Р Е Ш Е Н И Е № 360
гр. Монтана, 29 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 18 05 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 298 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на О.А.Е.
*** против Решение № 44/27 02 2023 г. на Директор на ТД на НАП - Велико
Търново, с което е потвьрдено Разпореждане изх. № С230012-137-0001164/09.02.2023
год., издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, Офис
Монтана.
В жалбата се твърди, че на
28.02.2023 г. е поискал от ТД НАП Велико Търново да отпаднат като погасени по
давност следните задължения:
1. Задължения по Декларация Образец 6 Здравно осигуряване от
14.04.2016 г., със срок за плащане 03.05.2016г. с общ размер 530.36 лева, в
т.ч. - главница в размер на 308.20лв. и лихва в размер на 222.16 лв;
2. Задължения по Декларация Образец 6 ДОО от 14.04.2016г., със
срок за плащане 03.05.2016г. с общ размер 1 080.62 лв, в т.ч. - главница в
размер на 627.96 лв. и лихва в размер на 452.66лв.
3. Задължения по: Декларация Образец 6 Универсален пенсионен
фонд от 14.04.2016г., със срок за плащане 03.05.2016г. с общ размер 331.49 лв,
в т.ч. - главница в размер на 192.63 лв. и лихва в размер на 138.86 лв.
4. Задължения по Декларация Образец 6 Здравно осигуряване от 27.04.2017г.,
със срок за плащане 02.05.2017г. с общ размер 639.81 лева, в т.ч. - главница в
размер на 403.20лв. и лихва в размер на 236.61лв;
5. Задължения по Декларация Образец 6 Универсален пенсионен фонд
от 27.04.2017 г., със срок за плащане 02.05.2017г. с общ размер 399.88 лв, в
т.ч. - главница в размер на 252.00 лв. и лихва в размер на 147.88 лв.
6. Задължения по Декларация Образец 6 ДОО от 27.04/2017г., със
срок за плащане 02.05.2017г. с общ размер 1 303.61 лв, в т.ч. - главница в
размер на 821.52 лв. и лихва в размер на 482.09 лв.
7. Задължения по Данъчна декларация по ЗДДФЛ от 27.04.2017г.,
със срок за плащане 02.05.2017г. с общ размер 328.47 лв, в т.ч. - главница в
размер на 207.00 лв. и лихва в размер на 121.47лв.
8. Наказателно постановление/глоби, санкции от 15.06.2015г. със
срок на плащане 20.07.2015г. в размер на 49.96 лева.
С Разпореждане от 09.02.2023г.
му е отказано отписването на задълженията от т. 1 до т. 7, поради издаване на
Постановление от 06.03.2017 г., връчено на 12.03.2017г. Отписано поради изтекла
давност е само задължението ми по т.8 - Наказателно постановление/глоби,
санкции от 15.06.2015г. със срок на плащане 20.07.2015г. в размер на 49.96 лева.
С оспореното Решение № 44/27.02.2023г. е потвърдено Разпореждането на ПИ. Описаните
от т.1 до т.7 задължения представляват публични държавни вземания, съгласно чл.
162, ал. 2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност - чл.172, ал. З от ДОПК. С Решение № 44/27.02.2023г. на Директора на ТД
НАП Велико Търново неправилно е прието, че давността за вземанията е спряна по
силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, поради налагането на обезпечителна
мярка - запор на МПС - товарен автомобил, съгласно Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С170012-022-00111613/06.03.2017г., издадено от
публичен изпълнител в ТД на НАП - В. Търново, офис Монтана. Счита, че запорът,
наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170012-022-00111613/06.03.2017г.
представлява действие по принудително изпълнение, а не обезпечителна мярка. Налагането
на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство, т.е.
след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на
установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение.
Това следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в
случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение
върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител, т.е. налагането на запор или възбрана в условията на
започнало изпълнително производство, винаги има характера на действие по
принудително изпълнение. В случая запорът, наложен с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С170012-022-00111613/06.03.2017г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП - Велико Търново, офис Монтана, в условията на започнало
със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160012-048-0092110/09.12.2016г.
изпълнително производство, представлява действие по принудително изпълнение,
съгласно чл. 221, ал. 4 от ДОПК. Ето защо в случая наложеният запор няма
сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна
мярка по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. След прекъсването на давността, считано от
06.03.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Считано от
06.03.2017г., не са предприемани каквито и да било действия, имащи за последица
прекъсване на давността, нито има спиращи давността обстоятелства по смисъла на
чл. 172, ал.1 от ДОПК. Цитираното в обжалваното Решение № 44/27.02.2023г. на
директора на ТД НАП Велико Търново, Разпореждане за присъединяване изх.№ С170012-105-0121197/26.06.2017г.
не е акт по принудително изпълнение и няма отношение към давността. Издаденото
в случая от публичния изпълнител разпореждане за присъединяване няма правния
ефект на прекъсващо давността действие по принудително изпълнение, а единствено
има ефекта на образуване на изпълнително дело, за който приложимо е
тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС,
съгласно което образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал.1 от ДОПК и съобщението по чл. 221 от ДОПК не прекъсват давността. По отношение спирането
на давността по пар. 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, има значение само за 10-годишния давностен срок по чл.
171, ал.2 от ДОПК, но такова спиране за 5-годишния давностен срок по чл. 171,
ал.1 от ДОПК не е налице. С оглед на гореизложеното, счита че давностните
срокове не са били спирани, поради което всички вземания за ДОО, ДПФ и здравно
осигуряване, са погасени по давност, тъй като предвиденият в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5 - годишен давностен срок е изтекъл към датата 08.02.2023г., когато е направено
възражението за изтеклата погасителна давност. Постановление изх. №
С170012-022-00111613/06.03.2017 г. на ПИ при ТД на НАП В. Търново не е
обезпечителна мярка, защото е издадено след образуването на ИД, а е действие по
принудително изпълнение. Като такова, това действие прекъсва давността, а не я
спира, както е посочил административния орган. Счита, че след 06.03.2017г. е
започнала да тече нова давност, която до 28.02.2023г. датата на подаване на възражението,
5-годишният давностен срок за цитираните 7 задължения е изтекъл. Моли отмяна на
Решение № 44/27.02.2023 г. на директора на ТД НАП Велико Търново. В съдебно
заседание и писмени бележки развива аналогични съображения.
Ответната страна чрез гл. юрк Б***
Д*** , в с.з. и писмено становище оспорва жалбата и моли обжалваното Решение да
бъде потвърдено, като им се присъдят разноските по делото. В писменото
становище са развити подробни съображения аналогични на обсъдените в
обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Съобщение за доброволно
изпълнение изх. № С160012-048-0092110/09.12.2016г на Старши Публичен изпълнител при ТД на
Велико Търново, офис Монтана /л. 31/ до О.А.Е.,***, същият на основание чл. 221
от ДОПК е поканен в 7 дн.ср. от получаването му да плати доброволно
задължението си, ведно с лихвите, изчислени до окончателното им изплащане. Със
същото съобщение е уведомен, че под № ********* от 2016 г. е образувано
изпълнително дело за неплатени публични вземания, с начислени лихви към 09 12
2016 г. В съобщението са посочени задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО и Данък по ЗДДФЛ
за периода 01 01 2015 г. – 31 12 2015 г., както и две глоби по НП и Електронен
фиш.
С възражение вх. № С230012-000-0065743/09
02 2023 г. на ТД на НАП Велико Търново Офис Монтана /л. 19/ оспорващият е
поискал отписване от данъчноосигурителната сметка на изброените в осем точки
публични задължения, поради това, че същите са погасени по давност.
Съгласно Разпореждане изх. №
С230012-137-0001164/09.02.2023 на Старши публичен изпълнител е разпоредено
частично прекратяване на производството по изпълнително дело № *********/2016
г., в частта за Наказателно Постановление № 152686-F163351/15 06 2015 г. в размер на 49,96 лева и е отказано прекратяване
поради изтекла давност на следните вземания: Здравно осигуряване, ДОО,
Универсален пенсионен фонд и данък върху доходите на физическите лица за
периода 2015 – 2016 г.
С оспореното Решение е потвърдено
Разпореждане изх. № С230012-137-0001164/09.02.2023 год., издадено от Старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, Офис Монтана. Прието е, че от
приложените писмени доказателства публичният изпълнител е предприемал действия
по принудително изпълнение, които спират давността, а именно на основание чл.
198 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки - запор върху движими вещи и запор
върху сметки на длъжника. От значение за решаването на спора и приложението на
института на погасителната давност са и мерките във връзка с Covid-19 приети
със Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г. В параграф 29, т. 1 от закона е
предвидено, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2
от ДОПК, не се прилага. По силата на т. 2 от същата разпоредба, освен в
случаите на чл. 172 от ДОПК, давността спира да тече и по време на извънредното
положение. Съгласно разпоредбата на параграф 52 от същия нормативен акт законът
влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, §
41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в
"Държавен вестник". Законът е обнародван в „Държавен вестник" на
24.03.2020г. Съобразно разпоредбата на параграф 13 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за здравето в „Държавен вестник" (обн. - ДВ. бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се удължават с периода от влизане на закона в сила - 24.03.2020г. до
датата на отмяната на извънредното положение в страната - 13.05.2020г. и 7 дни
от обнародването на закона в „Държавен вестник" (обн. - ДВ, бр. 44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г.), т.е. с 58 дни.
С Определение от 25 04 2023 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, изискал е допълнителни
такива при условията на чл. 174, ал. 5 от АПК и е предоставил възможност за
представяне на доказателства.
При горната фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК и
от лице с правен интерес – адресата на акта, в качеството му на длъжник по
изпълнителното производство. Жалбата е подадена на 28 03 2023 г., видно от
щемпела при ТД на НАП - Велико Търново, офис Монтана /л. 3/, а оспореното
Решение е получено на дата 21 03 2023 г., видно от Разписка за неговото
получаване /л. 10/.
Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК -
Публичното вземане се погасява по давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК -
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК - С
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите изрично изброени от закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК -
Давността спира с налагането на обезпечителни мерки.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК -
Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът
за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
По делото няма спор, че за процесния
период – 2015 и 2016 г. оспорващият е самоосигуряващо се лице, което по силата
на закона е задължено да заплаща определените в същия закон осигурителни вноски
за ДОО, ДЗПО и ЗО, както и данък върху доходите за 2016 г. За дължимите такива,
задълженото лице надлежно и в съответния срок е подало декларации по реда на
чл. 42 от ЗДДФЛ, но не е заплащало.
Безспорно е, че за задълженията за 2015
г. е образувано изпълнително дело, с начална дата издаденото Съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДПОК от дата 09 12 2016 г., към което,
въз основа на отделно Разпореждане са присъединени и задълженията за периода
2016 г., за които периоди се претендира, че са погасени по давност.
Безспорно е, че с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170012-022-0011613 от 06 03 2017 г.
на старши публичен изпълнител е наложен запор върху описаното МПС. Получаването
на Постановлението на дата 15 03 2017 г. от съпругата на оспорващия, не се
оспорва.
Безспорно е сьщо така, че с второ
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230012-022-0006006 от
31 01 2023 г. на старши публичен изпълнител, връчено по електронен път на 01 02
2023 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги ОББ, ТИ БИ АЙ
Банк и ЦКБ в размер на 20355.60 лева.
Спорният въпрос е дали възникналите
задължения са погасени по давност, респ. Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки дали е акт на обезпечение, който спира давността или е
действие на публичен изпълнител, който прекъсва давността и в тази връзка от
налагането на запора през 2017 г. до следващия запор през 2023 г., когато са
изтекли пет години, задълженията са погасени по давност.
Давността е институт, уреден в
текстовете на чл. 171 – 173, във връзка с чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Законодателят разграничава два момента
на давността – кратьк пет годишен давностен срок и окончателен 10 годишен
давностен срок, в условията на спиране и/или прекъсване на давността.
Давността спира при изрично упоменатите
от закона случаи, като един от тези случаи е налагането на обезпечителни мерки
– чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като с всяко прекъсване на давността, започва да тече
нова давност.
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е акт на обезпечение, който спира давността за времето на
действието на тези обезпечителни мерки. С оглед на това с издаденото на 06 03
2017 г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки, давността освен, че е
прекъсната е и спряла, по силата на изричната и императивна норма на чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Действията на публичния изпълнител и
обезпечителните мерки са два отделни и самостоятелни способи, които имат
различни характер и цел, с оглед на което не може да се приеме твърдението, че
издаденото Постановление за обезпечение от 06 03 2017 г. е действие на публичен
изпълнител, което само прекъсва, а не спира давността. Издаденото Постановление
на практика кумулира в себе си едновременно две цели, а именно като действие на
публичен изпълнител, което прекъсва давността и като мярка, с която се налага
обезпечение. Обстоятелството, че същото е издадено от публичен изпълнител, при
наличието на изпълнително производство, не променя вида и характера на обезпечителната
мярка, която се самоопределя от нейното естество и цел и за която законодателят
предвижда, че с нейното налагане давността се спира.
По отношение цитирането на тълкувателно
решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС, същото
предвижда първо, че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността и второ, че
съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не
прекъсват давността, какъвто не е настоящият спор.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответната страна – юрк Б*** Д***
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размера, в който същото е
поискано.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 197, ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на О.А.Е. ***
против Решение № 44/27 02 2023 г. на Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с
което е потвърдено Разпореждане изх. № С230012-137-0001164/09.02.2023 год.,
издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, Офис
Монтана.
ОСЪЖДА О.А.Е. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Велико Търново сумата
от 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: