№ 192
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по
искане от Г. К. С., чрез защитника му адв. Х., в която се излагат твърдения, че
при осъждането му по НОХД № 221/23г. на РС – Ихтиман, ВНОХД №
551/23г. на СОС, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно е приложен материалният закон, както и че е наложено
наказание, което е явно несправедливо и няма да изпълни целите, предвидени
в чл. 36 от НПК. В молбата от защитника на осъдения са релевирани всички
основания за възобновяване на наказателното производство, като се излагат
подробни съображения в тяхна подкрепа. На първо място се твърди, че не е
доказано извършването на престъпление от страна на С., тъй като липсват
доказателства за елементи от състава на вмененото му престъпление, като се
излагат изрични твърдения, свързани с предмета на престъплението, който не
е изяснен по несъмнен начин нито по вид, нито като стойност. Поддържа се,
че възприетата правна квалификация във връзка с чл. 195 от НК не е
коректната в разглежданата хипотеза. Сочи се също така, че постановените
съдебни актове страдат от липса на мотиви, като не са обсъдени възраженията
1
на защитата и не е посочено кои фактически положения се приемат за
установени и въз основа на какви доказателствени източници. В молбата се
излагат и доводи, че наказанието, индивидуализирано от страна на
инстанциите по същество е явно несправедливо, като не са отчетени
наличните множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това
се моли за оправдаване на подсъдимия в рамките на възприетата фактическа
обстановка или за възобновяване на производството и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпило е и искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на воденото наказателно производство в частта относно
определения режим, при който следва да се търпи наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон,
като е определен първоначален ОБЩ, а не СТРОГ режим за изпълнението на
определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА спрямо осъдения Г. К. С.. Поради това се моли за възобновяването
на наказателното производство в тази му част и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, а. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения С.,
адв. Х., поддържа искането на всички релевирани основания. Излага
съображения, че по делото са налице всички основания за възобновяване на
производството, свързани както с неправилно приложение на материалния
закон, така и със съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че
е налице неяснота относно предмета на посегателството на твърдяното
престъпление по чл. 195 от НК, както и че е осъдителната присъда е
постановена при наличие на доказателствен дефицит, независимо от
диференцираната процедура, по която е протекло съденото следствие пред
първоинстанционния съд. Атакуват се и изводите на съдилищата по същество
относно индивидуализацията на наказанието и неприложението на чл. 55 от
НК. По изложените съображения защитникът моли за възобновяване на
наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда по същество, в която насока и споделя искането на Главния
прокурор на РБ.
Представителят на прокуратурата счита, че искането за
2
възобновяване на производството по делото за основателно по доводите,
изложени в постъпилото от Главния прокурор искане. Поддържа, че
погрешно е определен режимът за изтърпяване на наказанието като ОБЩ, а не
като СТРОГ, както се следва от разпоредбата на ЗИНЗС. Счита също така, че
този пропуск следва да бъде изправен като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд по същество, на фазата на съдебното следствие,
където да бъде изследван и въпросът относно изтърпяването на наказанието
по НОХД № 3686/20г. на СГС, данни за което не са събрани нито от първата,
нито от втората инстанция. Що се отнася до доводите, релевирани в искането
на защитата, намира същите за неоснователни.
Осъденият Г. С., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и поддържа изложеното от своя защитник. В дадената последна
дума, осъденият моли за възобновяване на наказателното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване,
намира следното:
Исканията за възобновяване на наказателното производство са
допустими, тъй като са направени от процесуално легитимирани страни, в
установения от закона срок и имат за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от
НПК.
Разгледани по същество, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С присъда от 12. 07. 2023 год. по НОХД № 221/23г. на РС – Ихтиман, Г.
К. С. е бил признат за виновен в това, че на 03.07.2022г. е извършил
престъпления по чл. 197, ал. 3, вр. Чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. Чл. 194, ал. 1 от НК и
по чл. 345, ал. 1 от НК, за което престъпления са му наложени наказания
съответно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА за
първото престъпление и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за второто. На основание чл. 23,
ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно
3
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим за
изтърпяването му.
С решение от 31.01.2024г. по ВНОХД № 551/23г. на СОС, така
постановената присъда е потвърдена изцяло.
Г. К. С. е осъждан по НОХД № 3868/20г. на СГС, в сила от
14.09.2021г., като за извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 2, вр. Ал. 1, вр.
Чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Приспаднато е времето, през което осъденият С. е бил с мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 13.04.2018г. до
13.12.2018г.
Съдът намира, че не са налице визираните в искането на защитата
предпоставки за възобновяване на наказателното производство. Релевираните
доводи, с които съдът е обвързан в рамките на това производство, не намират
опора в събрания доказателствен материал.
На първо място, не могат да бъдат споделени доводите относно липсата
на осъществен състав на престъпление с оглед неговата принципна
несъставомерност. Същото се отнася към признаците както на основния, така
и на квалифицирания състав на престъплението, за което има повдигнато
обвинение, респективно, С. е осъден от страна на инстанциите по същество.
На първо място, що се отнася до авторството на деянието, следва да се
посочи, че в показанията си, дадени на фазата на досъдебното производство,
св. П. е категоричен за осъществилата се фактическа обстановка, която е
възприел пряко и непосредствено, доколкото лично той, по указания на С., е
налял горивото в колата му. Категоричен е също така, че е възприел
външните белези на С., когото впоследствие е разпознал на кадрите по
телевизията. Изложеното от него се потвърждава и от показанията на
останалите свидетели и снимковия материал от бензиностанцията, в който
ясно се вижда управлявания от осъдения автомобил и регистрационния му
номер. Що се отнася до естеството на отнетото гориво, очевидно е, че същото
няма как бъде изследвано, с оглед начина, по който са се развили
инкриминираните събития и напускането на мястото от страна на
4
извършителя. В тази насока обаче следва да се посочи, че св. П. е изричен как
е заредил горивото в автомобила на С., има издаден съответният касов бон
като в същото време, става въпрос за регулирана дейност, при която
продуктите подлежат на контрол и се взимат съответните проби за
съответствието на горивото с нормативните изисквания. Ето защо няма
основание за съмнение относно естеството на инкриминираното гориво,
предмет на престъпното посегателство. В тази насока следва да се посочи
нещо особено съществено. Производството пред първоинстанционния съд е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2
от НПК с пълно признаване от страна на подсъдимия и защитата му
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Всички описани
доказателства подкрепят изявлението на подсъдимия /към онзи момент/ С. по
чл. 371, т. 2 от НПК, поради което определението по чл. 372, ал. 3 от НПК
отговаря на всички изисквания по диференцираната процедура и на
изискванията на т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, ТД № 1/2008г.
Следователно, твърденията на защитата за неизяснена фактическа обстановка
и липса на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза и
възприетата от страна на прокуратурата фактическа обстановка се явяват
недопустими и в противоречие с посоченото в т. 8 от посоченото
Тълкувателно решение, че направеното изявление се явява неоттегляемо,
след постановяване на определението от страна на съда. По изложените
съображения съдът намира за несподеляеми доводите на защитата относно
наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Материалният закон е приложен правилно от страна на двете редовни
съдебни инстанции и постановената присъда отразява коректно събраната
доказателствена съвкупност, съобразявайки и процесуалния ред, по който е
протекло производството.
В същото време, настоящият съдебен състав не приема доводите, че в
рамките на воденото наказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Инстанциите по същество са
извършили съответния доказателствен анализ и са отговорили на доводите на
защитата. В процесуалната дейност на първоинстанционния съд не се
констатират пороци, както що се отнася до правилната им оценка, така и
касателно изготвените мотиви и съдържащия се там доказателствен анализ.
Постановеното въззивно решение също не страда от пороци. В същото е
5
налице както и самостоятелно изложение на възприетата фактическа
обстановка, като на същата е дадена съответната правна квалификация. В
атакуваното решение се съдържат обстойни отговори на наведените с
жалбата доводи. От текста на решението може да бъде направен ясен и
непротиворечив извод за волята на съда както що се касае до осъществилата
се фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които същата се
извежда, така и относно правилното й правно квалифициране. Поради
изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че в рамките на
проведеното съдебно производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Неоснователно се явява и второто основание въведено от защитата по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Този съдебен състав споделя изводите
на инстанциите по същество относно реда, по който следва да се
индивидуализира наказанието по отношение на С., че не са налице
предпоставките по чл. 55 от НК за замяна на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, доколкото в разпоредбата на чл. 197 от НК не е предвидена долна
граница, с наказание ПРОБАЦИЯ. В тази насока правилно са отчетени
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с наличието на две
отделно извършени престъпления, обремененото съдебно минало на осъдения
С., обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, свързани с
използване на полицейска лампа и неспирането от негова страна на подадения
сигнал от страна на полицейските органи. Всичко това мотивира и този
съдебен състав да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК и
няма как да бъде направен извод, че естеството на деянията в разглежданата
хипотеза сочи, че и най-лекото наказание, предвидено в съответните
престъпни състави, се явява несъразмерно тежко. Единствено невисоката
стойност на отнетото имущество и последващото й възстановяване не може
да обуслови такъв извод, още повече че възстановяването на сумата се явява
основание за приложение на привилегирования състав по чл. 197 от НК. По
изложените съображения този съдебен състав намери, че наложеното на
осъдения С. наказание не се явява явно несправедливо, а съответства на
конкретно установените степен на обществена опасност на дееца и
извършеното от него.
Предвид изложеното искането на защитата на осъдения С. за
възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно на
6
всички посочени основания, с оглед на което то следва да бъде оставено без
уважение.
Що се отнася до искането, формулирано от Главния прокурор на РБ,
същото се явява основателно. Налице е неправилно приложение на
материалния закон, що се отнася до определения режим, при който следва да
се търпи наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Видно от доказателствата
по делото, С. е осъждан, като е търпял ефективно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като същото, доколкото е приспаднато предварително задържане
в същия размер, следва да се счита изтърпяно, считано от момента на влизане
на присъдата в сила. С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи,
че не могат да бъдат споделени доводите на представителя на прокуратурата
в тази насока, доколкото от текста на справката за съдимост се установява,
абсолютното съвпадение на размера на наказанието и предварителното
задържане, поради което не се налага необходимост от събиране на
доказателства в тази насока. При това положение, по отношение на С. е
налична хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС, а не по чл.57, ал. 1,
т. 3 от същия закон, както е приел първоинстанционния съд, което предполага
определянето на първоначален СТРОГ режим за изтърпяването на
определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА. Това предполага възобновяване на производството в тази му част
и връщане на делото на Районен съд – Ихтиман за ново разглеждане в
производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Независимо, че СОС също се
явява инстанция по същество, доколкото в тази насока срещу
първоинстанционната присъда не е постъпил протест, няма как този пропуск
да бъде изправен чрез произнасяне от страна на въззивния съд.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВАВА по искане на Главния Прокурор на Република
България производството по НОХД № 221/23г. на РС – Ихтиман, ВНОХД №
7
551/23г. на СОС, в частта относно определения режим за изтърпяване на
определеното по отношение на Г. К. С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като връща делото в тази му част за ново разглеждане на РС –
Ихтиман за образуване на производство и произнасяне по реда на чл. 306, ал.
1, т. 2 от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на от Г. К. С., чрез защитника му
адв. Х., за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
221/23г. на РС – Ихтиман, ВНОХД № 551/23г. на СОС и за отмяна на
постановената спрямо него осъдителна присъда, на основание чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8