Определение по дело №1341/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1620
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20202100501341
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II-1620                                17.06.2020 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                

                                                      

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно гражданско дело № 1341 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата жалба от Д.И.Я., Х.Д.Я.,Н.Д.Д.  и А.Д.Я.  против решение № 530/07.02.2020г по ч.гр.д.№6260/2019г на районен съд –Бургас,с което е обявено на осн.чл.51,ал.2 вр.чл.49 от ЗН, че Д.Я., Х.Я. и Н.Д. губят право да приемат наследството, оставено от Д.Д.Я., което обстоятелство да се впише в особената книга на БРС.В жалбата се твърди,че в дадения на наследниците на Д.Я. срок същите не са се явили в насроченото съдебно заседание и не са заявили писмено приемат или не  наследството на своя наследодател.Твърди се ,че срокът е пропуснат по обективни причини.Освен това с конклудентни действия наследството е било прието от страна на жалбоподателите.В отделна молба се твърди,че една от жалбоподателките  Д.Я. е била в болница на датата на съдебното заседание ,поради което не е могла да организира защитата си.Прилага се епикриза.Молят да бъде обезсилено решението на районния съд и да се постанови друго ,с което да бъде прието, че жалбоподателите не губят наследството и го приемат,като се постанови заличаване на извършеното вписване в книгата по чл.49,ал.1 ЗН.Представят се доказателства ,установяващи плащането на вноски по договора за кредит,сключен между наследодателя и молителя „Експресбанк“ и за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за недвижим имот в кв.Р.,ул.Р. № *.

                 Съдът  намира,че подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

              По отношение на жалбоподателката  А.Д.Я. няма постановено решение, поради което тя няма правен интерес да обжалва охранителния акт.

               Независимо от горното, жалбата и на останалите жалбоподатели и е  недопустима. Производството по ч.гр.д.№6260/2019г на БРС е образувано по молба на „Експресбанк“АД , с правно основание чл.51 от ЗН, с искане да се определи срок на наследници на Д.Д.Я., длъжник на молителя по договор за кредит „Експресо“ №**/03.09.2009г, да заявят приемат ли наследството на своя наследодател или се отказват от него  и да разпореди техните изявление да се впишат в книгата по чл.49 от ЗН ,водена в РС-Бургас.Съдът е дал срок на част от наследниците на починалия длъжник да заявят приемат или се отказват от наследството му ,като се явят лично в насроченото съдебно заседание или представят писмено изявление в този смисъл.С оглед липсата на изрично изявление и неявяването им в съдебно заседание,съдът е постановил обжалвания съдебен  акт.

            Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо, с конклудентни действия. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията - чл. 538, ал. 2, изр. посл. ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая производството по чл. 51 ЗН има охранителен характер и по отношение на него, с оглед разпоредбата на чл. 530 ГПК, следва да се приложат правилата на охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК "Охранителни производства". Съгл. чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 ГПК/. Следователно хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК в случая не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда по нататъшното развитие на делото, по което е постановено, а приключва охранителното производство. При наличието на позитивно решение на РС /с характер на определение/ за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН,  следва да се направи извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл. 537, ал. 1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от жалбоподателите оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт, в т. ч. наличието или не на правен интерес от инициирането му. Следва да се има прeдвид, че изходът от настоящото производство по чл. 51 ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу  наследниците на починалия длъжник. Освен това съдебната практика приема, че наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя./така в определение № 33 от 15.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7693/2013 г., III г. о., ГК и определение № 184 от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о./.Съгласно разясненията, дадени в ПП-7-73, т.3 „д” на ВС , самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожният отказ не произвежда действие. Отказалият се от наследство, респективно наследниците му, доколкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство, или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки се на нищожността на отказа.

Мотивиран от горното съдът

 

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Я., ЕГН **********, Х.Д.Я.,ЕГН **********, Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  и А.Д.Я. ,ЕГН **********,***  против решение № 530/07.02.2020г по ч.гр.д. №6260/2019г на районен съд –Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№1341/2020г на Окръжен съд-Бургас.

            Определението е обжалваемо пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на  жалбоподателите с частна жалба.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: