Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
07.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на пети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 546 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от А.Б.М. против И.Б.М. за установяване на вземането му по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 327/2019 г. по
описа на PC – Кърджали, срещу която в срок е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се в исковата молба, че ищецът заедно с ответника – негов брат и лицата Д. А. И., И.
А. И.,А.В.И.,
Д. В. Т., Д. Д. Т. и А.Д.Х., по
силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №54,том 3,
дело №2015/15.12.1997г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване вещно право на ползване №161,том 8, дело №2016/15.12.1997 г., били
собственици с равни дялове, а именно от по 1/8 идеална част от поземлен имот
с идентификатор
40909.128.117 по КК и КР на гр. Кърджали, с адрес : ***, целият с площ
от 286 кв.м. по скица, а по нотариален акт - 510 кв.м., с неуредени
регулационни сметки, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, при
граници: ПИ с идентификатор-40909.128.300, ПИ с идентификатор-40909.128.264, ПИ
с идентификатор-40909.128.115 и ПИ с идентификатор-40909.128.114, ведно с
построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 40909.128.117.1 по КК и КР на гр.
Кърджали, със застроена площ от 78 кв.м., състояща се от първи приземен жилищен
етаж, състоящ се от предверие, вестибюл, три стаи, санитарен възел и мазе със
светла площ от 12,92 кв.м. и 43,290% ид. части от общите части на сградата и
втори жилищен етаж със застроена площ от 92,45 кв.м., състоящ се от външно
стълбище, предверие, вестибюл, три стаи, санитарен възел, тераса и 56,790% ид.
части от общите части на сградата. Или,
твърди, че към 23.02.2018 г. ищецът притежавал 1/8 идеална част от гореописания
недвижим имот. Поради факта, че работил
в търговския морски флот на Република България през 2017 година и 2018 година,
същият упълномощил с нотариално заверено пълномощно с нотариална заверка на
подписа си с рег.№1527 и с нотариално заверено съдържание с рег.№1528 и двете
с дата 10.11.2017 година на Нотариус К.З., ответника И.Б.М. да продаде на когото намери за добре и за каквато сума намери
за добре собствената на ищеца 1/8
идеална част от посочения недвижим имот.
Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том № l, c рег.№260, дело №10/2018 година от 23.02.2018 година по
описа на Нотариус-К.З., с дв.вх.№ 825/ 23.02.2018 година, с акт №128, том 3,
дело № 525/2018 г., на 23.02.2018г.,
всички съсобственици на процесния недвижим имот продали същия на лицето М.И.Ш.
за обща сума в размер на 52 000 лева,която сума продавачите получили
от купувача с банкови преводи от 23.02.2018г. чрез „Банка ДСК"
ЕАД. Твърди, че от описания нотариален акт ставало ясно, че пълномощникът му –
негов брат и ответник по настоящото дело представлявал ищеца
на сделката, като на основание на нотариално завереното пълномощно продал дела
на ищеца на лицето М.И.Ш. и полагащата се на ищеца сума в размер на 6500 лева ,
представляваща една осма част от общата продажна сума от 52000 лева, ответникът получил по личната си
банкова сметка. ***, че считано от 24.02.2018г. до
12.03.2019г. и понастоящем ответникът не му предал полагащата му се сума в
размер на 6500 лева, като държал неоснователно при
себе си и въпреки многобройните покани, ответникът неоснователно
отказвал, вкл. пред
свидетели, заявявайки, че нищо не дължи на брат си, поради което ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд
Кърджали за обща сума в размер на 7189,72 лева, представляваща главница в
размер на 6500 лева и мораторна лихва за забава на връщането на тази сума за
периода от 24.02.2018 година до 12.03.2019 година, възлизаща в общ размер на
сумата от 689,72 лева, която била уважена и издадена
съответна заповед за изпълнение за посочената сума. В съдебно заседание
поддържа иска до размера на 2000,00 лв. – главница, представляваща остатък /част/ от
продажната стойност на собствената му 1/8 идеална част от процесния поземлен недвижим имот и построената в него сграда и 270,00 лв. - мораторна лихва за периода от 24.02.2018г. до
12.03.2019г., за които е издадена ЗИ
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№327/2019г. по описа на Районен съд - Кърджали
и и моли съдът да признае вземането му от ответника за тези суми. Претендира
разноски в заповедното и в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът И.Б.М. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва предявения иск като
неоснователен, твърдейки,
че не дължи заплащането на процесната молба сума. Не
оспорва, че ответникът е брат на ищеца и че заедно с лицата Д. А. И., И. А. И.,
А.В.И., Д. В. Т., Д. Д. Т. и А.Д.Х. били
собственици по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 54,
т. 3, дело № 2015/15.12.97г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № 161, т. 8, дело № 2016/15.12.97г. и двата на
Нотариус при КРС на описания в исковата молба недвижим имот, както и не оспорва, че ищецът към 28.02.2018г.
е притежавал 1/8 идеална част от описания в исковата молба имот. Оспорва, че
упълномощаването е извършено на добра воля и доверие, поради това, че ищецът е
работил в търговския морски флот на Р. България през 2017г. и 2018г., като не
оспорва, че било издадено посоченото пълномощно. Не оспорва, че с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. 1, peг.
№ 260, дело № 10/2018г. на Нотариус К.З. посоченият имот бил
продаден на М.И.Ш. за сумата в размер на 52 000,00 лв., като ответникът с
издаденото от брат му пълномощно извършил сделката и получил парите по нея в
размер на по 6 500,00 лв. за всяка от страните. Оспорва, че не е предал на ищеца полагащата му се сума
и държи неоснователно при себе си парите, като твърди, че бил упълномощен от ищеца с пълномощно peг. №
1527/10.11.17г. и peг.
№ 1528/10.11.17г. на Нотариус К.З., но не поради голямото
доверие на ищеца към ответника, а поради постигната по-рано между тях уговорка,
съгласно която ищецът придобива наследствените имоти от страна на баща им Б.А.М.,
а ответникът наследствените имоти от страна на майка им М.И.А. Твърди, че именно по силата на тази
уговорка ответникът упълномощил брат си
да продаде наследствените им недвижими имоти, оставени
от баща им, подробно описани в приложения към отговора Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 151, т IV. per
№ 5822, дело № 421 от 2012г. на Нотариус Б. Т., и да задържи парите, а след
това съответно ищеца го е упълномощил да продаде и неговите идеалните части от
описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. I, peг.
№ 260, дело № 10/2018г. на Нотариус К.З., недвижим имот,
оставен им от техния първи братовчед от страна на майка им и да задържи парите.
Твърди, че всеки от тях е изпълнил тези си задължения, като ищецът след
продажбата извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
151, т. IV, per. № 5822, дело № 421 от 2012г. на Нотариус Б. Т.,
заявил на ответника, че е получил 4 000,00 лв. , т.е. по 2 000,00 лв. за всеки
от тях. Заради постигнатата уговорка, че тези имоти са на брат му и той следва
да получи парите за тях, ответникът изобщо не проверил параметрите на сделката
и в частност каква е действителната стойност на сделката. След извършената
продажба с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. I, peг.
№ 260. дело № 10/2018г. на Нотариус К.З., и получените пари в размер на по 6
500,00 лв. за всеки от тях , ищецът започнал да му говори, че не е справедливо
той да вземе само 4 000,00 лв., а ответникът да получи 13 000,00 лева.
Изхождайки от чувство за справедливост ответникът наплатил на ищеца сума в
размер на 4 500,00 лв. за уравняване на дяловете им. Твърди се в отговора, че в последствие след
като получил парите ищецът започнал да предявява претенции за още 3 500,00 лв.
, твърдейки, че бил научил, че сделката била изповядана за 80000 лв. и на него се падали 10000 лв., от които му били преведени
6 500 лв. по банков път и 3 500,00
лв. били броени на ръка, поради което трябвал да получи последната сума.
Ответникът опитал да му обясни, че
реалната цена на сделката е записаната в нотариалния акт, но ищецът започнал да
го нагрубява и да го обвинява в измама, включително го и заплашвал с
наказателни производства. Представил му копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. I, peг.
№ 260, дело № 10/2018г. на Нотариус К.З., в което собственоръчно записал, че
получил сумата в размер на 4 500,00 лв., но по негови сметки се падало по 10
000,00 лв. на човек, тъй като къщата била продадена за 80000,00 лв. и били
преведени по банков път 6 500,00 лв. и 3 500,00 лв. дадени на ръка при
нотариуса, като съответно бил написал и „Братовчет ми почина от рак. Това са
негови пари. Имотна измама - крадеш
от умрял човек". След като видял, че не може да се разбере с ищеца ,
ответникът преустановил контактите си с
него. Сочи се в отговора, че след завеждане на настоящото дело ответникът
извършил справка в Службата по вписвания при PC-
Видин и установил, че по сделката извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 151, т. IV, per.
№ 5822, дело № 421 от 2012г. на Нотариус Б. Т., ищецът е получил сума в размер
на 7947,66 лв. или по 3 973,83 лв. за всеки от тях, а не както му бил заявил по
2 000,00 лв. за всеки от тях. При това положение съобразно извършената сделка и
с оглед издаденото от страна на ответника пълномощно , последният не е получил
сумата в размер на 3 973,83 лв., поради което ищеца не е изпълнил
отчетническата сделка да предаде на ответника полагащите му се пари. В случая,
с оглед собственоръчното изявление на ищеца в
представения в копие
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. I, per.
№ 260, че сумата в размер на 4 500,00 лв. била получена
от него, при извършената сделка, по която следвало
да получи сума в размер на 6 500,00 лв. , оставала дължима
сума в размер на 2 000,00 лева. Счита, че ако се приеме, че устните уговорки
между страните касаещи взаимното им упълномощаване за извършване на
разпоредителни сделки с наследствените им имоти не пораждат правни последици и
ответникът следва да заплати сума в размер на 2 000,00 лв., то претендира
сумата в размер на 3973,83 лв. при условията на евентуалност, ако се уважи претенцията
на ищеца, във вид на възражение за прихващане до размера на по-малкото от двете
насрещни вземания- вземането по иска на ищеца и настоящото възражение.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва иска,заявява,че
по процесната сделка ответикът е платил 4500 лв. от полагащите се 6500 лв., а
остатъкът в размер на 2000,00 лв. по вътрешна уговорка между страните как да
разпределят наследствените дялове между майка им и баща им, ответникът е прихванал
от получените от ищеца от предходната сделка от 2012 г., изповядане в
гр.Видин. Моли съда да отхвърли иска, за което развива подробни съображения,
вкл. в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За безспорно между страните е прието следното:
- че страните са в родствена връзка, а именно, че са братя;
- че ищецът, ответникът и трети за спора лица - Д. А. И., И. А. И., А.В.И.,
Д. В. Т., Д. Д. Т. и А.Д.Х. - са собственици по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №54, том 3, дело №2015/15.12.1997г. и Нотариален
акт за дарение на недвижим имот със запазване вещно право на ползване №161,том
8, дело №2016/15.12.1997 г. при равни дялове - по 1/8 идеална част за всеки - от поземлен имот с идентификатор 40909.128.117 по КК и КР на гр. Кърджали, с
адрес : ***, целият с площ от 286 кв.м. по скица, а по нотариален акт - 510
кв.м., с неуредени регулационни сметки, с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, при граници: ПИ с идентификатор-40909.128.300, ПИ с
идентификатор-40909.128.264, ПИ с идентификатор-40909.128.115 и ПИ с
идентификатор-40909.128.114, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 40909.128.117.1 по КК и КР на гр. Кърджали, със
застроена площ от 78 кв.м., състояща се от първи приземен жилищен етаж, състоящ
се от предверие, вестибюл, три стаи, санитарен възел и мазе със светла площ от
12,92 кв.м. и 43,290% ид. части от общите части на сградата и втори жилищен
етаж със застроена площ от 92,45 кв.м., състоящ се от външно стълбище,
предверие, вестибюл, три стаи, санитарен възел, тераса и 56,790% ид. части от
общите части на сградата, или, че към 23.02.2018г. – датата на разпоредителната
сделка с имота, ищецът е притежавал 1/8 ид.ч. от процесния имот;
- че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. 1, peг.
№ 260, дело № 10/2018г. на Нотариус К.З. , процесният имот е продаден на М.И.Ш.
за сумата в размер на 52 000,00 лв., като ответникът е участвал в сделката от
името на ищеца с пълномощно, издадено в негова полза и е получил за ищеца и за
ответника продажната цена по сделката, възлизаща на 6500,00 лв. за всеки от
двамата;
- че по заявление с Вх.№ от 13.03.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена ЗИ за парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/13.03.2019г. по ч.гр.дело № 327/2019г. по описа на КРС, с която е
било разпоредено длъжникът И.Б.М. да
заплати на А.Б.М., сумата 7 189,72 лв., от която 6 500 лв. - получена и неотчетена продажна цена за 1/8
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 40909.128.117 и построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.128.117.1 по КККР
на гр.Кърджали, одобрени със Заповед N
РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор на Агенция по кадастъра, продаден
с договор за продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, с вх. N 829, дв.вх. рег. N 825 от
23.02.2018г., акт N 128, том III, дело N 525/2018г. на СВ-гр.Кърджали, и 689,72
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
24.02.2018г. до 12.03.2019г. включ.,
както и сумата 599,79 лв., представляваща разноски по делото, от която 143,79
лв. за дължима държавна такса и 456,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и че в срока по чл. 415, ал.4 във вр. с чл.415 , ал. 1 , т.1 от ГПК е
постъпило възражение от ответника и настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
В настоящия процес е прието за съвместно разглежадне възражение за прихващане,
направено от ответника, както и възражение за изтекла погасителна давност,
направено от ищеца, по възражението за прихващане, направено с отговора на
исковата молба от ответника, за сумата от 2973,93 лв.
Ищецът на осн. чл.176,ал.1 от ГПК заявява, че е получил от ответника общо сумата
от 4500 лв. от продажбата на наследствена къща на починал братовчед и че ръкописният текст върху нотариалния акт - цялото дописване - е изписан лично от него. Отишъл в Гелдака и
питал за реалното заплатената цена и описал реалните суми, които били в повече
от тези по изготвения нотариален акт за продажбата – 6500,00 лв. Заявява, че имотът
е продаден на по-висока цена от посочено в нотариалния акт, че от 2010г. е пенсионер
и през 2017г.-2018г. е работел в бази, където се правят ремонти на корабни
двигатели. Винаги когато се завърне в гр.Кърджали посещавал братовчед си в кв.
Гледка - С.С., където го познавали местните хора, включително в кръчмата го попитали дали той е получил
10 000 лв.,тъй като имотът бил продаден на по-висока цена. По този начин
разбрал, че неговият дял възлиза на повече от 6500 лв. Заявява, че не е сигурен
дали е изплатил на брат си 2000 лв. от
сделката с имота в гр.Видин и че между двамата нямало устна договорка за
разпределяне на наследството от майка им и баща им, но отстъпил своята част от
апартамента на баща им, за да живее ответникът в него, тъй като бил изгонен, а последният,
от своя страна, отстъпил на ищеца имота на баща им в гр.Видин. За наследствените
имоти на майка им не са се договаряли.
Установява се по делото, че със съставеното на 10.11.2017г. пълномощно
ответникът е упълномощен от ищеца да извършва разпоредителни сделки със
съсобствени имоти, като получава в брой или по банкова сметка ***, като не е
спорно,че за продажбата на процесния имот на 23.02.2017г. ответникът е получил
за своя и притежавания от ищеца дялове по банков път продажната стойност от
13000,00 лв., представляващи 2/8 ид.ч от правата им в собствеността, от която на ищеца за неговя дял се дължат
6500,00 лв., равняващи се на 1/8 ид.ч. от собствеността на имота. С оглед
признанията на ищеца, съдът приема, че ответникът е заплатил на ищеца по същата
сделка сумата от 4500,00 лв., при което е останал остътък за изплащане в размер
на 2000,00 лв., която не се оспорва от ответника.
Установява се, че на 27.07.2012г. ищецът лично за себе си като пълномощник
на ответника участвал в разпоредителна сделка по продажба на съсобствен имот,
находящ се в община Видин, при което получил пълната продажна цена от 7947,66
лв., от която на всеки от двамата се дължи сумата от 3973,83 лв. По делото
липсват доказателства ищецът да е изплатил на ответника дела на последния, равняващ
се на 3973,83 лв.,
Изслушаното по делото вещо лице установява,че мораторната лихва за забава
върху главницата от 6500,00 лв. за периода от 24.02.2008г. до 13.03.2019г.
възлиза на 689,72 лв.
С оглед горното, съдът намира
предявеният иск за частично основателен.
Съгласно чл.284,ал.2 от ЗЗД
довереникът е длъжен да даде на доверителя си сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Бе установено, че ответникът след като е бил
упълномощен, на 23.02.2018г., се е разпоредил със съсобствен на страните и
трети лица наследствен за ищеца и ответника имот, при което за същия от
получаване на сумата по продажбата е възникнало и е изискуемо задължение да се
отчете незабавно и без покана, което задължение следва от естеството на
мандатното правоотношение, респ. да предаде на ищеца припадащата му се като
съсобственик част от продажната цена на стойност 6500,00 лв. за собствените му
1/8 ид.ч. от собствеността. По признания на ищеца в
съдебно заседание ответникът частично изпълнил задължението си да предаде
полученото в изпълнение на поръчката, като му предал част от получената при
продажбата на дела на ищеца сума в размер на 4500,00 лв., което ищецът-доверител
собственоръчно отбелязал върху нотариалния акт. Отвеникът не доказа отчетната
сделка в останала ѝ част за сумата от 2000,00 лв., като не твърди и
изпълнение, но противопоставя възражение за прихващане на задължението си до
размера на по-малкото срещу възникналото спрямо ищеца задължение за предаване
на ответника на припадащата му се идеална част от продажбата на друг съсобствен
имот на страните, находящ се в гр.Видин, в размер на 3973,83 лв. от общо
получената сума от 7947,66 лв. Въпреки, че по делото не бе надлежно установена
постигната между ищеца и ответника устна договорка за разпределение на сумите,
получени при продажбата на наследствените имоти от страна на майка им и баща
им, отчетническото задължение на ищеца като пълномощник на ответника по
разпоредителната сделка със съсобствен имот и получаване на продажбата сума от
7974,66 лв., съдът приема за възникнало, като не бе установено същото да е
погасено чрез плащане. От друг страна, не бе установено по делото и ответникът
да е направил изрично изявление пред ищеца за прихващане преди предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК, като ищецът в с.з. заявява, че не си спомня дали
е заплатил сума от 2000,00 лв. от общо дължимата на ответника сума от 3973,83
лв. по сделката в гр.Видин, при което следва да се приеме, че насрещното
вземане е спорно, т.е. неликвидно. Действително, при направено процесуално
възражение за прихващане съгласно задължителната съдебната практика същото е
допустимо и основателно, даже когато тези вземания или едното от тях са
неликвидни, като особеното е, че ефектът от него настъпва занапред – по
аргумент от чл.298, ал.4 ГПК и по това
възражение сила на присъдено нещо се формира занапред (в този смисъл т.6 от ТР
№1/04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разрешаващо, че по
отношение на възраженията за прихващане и за право на задържане постановките на
т. 6 и т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. остават актуални). В случая, обаче, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, на която
се позовава пълномощника на ответника, тъй като ищеца чрез пълномощника си се
позовава на изтекла давност, заявявайки, че сделката е изповядана през 2012г.,
а възражението за прихващане е прието за разглеждане през 2019г., като по
делото се установява, че спрямо задължението на ищеца следва да се приложи
общата петгодишна давност по см. на чл.110 от ЗЗД, при което към момента на
изтичането ѝ – 27.07.2017г. с оглед възникване на задължението на
27.07.2012г., задължението на ответника по процесната отчетническа сделка още
не е било възникнало /същото възниква едва на 23.02.2018г. - бел.съда/, при
което към 27.07.2017г.- изтичане на давността на задължението на ищеца –
ответникът не разполага с насрещно ликвидно и изискуемо вземане, предвид
посоченото по-горе обстоятелството, че те не са били безспорни – с оглед
тяхното оспорване от ищеца в настоящото производство. Т.е., в конкретния случай
условията на чл. 103, ал. 2
от ЗЗД принципно не могат да бъдат налице, тъй като не е
възможно ефектът на настоящото съдебно прихващане да настъпи с обратна сила
преди изтичане на давността през 2017г., поради което прихващане, респ. съдебна
компенсация не може да се извърши и съответно възражението за прихващане е
неоснователно /в този смисъл Решение №
35/25.07.2017 г., постановено по т. д. № 3164/2015 г. по описа на ВКС, Първо
отделение, Решение № 774 от 1.04.2019 г. на САС по т. д. № 865/2019 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. на ВнАС по в.
т. д. № 574/2018 г./, поради което се установява
вземане на ищеца от ответника за сумата от 1496,76 лв., предвид направеното
възражение за погасяване по давност на задължението му от 2973,93 лв. от общото
задължение в размер на 3973,83 лв. по възражението за прихващане, като за
разликата над 1496,76 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв. искът следва
да се отхъврил като неоснователен. С оглед частичната основателност на главния
иск, съдът намира предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава в размер
на законната лихва за забава за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2019г. вкл. за
частично основателен за сумата от 158,84 лв., определена по реда на чл.162 от ГПК чрез онлайн калкулатор, до който
размер установителният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния
претендиран размер от 270,00 лв., същият следва да се отхвърли.
С оглед горното, на осн. т.13 от ТР 4/2013г. на ВКС
издадената заповед за изпълнение за парично задължение по
чл.410 от ГПК № 125/13.03.2019г. по ч.гр.дело № 327/2019г. по описа на КРС следва да бъде обезсилена в частта за разликата над 2000,00лв.
за главница, до която сума е изменена чрез намаление цената на предявения иск,
до сумата от 6 500 лв., както и в частта за разликата над 270,00 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва след намалението за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2019г.
вкл. до сумата от 689,72 лв.
По разноските:
И двете страни правят искане за присъждане на направените
по делото разноски, като и двете страни не представят списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Производството пред съд е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове при материален интерес от 7189,72
лв. (6500,00 лв. главница и 689,72 лв. мораторна лихва), като след извършено
изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1, изр. второ, предл. първо ГПК
– намаляване на техния размер чрез частично оттегляне на исковите претенции,
предмет на разглеждане в процеса са останали вземанията на ищеца на обща
стойност от 2270,00 лв. (2000,00 лв. главница и 270,00 лв. мораторна лихва).
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК
при прекратяване на делото, в т.ч. десезиране на съда при намаление на размера
на иска, право на разноски има само ответникът, като компетентен да се
произнесе по искането му е първоинстанционният съд, постановил акта за
приключване на делото – чл. 81 ГПК.
Доколкото заявените от страните разноски са претендирани
за целия процес, съдът намира, че при преценка обема на отговорността за
разноските следва да се вземе предвид частичното десезиране на съда, като
заявените суми бъдат редуцирани, пропорционално на материалния интерес на
делото след изменението на исковете и съобразна уважената,респ. отгвърлената
част от исковете.
По тези съображения претендираните от ищеца разноски,
извършени във връзка с останалите за разглеждане след изменението исковете и
съобразно тяхната цена, уважена част и извършеното намаление на адвокатското
възнаграждение като прекомерно съобразно чл.7,ал.2 т.2 от НМРАВ, са в следните
размери: в заповедното производство – 120,00 лв.; в исковото производство – 411,14
лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
за исковия процес в размер на 500,00 лв., изчислен съразмерно на отхвърлената
част от исковете и извършеното намаление на адвокатското възнаграждение като
прекомерно съобразно чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Б.М., с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че същият
дължи на А.Б.М., с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, сумата 1496,76
лв. – част от главница за получена
и неотчетена продажна цена за 1/8 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
40909.128.117 и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 40909.128.117.1 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед
N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор
на Агенция по кадастъра, продаден с договор за продажба, сключен с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, с вх. N 829, дв.вх. рег. N 825 от 23.02.2018г., акт N 128, том III, дело
N 525/2018г. на СВ-гр.Кърджали, получена поради погасяване по давност на
насрещно задължение в размер на 2973,93 лв. и сумата от 158,84 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 24.02.2018г. до 12.03.2019г.
включ., за които съму е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/13.03.2019г. по ч.гр.дело №
327/2019г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 1496,76 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 158,84 лв. до пълния предявен размер от 270,00 лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 125/13.03.2019г. по ч.гр.дело № 327/2019г. по описа на КРС в ЧАСТТА над 2000,00 лв. за главница до сумата от
6 500 лв., както и в ЧАСТТА над 270,00 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва след намалението за периода от 24.02.2018г. до 12.03.2019г.
вкл. до сумата от 689,72 лв.
ОСЪЖДА И.Б.М., с ЕГН **********, постоянен адрес *** , да заплати на А.Б.М., с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, направените в заповедното производство разноски в
размер на 120,00 лв. и направените в
исковото производство разноски в размер на 411,14
лв.
ОСЪЖДА А.Б.М., с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, да заплати на И.Б.М., с ЕГН **********, постоянен адрес *** направените по
делото разноски в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия: