№ 13050
гр. С., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110121665 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. К. И., М.
К. С. и М. С. Б., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11, аб. № 39****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
ответници поотделно да му заплати следните суми: 20,86 лева, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 4,29 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 06.04.2023 г., сума в размер на 8,07 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,02
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците М. К. С. и М. С. Б., чрез
назначения по делото особен представител адв. К., са подали отговор на исковата
молба, в който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват иска като
недоказан, позовавайки се на липса на доказателство за приемане на наследството,
оставено от И. В., както и за реализиране на правото на строеж и реално построяване
1
на сградата. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата А. К. И. не е подала
отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том I, рег. № 1135,
дело № 41/2003 на нотариус В. Г., с район на действие – Районен съд С. (л.10-13) на
14.03.2003 г. съсобствениците, между които и К. И. С., на урегулиран поземлен имот с
адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61 с площ от 364 кв.м. са учредили в полза на „Н.“ ЕООД
правото да построи жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект в имота.
Учредителите – съсобственици са запазили за себе си идеални части от правото на
строеж върху дворното място, съответстващи на описаните обекти и едновременно с
това са си отстъпили взаимно и безвъзмездно идеални части от правото на строеж
върху същото дворно място. За К. И. С. е посочено, че си запазва правото на строеж
върху апартамент № 11, находящ се на ет. 5, състоящ се от дневна, кухненски бокс,
спалня, баня – тоалетна, входно антре и две тераси с площ от 80,44 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата.
Видно от Договор № 595/20.11.2006 г. (л.18-20) между „Т.“ ООД и етажната
собственост с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61 е сключен договор за извършване на
услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия между потребителите в
сградата-етажна собственост на този адрес.
3
Видно от удостоверение за наследници, изх. № РКС22-УФ01-1049/29.09.2022 г.
(л.16-17) на Ирена И. Василева, починала на 12.08.2019 г., К. И. С. (неин брат) е
починал на 06.09.2019 г. и е оставил за свои наследници по закон М. С. Б. (съпруга), А.
К. И. (дъщеря) и М. К. С. (син).
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесния
недвижим имот е придобит от К. И. С., поради което със смъртта му на основание чл.
чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от неговите наследници е придобил по 1/3
идеална част от правото на собственост.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т.“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество
и третото лице помагач „Т.“ ООД .
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, че през процесния
период до процесния имот – апартамент № 11, е доставяна топлинна енергия в
твърдения в исковата молба обем и на твърдяната стойност. По делото не са
представени дори фактури за начислената топлинна енергия за процесния недвижим
имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11. Такива са представени за недвижим
имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 10 и съответно изготвените съдбно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза се отнасят до този недвижим имот. В
тази връзка, съдът намира, че индивидуализацията на конкретния топлоснабден имот с
посочване на адреса му, в частност номера на апартамента, предвид обстоятелството,
че се претендира заплащане на суми за топлинна енергия за конкретен имот, които в
съответствие с разпоредбата на чл. 153 ЗЕ се дължат от собственика или носителя на
ограничено вещно право на ползване върху имота, представлява основание на иска. По
тези съображения не е допуснато изменение на иска чрез изменение на основанието
му, предприето във второто по делото открито съдебно заседание, като преклудирано.
Предвид изложеното, предявените искове за заплащане на главница за топлинна
енергия и главница за услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
Поради неоснователността на главните искове, на отхвърляне подлежат и
акцесорните претенции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които не са
4
направили искане за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу А. К.
И., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20,86
лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 4,29 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г., сума в размер на 8,07 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 2,02 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до
06.04.2023 г., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“
№ 61, ет. 5, ап. 11.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
М. К. С., роден на 12.06.1997 г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 20,86 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4,29 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г., сума в размер на 8,07 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,02 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г., които суми се отнасят до топлоснабден имот
с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
М. С. Б., родена на 16.06.1955 г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 20,86 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4,29 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г., сума в размер на 8,07 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 2,02 лева, представляваща мораторна лихва за
5
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г., които суми се отнасят до топлоснабден имот
с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6