№ 179
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110205088 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Д. Й. Д. против НП на Директор на
РД “АА“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.
В жалбата си въззивника сочи , че не е извършвал платен превоз на пътник. Счита и, че
физическо лице- водач на автомобил не може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията,
изложени с жалбата.Претендира разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2021г. служители към РД“АА” Варна , сред които св. Й., били извикани от
служители на РУ Аксаково на място, където били спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ с
рег. №***.
Автомобила бил управляван от въззивника Д., като в него се намирал пътник – св. Т..
Св. Т. познавал от преди въззивника Д., като във времето ползвал таксиметрови
услуги от същия. В този ден , докато се намирал на автобусна спирка в гр. Игнатиево, св. Т.
случайно видял автомобила, управляван от въззивника и му метнал, при което въззивника
спрял и св. Т. се качил в автомобила. Между двамата не била постигната уговорка за
плащане.
В гр. Аксаково, на кръстовището на ул. „Капитан Петко войвода“ и ул. „Извор“
полицейски служители към РУ Аксаково ОДМВР Варна, спрели за проверка автомобила,
управляван от въззивника.
След спиране на автомобила били снети обяснения от лицето, което се возело в него -
1
св. Т..
Въз основа на получения сигнали извършената проверка св. Й. пристъпил към
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта
било прието за установено, че въззивника Д. е извършил обществен превоз на пътници, без
да притежава Лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на
РБългария, Лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Била
посочена и правна квалификация на нарушението. В графата за възражения въззивника не
вписал такива.
Възражения не постъпили в тридневния срок.
Впоследствие на 13.09.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.6 ал.1 от ЗАвП и въззивника бил санкциониран на осн. чл.93
ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства- показанията на св. Й. и св. Т.; обяснения от св. Т.; справки и др.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на
установяване на нарушението посредством съставяне на АУАН и във фазата на
финализиране на производството посредством издаване на НП е допуснато съществено
нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице.
На първо място, за да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо
виновно лице, то следва същото по безспорен и категоричен начин да е установено като
автор на конкретното деяние.
В настоящия казус, видно от събраните преди съставяне на АУАН доказателства –
обяснения на св. Т., конкретизиран като пътник в автомобила, въззивникат Д. не е извършил
обществен превоз на пътници срещу заплащане, като св. Т. не му е давал никакви пари за
превоза. В обясненията си св. Т. сочи, че не е заплащал превоза, а щял да даде 1 лев при
слизането си от автомобила, но не сторил това. Предишни пъти св. Т. се е возил и е давал по
1 лев, колкото е стойността на автобусния билет.
Така, по административнонаказателната преписка, преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, посредством депозираното обяснение от св.
Т. са били оспорени характера и вида на извършения превоз от въззивника Д..
Актосъставителя напълно е игнорирал съдържанието на депозираните обяснения и е
пристъпил към съставяне на АУАН без да разговаря сам с лицето, визирано като пътник.
Така, още във фазата на повдигане на обвинението са били събрани и ценени
единствено обслужващи обвинението доказателства, при нарушаване на императивната
разпоредба на чл.107 ал.3 от НПК.
Допуснатото нарушение е било отстранимо във фазата на финализиране на
административнонаказателното производство , но наказващият орган, при произнасянето си
по АНП се е предоверил на описаното в АУАН и въпреки съдържанието на вече посочените
обяснения, не е провел допълнително разследване в тази насока, с което се е стигнало до
издаване на порочно, необосновано наказателно постановление.
Във фазата на съдебното производство депозира показания св. Т., като със същите се сочи
на липсата на осъществен обществен превоз на пътници- двамата с въззивника Д. са се
познавали от преди , св. Т. случайно видял преминаващия покрай спирката автомобил на
2
въззивника и му метнал да го откара , без между двамата да е имало уговорка за заплащане.
Обстоятелството, че в предходен период от време св. Т. е ползвал таксиметрови услуги от
въззивника по никакъв начин не води до сформиране на извод относно характера на
конкретно осъщественото на 27.07.2021г. Следва да се отбележи , че показанията на св. Т.,
депозирани пред съда кореспондират с отразеното в писмените му обяснения по
административнонаказателната преписка и с отразеното от въззивника във въззивната
жалба.
В случай , че наказващия орган бе съобразил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и бе
пристъпил към допълнително разследване на оспорените обстоятелства, то би възникнало
сериозно съмнение в обосноваността на обвинителната теза и вероятността за издаване на
НП.
Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, доколкото е нарушило
съществено правото на защита на санкционираното лице, което е било лишено от
възможност да организира адекватно своята защита още преди издаване на наказателното
постановление. Така, лицето е било лишено от цяла една фаза от
административнонаказателния процес по установяване и доказване на нарушението, като
подобен пропуск е непреодолим във фазата на въззивното производство, тъй като не е в
правомощията на въззивната инстанция тепърва да събира доказателства, касаещи
изначално въпроса за наказателно отговорното лице и обосноваността на обвинителната
теза.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да отмени наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивника, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0001406/13.09.2021г. на Директор на РД “АА“ гр. Варна, с което на Д. Й.
Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв на основание чл.93
ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД “АА“ гр. Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Д. Й. Д.,
ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на
370 /триста е седемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4