Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на дванадесети
ноември година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 193
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.В.З., чрез адв. С., с която e
предявил пряк иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното ЗД „Е.“ АД, да заплати сумата от 1
000 лв., частично от глобалната сума 32
500 лв., като обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 03.03.2017 г., по вина на
водача на л.а. „Рено Клио“, с per. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 04.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.03.2017 г., около 12:16 часа, МПС
марка „Рено“, модел „Клио“, с per. № *******, управлявано от И.Я.Д.се движи по
общински път PDV 1216 /общ. Първомай/. В района на 1 км. + 200 м. водачът губи
контрол над управляваното МПС, вследствие на което лекият автомобил се
преобръща вдясно от пътя, по посоката си на движение. В пътния инцидент е
пострадал доверителят ни П.В.З., който е пътувал на предна дясна седалка в
процесния автомобил. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 5/03.03.2017 г., по описа на РУП - Първомай. По отношение на
виновния водач е взето административно отношение с АУАН № 744159/03.03.2017 г.,
по описа на РУП - Първомай и НП № 17-0325-000138/ 05.05.2017 г. по описа на РУП
- Първомай. Посочва, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият е
прегледан на място от екип на ЦСМП - Пловдив, след което е освободен за домашно
лечение. Тъй като ищецът се оплаквал от силно главоболие, на 06.03.2017 г.,
последният е посетил АПИМП-ИП, където след извършения преглед, са установени
следните травматични увреждания: повърхностна травма на главата; разкъсно-контузна
рана на лицето; контузия на долната част на гърба; контузия на таза; счупване
на шиен прешлен С7. Насочен е за консултация с невролог, след което е освободен
за домашно лечение за периода от 06.03.2017 г. до 10.03.2017 г. Оплакванията на
ищеца от болки, главоболие и световъртеж продължили, поради което на 04.10.2017
г. той посетил специалист-невролог в АГП-СМП. След проведения преглед и
изследвания, медицинското лице установило, че пострадалият е претърпял следните
увреди, вследствие на получената при ПТП компресионна фрактура на шиен прешлен
С7: шиен вертебрален синдром с ограничена подвижност, напрегната
паравертебрална мускулатура, палпаторни болки паравертебрално двустранно. На
същата дата е проведено и КТ изследване на шиен отдел на гръбначен стълб, при
което е потвърдено, че при пострадалият е налице снишаване на шиен прешлен С7.
Предписана му е комплексна медикаментозна обезболяваща терапия и провеждане на
рехабилитация.
По
време на възстановителния период ищецът се оплаква от болки в тила и ограничени
движения в областта на получената фрактура. Към момента движенията му в шийната
област са все още ограничени и болезнени, което създава редица неудобства за
него. Прогнозата на лекарите е, че е времето на мястото на фрактурата ще
настъпят артрозни изменения, които ще обхванат и съседните прешлени поради
полученото снишаване на прешлен С7. Посочва още, че в резултат на преживяното
ПТП, здравословното състояние на пострадалия се влошило, което дало отражение и
на психиката му. Вследствие на изживения шок и получените увреждания, П.З. се
притеснява, че никога няма да е пълноценен човек, както преди инцидента, което
са отразява крайно негативно на психиката на млад човек, който е едва на 19
години.
Навеждат
се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество. Твърди се, че П.З. предявил пред
ответното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за
причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, и дружеството определило
и изплатило сума в размер на 17 500 лева обезщетение за причинените
неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
Ответникът
ЗД „Е.“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на застрахователно обезщетение и механизма на ПТП. Възразява, че е
погасил задължението си към ищеца, заплащайки обезщетение в размер на 17 500лв.
Възразява описаните в исковата молба увреждания да са в резултат от процесното
ПТП. Намира претенцията на ищцата за прекомерна и завишена.
С
молба ищецът П.З. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за
изменение размера на иска за неимуществени вреди, като в о.с.з. на 11.12.2018г.
по гр.д.№ 980/2018г. на СРС, ГО, 63-ти състав, районния съд е
допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди от 1000 лева на 32
500 лева, като делото е изпратено по подсъдност на СГС.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. С. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез юрк. Георгиев оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия неоспорен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5, се установява, че ПТП е
настъпило на 03.03.2017 г., около 12:16 ч. на Общински път 1216 на 1км и 200м. лек
автомобил “Рено Клио” с Рег.№******* управляван от И.Я.Д.се движи в посока
с.Татарево-кв. Дебър по път 1216 като на 1км.200м губи контрол върху автомобила
и се преобръща в дясно по посока на движението. Отразено е, че пострадал при
ПТП-то е пътник в лекия автомобил П.В.З.. /л.6-7 от делото на СРС/
Пред районния
съд са представени и приети и АУАН № 0138 от 03.03.2017г. и НП № 17-0325-000138
от 05.05.2017г. на Началник на РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Първомай, съгласно които
на И.Я.Д., е наложена глоба в размер на 20 лева. /л.
9-10 от делото на СРС /
По делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно
която ищецът П.З. с молба вх.№10843/03.08.2017г. е предявил пред ответното ЗД „Е.”
АД претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.03.2017г.,
а ответното дружество е определило и изплатило сума в размер на 17 500
лева. /л.16-22 от
делото на СРС/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК пред районния съд е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Ц.Г.,
неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ се установява, че при П.В.З.
са установени охлузвания и разкъсно-контузна рана на лицето в областта на
десния горен клепач. По повод продължаващи оплаквания три дни след ПТП, при
преглед са установени данни за шийна травма, с амиелично, непълно, счупване от
компресионен тип на тялото на седми шиен прешлен. Раната на лицето е зашита още
в деня на инцидента. Вещото лице сочи, че по повод шийната травма е проведено
лечение с имобилизация с шийна яка за 1/един/ месец, предписвано е обезболяващо
медикаментозно лечение, а в последствие е провеждано и физиотерапия и
рехабилитация. Провеждано е редовно проследяване вкл. и изследване с КТ на
гръбначен стълб по повод шийната травма. Вещото лице сочи, че травмите на пострадалия са в причинна връзка с ПТП. Посочено е, че оздравителния процес при пострадалия след мекотъканните увреждания е
приключил до 2 - 3 седмици, след инцидента, като от раната е останал белег. Експертът
сочи, че средностатистически при благоприятно протичане на оздравителния процес
след подобни на описаната шийна травма възстановяване настъпва за около 3-5
месеца. Съпроводена от силни болки и налага медикаментозно обезболяване. В
конкретния случай независимо от лечението, като усложнения на травмата и към
настоящия момент персистира болезнено и леко ограничено движение на шията, с
напрегната паравертебрална мускулатура, което е резултат от развила се
посттравматична спондилоаргроза. При провеждане на системно лечение е възможно
тази симптоматиката с времето да се редуцира до степен на лек дискомфорт и да
стане поносима и без медикаментозно обезболяване, но не и напълно да отшуми.
Травмата на прешленното тяло с леко снишаване на горната му повърхност дава
основание да се приеме, че се касае за непълно счупване от компресионен тип.
Тази травма се отразява с изявената в конкретния случай симптоматика на болка,
ограничени движения в шията и води до промяна в архитектониката на гръбначен
стълб. При подобна травма в хода на възстановяване най-често
настъпват промени в междупрешлинните стави от артрозен тип - спондилоартроза. Вещото
лице сочи, че в развитието си това води дегенеративен процес с ошипяване и
свързани с това усложнения. Д-р Г.пояснява, че при ищеца не
е провеждано оперативно лечение за възстановяване на настъпилото снижение от
компресионен тип на прешленното тяло. Това снишение на тялото на 7-ми шиен
прешлен води и до анатомична промяна на ставните повърхност и на
архитектониката на гръбначния стълб и развитие на дегенеративни промени. Поради
това не е възможно да се очаква от травмата да настъпи пълно възстановяване.
В о.с.з. проведено на 11.12.2018г. пред районния съд вещото лице д-р Г.допълва,
че експертизата е изготвена след извършен личен преглед на ищеца на
21.11.2018г., като белегът е видим. Обосновава, че симптомът на Лермит е
симптом на шийната травма. То е като удар с ток, преминаващ по хода на целия
гръбначен стълб - създава се такова усещане за удар от ток. Това говори за една
по- сериозна шийна травма със счупване на прешлен. Освен това има и нарушена
архитектоника на гръбначния стълб. Това не може да не дава отражение на изхождащите
от гръбначния стълб на това ниво нервни коренчета. Пояснява още, че главоболието
и световъртежът могат да се свържат с травмата на гръбначния стълб. При такива
травми на гръбначния стълб много често се нарушава нормалната мозъчна трофика,
тъй като вертебралните артерии преминават на това ниво, а те са едни от
основните съдове, които доставят кислород за мозъка. А мозъкът е органът от
човешкото тяло, който най- много се нуждае от адекватно кръвоснабдавяне и
оросяване. Така, че е възможно главоболието и световъртежът да са последица от
тази тежка шийна травма, както и с развитите около счупването промени в меките
тъкани. Вещото лице допълва още, че ищецът е насочен за консултация към
невролог, възможно е да е бил насочен и към физиотерапия и рехабилитация от
медицински лица. Д-р Г.сочи, че преценката дали е необходимо операционна намеса
следва да се направи въз основа на актуалното състояние, анализ на медицинската
документация, защото освен вида на травмата следва да се прецени и неговото
физиологично състояние, рентген и други преценки - рисковете и възможните ползи
от провеждането на такова лечение. Оперативното лечение може да коригира
състоянието на прешленното тяло - провежда се такава остеопластика - може да
стабилизира временно или постоянно шийния отдел на гръбначния стълб, след
оперативното лечение. Може да се направи дебридно на тъканите, като се обелени
мястото, от където излизат нервните коренчета, с което да се повлияе на
болковия синдром. Допълва още, че тази посттравматична спондилоартроза се дължи
на това, че е нарушено нормалното състояние, нормалната архитектоника на
гръбначния стълб, вследствие полученото снишение на прешленното тяло, а в
следствие на травмата са се образували сраствания. При такъв тип увреждане,
винаги се получава нарушаване на архитектониката на гръбначния стълб.
Нормалното стоене на гръбначния стълб води до промени в междупрешленните тела и
с това развитие на артрозни промени - при всеки се получава, но в различна
степен. Вещото лице посочва, че няма гаранция за пълно възстановяване. Относно
белега - само със специализирана хирургична манипулация /козметична/ може да се
очаква да се намали по обем и да стане незабележим.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля В.П.З. – баща на ищеца. Свидетелят посочва, че за ПТП
разбрал от съпругата, бил на работа. Синът му имал спукана вежда, която в
болницата са я зашили. Видял ги в полицията - охлузени, изплашени. Свидетелят
посочва, че вечерта ищецът започнал да се оплаква от болки във врата и кръста и
след 2-3 дни посетили личния лекар. Той ги изпратил на невролог и при направена
снимки се установило, частична фрактура на прешлените на врата. Изписали му
ортопедична яка, която носил 1 месец и приемал болкоуспокояващи. Болката обаче
останала. Белегът на веждите от шитото също личи. Охлузванията преминали, болките
в корема и кръста също отшумяли. Болката във врата останала цяло лято, започнал
да се прегърбва. Не можел да върти врата - когато го правил изпитвал болка,
главоболие, световъртеж. Есента посетили отново лекар и се оказало, че
проблемът продължава. Назначили му рехабилитация на минерални бани. Провалил си
годината — завършвал тогава. Имал желание да учи, но поради тази причина се
отказал тогава, и тази година пак пропуснал. При промяна на времето болката се
усилва, при натоварване - също. Не може да си завърти изцяло врата. Свидетелят
сочи в показанията си, че се депресирал, приятелите му заминали да учат, а той
останал, спрял да излиза. Почувствал се инвалид, останал прегърбен във врата и
в раменете. Не може да намери работа, защото при по-тежък физически труд,
болката се появява. При нужда продължава да приема болкоуспокояващите. За
периода от 06.03. до 04.10. не е провеждал лечение, освен болкоуспокояващите,
които били изписани и шийната яка за обездвижване. Главоболие и световъртеж имал
и до днес.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят В.П.З., преценявайки ги по
реда на чл.172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са непосредствени и кореспондират
със заключението на СМЕ относно остатъчни прояви на травматичните увреждания.
Страните не спорят, относно
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
датата на настъпило застрахователно събитие – 03.03.2017 г. Нещо повече, в
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица № 5 от 03.03.2017г. е отразено,
че за лек автомобил „Рено Клио“, рег. № ******* е налице застраховка „ГО“ в ЗД
„Е.“ АД.
По делото е представена претенция до
ответника от вх. № 10843 от 03.08.2017г., с която ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество – ЗД „Е.“ АД да му изплати обезщетение за търпените
неимуществени вреди и последния определил и изплатил сума в размер на
17 500 лева.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 16 от дата
03.08.2017 г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 03.03.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 20,
ал.1 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и ал. 2 „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Рено Клио“ И.Д..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗД „Е.“ е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила,
с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински
документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им
причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, младата възраст
на ищеца към момента на увреждането – 19 год.,
вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: повърхностна
травма на главата, разкъсно-контузна рана на лицето, контузия на долната част
на гърба, контузия на таза, счупване на шиен прешлен -С7, развитието на шиен
вертебрален синдром с ограничена подвижност, напрегната паравертебрална мускулатура,
палпаторни болки паравертебрално двустранно, посттавматична спондилоартроза,
както и настъпилите трайни усложнения - промяна в архитектониката на гръбначен
стълби, остатъчни белези по тялото, ограничени движения на шията, както и че от
травмата не се очаква пълно възстановяване, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обществено
икономическите условия към 2017г., съдът намира, че сумата от 50 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
основава на доказателствата по делото и
на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК
на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва
да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната.
От тази сума следва да се приспадне и доброволно платеното
от ответника застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 17 500лв., като ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 32
500 лева, за който размер е основателен предявеният главен иск.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от 04.01.2018 г., датата на завеждане на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3 350 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, от които 1 300 лева заплатена държавна такса, 250
лева депозит за СМЕ и 1 800 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представения на лист 15-16 от делото договор за правна защита и
съдействие. Съдът
намира, наведеното от страна на пълномощника на ответника възражение за
прекомерност за неоснователно. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и нормативно определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено
по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 1806 лева с ДДС, а в случая се претендира 1800 лева с
ДДС.
При този изход на делото на ответната страна не се дължат
разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.З. ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 32 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди
в резултат на ПТП, реализирано на 03.03.2017 г. по вина на водача на
л.а. марка „Рено Клио“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.В.З. ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 3 350
лв. разноски по делото пред СГС, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: