РЕШЕНИЕ
№ 945
Монтана, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | РЕНИ СЛАВКОВА |
При секретар ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20247140700180 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на л/св Ц. М. Ц., понастоящем в ЗООТ Бойчиновци против Заповед № Л-1346/26 03 2024 г. на Заместник Главен Директор на ГДИН за преместването му в Затвора град София.
В жалбата се твърди, че всички негови близки и роднини се намират на адрес в [населено място], общ. Лом и поради това е променил и постоянният си адрес по лична карта.
Ответникът Главен директор на ГДИН – София изразява становище че издаденият акт е въз основа на чл. 58 от ЗИНЗС, предвид постоянният адрес на лицето на територията на област София. Счита акта за издаден от компетентен орган, в установената форма и в съответствие със законовите процедури, както и в съответствие с целта на закона и целите на наложеното наказание. Заявява, че жалбата не е подадена чрез него и не е в състояние да се запознае със съдържанието на акта, като същевременно представя същият, както и преписката по него и обратно на взетото становище. /л. 11 и сл. от делото/
Доказателствата по делото са писмени.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че оспорващият на 06 02 2024 г. е постъпил в Затвора Враца за изтърпява наказание „лишаване от свобода“, който понастоящем е настанен в ЗООТ Бойчиновци. АО не представя акта, с който лицето е преведено за изтърпяване на наказанието в ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци от Затвора гр. Враца.
Към момента на постъпването в затвора оспорващият е бил с постоянен адрес на територията на гр. София, като заявление за постоянен адрес е подал на 20 02 2024 г., видно от заверката на нотариус Ц..
Видно от представените билети за свиждане, изискани от съда, за целия период от момента на постъпването си в затвора, оспорващият е посещаван от неговите родители и роднини (л. 51-61), които имат адреси на територията на Община Лом и Община Монтана.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната Заповед представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, като с нея се засягат законни права на нейния адресат. Заповедта е връчена на 28 03 2024 г., а жалбата против нея е депозирана на 03 04 2024 г. или същата е подадена в законоустановения 14 дневен срок и се явява допустима за разглеждане по същество.
Заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим.
Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
Разпределянето и преместването на лишени от свобода от едно място на друго се извършва при спазване изискванията на закона, така както същите са определени в текстовете на чл. 58 и чл. 62, ал. 1, т. 1- т. 5 на ЗИНЗС.
Изискването на законодателя за настаняване на л/св в място, което е най-близо до постоянния му адрес се свързва с установената в т. 3 на чл. 62 от закона възможност, същият да бъде преместен в случай, че неговото семейство или лицата, с които поддържа контакти променят постоянния си адрес. От това следва, че водеща цел/основание и причина, л/св да бъде настанен/преместен от един затвор или общежитие в друг е същият да може да поддържа контакти със своите близки, а това е изключително важно с оглед подпомагане неговата ресоциализация и личностната му промяна за законосъобразен начин на живот в обществото.
. В изпълнение на тези цели лишените от свобода се настаняват в места, където да изтърпяват наложеното им наказание, което да е съобразено, доколкото е възможно, с местоживеенето на техните близки, семейство или лица, с които поддържат контакти. Основното и релевантно обстоятелство е именно възможността за поддържане на контакти с лицата близки за л/св. Регистрирането на постоянен адрес до момента на лишаването от свобода на съответното лице, може да има различни причини, които не са от първостепенна важност, а съблюдаването единствено на тази регистрация, без да се държи сметка за постоянните адреси, където живеят членовете на неговото семейство, с което същият поддържа контакти, е незаконосъобразно и в противоречие с целите на закона.
Самият оспорващ, въпреки че е имал регистриран постоянен адрес на територията на гр. София, няколко дни след постъпването си в Затвора Враца е подал заявление за промяна на постоянния си адрес, а именно: на 20 02 2024 г., оспорената Заповед от своя страна е издадена месец по късно, а именно: на 26 03 2024 г., без това обстоятелство да бъде съобразено, респ. да се извърши проверка за близките, които посещават лицето.
Този съд счита за необходимо да отбележи, че въпреки посоченото в оспорената Заповед правно основание чл. 58 от ЗИНЗС, с оглед датата на издаване на същата – 26 03 2024 г. и момента на настаняване на лицето – 06 02 2024 г., тази заповед не покрива посоченото от административния орган правно основание, тъй като е издадена след повече от месец време, когато лицето е вече настанено в съответното учреждение и е посещавано от свои близки.
В случая съдът следва да се отбележи, че административният орган е нарушил принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. В тази връзка административният орган е разрешил различно идентичен случай, касаещ л/св Р. М. И., понастоящем в ЗООТ Враца, [населено място], спрямо който със Заповед № Л-1897/2 от 02 05 2024 г. на главен Директор – Главен Комисар на ГДИН, издадена на същото основание – чл. 58 от ЗИНЗС и надлежно връчена на 18 06 2024 г. (неясно за съда защо с такова закъснение), е отменена Заповед № Л-1277/21 03 2024 г. на Главен Директор на ГДИН за преместването на този л/св в Затвора [населено място] (адм.д. № 191/2024 г). Мотивите за отмяна на обжалваната Заповед за преместване на лицето в [населено място] е, че въпреки регистрираният постоянен адрес на територията на [населено място], обл. Плевен, л/св е заявил, че жената, с която живее на семейни начала и неговата майка живеят в с. Габровница, обл. Монтана и при преместването му ще бъдат затруднени да го посещават. За да приеме това АО е извършил проверка по реда на чл. 40а от ППЗИНЗС и е установил, че л/св се посещава редовно от госпожа С. Т.. В допълнение, проверка по реда на чл. 40а от ППЗИНЗС в настоящия случай не е извършвана.
При горните съображения, този състав приема оспорената Заповед за незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л-1346/26 03 2024 г. на Заместник Главен Директор на ГДИН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл. 62 и сл. от ЗИНЗС.
Н. основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |