№ 1495
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501581 по описа за 2022 година
С решение № 260605/15.02.2022г, постановено по гр.д.№ 10395/2018г по описа на
СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от М. Ш., с ЕГН
**********, чрез особения му представител адв.Л.С. от САК, срещу Министерство на
отбраната, за сумата от 500 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, като погасен по
давност. Осъден е М. Ш. да заплати на Министерство на отбраната на основание чл.78, ал.3
ГПК направените по делото разноски в размер на 450лв.
Решението е обжалвано М. Ш., чрез особения му представител адв. Л.С. от САК, с
доводи, че е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява срещу приетото
от съда, че исковата претенция е погасена по давност. Сочи, че независимо, че действията по
непозволеното увреждане са с продължаващо действие и търпи последиците от тях и
понастоящем. Поддържа, че са установени противоправното поведение на служители на
ответника, причинените му неимуществени вреди и връзката между тях.
Ответната страна-Министерство на отбраната, представлявана от юрисконсулт Б., е
оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна и страна и
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-М. Ш. е посочил в исковата молба, че в периода от 04.10.2008г. до
04.04.2009г. е изпълнявал работата на преводач в група за електронно разузнаване и анализ
№ 4–ГЕРА-4, която изпълнява военна служба в състава на въоръжените сили на Република
България в български военен контингент, в многонационална военна мисия № 18 АР на
НАТО и в операция ISAF на международните сили за поддържане на мира и сигурността в
град Кабул, в Афганистан. При изпълнение на военна мисия в Кабул, Афганистан, във
военна база на НАТО „WAREHOUSE“, личният състав на ГЕРА-4 включвал следните лица:
1
младши офицер – старши лейтенант- А. Г. Б. /началник/, младши офицер-лейтенант М. Ш.
като преводач, старшина М. Д. М. /оператор/, старшина М. Н. М. /оператор/ и старши
сержант Л. П. П. /оператор/. В продължение на 5 месеца бил принуден да работи в условия
на страх и непосредствена заплаха за живота си, тъй като останалите членове на групата го
подлагали на физически и психически тормоз. През месец декември 2008 г. старшина М. Д.
М. многократно му свалял слушалките и му нанасял удари с юмрук върху задната част на
главата докато работел на работното му място и в присъствието на старши лейтенант А. Б..
Веднъж го блъснал по стълбите, при което получил нараняване на лявото рамо. Освен това
старши лейтенант А. Б. му нанесъл удар с юмрук в гърдите в присъствието на дежурния
оператор старшина М. М. в работните помещения. Този удар му причинил силни болки в
областта на ребрата и затруднено дишане, поради което припаднал и бил заведен при доктор
Б. Е. Т. във френската болница във военната база на НАТО. В същият период лейтенант А.
Б. периодично го ритал по глезените, стъпвал върху ходилата му и ритал рамката на леглото
му докато спял, което водело до психологически стрес за него. През м.януари 2009 г., в 1
часа и 20 минути, старши сержант Л. П. захванал с ръка врата му и го блъснал напред, така
че той загубил равновесие и паднал на земята. Това се случило в присъствието на старши
лейтенант В. В. от Генералния щаб на НАТО във военната база, старши лейтенант Б.,
старшина М. и старшина М.. Веднъж през януари старшина М. М. го залял със студена вода
по главата и му причинил стрес. Това станало в присъствието на старшина М.. който му
направил забележка да го остави да си върши работата. През месец февруари 2009г.
възразил на старшина М. М. за това, че под леглото му има цигари и други пакети с
неизвестен състав, поради което той го притиснал силно с дясната си ръка върху долна
лицева челюст и му избил 6 броя естествени, постоянни зъби до нивото на венеца, част от
които са били основа за стоманена зъбна мостова конструкция с частично покритие от
керамика. В резултат от това посегателство, съставляващо според ищеца средна телесна
повреда, съгласно чл. 129, ал.2 от НК, той загубил две от физиологичните си способности –
да дъвче и да говори. Посочил е, че през март месец 2009 г. е бил подложен на още
психически тормоз от страна на старши лейтенант Б., който многократно отправял към него
обидни и /или унизителни изрази като: „ Ш., ти си престъпник!“, „Твоето място не е тук,
твоето място е в затвора“, „Ние няма да те съдим, нека другите да те съдят“ „Никой няма да
те чуе нито тук, нито в София“, „Ш., аз изпълних моята задача, връщам те жив в България“,
„Гнусен кретен, сега на летището ще те чака военна полиция“, „Ш., ние ще останем във
въоръжените сили, но ти …“ и др.
Изложил е доводи, че описаното поведение на служителите от група ГЕРА-4, докато
е изпълнявал служебните си задължения, е противоправно и умишлено насочено към него,
като в пряка причинно-следствена връзка са му причинени физически и психологически
страдания. В резултат от поведението им се чувствал поруган и омерзен, въпреки че
изпълнявал добросъвестно военните си задачи и защитавал българското военно звание
„младши офицер – лейтенант“.
Претендирал е да бъде осъдена ответната страна-Министерство на отбраната да му
заплати сумата от 500 000лв. за обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
ОТВЕТНИКЪТ – Министерство на отбраната, представляван от главен експерт-
юрист К., е оспорил исковата претенция като недопустима. Оспорил е иска по основание и
размер, че срещу ищеца е упражнен физически и психически тормоз, тъй като не са
представени доказателства. Посочил е, че средна телесна повреда е налице единствено при
избиването на естествени зъби. Изложил е доводи, че ищецът не се е обърнал за съдействие
към Военна полиция, разследващ полицай или командир на националния контингент, което
насочва на неоснователност на твърденията, изложени в исковата молба. Релевирал е
възражение за погасяване по давност на претенцията.
С решението си по делото първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция
2
като е приел, че е погасена по давност.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и
е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: противоправно действие или бездействие /неполагане на дължимата
грижа/ от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и
причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Възложителят
на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното
поведение на изпълнителя. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са
настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността е за този, който е
възложил работата пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По възражението във въззивната жалба срещу приетото погасяване по давност на
исковата претенция, въззивният съд приема, че съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД давността за непозволеното увреждане започва да тече от
откриването на дееца и тъй като в случая в исковата молба са посочени служителите на
ответника, то следва, че давността следва да се отчете от момента на извършване на деликта.
Твърденията в исковата молба са, че извършените действия като противоправно поведение
на служители на ответника са в периода 4.10.2008г до 4.04.2009г., от което следва, че
погасителната давност е изтекла на 4.04.2014г. Исковата молба е депозирана на 1.08.2018г
след изтичане на петгодишния давностен срок. Доводите, че същата не е изтекла, тъй като и
до настоящия момент продължават последиците от тях са неоснователни, тъй като началото
на давностният срок не е свързано с продължителността на причинените вреди, а с момента
на извършване на деликта, в който смисъл е и съдебната практика./Виж решение №
225/27.10.2016г по гр.д.№ 1359/2016г на ВКС, IV Г.О./
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден М. Ш., с ЕГН **********, да заплати
на Министерство на отбраната сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260605/15.02.2022г, постановено по гр.д.№
10395/2018г по описа на СГС.
3
ОСЪЖДА М. Ш., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на отбраната
сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4