Определение по дело №258/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2090
Дата: 11 юли 2019 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  гр. Пазарджик, 11.07.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 258 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Б. твърди, че на 24.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и ответника Б.Д.Н. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем № 2775979, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен кредит в размер на 750 лв. при договорна лихва в размер на 83,25 лв., а ответникът се е задължил да върне на заемодателя в срок до 20.10.2017 г. сума в общ размер на 833,25 лв. на петнадесет равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 55,55 лв., както и в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение – две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, също отговаряща на определени в договора условия, като в противен случай дължи заплащане на неустойка в размер на 391,50 лв., дължима на 15 равни вноски, всяка от които в размер на 26,10 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за паричен заем.

            Твърди, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но ответникът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение, нито да върне заемната сума на заемодателя при уговорените условия като е погасил единствено сума в размер на 319,75 лв. Поради забавата в плащанията дължи освен главница, договорна лихва, лихва за забава и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

            Твърди, че на 01.02.2018 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

            За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ответникът му дължи главница в размер на 611,78 лв., договорна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 20.10.2017 г. в размер на 51,12 лв., неустойка в размер на 287,10 лв. и обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в сила в размер на 62,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията, и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: договор за паричен заем, декларация, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), потвърждение за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията, приложение № 1, уведомителни писма, известие за доставяне, товарителница и обратна разписка към товарителница, тарифа.

Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде допуснато изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка на документите, съхранявани в деловодството на ищеца и това на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да отговори на следните въпроси: какъв е остатъкът от задължението на ответника по договора за паричен заем; какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по договора за паричен заем.

            Ответникът Б.Д.Н. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат Д. намира исковата претенция за допустима, но неоснователна по основание и размер.

            Излага съображения за недействителност на договора за заем поради противоречие със закона – съставен е на неразбираем за потребителя език, не са посочени условия за издължаване на кредита, включително погасителен план, не е приложено извлечение, показващо периодите и условията на плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, не е посочен лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания, начините за неговото променяне и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора, не е посочен редът за прекратяване на договора, не е посочено наличие на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите, както и условията за тяхното ползване, не е посочен адресът на КЗП.

            Счита, че договорът за паричен заем съдържа неравноправни клаузи, изготвен е предварително и ответникът не е могъл да влияе на съдържанието му, а годишният лихвен процент и процент на разходите са нищожни поради накърняване на добрите нрави.

            Не възразява по доказателствените искания на ищеца.

            Не сочи доказателства.       

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, неустойка и мораторна лихва по договор за потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на договорна лихва и неустойка, по който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за станалата цесия.

            С оглед направените от особения представител на ответника възражения за неравноправност на клаузите на договора за паричен заем и предвид служебното задължение на съда да следи за валидността на неустоечната клауза (по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и повелителния характер на нормите, регламентиращи накърняването на добрите нрави при неустойката) съдът намира за необходимо да укаже на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи равноправността на договорните клаузи, включително индивидуалното им уговаряне и съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за установяване на тези факти.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            С оглед направеното от особения представител на ответника оспорване на размера на исковата претенция е основателно и следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза с поставените от ищеца въпроси.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 27.09.2019 г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 3626/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка на документите, съхранявани в деловодството на ищеца и това на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да отговори на следните въпроси: какъв е остатъкът от задължението на ответника по договора за паричен заем; какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по договора за паричен заем.

            ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на Районен съд – Пазарджик.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Любенов Бараков, който да се призове след внасяне на депозита.

            УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за равноправността на договорните клаузи, включително индивидуалното им уговаряне и съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: