Определение по дело №1987/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 752
Дата: 20 август 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20215300501987
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. ИВ. Т., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника адвокат А., против Определение № 3756 от 08.06.2021
г., постановено по гр. д. № 10567 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в
частта, с която на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по
иска за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради оттеглянето му.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението в
обжалваната му част. Жалбоподателката поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че с молбата си от 07.06.2021 г. същата е
оттеглила предявения иск за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отправя
молба за отмяна на прекратителното определение в обжалваната му част.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците
по частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателката доводи и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Д. ИВ. Т., с която против ответниците Т. Н. П., П. Ф. П., Н. АНГ. Н.
и Н. ИВ. Н. са предявени искове за прогласяване на нищожността на договор,
1
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40
от 28.04.2011 г., том II, рег. № 1961, дело № 225 от 28.04.2011 г., в частта му,
с която Н. АНГ. Н. и Н. ИВ. Н. са прехвърлили на Т.Н. П. и съпруга П. Ф. П.
правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижими имоти, подробно
описани в нотариалния акт, а именно: апартамент № 4, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1678.1.4 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, и гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 56784.523.1678.1.28 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и иск за
признаване на правото на собственост и предаване на владението върху ½
ид.ч. от посочените недвижими имоти. В исковата си молба ищцата се
позовава на нищожност на процесния договор поради липса на основание и
противоречие на закона. С уточняваща молба от 15.02.2021 г. същата е въвела
ново самостоятелно основание за нищожност – заобикаляне на закона. С
Определение № 866 от 17.02.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото в частта, с която се иска да бъде признато за
установено, че договорът за покупко-продажба от 28.04.2011 г. е нищожен
поради заобикаляне на закона, като е приел, че искът за прогласяване
нищожността на договора на това основание е недопустим. Определението
като необжалвано е влязло в сила. С Определение № 7325 от 21.04.2021 г.
съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да
заяви дали поддържа първоначално въведените от нея основания за
нищожност на процесния договор. В уточняваща молба от 11.05.2021 г.
ищцата е заявила, че поддържа предявения иск за нищожност поради
противоречие на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но не и този по чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД. В последваща уточняваща молба от 07.06.2021 г. ищцата е
изложила доводи, че договорът е сключен в противоречие със закона относно
½ ид.ч. от процесните имоти, тъй като постановлението за възлагане на
недвижим имот от 02.03.2011 г. по изп.д. № 419/2010 г. на ЧСИ А. А., въз
основа на което ответниците Н.иН. Н.и се легитимират като собственици на
посочената ид.ч., е отменено от съда като незаконосъобразно. В същата молба
ищцата изрично е заявила оттегляне на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. С
обжалваното определение РС – Пловдив е приел, че са налице предпоставките
по чл. 232 ГПК и е прекратил производството по делото в частта му досежно
предявените искове за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 4
ЗЗД поради оттеглянето им, като е разпоредил внесената държавна такса в
размер на 546,78 лв. да се възстанови на ищцата.
Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което
той се отказва от търсената с иска по висящия процес защита, и по този начин
десезира съда от спора, като си запазва обаче направените от него правни
твърдения, както и възможността да предяви същите с нов иск срещу същия
ответник. В случая от съдържанието на уточняващата молба от 07.06.2021 г.
следва извод, че изявлението на ищцата за оттегляне се отнася единствено до
2
иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за нищожност на процесния
договор поради липса на основание, но не и до иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което основателни се явяват наведените в частната
жалба оплаквания в тази насока. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че към същата молба в изпълнение на дадените от съда
указания ищцата е приложила доказателства за внесена държавна такса по
иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, поради
което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато
на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3756 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. №
10567 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която на основание чл.
232 ГПК е прекратено производството по иска за нищожност по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД поради оттеглянето му.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3