Р Е Ш Е Н И Е
№ 1224 30.07.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 212 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Жалбоподател
е Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, чрез упълномощен юрисконсулт, против Заповед № 18-12412/17.12.2020г.,
издадена от Началника на СГКК – Бургас, с която е одобрено изменение на КК и КР
на гр.Созопол, одобрена със заповед № РД 18-60/04.10.2007г. на изп.директор на
АГКК, съгласно представена скица-проект. Оспорва се заповедта изцяло, като според
жалбоподателя е незаконосъобразна, поради поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимите материалноправните разпоредби. Застъпва се
становището, че под формата на отстраняване явна фактическа грешка всъщност се
променя собствеността на горски територии, частна държавна собственост, променя
се вида и начина на трайното им ползване. Обосновава правния си интерес от
фактите, че с процедираното изменение на ПИ с идентификатор 67800.34.19 –
горска територия, дървопроизводителна гора, част от защитена зона, се намалява
площта със 114 кв.м, съгласно описаното в оспорената заповед. Същото
обстоятелство е налице и по отношени ена имот с идентификатор 67800.36.64,
чиято площ намалява със 176 кв.м., както и спрямо имот
с идентификатор 67800.36.65, чиято площ намалява със 185 кв.м. При така
посочените данни сочи, че намаляването на площта на горските територии по
цитираната заповед в резултат на включването им в границите на морския плаж е
общо 475 кв.м. Изтъква се методологията относно приемане на специализираните карти
на морските плажове, но се изразява несъгласие досежно засягането на горски
територии, за които се прилагат разпоредбите на специалния закон- ЗГ. Позовава
се на недопустимо смесване на процедурите по изменение на КККР и трайното
ползване на засегнатите от заповедта имоти, включително промяната вида на
собствеността от частна държавна собственост на изключителна държавна
собственост, респективно вида на територията от горска в урбанизирана, без да
са спазени разпоредбите на чл.74 и сл. от ЗГ, съгласно които се извършва
подобна промяна и е указана процедурата за това. Сочи се, че в хода на
административното производство са изложени изрични възражения, които обаче са
неглижирани от ответния орган.
Иска се отмяна
на оспорената заповед на началника на СГКК – Бургас и присъждане на разноските
по делото. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на изложените доводи и
възражения относно издадената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа
жалбата и искането за отмяна на заповедта, излага съображенията си и в писмени
бележки.
Ответникът
– Началник на СГКК- гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя
административната преписка. В съпроводителното писмо за изпращане на преписката
изразява бланкетно становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на оспорването. Не са изложени
никакви доводи обосноваващи тази позиция. Претендират се направените по делото
разноски, без да се сочи от какво произтичат те, нито има данни ответната страна
да е представлявана от юрисконсулт или адвокат.
Заинтересованата
страна – Министерство на туризма, редовно призована, се представлява от пълномощник-
адвокат К. от АК-Перник, която оспорва жалбата, като неоснователна. В съдебно
заседание и в писмени бележки пледира за отхвърляне на оспорването. Ангажира
СТЕ. Претендират се разноските по делото.
Заинтересованата
страна – Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Не са ангажирани доказателства.
Заинтересованата
страна- Областен управител на област Бургас, редовно призован, се представлява
от упълномощен юрисконсулт, който се присъединява към доводите на жалбоподателя
и се солидаризира с искането за цялостна отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Санта Марина“ АД, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата. Не са ангажирани доказателства.
Административен съд- гр.Бургас, за
да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ФАКТИТЕ:
От представените
по делото доказателства се установява следното:
С
вх.№ 01-5039950 от 28.10.2020г. е в администрацията на СГКК-гр.Бургас е
постъпило Заявление от Министъра на туризма на Република България, по повод на което е постановена
процесната заповед /л.59 от делото/.
От съдържанието на заявлението се установява, че на основание чл.6, ал.10 от
ЗУЧК, се заявява изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за
морски плаж „Созопол- Запад“, на община Созопол, поземлен имот с идентификатор
67800.36.54, въз основа на приетата специализирана карта и регистри с Протокол
№ 5 от 04.12.2012г. на Комисията по чл.18 от Наредба № 1 от 16.09.2008г. за
създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по
чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК. Сочи се, че за морски плаж „Созопол- запад“ има
издаден Акт за изключителна държавна собственост № 772 от 25.11.2003г., препис
от който е приложен и по делото /л.60/. Представена е обяснителна записка
/л.62/, в която се сочи, че КК на землището на гр.Созопол е приета със Заповед
№ РД-18-60 от 04.10.2007г. на ИД на АГКК, а специализираната карта на морския
плаж „Созопол- запад“ е изработена от „Шуменски кадастър“ЕООД. Исканото
изменение се обосновава с твърдението, че при осъвместяването на цифровите
модели са установени разминавания между границите на имотите, което налагало
изменение на КК, като промените подробно се описват в представен протокол
/л.63/. Описани са 5 имота, както следва:
36.54
/плажове/, изключителна държавна собственост, с площ преди промяната 9,891 дка,
а след промяната 5,126 дка;
34.19
/горска територия/, държавна собственост- управлявана от МЗХ, с площ преди
промяната 4,400 дка, а след промяната 4,286 дка;
36.64
/горска територия/, държавна собственост- управлявана от МЗХ, с площ преди
промяната 3,553 дка, а след промяната 3,378 дка;
36.65
/горска територия/, държавна собственост- управлявана от МЗХ, с площ преди
промяната 20,813 дка, а след промяната 20,627 дка;
36.40
/скали/, изключителна държавна собственост, с площ преди промяната 8,238 дка, а
след промяната 8,240 дка;
Описани са и новообразуваните имоти, както следва:
36.73
/скали/, изключителна държавна собственост, с площ 1,327 дка;
36.72
/плажове/, изключителна държавна собственост, с площ 0,127 дка;
36.75
/плажове/, изключителна държавна собственост, с площ 0,884 дка;
36.74
/пасище, мера/, за стопанисване от общината, с площ 1,991 дка;
36.76
/блато/, изключителна държавна собственост, с площ 0,505 дка;
На
20.11.2020г. е изпратено уведомление до МРРБ, Областният управител на област
Бургас, ЮИДП ДП-Сливен, ТП ДГС-Бургас и „Санта Марина“АД/ последното в качеството на ползвател на ПИ 67800.36.64/, с което на
основание чл.26, ал.1 ат АПК ответникът известява на заинтересованите страни
искането на Министерството на туризма, с оглед стартиране на процедура по
изменение на КККР на гр.Созопол за посочените пет недвижими имота. Сочи се, че
производството е за отстраняване на явна фактическа грешка. Като се позовава на
специализираната карта на морски плаж „Созопол-запад“ и издадена скица-проект
от правоспособно лице, ответният орган сочи, че целта на проекта е вярно
отразяване на морския плаж в КККР, съгласно чл.39, ал.7 от Наредба № РД-02-20-5
от 15.12.2016г. за съдържанието и поддържането на КККР. В писмото се сочи още,
че изменението е с правно основание чл.51, ал.1 ,т.3 от ЗКИР и в изпълнение
изискванията на чл.53б, ал.4 от закона, като е извършено съгласуване на проекта
с Областна дирекция „Земеделие“- гр.Бургас, а подлежащи на обезщетение засегнати
имоти няма. Указана е възможността за подаване на възражения в посочения срок и
последващите действия.
По
делото е представена Заповед № 535 от 28.07.2015г. /л.17/на изпълнителния
директор на ИАГ, с която е утвърден горскостопанския план на ТП „ДГС“-Бургас.
Приложен
е Акт № 9772 за частна държавна собственост от 04.02.2020г. относно имот с
идентификатор 67800.36.65 с площ 20 810 кв.м.- горска територия, с трайно
ползване: друг вид дървопроизводителна гора, находящ се в местността „Света
Марина“, в землището на гр.Созопол
Представено
е удостоверение от ОСЗ-Созопол, от което е видно, че имот с идентификатор
67800.36.41 е частна държавна собственост и скица на имота /л.19-лице и гръб/,
от които е видно трайното му предназначение: „друг вид дървопроизводителна
гора“.
Представена
е скица на имот с идентификатор 67800.36.40 /л.23/ - държавна собственост, с
площ 8237 кв.м. и начин на трайно ползване „скали“.
Представена
е скица на имот с идентификатор 67800.34.19 /л.26/ - държавна собственост-
горска територия, с площ 4399 кв.м. и начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“.
Представена
е скица на имот с идентификатор 67800.36.64 /л.28/ - държавна собственост-
горска територия, с площ 3553 кв.м. и начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“.
Представена
е скица на имот с идентификатор 67800.36.54 /л.29/ - изключителна държавна
собственост- защитена територия, с площ 9889 кв.м. и начин на трайно ползване
„крайбрежна плажна ивица“.
По делото е безспорно обстоятелството, че не са предприети действия за промяна
предназначението на имота от
горска територия в друго.
В
отговор (л.46 от делото), директорът
на ТП „ДГС-Бургас“ посочил, че със специализираната карта на плаж
„Созопол-запад“ се намалява площта, променя се начина на трайно ползване и се
променя вида на собствеността на ПИ с идентификатори 67800.36.65, 67800.36.64 и
67800.34.19- представляващи горски територии-държавна собственост, а предвид описаното включване в границите на морския
плаж площта намалява общо с 475 кв.м. Упоменава се обстоятелството, че
процесната специализирана карта на този морски плаж е приета с Протокол № 5 от
04.12.2012г. Изразено е отрицателно становище, тъй като не се и твърди спазване
на реда предвиден в Закона за горите относно промяната предназначението на
територии обявени за горски. Застъпва се становището, че едва след такава
промяна би могло да се процедира с исканото изменение на КККР.
Областният
управител на област Бургас също е изпратил изрично становище, с което се
изразява несъгласие с процедираното изменение /л.44/. Несъгласие е изразено и
от ЮИДП ДП-Сливен /л.43/
С
уведомление от 17.121.2020г. (л.37 от
делото), на основание чл.61, ал.1 от АПК, вр. с чл.53б, ал.7 от ЗКИР, Началникът
на СГКК – Бургас уведомил МТ, МРРБ, Областния управител на област Бургас, МЗХГ,
чрез Югоизточно държавно предприятие ДП и
ТП ДГС-Бургас и „Санта Марина“ АД /последното
дружество в качеството на ползвател
на имот 36.64/ за издадената заповед, предмет на настоящото съдебно
производство (л.38-39 от делото).
Видно
от съдържанието на оспорената по делото Заповед № 18-12412 от 17.12.2020г., въз
основа на обсъденото по-горе заявление и неговите приложения, на основание чл.53б,
ал.5, т.1, вр. ал.1 и ал.2, чл.53, ал.1, т.3, §1, т.9 от ЗКИР, вр. с чл.55, т.4
и чл.81 от наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. относно съдържанието и
поддържането на КККР е одобрено изменението в КК и КР на гр.Созопол, състоящо
се в:
Нанасяне на нови обекти в КККР:
ПИ
с идентификатор 67800.36.72, с площ 127 кв.м., с начин на трайно ползване „крайбрежна
плажна ивица“, собственост на Република България;
ПИ
с идентификатор 67800.36.73, с площ 1327 кв.м., с начин на трайно ползване
„скали“, собственост на Република България;
ПИ
с идентификатор 67800.36.74, с площ 1991 кв.м., с начин на трайно ползване „пасище“,
няма данни за собственост,
ПИ
с идентификатор 67800.36.75, с площ 884 кв.м., с начин на трайно ползване
„крайбрежна плажна ивица“, собственост на Република България;
ПИ
с идентификатор 67800.36.76, с площ 505 кв.м., с начин на трайно ползване
„блато“, собственост на Република България;
Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, както следва:
ПИ
с идентификатор 67800.34.19, данни преди промяната 4399 кв.м., начин на трайно
ползване: „друг вид дървопроизводствена гора“, собственост на Държавата, чрез
МЗХГ, който след промяната става 4285 кв.м.
ПИ
с идентификатор 67800.36.40, данни преди промяната 8237 кв.м., начин на трайно
ползване: „скали“, собственост на Държавата, който след промяната става 8239
кв.м.
ПИ
с идентификатор 67800.36.54, данни преди промяната 9889 кв.м., начин на трайно
ползване: „крайбрежна плажна ивица“, собственост на Държавата, който след
промяната става 5125 кв.м.
ПИ
с идентификатор 67800.36.64, данни преди промяната 3553 кв.м., начин на трайно
ползване: „друг вид дървопроизводствена гора“, собственост на Държавата, чрез
МЗХГ, който след промяната става 3377 кв.м.
ПИ
с идентификатор 67800.36.65, данни преди промяната 20810 кв.м., начин на трайно
ползване: „друг вид дървопроизводствена гора“, собственост на Държавата, чрез
МЗХГ, който след промяната става 20625 кв.м.
Приложена
е скица-проект № 15-1030461 от 03.11.2020г.
За изясняване на делото
от фактическа страна по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза.
Видно от
заключението на вещото лице инж.М.М., геодезическо заснемане на процесните
обекти на практика означава да се извърши ревизия на специализираната карта.
Границите на обектите в специализираните карти са рядко материализирани. Те са
определени по външни белези от специалисти-биолози. Сочи се, че приложената
скица-проект следва измерванията по координати на специализираната карта към
датата на нейното одобряване. Според вещото лице, проучването установило, че са
извършени малки корекции в границите в рамките на допуска, съобразено с
наличното благоустрояване на места и наличните естествени обекти. Вещото лице
изтъква, че първоначално с КВС морския бряг е определен с нанасянето на ПИ
000011, като скали. През 2007г., когато била одобрена КККР на гр.Созопол този
имот е разделен на три, като са изменени части от границите и са включени
територии на горското стопанство /означени в жълто на приложението/, за което
тогава липсват данни да е било оспорено. Бившият имот 000011 е разделен на
67800.36.40 и 67800.36.14 с НТП „скали“ и 67800.36.54 с НТП „плажове“. Сочи се,
че по собствено усмотрение, собственика на имота 67800.36.41 го разделил на два
имота- 67800.36.64 и 67800.36.65, а година по-късно е приета и специализираната
карта на морския плаж. Според вещото лице, процедираното изменение на КККР е извършено
въз основа на тази специализирана карта, а промяната в границите на имотите
става отново на база био-растително многообразие, без нарочни геоложки
проучвания и измервания. В съдебно заседание при изслушването му, вещото лице
описва методологията при изготвяне на специализираните карти, в който процес
участват специалисти биолози и геодезисти. Биолозите показват къде еразпространението на дадения обект, например
плащ, дюни и т.н., което отграничение най-общо се прави въз основа на видовете
растителност, като не се прави зърнометричен анализ от геологията и всъщност
биолозите показват местата /в смисъл видовете биотопи/, а геодезистите
извършват заснемането по тези указания.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно допустимостта на жалбата:
Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е съвкупността
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост
върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху
поземлените имоти
/чл.2, ал.2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху
кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри /чл.2, ал.3/. Картата, върху която са отразени и специализирани
данни по чл. 32, ал. 1, е специализирана карта /чл.2, ал.4/. Данните
по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят,
до доказване на противното /чл.2, ал.5 ЗКИР в редакцията към правнорелевантния
момент – ДВ, бр. 57/2016 г./.
Същевременно, според
§1, т.13 ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в
случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които
са предоставени правата. Държавата се легитимира като собственик на всички
имоти засегнати от процедираното изменение, съгласно цитираните по-горе скици и
удостоверения. Различен е обаче вида на собствеността- частна и изключителна
/публична/ държавна собственост, респективно начина на трайно ползване и
предназначение, описан за всеки един от засегнатите имоти.
Предвид изложеното и с
оглед представените доказателства, установяващи право на собственост на
жалбоподателя върху някои само от засегнатите от изменението имоти, съдът
намира, че е налице правен интерес за
жалбоподателя от оспорване на действията по изменение на КККР на гр.Созопол по
отношение нанасянето на нови обекти и промяна в границите на съществуващите
обекти, още повече, че се отнемат площи от съществуващите обекти, в които
жалбоподателят претендира наличието на собственост.
В този смисъл,
жалбата подадена срещу цялата заповед следва да се приеме за процесуално
ДОПУСТИМА, след като е подадена в срок от надлежна страна, засегната от
вписаните изменения на КК и КР. Налице е правен интерес, тъй като е подадена от
заинтересована страна по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, с оглед контекста
на изложеното по отношение на всички части на заповедта. Според практиката на
Върховния административен съд на Република България, кръгът на лицата, които
имат право да обжалват изменението, се определя единствено от записванията в
кадастралния регистър. Доколкото въз основа на описаните скици, засегнати от
изменението имоти- частна държавна собственост, са предоставени на МЗХГ, чрез
посочените юридически лица за управление, а именно Министърът на МЗХГ
представлява Държавата, по отношение на имотите горски територии, съгласно
чл.27, ал.6 от Закона за горите. Кадастърът има действие по отношение на
лицата, които са записани по него като собственици и/или носители на вещни
права върху имотите, поради което изменението му засяга само тях и те са
легитимирани да го обжалват /в този
смисъл е и Решение № 2402/23.02.2018 г. по адм.дело № 11158/2017 г. по описа на
ВАС, второ отделение/.
При тези констатации не
са налице отрицателни предпоставки за разглеждане на жалбата по същество, при
което съдът констатира следното:
Относно компетентността на органа, формата на акта, спазване на административнопроизводствените
правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона и
неговата цел, съдът съобрази:
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Според чл.51, ал.1 от ЗКИР /ДВ, бр.57/2016 г./, кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на:
1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри;
2. непълноти или грешки;
3. явна фактическа грешка.
Разпоредбата на ал.2 указва, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват по заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон,
или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – ал.3. За извършване на измененията в кадастралната карта се
изработва проект в цифров вид във формата по чл.12, т.5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от
правоспособно лице по кадастър – ал.5.
Съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със
заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта
за одобряване на изменението се съобщава
по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати
от изменението (чл.54, ал.4 от ЗКИР).
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
в случая процедурата по сезиране на компетентния орган, с искане за изменение
на КККР на гр.Бургас относно описаните недвижими имоти е спазена. Издадената
заповед е индивидуален административен акт – чл.21, ал.1 от АПК, издаден от компетентния
орган съгласно разпоредбите на чл.51,
ал.2 и чл.54,
ал.4 от ЗКИР и в предвидената писмена форма. Същият обаче, не е съобразен с материалния закон и в хода
на издаването са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място
следва да се посочи, че чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване. Въпреки, че процесната
заповед съдържа фактически и правни основания за издаване, прилагането на
института за отстраняване на „явна
фактическа грешка“, въобще не кореспондира на процесните и установени по
делото факти и обстоятелства, които са мотивирали заявителят – Министерството
на туризма, представляван от съответния министър да подаде заявлението, с което
започнато това административно производство.
Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗКИР, законът е дал
легална дефиниция на понятието „явна фактическа грешка“.
Видно от определението на закона, "явна
фактическа грешка" е несъответствието в границите на
поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при
обединяване на данните по чл.41,
ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на
местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен
произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания
и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд,
когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от
допустимите в наредбата по чл. 31;
Съгласно
чл.41, ал.1 от ЗКИР (Изм.
- ДВ, бр. 36 от 2004 г.) „Кадастралната
карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които: 1.
(доп. – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 61 от 2015 г., доп., бр. 57 от 2016
г.) се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни
градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и
друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република
България, отменения Закон за
териториално и селищно устройство, Закона за устройство
на територията, Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху
горите и земите от горския фонд, имат характер на основни
кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията,
определени с наредбата по чл. 31;
В случаят, следва да се
отбележи, че исканото изменение въобще не се основава на осъществено
обединяване на данни, по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗКИР доколкото не се и
твърди наличие на несъответствие между съществуващите граници и такива описани
в изрично посочените нормативни актове, някои от които отменени. Видно от
текста на заявлението на МТ /л.59/ изменението е заявено на основание чл.6,
ал.10 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, според
който Министърът на туризма заявява изменението на КК и КР по реда на Глава
6-та от ЗКИР след приемане на специализираните карти на морските плажове.
Чл.6, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУЧК дава легална
дефиниция на понятието „крайбрежна плажна ивица“, като съвкупност от морски плажове, част от морския бряг
към прилажащата му акватория, като според ал.3 изрично се сочи, че морските
плажове са изключителна държавна
собственост.
Императивната норма на чл.6, ал.4, т.1 и т.3 от
ЗУЧК, изключва /забранява/ възможността, публична държавна собственост,
за каквато обявени „морските плажове“
и „прилежащите на морето….крайбрежни
влажни зони“ да бъдат обявявани за частна
държавна собственост.
Имотите засегнати от изменението с идентификатори
67800.36.41 и 67800.36.65 са частна
държавна собственост /л.18-19 от делото/. С процесното изменение юридически се
променя вида на собствеността, при съществено нарушаване на процедурата,
съгласно чл.6, ал.2 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/. Само с решение на Министерския съвет на Република
България могат да се обяват имоти частна държавна собственост за имоти публична
държавна собственост, а такова не се и твърди да е постановено. Промяна от
такова естество очевидно е налице, при положение, че с процедираното изменение
се извършва с промяна на предназначението, намалява се площта на имоти- горска
територия, като се придава тази площ на имоти- крайбрежна плажна ивица. По този
начин, с отнемане на части от посочените имоти и намаляване на тяхната площ,
респективно обособяване на нови обекти /имоти/, които се оказват с нов статут,
се нарушава и посочената императивна норма на закона допускаща такава
възможност.
Освен това, ако един имот бъде обявен за част от
крайбрежната плажна ивица, респективно за морски плаж, то по силата на цитираната
по-горе императивна норма на ЗУЧК следва да бъде актуван като изключителна
/публична/ държавна собственост и впоследствие не може да бъде обявена за
частна държавна собственост.
В настоящият случай, релевантните факти и
обстоятелства въобще не могат да бъдат подведени, съгласно цитираното в
заповедта основание- явна фактическа
грешка, не само поради несъответствието с цитираната легална дефиниция и
хипотезите описани в нея, но и поради самата хронология на събитията. Както
вече бе отразено, КККР на гр.Созопол е одобрена със съответна заповед ан ИД на
АГКК през 2007г., а по делото е
безспорно, че процесната специализирана карта на морския плаж „Созопол-запад“ е
приета с Протокол № 5 от 04.12.2012г.
на Комисията по чл.18 от Наредба № 1 от 16.09.2008г. за СПСКР. Следователно,
картата на морския плаж е приета 5 години след одобряване на КККР на
гр.Созопол. След като самият заявител основава искането си за изменение на КККР
на чл.6 от ЗУЧК, респективно на приетата през 2012г. специализирана карта,
очевидно относимата по това заявление процедура е по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР,
според която КК и КР се поддържат в актуално състояние и се изменят въз основа
на данни настъпили след влизане в сила на КККР, какъвто е процесният случай.
Обективно е невъзможно при одобряването на действащата КК и КР на гр.Созопол
/одобрена през 2007г./ да е била допусната явна фактическа грешка относно
границите на имотите, при положение, че специализираната карта е изработена 5
години по-късно, а заявлението се основана именно на нейните характеристики.
Действително, възможно е във времето да са настъпили промени в местообитанията
вследствие на човешка дейност и действието на природните сили, но тези
изменения следва да бъдат отразени по съвсем различен ред- чл.51, ал.1 ,т.1 от ЗКИР. Тази констатация изключва обективната възможност да е допусната очевидна
фактическа грешка при одобряване на картата, която да се отстранява по реда на
чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР.
Направените констатации, обуславят извода, че административният
орган е допуснал редица съществени нарушения на административно-производствените
правила, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, съгласно чл.146,
т.3 от АПК. Съгласно константната практика на Върховния административен съд
неизлагането на конкретни мотиви за издаване на административния акт лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за неговата отмяна. В случаят, органът е посочил
правни основания и е изложил мотиви, които не са относими към приложената
процедура, а обосновават съвсем различно основание за изменение на КК и КР
поради промяна в данните.
Не са представени доказателства за промяна на
предназначението на недвижим имот, включен в състава на новообособения имот
„морски плаж“, част от крайбрежната плажна ивица, при положение, че някои от
засегнатите имоти описани детайлно по-горе са с трайно предназначение- горска територия. Ответният орган е
следвало да констатира тези факти и обстоятелства и да изиска на първо място
необходимите уточнения на заявлението, респективно необходимите доказателства
обосноваващи така описаните данни, което не е сторено от ответника.
От една страна, органът е изпълнил задължението си
по чл.26 от АПК да уведоми Държавата, за започнатото производство по заявление
на заинтересованата страна. От друга страна, ответникът въобще не се е
съобразил с изложеното отговорите на ЮИДП и ТП ДГС-Бургас, както и на Областния
управител на област Бургас, според което са изложени категорични възражения относно
твърдяната от заявителя собственост, по-конкретно вида на собствеността и
начина на трайно ползване, които несъмнено се зясягат от исканото изменение.
Освен изложеното, така извършеното изменение на КК
и КР на гр.Созопол противоречи и на материалния закон. Както стана ясно при
описание на имотите, някои от процесните поземлени имоти съставляват крайбрежна
плажна ивица, но в обхвата на процедираното изменение са включени и имоти, с
трайно предназначение- горска територия.
Според еднопосочните изявления на страните по делото се приема за безспорно
обстоятелството, че това предназначение на имотите не е променено.
Наличието на това обстоятелство обаче е отрицателна
предпоставка за включване на отделни части /кв.метри/ от този имот в обособените
ПИ с различно трайно предназначение- крайбрежна
плажна ивица. В този смисъл, действително е нарушена и императивната норма
на чл.61 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г., според който „Не се допуска съединяване на
поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията“.
Без да е променен
този статут не би могло да се одобрява изменение с обособяване на новия имот за
посочените нужди, при положение, исканото изменение се основава на данни
настъпили след одобряване на КК и КР, а именно приемане на специализираната
карта на един по-късен етап- 5 години след одобряване на КККР.
Съгласно чл.7 от ЗУТ са посочени видовете територии, според основното им предназначение, а видно
от направеното в закона разграничение горските територии, защитените
територии и териториите заети от води и водни обекти са от съвсем различни
категории.
Установеното
посредством ангажираната по делото съдебно-техническа експертиза не може да се
противопостави на констатираните съществени нарушения на производствените
правила при постановяване на заповедта и несътветствието й с императивни норми
на материалния закон, съответно и в противоречие с целите на закона. Макар да
се кредитира като професионално и компетентно изготвено заключението на вещото
лице не би могло да санира пороците на заповедта обсъдени в настоящия съдебен
акт.
Обобщено,
процесната заповед е незаконосъобразна и подлежи на цялостна отмяна, при така
осъщественото оспорване, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена. Разрешаването на въпросите по същество, във връзка с подаденото
заявление на заинтересованата страна не са от компетентността на съда, поради
което преписката след отмяна на заповедта следва да се изпрати на ответния
административен орган за ново произнасяне по компетентност, като следва да се
съобрази вида на процедурата по исканото изменение и нейните специфики, т.е.
относно настъпили изменения на КК и КР след одобряването й, а не позоваването
на неотносимия към казуса институт на явна фактическа грешка и нейното
отстраняване. Следва да се съобразят и евентуално осъществени процедури по
промяна предназначението на отделните имоти, засегнати от процедираното
изменение, при което ответникът да се произнесе със законосъобразен
административен акт.
При този изход
на спора, при своевременно направеното искане на пълномощника на жалбоподателя
следва да се присъдят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, чрез
упълномощен юрисконсулт дължимото юрисконсултско възнаграждение, което при
фактическата и правна сложност на делото и процесуалната ангажираност на
пълномощника на тази страна следва да бъде в максималния размер съгласно чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, а именно в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Българската държава, чрез Министъра на земеделието,
храните и горите, чрез упълномощен юрисконсулт, Заповед № 18-12412 от 17.12.2020г.
на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър -гр.Бургас, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката по заявление, подадено от Министерството на
туризма, с вх.№ 01-503995 от 28.10.2020г. в СГКК-гр.Бургас, за ново произнасяне
на административния орган, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Службата по геодезия,
картография и кадастър /СГКК/- гр.Бургас да заплати на Министерството на
земеделието, храните и горите сумата от 200 /двеста/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: