№ 196
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000180 по описа за 2021 година
С Решение № 233/13.04.2020 год. по т. д. № 84/2019 год. Великотърновският
окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД
(ЗАД „Асет Иншурънс“ АД) – гр. София да заплати на Б. Н. Б. от гр. Г. Оряховица
сумата 26 000 лв.-част от вземане, което ищецът твърди да възлиза на 50 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на 22.12.2016 год.,
причинило смъртта на брат му С. Н. Б.., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху вземането, считано от 15.12.2019 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.
432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и сумата 2 610 лв. разноски по
делото на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
С Решение от 30.03.2021 год., постановено по делото по реда на чл. 247 от ГПК,
съдът поправил допусната в решението очевидна фактическа грешка като отхвърлил
иска на Б. Н. Б. против ЗАД „Асет Иншурънс“ АД за присъждане на законна лихва
върху сумата 26 000 лв. за времето от 22.12.2016 год. до 14.12.2019 год.
Въззивна жалба против решението е подадена от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД
чрез юрисконсулт Хр. И.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и за необосновано.
Родствената връзка между ищеца и неговия брат не се характеризира с
изключителност по см. на Тълкувателно решение № 1/2018 год. на ОСНГТК по тълк.
1
дело № 1/2016 год., която да излиза извън рамките на обичайните, нормални и
естествени отношения между братя, за да обоснове правото на ищеца да получи
обезщетение за вредите, претърпени от смъртта на брат му. Няма данни за възникнали
конкретни житейски обстоятелства или ситуации, от които да се направи извод за
създадена и развила се особено близка връзка между тях. Не е приложена нормата на &
96 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 493а от КЗ. Моли съда да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения си отговор въззиваемият-ищец Б. Н. Б. чрез пълномощника си адв.
А.М. заема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения. Моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Направено е искане за присъждане на разноски.
Насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която е присъдена
законна лихва за забава върху определеното застрахователно обезщетение, считано от
15.12.2019 год., т. е. срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за
присъждане на законна лихва за периода от 22.12.2016 год. до 14.12.2019 год., е
подадена от ищеца Б. Н. Б. чрез адв. А.М.. Счита, че законната лихва върху
обезщетението се дължи от настъпване на застрахователното събитие – 22.12.2016 год.
Позовава се на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД - отговорността на деликвента обуславя
отговорността на застрахователя. Алтернативно поддържа становище, че
застрахователят е изпаднал в забава от 15.02.2019 год., когато се е произнесъл по
направеното пред него искане. Моли съда да отмени решението в тази част и на осн.
чл. 86 от ЗЗД да присъди лихва от 22.12.2016 год. Направено е искане за присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Ищецът Б. Н. Б. е предявил иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
осъждане на ответника ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да му заплати сумата 26 000 лв. –
частично от общо 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него в резултат от смъртта на брат му С. Н. Б.., настъпила при ПТП на
22.12.2016 год., ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.12.2016 год. до
окончателното изплащане.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от съда мотиви относно
2
основателността на предявения иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Безспорно установено по делото е, че смъртта на брата на ищеца С. Н. Б.. е
настъпила в ПТП на 22.11.2016 год., на път I-4, в района на с. Микре, Ловешка област,
причинено от Г. П. Д. при управление на лек автомобил „Мицубиши Спейс“ с рег. №
СА 14****. Пострадалият С. Н. Б.. е управлявал автобус „Сетра 315 ХДХ“ с рег. № ВТ
61****, собственост на „Пътнически превози-Б.и“ ООД – гр. Горна Оряховица.
Образуваното ДП № 249/2016 год. по описа на РУ на МВР – Угърчин е прекратено на
осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК - поради смъртта на водача на
лекия автомобил Г. П. Д. (Постановление от 02.04.2018 год. на ОП- Ловеч).
Безспорно по делото е също така, че към датата на събитието гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Мицубиши Спейс“ с рег. № СА 14**** е
била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че ищецът има
качеството на увредено лице по см. на чл. 432 ал. 1 от КЗ, което има право на
обезщетение от застрахователя за претърпените от него вреди в резултат от смъртта на
пострадалия. По делото е доказано, че съществуващата между ищеца и неговия брат
емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид
родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата смърт болки и
страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Предвид
това, ищецът попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, посочен в Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. Съгласно решението,
освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление №
5/24.11.1969 год., в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е
справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В случая дълбоката емоционална привързаност между двамата братя се
установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Т. Г. Е. –
тяхна леля и М. М. В. – доведен син на пострадалия С. Б. и доведен племенник на
ищеца. Като деца двамата братя живели заедно с родителите си, имали искрени, добри
отношения. Помагали си много. С. се грижел за брат си Б., който бил по-малък от него
със 7 години. Вземал го от детска градина, по-късно ходели заедно на училище. Когато
С. имал сервиз, Б. ходел при него след училище за му помага. По-късно Б. отстъпил
своя дял от наследствен имот в гр. Горна Оряховица, за да може семейството на С. да
3
живее там и синът му да ходи на училище в града, а самият Б. останал при родителите
си. Когато създали семейства, живеели блок до блок. Непрекъснато общували и били
заедно – на обяд, на вечеря. Започнали и съвместен бизнес, като за тази цел Б. дал на С.
свои спестени пари. Създали фирма – „Пътнически превози-Б.и“ и в ежедневието си
били непрекъснато заедно. Свидетелят В. описва ежедневието им – след сутрешния
превоз на работници и ученици, се събирали в офиса, пиели кафе, след това поемали
ангажиментите си, отново се събирали в гаража, за да обсъдят ремонти и пр. Чували се
по телефона най-малко по 10 пъти. Помагали си при ремонти на жилищата,
включително и финансово, без да „търсят кантар“ в отношенията си. Не са имали
скандали или кавги помежду си. Смъртта на С. се отразила много тежко на Б.. Все още
тъгува, очите му се насълзяват, разстройства се, когато се заговори за брат му. Не е
същият човек. Загубата се отразила и на фирмата. Преди Б. се занимавал основно в
поддръжката на превозните средства, а С. – с документацията и с клиентите. Сега Б.
трябва да се занимава с всичко, не му е лесно. Свидетелят В. заявява, че и в момента
чичо му Б. му помага в бизнеса, който прави с брат си (рождения син на С.) - със
съвети, финансово. Б. се грижи за семейството на брат си Гробът на С. е близо до
сервиза и Б. често ходи там.
От справка в търговския регистър, която съдът извърши, се установява, че при
учредяването на „Пътнически превози-Б.и“ ООД през 2008 год. С. Н. Б.. и Б. Н. Б. са
били съдружници. Управител на дружеството от учредяването му до м. януари 2017
год. е бил С. Н. Б.., а след това и към настоящия момент, управител на дружеството е
ищецът.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че ищецът има право
да получи обезщетение от смъртта на брат си, защото се е намирал с него в
изключително близка, дълбока и трайна връзка, различна от обичайната братска
привързаност и обич, а претърпените неимуществени вреди от безвъзвратната му
загуба са съществени по обем и интензитет. Създадената в детството близост се е
развила по-късно и е станала още по-силна и осъзната. Сплотила е собствените им
семейства и ги е направила неразделни в трудностите и в празниците, при това в такава
степен, че и след смъртта на брат си ищецът помага на семейството му и на синовете
му. Конкретните събития в живота на двамата братя са способствали за заздравяване
на връзката - те са започнали заедно бизнес, при което, общите проблеми в търговската
дейност и справянето с тях, както и общите цели и постигането им, още повече са
задълбочили тяхната привързаност един към друг.
В този смисъл, изводът на първостепенния съд за основателност и доказаност на
предявения от ищеца иск по чл. 432 от КЗ за сумата 26 000 лв. – частично от общо 50
0000 лв., се явява правилен и решението в тази обжалвана част следва да бъде
4
потвърдено.
Неоснователно е възражението на ответното застрахователно дружество за
определяне на обезщетението до предвидения в § 96 ал. 1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.
101/2018 г.) лимит от 5 000 лв. Трайна и последователна е съдебната практика относно
противоречието на тази норма с чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, поради което
разпоредбата на директивата има директно приложение и дерогира прилагането на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
По отношение на законната лихва:
Решението в тази част е частично неправилно.
Първостепенният съд е присъдил законна лихва от 15.12.2019 год., позовавайки
се на чл. 496 ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за периода
от 22.12.2016 год. (датата на деликта) до 14.12.2019 год.
По делото е установено, че ищецът е предявил застрахователната си претенция
пред ответника на 19.11.2018 год. Предвид това, тримесечният срок по чл. 496 ал. 1 от
КЗ изтича на 19.02.2019 год. Видно е също така, че на 15.02.2019 год. застрахователят
е отказал да изплати обезщетение на ищеца поради липса на основания за това.
Въззивният съд намира, че върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи законна лихва от 19.11.2018 год. съгласно чл. 429 ал. 3 пр. последно от КЗ – от
датата на предявяване на застрахователната претенция. В случая няма данни за
уведомяване на застрахователя от застрахования деликвент за застрахователното
събитие в срока по чл. 430 ал. от КЗ (той е починал в ПТП), поради което,
неприложима е другата хипотеза на чл. 429 ал. 3 от КЗ. За периода от изтичане на
тримесечния срок по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ или от датата на изричния отказ за
определяне на обезщетение, както е сторено в настоящия случай с писмото от
15.02.2019 год., застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението заради
собствената си забава, а за периода от предявяване на претенцията (19.11.2018 год.)
съгласно чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ застрахователят покрива отговорността на самия
застрахован за лихви по чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ. (В този смисъл: Решение
№128/04.02.2020 год. на ВКС по т. д. № 2466/2018 год., I т. о., ТК, Решение №
167/30.01.2020 год. на ВКС по т. д. № 2273/2018 год., II т. о.).
Законна лихва не се дължи от датата на увреждането, в каквато насока е
искането на жалбоподателя-ищец. Приложими в случая са разпоредбите на новия КЗ
(обн., ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и конкретно – изричната норма
на чл. 429 ал. 3 от КЗ, а не тези на отменения КЗ, според които (чл. 223 ал. 2)
застрахователят отговаря за лихви за забава по начина, по който застрахованият
5
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, т. е. от датата на увреждането
съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която първостепенният съд е отхвърлил иска за законна лихва върху обезщетението
за периода от 19.11.2018 год. до 14.12.2019 год. (съобразно посочената от съда начална
дата на начисляване на лихвата) и вместо това, на осн. чл. 271 от ГПК тази лихва
следва да бъде присъдена.
В останалата част, с която искът по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху
главницата за периода от 22.12.2016 год. до 18.11.2018 год. е отхвърлен, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, решението следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските.
Направените пред въззивната инстанция разноски остават за страните, така
както са направени.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 233/13.04.2020 год. на Окръжен съд – Велико Търново по
т. д. № 84/2019 год. по описа на същия съд, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 30.03.2021 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Н. Б. от гр.
Г. Оряховица против „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД
иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата от 26 000 лв. – част от вземане,
което ищецът твърди да възлиза на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
пряка последица от ПТП на 22.12.2016 год., причинило смъртта на брат му С. Н. Б.., за
времето от 19.11.2018 год. до 14.12.2019 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД – гр.
София, бул.*********, ЕИК ********* да заплати на Б. Н. Б. от гр. Горна Оряховица,
**********, с ЕГН ********** законната лихва върху сумата 26 000 лв. – част от общо
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на брат му С. Н. Б.., настъпила в ПТП на 22.12.2016 год., за периода от
19.11.2018 год. до 14.12.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
6
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7