№ 6519
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100507543 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7543/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ф. Г. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №7056 от 22.04.2025 г постановено по гр.д.
№27852/24 г на СРС , 38 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
-за прогласяване за недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК на договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г с „Креди Йес“
ООД ЕИК ********* гр.Хасково ; -и /евентуално/ за прогласяване за нищожни на клаузите
на чл.6 и чл.8 от договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г с „Креди Йес“ ООД ЕИК
********* гр.Хасково и на клауза представляваща изчисление на ГПР в договора ;
- да се осъди „Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково да му заплати на основание
заплати чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД разликата над 91,52 лева до претендирания размер от 95,04 лева
платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем №642143 от
11.11.2021 г , ведно със законната лихва от 15.05.2024 г до окончателното заплащане на
сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Договорът за потребителски кредит /заем/ противоречи на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 ЗПК във
вр.чл.22 ЗПК и е недействителен , а първоинстанционният съд не е изложил
законосъобразни мотиви . Клаузата на т.6 от договора предвиждаща задължение в 3-дневен
срок да се представи обезпечение е недействителна . Липсва право на избор и реално
1
индивидуално договаряне . Нарушени са чл.16 и чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК , а задължението да
предоставяне на поръчителство – обезпечено с голяма неустойка - е фактически
неизпълнимо . Посочения в договора ГПР от 49,873 % е неверен и е нарушен чл.11 ал.1 т.10
ЗПК . Ако се включи неустойката в ГПР същият е над 80 % т.е. нарушен е и чл.19 ал.4 ЗПК .
Съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита , поради което
искът за неоснователно обогатяване трябва да се уважи изцяло .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . ГПР е правилно посочен и в него не трябва да се включва
неустойката поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение . На
адвоката на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение , защото ищецът е в
трудоспособна възраст .
Въззивната жалба е допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.04.2025 г
и е обжалвано в срок на 05.05.2025 г /по ССЕВ/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , е
възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли посочените искове СРС е приел , че между страните е подписан договор за
паричен заем №642143 от 11.11.2021 г и е предоставена сумата от 300 лева за срок от 6
месеца , при месечна лихва от 3,40 % и ГПР от 49,873 %. Ищецът е извършил плащания на
сумата от 395,04 лева , но не е предоставил обезпечение съгласно изискванията на чл.6 от
договора , поради което му е начислена неустойка по чл.8 от договора в размер на 137,31
лева . Тази неустойка е разсрочена в погасителен план .
Според СРС договорът за паричен заем не е недействителен , а ответникът има законен
интерес да поиска обезпечение по заема . От друга страна самата клауза за неустойка е
непредоставяне на обезпечение е нищожна , защото няма данни ответникът да е претърпял
имуществени вреди . Не е нищожна клаузата касаеща ГПР , защото „посочването на ГПР не
е клауза , която сама по себе си определя права и задължения“. Искът за неоснователно
обогатяване трябва да се уважи за сумата от 91,52 лева , която е „сбор от включените в
анюитетите стойност на четирите плащания“.
Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно в обжалваната
част.
2
Неустойката в чл.8 от договора за паричен заем - случай на непредоставяне в срок на
обезпечение по чл.6 от същия договор едновременно поръчителство и второ обезпечение
- ипотека , особен залог , банкова гаранция или ценна книга ; представлява неравноправна
клауза и противоречи на закона . Уговорената неустойка е в противоречие с чл.147 т.5 ЗЗП -
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Предоставеният паричен заем е в размер на 300 лева за 6 месеца , а
неустойката е в размер на 137,31 лева т.е. равнява се на 91,54 % допълнителна годишна
лихва по заема. Срокът за предоставяне на обезпечение е само три дни , а условия за него са
на практика неизпълними – едновременно поръчителство и второ обезпечение – както и
противоречат на самото предназначение на услугата „бърз кредит“ . Налице е уговорка във
вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя
/чл.143 ЗЗП/ . Въпросната „неустойка“ прикрива действителната лихва и разходи по заема ,
като е налице противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК .
Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. Съгласно чл. 11 т.9 и т.10 от ЗПК договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването
на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност
на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит само формално съдържа информация по чл.
11 т.9 и т.10 от ЗПК , но същата е подвеждаща и невярна . ГПР всъщност е различен и много
по-голям , защото в него трябва да се включи разходът за т.нар.неустойка за непредоставено
обезпечение . При деклариран в договора ГПР по заема от 49,873 % се оказва , че
действителният ГПР е в размер на 141,41 % , с което многократно е надвишен
допустимия максимален размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК. Договорът за паричен заем не
е изготвен на разбираем език според изискването на чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща
и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за реалния лихвен процент и за ГПР .
Според Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 съдът е длъжен да
приложи закона така , че да елиминира всяка конструкция по договор за потребителски
кредит предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит . Чл.10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
3
съответния потребител на предоставената в заем главница.
В съответствие с тълкуването на СЕС в случая трябва да се приеме , че на основание чл.22
ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за заем е недействителен и
съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита , като не дължи
лихва или други разходи по кредита / решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г
на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО /.
След частична отмяна на решението на СРС процесният договор за паричен заем трябва да
се прогласи за недействителен . При предоставен заем от 300 лева и платени от ищеца 395,04
лева изцяло основателен се явява и искът за неоснователно обогатяване .
С оглед уважаване на основния иск , не е настъпило процесуалното условие за разглеждане
на висящите т.нар. евентуални искове за нищожност на отделни клаузи в договора за
паричен заем . В тази част решението на СРС трябва да се обезсили и т.нар.евентуални
искове да се оставят без разглеждане .
Ищецът и адвокатът му имат право на допълнителни разноски и на допълнително
адвокатско възнаграждение пред СРС , както и на разноски пред СГС . Без значение е по
каква причина ищецът е материално затруднено лице , а и ответникът не е представил
доказателства , с които да опровергае това твърдение на ищеца .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7056 от 22.04.2025 г постановено по гр.д.№27852/24 г на СРС , 38
състав , в частта , с която са отхвърлени искове на Ф. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София за
прогласяване за недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК на договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г с „Креди Йес“
ООД ЕИК ********* гр.Хасково и да се осъди „Креди Йес“ ООД ЕИК *********
гр.Хасково да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Ф. Г. Г. разликата над 91,52 лева
до претендирания размер от 95,04 лева платена при начална липса на основание сума по
договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г , ведно със законната лихва от 15.05.2024 г
до окончателното заплащане на сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК по иск на Ф. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу „Креди Йес“
ООД ЕИК ********* гр.Хасково ; договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г с
„Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково .
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково да заплати на основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД на Ф. Г. Г. разликата над 91,52 лева до претендирания размер от 95,04 лева платена
при начална липса на основание сума по договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г ,
ведно със законната лихва от 15.05.2024 г до окончателното заплащане на сумата .
ОБЕЗСИЛВА решение №7056 от 22.04.2025 г постановено по гр.д.№27852/24 г на СРС , 38
4
състав , в частта , с която са отхвърлени евентуални искове на Ф. Г. Г. ЕГН ********** от
гр.София срещу „Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково за прогласяване за нищожни
на клаузите на чл.6 и чл.8 от договор за паричен заем №642143 от 11.11.2021 г с „Креди Йес“
ООД ЕИК ********* гр.Хасково и на клауза представляваща изчисление на ГПР в договора
; и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тези искове .
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково да заплати на Ф. Г. Г. ЕГН
********** от гр.София допълнително сумата от 34 лева разноски пред СРС и 25 лева
разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД ЕИК ********* гр.Хасково да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗАдв във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адвокат М. Д. Д. от АК –София личен номер
№********** допълнително сумата от 270 лева адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ пред СРС и 300 лева адвокатско възнаграждение заа
осъществена безплатна адвокатска помощ пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5