№ 26
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *** представлявано от синдика А.Г. К., чрез адв. М.М. от АК –
София, със съдебен адрес гр. София, ж-к „***, против Решение №
260124/15.02.2021 г. по гр.д. № 1584/2020 г. по описа на РС – Русе, с което са
били отхвърлени предявените от въззивника искове против „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, бул. „*** за сумите от 8 401,49 лв. – представляваща продажна цена за
доставка на електрическа енергия и допълнителни услуги през м. ноември
2017 (4 254,63 лв. по фактура № **********/30.11.2017 г.) и м. декември 2017
г. (4 146,86 лв. по фактура № **********/31.12.2017 г.), с обезщетения за
забава в размер на съответно 999,92 лв. за периода от 15.12.2017 г. –
15.04.2020 г., и от 938,88 лв. за периода от 15.01.2018 г. – 15.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и за постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилни били
1
изводите на районния съд, че по отношение на фактура №
**********/30.11.2017 г. ответникът бил извършил надлежно плащане към
цесионера „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД. Съдът е следвало да открие
производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като били подробно изложени твърдения, че в горната
част на документа като издател било посочено едно лице, а положеният
подпис в долния ляв ъгъл на документа не бил негов. Дружеството ищец било
обявено в несъстоятелност, а за него още на 19.11.2017 г. в Търговския
регистър бил вписан назначения от съда временен синдик, като
предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а, ал. 1 ТЗ и
назначаването му било във връзка с разпоредителните сделки, които
"ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД започнало активно да извършва именно в полза
на „цесионера“ „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД. В тази връзка било
направено искане за привличането на последното дружество като трето лице
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, което било оставено без уважение. Поради тези
съображения жалбоподателят счита, че ответното дружество не било платило
на легитимиран кредитор и не бил освободен от задължението си за плащане
по фактура № **********/30.11.2017 г. По отношение вземането по фактура
№ **********/31.12.2017 г., въззивникът счита, че безспорно са установени
трайните търговски отношения между ищеца и ответника, поради което
последният бил наясно с начина за отчитане на доставяните количества ел.
енергия, както и с факта, че при доставки при стандартизиран товаров профил
нямало съвпадение между датите на отчитане и календарния месец.
Дружеството „Енерго Про Продажби“ АД, явяващо се трето за спора лице, не
оказало необходимото съдействие, въпреки неколкократните искания на
синдика. Моли за отмяната на обжалваното решение.
Въззиваемата страна „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „*** чрез адв. Р.С. от АК –
Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „***, в законоустановения двуседмичен
срок е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на
жалбата. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД било частен документ, отправен
от ищеца до ответника, който носил подписа на ответника, поради което
съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК е било в тежест на оспорващата
страна да докаже твърдението си за неистинност на документа.
Неоснователни били твърденията за ненадлежно плащане на задължението,
2
защото не било извършено на легитимиран кредитор. Представеното с
жалбата определение от 14.12.2017 г. било вписано в Търговския регистър на
19.12.2017 г., т.е. четири дни след получаване на уведомлението по чл. 99, ал.
3 ЗЗД и в деня на извършване на плащането. Жалбоподателят не споделя
виждането, че ответникът имал задължение да следи деловодната партида на
дружеството кредитор, тъй като той безспорно по силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
бил обвързан от полученото уведомление, като способът да се освободи от
задължението си се изразявал в плащането на указания нов кредитор. Оспорва
обстоятелството, че страните са били в трайни търговски отношения,
доколкото договорът между тях бил сключен на 07.09.2017 г., т.е. е имал
действие само два месеца. Спорът не касаел реда за отчитане на
електроенергия, а факта, че жалбоподателят не бил доставил през декември
ел. енергия на ответника. Неясно било дали жалбоподателят е направил
всичко необходимо, за да се снабди с исканите от него доказателства от
„Енерго про продажби“ АД, доколкото липсвало направено по делото искане
по чл. 192 ГПК. Установено било, че една от фактурите не била приета и
осчетоводена от ответника, а през декември 2017 г. същият имал друг
доставчик на ел. енергия, на когото платил получените количества. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на направените от
въззиваемия разноски по производството.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да
се разгледат по същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е установена правилно от районния съд и не е
спорна между страните.
Районният съд безспорно е установил, че за периода 07.09.2017 г. –
30.11.2017 г. включително страните са били обвързани по комбиниран
3
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Установено било, че през м. ноември
2017 г. доставчикът бил изправен контрахент, а „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД
следвало да заплати цена за услугите в размер на 4 254,63 лв., за което била
издадена фактура № **********/30.11.2017 г. Според назначената по делото
съдебна икономическа експертиза този документ е бил осчетоводен при
ищцовото дружество.
На 15.12.2017 г. обаче ответникът „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД получил
Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изх № 01-898, с което ищецът ги
известявал, че цената по процесната фактура трябвало да бъде заплатена по
банкова сметка на нов кредитор – „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД.
Действително в титулната му част за същото е посочено, че изхожда от ИТС
който към него момент не е бил вписан като управител на дружеството.
Въпреки това, в долния ляв ъгъл е отразено, че автор на изявлението
всъщност е ВКХ, който към него момент е бил надлежен представител на
ищцовото дружество. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че автор на
изявлението не е ИС и съдът е отделил същото в доклада си като безспорно,
поради което неоткриването на производството по чл. 193 ГПК, каквото
оплакване е направил жалбоподателят, не съставлява нарушение на
процесуалните правила и не води до неправилност на решението.
Жалбоподателят не е оспорил представителната власт на ВХ, който е сочен от
ответника за действителния издател на документа, както и обстоятелството,
че същият не е автор на въпросното уведомление. Поради това настоящият
състав намира, че цесията е редовно съобщена от цедента на длъжника,
поради което прехвърлителят не е легитимиран да иска изпълнение за това
вземане, защото титулярят, който е овластен да го събере, е друг. В този
смисъл са правилни изводите на съда, с които е отхвърлил исковата
претенция за заплащане на сумата по фактура № **********/30.11.2017 г. в
размер на 4 254,63 лв., тъй като е налице надлежно плащане спрямо новия
кредитор на вземането.
По отношение на втората фактура - № **********/31.12.2017 г. за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги на стойност 4 146,86 лв. за
месец декември 2017 г. по делото е установено, че от 02.12.2017 г. до
31.12.2017 г. доставчик на електрическа енергия за ответното дружество е
4
било трето за спора лице, а именно „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, като
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД е представило доказателства, че е заплатило на
този доставчик дължимата сума за електроенергия по фактура №
**********/15.01.2018 г. за периода 02.12.2017 – 31.12.2017 г. С оглед
разпределената по делото доказателствена тежест от районния съд ищецът е
следвало да докаже, че начислената от него стойност по фактурата
действително съответства на извършени от него доставки и/или услуги, които
са били надлежно оспорени от ответника. След като ответното дружество е
провело насрещно доказване досежно недължимостта на тази искова
претенция с представянето на фактура за доставена електроенергия от друг
доставчик, то представените от ищеца и едностранно изготвени от него
писмени доказателства не са достатъчни за да обосноват искането му да бъде
заплатена начислената от него сума по фактура № **********/31.12.2017 г. в
размер на 4 146,86 лв. Изготвената по делото съдебна икономическа
експертиза също не внася яснота по въпроса дължи ли се тази сума, защото
вещото лице е установило, че същата е била осчетоводена само при ищцовото
дружество, като предвид направените оспорвания от ответната страна това
заключение не може да бъде достатъчно за уважаване на иска дори и в този
заявен размер. Ищецът не е оспорил наведеното от ответника твърдение, че
след 01.12.2017 г. двете дружества вече не са били обвързани от договорни
взаимоотношения, като ответникът е представил писмени доказателства, от
които е видно, че вече е в договорни отношения с друг доставчик на
електроенергия. Така спорен остава въпросът защо само за 1 ден е била
определена цена от предишния доставчик „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД в такъв
размер, който при други обстоятелства би бил начислен при целомесечно
потребление на електроенергия. Поради тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че районният съд правилно е отхвърлил иска за
присъждане на тази част от претендираното вземане, което произтича от
фактура № **********/31.12.2017 г., като недоказано.
Тъй като крайният извод е, че претендираната главница в размер на
8 401,49 лв. е недължима, поради недоказаност на исковата претенция, то
недължими се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на обезщетения за
забава в размер на съответно 999,92 лв. за периода от 15.12.2017 г. –
15.04.2020 г., и от 938,88 лв. за периода от 15.01.2018 г. – 15.04.2020 г.
5
Поради тези съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължи
присъждането на сторените от нея разноски. С оглед представения по делото
договор за правна защита и съдействие от страна на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“
ООД за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лв. с ДДС за
процесуално представителство пред ОС – Русе, както и приложените към него
фактура и копие на платежно нареждане, от което става ясно, че адвокатският
хонорар е реално заплатен и то по банков път, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1 080 лв. разноски за втората
инстанция. Тъй като въззивникът е дружество в несъстоятелност и на
основание чл. 620, ал. 5 ТЗ от него не се събират държавни такси при
образувани дела за попълване масата на несъстоятелността, „ФЮЧЪР
ЕНЕРДЖИ" ООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд –
Русе сумата от 206,81 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260124/15.02.2021 г. по гр.д. №
1584/2020 г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД - в несъстоятелност, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***
представлявано от синдика А.Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул.
„*** сумата от 1 080 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД - в несъстоятелност, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Окръжен съд – Русе в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – IBAN: *** сумата от 206,81 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7