Р Е Ш Е Н И Е
№ 2771 / 7.6.2013г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети март, през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието секретаря О.Ж., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16858
по описа на Варненски районен съд за 2011
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производтвото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 29045/ 03.11.2011 год. от Н.Х.А., ЕГН: ********** и С.Х.А., ЕГН: **********,
и двамата с постоянен адрес ***, * против „Комар инвестмънт”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. Варна, *, представлявано от
управителите * и М.Х. *, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 100 000 лева, или
общо 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на сина им – * Н.Х., ведно със законната лихва от деня на
увреждането – * год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
извършените в производството разноски.
В
исковата молба се излага, че ищците са родители на * Н.Х., който считано от
24.08.2009 год. е заемал длъжността строителен работник в ответното дружество. На
07.12.2009 год., при изпълнение на трудовите си задължения на обект, находящ се
в гр. Варна, *, при полагане на бетон върху втора плоча на обекта, стрелата на
бетон – помпата ударила * Х. в областта на главата, в следствие на което на *
год. той е починал. Причина за инцидента е лошо укрепване на стабилизаторите на
бетон – помпата. Твърди се, че смъртта на сина им причинила на ищците душевни
болки и страдания. Също така, се излага, че ищците са инвалиди, като пъвият от тях е със 75 % инвалидност, а вторият – с 83 %,
пенсионер по болест.
Ответникът
- „Комар инвестмънт” ООД депозира писмен отговор на
исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага становище за частична неоснователност
на предявения иск. Не оспора твърденията, изложени в
исковата молба, че ищците са родители на * Х., починал на * год. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 07.12.2009 год. Не оспорва и обстоятелството,
че към датата на злополуката * Х. е заемал длъжността „общ работник”, а също и
че инцидента е настъпил по време на изпълнение обичайните му трудови
задължения. Не се оспорва, че в резултат на настъпилата смърт, ищците са
претърпели неимуществени вреди. Оспорва размера на заявените искове, като
намира че същите не са съобразени с обхвата и степента на претърпяните
вреди, а също и с обстоятелството, че * Х. е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука, като допуснал груба небрежност – по време на полагане на
бетона не е носил лични предпазни средства. Твърди, че дружеството е имало сключен
договор за доставка и полагане на бетон на строителния обект, както и че злополуката
е настъпила в резултат на виновното поведение на водача на бетонпомпата
– * В., който е служител в „Миг Маркет” ООД, тъй като
съображението е неправилно стабилизирано. Намира предявените искове за
основателни до размера от по 12000.00 лева за всеки един от ищците.
Третото
лице – помагач – „Миг Маркет” ООД не оспорва факта на
настъпилата трудова злополука. Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране
на отговорността на дружеството за настъпилата злополука. Оспорва и размера на претендираните обезщетения. Твърди, че е налице пропадане
на бетонпомпата, в следствие на пропадане на почвата,
а не на неправилното стабилизиране на съоражението.
Третото лице – помагач – В.К.В. не изразява
становище.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение № 134/ 28.12.2009 год.
/л. 20/, законни наследници на * Н.Х., ЕГН: **********, починал на * год. са Н.Х.А.,
ЕГН: ********** и С.Х.А., ЕГН: **********.
С Експертно решение № 711/ 12.07.2004 год. /л.
21/ се установява, че на Н.Х.А. е определена 75 % намалена работоспособност,
като видно от удостоверение изх. № РА 4474/ 16.09.2011 год. същият получава
пенсия в размер на 170. 62 лева.
С Експертно решение № 2242/ 03.10.2011 год. /л.
21/ се установява, че на С.Х.А. е определена 83 % трайно намалена
работоспособност, като видно от удостоверение изх. № РА 4767/ 03.10.2011 год.
същата получава пенсия в размер на 115. 67 лева.
Видно от трудов договор№ 80/ 24.08.2009 год. /л.
5/ се установява наличие на трудово правотношение
между „Комар инвестмънт” ООД и * Н.Х., по силата на
което работникът е заемал длъжността общ строителен работник, с месторабота –
гр. Варна, обект *.
Видно от представената на л. 48 длъжностна
характеристика, в трудовите задължения
на лице заемащо позицията „общ работник” в „Комар инвестмънт”
ООД – Варна са свързани с пряко осъществяване на строително – монтажни работи и
дейности.
По делото е представена декларация за трудова
злополука вх. №42/ 04.01.2010 год., депзирана от
„Комар инвестмънт” ООД.
С Разпореждане № 339/ 08.02.2010 год. на
длъжностно лице при РУ „Социално осигуряване” гр. Варна /л. 8/, на основание чл.
60, ал. 1 КСО, се приема че, злополуката декларирана под вх. № 42/ 04.01.2010
год. на РУСО от „Комар инвестмънт” ООД, станала с * Н.Х.,
ЕГН: ********** на 07.12.2009 год., е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Видно от разписка на л. 370, * Х. е получил
работно облекло – каска, работен костюм – 2 бр., работни обувки, работни
ботуши, работни ръкавици.
От представената по делото извадка от книга за
инструктаж /л. 368/ се установява, че на 07.12.2009 год. на * Н. е проведен
ежедневен инструктаж.
От заключението на вещото лице, по изготвената в
хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, което се кредитира от съда
като безпристрастно, обективно и компетентно дадена, се установява, че причина
за смъртта на * Х. се тежка контузия на мозъка, като облагоприятстващо
значение за този изход е имала и развилата се дихателна недостатъчност, в
резултат на контузия на белите дробове; уврежданията са в резултат на удари
върху твърди, тъпи предмети, в областта на главата, горния десен крайник и
дясната гръдна половина; между установените травматични увреждания и настъпилия
смъртен изход е налице пряка причинно -следствена връзка; м правилно
поставената каска предпазва областта на главата, което от своя страна би
предотвратило, респ. намалило тежестта на травматичните увреждания.
От заключенията на вещите лица, по изготвените в
хода на процеса съдебно – техническа експертиза и тройна такава, които се
кредитира от съда като безпристрастни, обективни и компетентно дадени, се
установява, че при полагане на бетона не са спазени в пълен обем изисванията за експлоатация и поддръжка на автобетонпомпа, Наръчника по техника на безопасност и
Инструкция от 18.03.2004 год. за безопасност и здраве, при машинно полагане на бетон
с бетонпомпа. Тези нарушения, както и непредвидени
обстоятелства са създадли условия за възникване на
инцидента.
От показанията на свид.
* и свид. *, които се кредитират от съда до колкото
кореспондират с останалия докателствен материал,
събран по делото, се установява, че преди смъртта си * Х. се е грижил за своите
родители – помагал е за поддръжката на градините, за отглеждане на животните,
водил ги е на лекар. Ищците имат още две деца – син който живее в гр. * и дъщеря,
която живее в гр. *, които не се унтересуват от тх. Отношенията между * и родителите му били отлични.
Родителите много тежко понесли смъртта на сина си.
От показанията на свид.
*, които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК, до колкото същите
кореспондират с останалия докаазтелствен материал,
събран по делото и отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето,
което ги депозира се установява, че задачата на * е била да направлява гумен
маркуч, с който завършва бетон-помпата. По време инцидента, пострадалото лице
не е носило предпазна каска. Преди започване на работния процес му е проведен
инструктаж. По това време е носил каска.
От показанията на свид.
*, които се кредитират от съда до колкото същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, събран по делото и отразяват преки и непосредствени
впечатления на лицето, което ги депозира, се установява, че докато се е изливал
бетона * е държал маркуча на бетон – помпата.
Гореустановената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да
установят, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1./ наличие на валидно трудово правоотношение между
пострадалото лице и ответника – работодател по време на действие на което е
настъпила трудова злополука, в резултат на която е причинено увреждане на
здравето на работника, довело до смърт; 2./ наличие на причинени вреди; 3./
причинно – следствена връзка между увреждането и причинените вреди.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността
на работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с
пострадалото лице, като предмет на репатриране са всички действително
претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975г./. Извън
обхвата на съдебната проверка остават въпросите, свързани с вината за
настъпване на вредата, тъй като в този случай задължението за обезвреда възниква независимо от това дали работодателя негов
служител или съконтрагент, е виновен за увреждането.
В конкретната хипотеза, между страните липсва
спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между * Х. и
ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, по време на
действие на което, на 07.12.2009 год., е настъпила трудова злополука, в
резултат на която е причинено увреждане на здравето на работника /Х./, довело
до смърт.
Същевременно, от ангажираните гласни
доказателства се установява, че като пряка и непосредствена последица от деликта, ищците са претърпели неимуществени вреди – душевни
болки и страдания.
На следващо място – от данните по делото
безспорно се установява, че ищците попадат в кръга от лицата, имащи право на
обезщетение за причинените им морални вреди /в този смисъл т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
ППВС/.
По изложените съображения се налага извода, че
са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ за да се
приеме, че за ищците е възникнало правото да получат обезщетение за претърпените
морални вреди.
От друга страна, от събрания по делото
доказателствен материал /СМЕ, книга за инструктаж, свидетелски показания/ се
установява и обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Този извод се налага по следните
съображения:
Видно от доказателствата, представени по далото,
по време на инцидента пострадалият е изпълнявал свои трудови задължения, като
причина за същия са нарушения на технически правила и норми, а също и поради
настъпване други непредвидени обстоятелства. Причина за смъртта е тежка
контузия на мозъка, причинена от удар в лявата тилна област на главата. В
случая работникът не е носил лични предпазни средства /каска/, независимо че е
бил инструктиран за това. Каската е предпазно средство, защитаващо областта на
главата, с оглед на което следва да се приеме, че нейната употреба би намалила
тежестта на удара, респ. степента на травматичните увреждания. Пострадалият е
съзнавал неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят, но не е
положил дължимата грижа за да ги предотврати, като се е надявал, че те няма да
настъпят или че ще успее да ги предотврати. Това поведение на работника следва
да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, защото не е
положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация, поради
което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 50%, на
основание чл. 201, ал. 2 КТ.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени степента на силната връзка и
емоционалната близост, която е съществувала между ищците и техния син,
внезапния характер на загубата, влошеното здравословно състояние на ищците,
които за разчитали на моралната и материалната подкрепа на своя син, а след
смъртта му са останали сами, с оглед установената дезинтересираност
на другите им две деца, претърпените душевни болки - силната мъка и тъга.
Изложеното налага извода, че дължимото на всеки
ищците обезщетение за причинените им, в резултат на процесната
трудова злополука, неимуществени вреди, е в размер на 50 000 лева. От този
размер следва да се приспадне посочения процент на съпричиняване,
който в случая се равнява на 25000 лева.
По изложените съображения се налага извода, че
предявеният иск се явява частично основателен и следва за бъде уважен като
ответникът бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от по 25000
лева /или общо 50000. 00 лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, на основание чл. 200 КТ.
Предявеният иск за присъждане в полза на всеки
един от ищците на горницата над 25000. 00 лева до пълния заявен размер от
100000.00 лева, е неоснователен, и следва на бъде отхвърлен, на основание чл.
200 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
всяка една от главниците от 25000.00 лева, за периода от датата на деликта /датата на смъртта на пострадалото лице/ – * год.
до окончателното изплащане на задължението.
Независимо
от изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищците не следва да бъдат
присъдени разноски, с оглед липсата на доказателства за реалното извършване на
такива, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответната страна следва
да бъде присъдена сумата от 5557.50 лева, представляваща извършени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Комар инвестмънт”
ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление гр. Варна, *, представлявано от
управителите * и М.Х. * да заплати на Н.Х.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес
***, * сумата от 25000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на * Н.Х.,
ЕГН: **********, настъпила на * год. в следствие на трудова злополука от
07.12.2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 200 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.А.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, * срещу „Комар инвестмънт”
ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление гр. Варна, *, представлявано от
управителите * и М.Х. * иск за горницата над 25000.00 /двадесет и пет хиляди/
лева до пълния предявен размер от 100000.00 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на * Н.Х.,
ЕГН: **********, настъпила на * год. в следствие на трудова злополука от
07.12.2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА „Комар инвестмънт”
ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление гр. Варна, *, представлявано от
управителите * и М.Х. * да заплати С.Х.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***,
* сумата от 25000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на * Н.Х., ЕГН: **********,
настъпила на * год. в следствие на трудова злополука от 07.12.2009 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта – *
год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 200 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, * срещу „Комар инвестмънт”
ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление гр. Варна, *, представлявано от
управителите * и М.Х. * иск за горницата над 25000.00 /двадесет и пет хиляди/
лева до пълния предявен размер от 100000.00 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на * Н.Х.,
ЕГН: **********, настъпила на * год. в следствие на трудова злополука от
07.12.2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – * год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН: **********
и С.Х.А., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес ***, * да заплатят на
„Комар инвестмънт” ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на
управление гр. Варна, *, представлявано от управителите * и М.Х. * сумата от
5557.50 лв. /пет хиляди петстотин петдесет и седем лева и 50 ст./,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на третите лица помагачи – „Миг Маркет”
ООД и В.К.В..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: