в смисъла, посочен от
ищцовата страна. При тази ситуация съдът намира, че сумата от 12000 лв. представлява
общо определено възнаграждение и по трите договора за строителен надзор, т.е. по 4000 лв.
по всеки договор, поради което по процесния договор възложителят е следвало да заплати
авансово в срок до 28.09.2021 г. сумата от 2000 лв., до която сума предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
Чл. 17 от процесния договор предвижда санкция за забавено плащане от страна на
възложителя, изразяваща се в заплащане на неустойка от 0,1 % от дължимите суми, но не
повече от 10 % от общата сума. Забавата на възложителя касае авансово дължимата сума от
2000 лв. и същата е с продължителност от 29.09.2021 г. до датата на устните прения по
делото (04.07.2022 г.), до която не са налице данни за извършено плащане – общо 279 дни.
За този период дължимата неустойка възлиза на сумата от 558 лв., която следва да се
редуцира до сумата от 400 лв., представляваща горния праг на това санкционно задължение
– 10 % от общата сума по договора, а именно 4000 лв. До тази сума предявеният акцесорен
иск следва да се уважи, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ върху дължимата главница
следва да се присъди законна лихва, която според съда се дължи не от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.04.2022 г., а от 17.04.2022 г., до окончателното плащане, тъй
като до 16.04.2022 г. все още се начислява неустойката по чл. 17 от договора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на насрещната страна и
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 96 лв. за
държавна такса и 233,33 лв. за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите в размер на 552 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.
235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Братя Костадинови“ ООД с ЕИК ............и адрес на управление: с. А.,
общ. С.а, чл. С. .., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от В. Д. К., да заплати на “Строй - Арт”
ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от Ц. П. сумата
от 2000 лв. (две хиляди лв.), представляваща авансово дължимо възнаграждение по договор
за консултантски услуги и строителен надзор от 28.09.2021 г., касаещ осъществяване на
строителен надзор при изпълнение на строеж: хидротехническо съоръжение – тръбен
кладенец – ТК-2; съоръжение за електроснабдяване – кабелна линия СрН и трафопост тип
„БКТП 20/0,4 kV“ в поземлен имот с идентификатор ..........в гр. С., м. „Б.“, неустойка за
забава за периода от 29.09.2021 г. до 16.04.2022 г. в размер на 400 лв. (четиристотин лв.) и
законна лихва върху главницата от 17.04.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за присъждане на главница за
сумата над 2000 лв., неустойка за забава за сумата над 400 лв. и законна лихва върху
главницата преди 17.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Братя Костадинови“ ООД с ЕИК ........и адрес на управление: с. А., общ.
С., чл. С. .., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от В. Д. К.в, да заплати на “Строй - Арт” ООД с
ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от Ц.П., направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 96 лв. (деветдесет
и шест лв.) за държавна такса и 233,33 лв. (двеста тридесет и три лв. и 33 ст.) за адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА “Строй - Арт” ООД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № ..,
представлявано от Ц. П., да заплати на „Братя Костадинови“ ООД с ЕИК ..........и адрес на
управление: с. А., общ. С., чл. С. .., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от В. Д. К., направените
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 552 лв.
(петстотин петдесет и два лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5