О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
02.02.2021г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 2 февруари
2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5057 по описа за 2020 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело НОХД № 849/2020г. по описа на РС – Стара Загора, ведно с приложените към
него пр. пр. № 2474/2019г. по описа на РП – Стара Загора и ДП №
1228-зм-104/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ищеца да води двама свидетели в съдебно заседание, при режим на
довеждане.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
отговора на исковата молба.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по
делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът В.И.Н. твърди в исковата си молба, че настоящият
иск се предявявал пред PC - Стара
Загора, с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния
адрес на ищеца и местонастъпването на застрахователното събитие, съгласно
разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.
На 18.06.2019г., около 12:10 часа, на
път 1V-53476, км. 19+150, в
землището на с. Пъстрен, общ. Опан, възникнало ПТП между л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, управляван от водача
Иван Стайков Нанков, с ЕГН: **********, и л.а. „ВАЗ 2105“, с peг. № СТ 4387 ВА, управляван от ищеца В.И.Н..
Л.а. „Фиат Улисе“ се движил в посока от запад на изток (от с. Бъдеще към с.
Пъстрен).
В същото време л.а. „ВАЗ 2105“ се
движил в противоположната посока, напускайки с. Пъстрен в посока към с. Бъдеще
и гр. Стара Загора. На около 150 м преди табелата за начало на с. Пъстрен
поради субективни причини (заспиване, унасяне) водачът на л.а. „Фиат“ навлязъл
с лявата страна на автомобила в лентата за насрещно движение, при което
настъпил сблъсък между предните леви части на л.а. „Фиат“ и л.а. „ВАЗ“.
След удара л.а. „ВАЗ“ се завъртял със
задната си част на северозапад, около предното дясно колело, и чрез странично
плъзгане се спрял с дясната си страна в крайпътно дърво, където окончателно се
установил.
В резултат на настъпилия инцидент
водачът на л.а. „Фиат“ Иван Нанков причинил на водача на л.а. „ВАЗ“, гръдна
травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и
IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на незначително количество
кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната
челюст вляво.
От съставения за случая Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от извършена справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 18.06.2019г., л.а. „Фиат
Улисе“ с peг. № СТ 4742 ВК,
управляван от виновния водач Иван Стайков Нанков, бил с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/119001359659, валидна от 16.05.2019г.
до 15.05.2020г. (прекратена на 01.09.2019г.). От съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица било видно също така, че алкохолната проба на
виновния водач Иван Нанков била отрицателна.
За станалото ПТП били образувани ДП
№1228-зм-104/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара
Загора и пр.пр. №2474/2019г. по описа на РП - Стара Загора. След внесен от
прокуратурата в съда обвинителен акт срещу виновния водач Иван Нанков, било
образувано НОХД №8492020г. по описа на PC -
Стара Загора. С Решение №297 от 30.06.2020г., постановено по горепосоченото
дело, влязло в законна сила на 16.07.2020г., обвиняемият Иван Стайков Нанков
бил признат за виновен в това, че на 18.06.2019г., на път 1V-53476, км.19+150, в землището на с. Пъстрей,
общ. Опан, при управление на МПС - л.а. „Фиат Улисе“, с peг. № СТ 4742 ВК, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на В.И.Н., изразяваща се в счупване на VI, VII,
VIII и IX леви ребра, което причинило трайно затрудняване на движението на
снагата за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
предл. 2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК
обвиняемият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд (в случая - постановеното решение по чл.78а от НК) била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските
последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме
за установено, че описаното деяние било извършено виновно от деликвента.
От Фиш за спешна медицинска помощ
№0279995 от 18.06.2019г., издаден от ЦСМП - Стара Загора, било видно, че на
мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна помощ. Ищецът бил прегледан,
като били установени данни за политравма - фрактура в гръдната област и
контузии в областта на главата и гърдите. На ищеца била поставена яка и бил
транспортиран с линейка до УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора.
От Епикриза към ИЗ №12595, издадена от
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, било видно, че на 18.06.2019г.
ищецът В.Н. постъпил в Клиниката по гръдна хирургия на болницата. От анамнезата
се установявало, че ищецът пострадал при ПТП като водач на лек автомобил.
Описвало се, че пострадалият бил
ударен странично в главата, лявата гръдна половина и крайниците. Ищецът съобщил
за силни болки и недостиг на въздух, като се сочило краткотрайна загуба на
съзнание и липса на спомен за инцидента. При извършения на пострадалия преглед
било установено, че същият бил в тежко общо състояние. В областта на гръдния
кош били установени екскориации и суфузии - вляво субмамиларно по предна
аксиларна линия. Установена била също силна палпаторна болезненост по хода на
ребрата в същата област двустранно, както и изострено везикуларно дишане, леко
отслабено в основите. На ищеца били проведени различни изследвания, предписана
била медикаментозна терапия и било проведено консервативно лечение. При
направена КТ на торакс на 19.06.2019г. била установена малка свободна
хеморагичноеквивалентна колекция в плевралната кухина вляво. Установено било,
че торакалният скелет бил с нарушена цялост на VI, VII, VIII и IX ребра вляво.
В заключение се посочвало, че били установени малък левостранен хемоторакс;
контузионен бял дроб; серийни фрактури на ребра вляво с описаната локализация.
При извършена рентгенография на гръден кош и бели дробове на 21.09.2019г. било
установено: интраторакален катетър вляво, без пневмоторакс; известни фрактури
вляво; малък плеврален излив вляво. На 21.09.2019г. пострадалият бил изписан в
подобрено общо състояние, без усложнения. Поставена била окончателна диагноза:
Контузио торацис. Фрактура косте VI, VII, VIII, IX синистра.
Вследствие на претърпяното ПТП на
18.06.2019г., ищецът В.И.Н. получил гръдна травма, изразяваща се в контузия на
гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия
дроб и набиране на незначително количество кръв в лявата плеврална кухина,
както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво. Счупванията на VI,
VII, VIII и IX леви ребра представлявали по своя характер средна телесна
повреда и причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на снагата за
срок, по-дълъг от 30 дни - в случая за повече от 3 месеца. Останалите причинени
на ищеца увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. През възстановителния си период ищецът се възстановявал в домашни
условия, като в продължение на над 2 месеца изпитвал силни болки в контузените
места, а също така и имал и затруднения при извършване на ежедневните си
дейности, обличане, събличане, хранене и тоалет. Внезапността и неочакваността
на претърпяното от ищеца ПТП, реално довело у ищеца до негативни изживявания,
страх и стрес, в следствие на претърпяната заплаха за живота и здравето му,
както и от получените от него телесни увреждания, пострадалият претърпял и
душевни болки и страдания. След като осъзнал, че участвал в пътен инцидент, ищецът
изпитал силен стрес, страх и силно притеснение за здравословното си състояние,
а затрудненията, които изпитвал през възстановителния си период го накарали да се
чувства непълноценен. Ищецът в продължение на няколко месеца изпитвал страх да
управлява лек автомобил, като и до настоящия момент споменът за процесното ПТП
и последиците от него предизвиквали у пострадалия негативни емоции. Управлявал
автомобил вече много рядко и се стряскал, особено като излезел друг автомобил
пред него. Сънувал удара и кошмари. Според ищеца така и не могъл да преживее
стреса, поради което от напрежението претърпял мозъчен инфаркт, причинен от
тромбоза на церебрални артерии.
Постъпил на 29.12.2019г., на лечение в МБАЛ “Тракия“
ЕООД, но тъй като лекарите били в болницата не могли да намерят връзка с ПТП,
не представят доказателства за това увреждане. Видно от становището на
психолога, който ищецът посетил се установявало, че същият преживял по време на
претърпяното ПТП, непосредствено след него психичен шок-остра стресова реакция.
Наличието на съпътстващи телесни увреждания, придружени от болки и страдания,
за няколко месеца затруднили пълноценното му личностово функциониране, влошили качеството
му на живот, поради което било състоянието му достигнало до разстройство в
адаптацията.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с
чл.380 от КЗ ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с
писмо, изпратено на 11.07.2019г., получено на 15.07.2019г. (видно от Известие
за доставяне № ИД PS 6000 01E4IS G). По тази претенция било образувана Щета
№0801-002722/2019-01. Последвала била кореспонденция между страните, като
застрахователят изискал да му бъдели представени допълнителни документи. Всички
от изисканите документи, с които ищецът разполагал, били предоставени на
ответника, като в крайна сметка с Писмо с изх. №3447 от 04.09.2020г.
застрахователят уведомил ищеца, че считал, че пострадалият В.Н. бил допринесъл
(без да се посочвало в каква степен) за настъпването на вредите, изразяващи се
в травма на гръдния кош - счупване на 4 ребра вляво, контузия на белия дроб,
охлузвания и кръвонасядания под долната челюст вляво, поради което му определял
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 17,40 лева. Според застрахователното дружество
ищецът бил съпричинил вредоносния резултат, тъй като бил пътувал без поставен
предпазен колан и след употреба на алкохол. Не оспорват, че така определените
обезщетения били заплатени на ищеца, видно от Преводно нареждане за кредитен
превод от 03.09.2019г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД.
Тъй като ищецът не бил доволен от
определеното от ответника застрахователно обезщетение и към датата на подаване
на исковата молба в съда, ищецът не получавал обезщетения, различни от
горепосочените, за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат
на претърпяното ПТП на 18.06.2019г., за него било налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск за определяне на справедливо застрахователно
обезщетение, представляващо разликата между изплатените му обезщетения и
справедливите такива, с оглед на причинените му неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане ПТП от 18.06.2019г. по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество,
отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Счита, че определеното и изплатено на
пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева не
отговаряли нито на действително претърпените от ищеца болки и страдания от
причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на
заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната
практика по подобни казуси. По силата на чл.45 от ЗЗД подлежали на обезщетяване
всички вреди - имуществени и неимуществени, които били пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Справедливостта
изисквала претърпените болки и страдания на ищеца да бъдели надлежно и
адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не било абстрактно. Според ППВС
на РБ №4/23.12.1968г. то било свързано с преценка на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
били характерът на увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при
които станало; допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените
морални страдания и др. От представените по делото медицински документи се
установявало безспорно получените от ищеца травматични увреждания, изразяващи
се в контузия на гръдния кош със счупване на VI, VII, VIII и IX леви ребра,
контузия на белия дроб и набиране на незначително количество кръв в лявата
плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания по долната челюст вляво.
Счупването на VI, VII, VIII и IX леви ребра представлявало по своя характер
средна телесна повреда, като в продължение на повече от 2 месеца на ищеца били
причинени трайни затруднения на движенията на снагата. През този период ищецът
изпитвал затруднения да върши обикновени дейности от ежедневието си, което го
накарало да се чувства непълноценен. Инцидентът се отразил негативно на
психиката на пострадалия, който също така изпитал и стрес, страх и негативни
емоции, преживял остра стресова реакция и разстройство в адаптацията.
Счита, че не можело да се приемат за
основателни и доказани направените от застрахователя възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, които били посочени като
основание на пострадалия да бъдело определено и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в силно занижения размер от 8000 лева. В конкретния случай,
предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила при процесното ПТП, ако
ищецът действително пътувал без поставен предпазен колан, то същият щял да
получи значително по-сериозни телесни увреждания, включително и в областта на
главата, тъй като тялото му щяло да се движи свободно във вътрешността на купето
на автомобила, а ударът бил със силен интензитет, скорост и липса на
задействани спирачки от виновният водач, челен. При инцидента от 18.06.2019г.
именно обстоятелството, че ищецът бил с поставен предпазен колан допринесло за
това той да не получи по-сериозни травми. А относно твърдението за принос на
ищеца поради употреба на алкохол, действително се установявало, че към момента
на ПТП същият управлявал автомобила си с концентрация на етилов алкохол в
кръвта 0.61%о, но това обстоятелство само по себе си не било в причинна връзка
с настъпването на произшествието, тъй като било безспорно установено, че ищецът
не допуснал нарушения на ЗДвП, отделно приемал лекарства, които повлияли на
алкохолната му проба. Пострадалият управлявал л.а. „ВАЗ“ в своята пътна лента,
в рамките на разрешената за пътния участък скорост. Именно действията на виновния
водач на л.а. „Фиат“ били единствената причина за възникване на процесното ПТП.
Предвид изложеното, счита, че
справедливо обезщетение за причинените на ищеца В.Н. неимуществени вреди вследствие
на претърпяното от него ПТП на 18.06.2019г. се явявала сумата от 20 000 лева.
Така, като се вземело предвид вече
изплатеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева,
счита, че бил напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова
молба размер от още 12 000 лева - разликата в обезщетението, която щяла да
допринесе за репариране на реално претърпените от пострадалия болки и страдания
в резултат на процесното ПТП.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, моли
съда да присъди на ищеца и дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице - 15.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Е. М. Димитров“ №1,
представлявано от представителите Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и
Живко Стойков Колев, да заплати на В.И.Н., с ЕГН: **********,***, сумата от
12 000 лева (дванадесет хиляди лева), представляваща
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 8000 лева и реално
полагащото му се в размер на 20 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в гръдна травма - контузия на гръдния кош със счупване на
VI, VII, VIII и IX леви ребра, контузия на белия дроб и набиране на малко
количество кръв в лявата плеврална кухина, както и охлузвания и кръвонасядания
по долната челюст вляво, а също така и преживени душевни болки и страдания -
стрес, страх и негативни емоции, изразяващи се в остра стресова реакция и
разстройство в адаптацията, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на
18.06.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
15.07.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда също така да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски, както и възнаграждение за един
адвокат.
Моли съда
присъдените му суми да бъдели изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от
Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право
било предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.
В определения от съда срок е постъпил
писмен отговор от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, в
който заявява, че оспорва така предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли
съда да им присъди разноските в настоящото производство, в това число и за
адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. Моли съда също да отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
В случай, че съда намери иска за
основателен, моли същия да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираното с исковата молба било прекомерно завишено и не съответствало, от
една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от трета страна, с
оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Искът бил допустим, макар и
неоснователен и нямало пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Признава за установено съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. „Фиат” с peг. № СТ 4742 ВК
по силата на Застрахователна полица № BG/30/119001359659/16.05.2019г.,
сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД.
Считат, че предявената искова молба била
изцяло неоснователна, тъй като застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” изпълнил своето задължение като определил и
изплатил обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди
в общ размер на 8 017,40 лева, от които 8 000 лева за неимуществени вреди и
17,40 лева за имуществени. Поради горното исковете за присъждане на обезщетение
в резултат на процесното ПТП се явявали абсолютно неоснователни.
Считат,
че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди бил необосновано прекомерно завишен. Съгласно
съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не
било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на
обогатяване на пострадалото лице. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания можело да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които било извършено, времето за възстановяване и др.
От значение били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят
и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключило какъв размер
обезщетение по справедливост да се присъдило за неимуществени вреди. Прави
впечатление и фактът, че след първоначално изплатената сума от 8000 лева за
неимуществени вреди, ищецът претендирал допълнително 5000 лева във връзка с
новопредставения психологически доклад. Изглеждало, че самият той оценявал
вредите си на общ размер от 13 000 лева, а със завеждане на настоящия иск
потърсил значително повече.
В тази връзка исканият размер на
обезщетението от ищеца било прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961г.
на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало
само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди”.
Оспорват
и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
както оспорват и твърденията за тяхната продължителност -
представените медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Липсвали медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, липсвали медицински документи относно
възстановителните процеси, както и относно евентуално проведена рехабилитация.
Възразяват на твърдението, че вследствие на
напрежението след ПТП ищецът претърпял мозъчен инфаркт, за същото нямало
документи, които да обосновавали причинно-следствената връзка, като дори самият
процесуален представител на ищеца посочвал, че в болницата, в която бил лекуван
В.Н. не били успели да намерят връзка с процесното ПТП.
Оспорват твърдението, че
процесното ПТП дало отражение на психиката на ищеца, че същият продължавал да изпитва страх от
автомобили, притеснение и безпокойство. Не се доказвало и тревожността му 1 и 4
година след процесното ПТП, тъй като в случай, че пострадалият изпитвал
дискомфорт по-интензивен от обичайния за такъв род събития, не търсил
специализирана помощ и лечение след събитието.
По всичко личало, че посещението
при психолог и изготвеното становище било единствено за целите на настоящото
производство. Нещо повече, от същото се установявало, че към настоящия момент
състоянието на В.Н. било добро, данните, които той предоставил на специалиста
били анамнестични, на база отминал период, като според В. Бухчева стресовата
реакция, която изпитал ищецът била с продължителност от няколко часа до няколко
дни, противно на твърденията в исковата молба.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради пътуване без предпазен
колан. Неизползването
на предпазен колан било вид и форма на причиняването, като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързвало и с
последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в
размера на дължимото обезщетение. Твърдят и че същият не провел правилно лечение и така
допринесъл за по-продължителния и непълен процес на възстановяване.
На следващо място, считат, че било
налице принос от страна на ищеца и поради шофиране след употреба на алкохол над
допустимите стойности. Считат, че същото повлияло на реакциите му и не успял да
вземе мерки за предотвратяване на ПТП или намаляване на скоростта и настъпилите
щети. Твърденията на процесуалния представител на ищеца, че същото не
представлявало нарушение на ЗДвП били неверни. В чл. 5, ал. 3, т. 1 изрично се
забранявало на водач на превозно средство да управлявало с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,50 промила.
Следвало да се вземе предвид, че
кръвната проба била взета около 3 часа след ПТП, което означавало, че към момента
на ПТП същата била вероятно по-висока. Не можело да се приеме и твърдението, че
ищецът приемал лекарства, които повлияли на пробата му, тъй като нямало никакви
доказателства за това, но и оспорването на резултатите следвало да се случи по
друг ред, а не в гражданското производство.
Твърдят, принос и поради шофиране с несъобразена скорост спрямо
пътната обстановка, както и навлизане в лентата за насрещно движение.
Предвид на изложеното и при евентуална
доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедливо
обезщетение следвало да бъде намалено значително заради наличието на принос от
страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти. Оспорвам претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендирали. В случая, както и самият ищец посочвал,
след първоначалното завеждане на застрахователната претенция, застрахователят
изискал допълнително документи, изясняващи механизма и уврежданията, като след
представяне на същите било определено и изплатено обезщетение.
Поради това, считат, че лихва би се
дължала от датата на извършеното извънсъдебно плащане, а именно — 03.09.2020г.
Не възразяват да се приемели
представените с исковата молба писмени доказателства и нямало да оспорват
същите по реда на чл.193 ГПК.
Не се противопоставят да бъдел
допуснат до разпит един свидетел за неимуществените вреди, но възразяват да
бъдели изслушвани двама свидетели за едни и същи обстоятелства.
Не се противопоставят на искането за
допускане на СМЕ.
Не се противопоставят на искането за
присъединяване на образуваното за случая наказателно производство.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК
разпределя доказателствената тежест, както следва:
По
иска по чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, претърпените от него вреди /характера им и размера на
претендираното обезщетение за тях/, противоправното поведение на водача на МПС,
причинната връзка между вредите и деянието, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на
увреждането, по силата на което
ответникът е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица. Що касае до иска за обезщетение за забава
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и датата на
изискуемостта на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него
съпричиняване на вредоносния резултат.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Решение № 297 от 30.06.2020г. по описа на PC -
Стара Загора; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.06.2019г.; Протокол
за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 18.06.2019г. и Фотоалбум; Протокол
за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № 182 от
19.06.2019г.; Фиш за спешна медицинска помощ № 0279995 от 18.06.2019г.;
Епикриза към ИЗ № 12595; Фактура № ********** от 21.06.2019г. и Фискален бон от
21.06.2019г.; Съдебно-психологично становище от 03.10.2020г.; Молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от адв. Ж.З. от 11.07.2019г. и
Известие за доставяне № ИД PS
6000
01E4IS G от 11.07.2019г.; Писмо с изх. №
3447 от 04.09.2020г.; Преводно нареждане
за кредитен превод от 03.09.2020г.; Справка от електронния сайт на Гаранционен
фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; Справка от Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на „ЗАД ДаллБогг:Живот и
здраве” АД; Банково удостоверение за служебна банкова сметка ***.39 от Закона
за адвокатурата от 07.10.2011г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адв. Ж.З. и юриск. Цветелина Бикова.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело НОХД № 849/2020г. по описа на РС – Стара Загора, ведно с
приложените към него пр. пр. № 2474/2019г. по описа на РП – Стара Загора и ДП №
1228-зм-104/2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да
води двама свидетели в съдебно заседание, при режим на довеждане.
НАЗНАЧАВА
съдебномедицинска експертиза с вещо лице МАРИУС
КИРКОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да даде
своето заключение, като отговори на въпросите посочени в исковата молба и в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 300
лева, който следва да бъде внесен по
равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно - автотехническа експертиза с вещо лице СЛАВИ
НИКОЛОВ, който след като се запознае с материалите
по делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да
даде заключение, като отговори на
въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен от ответното дружество в тридневен срок от получаване на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 02.03.2021г. от 09.50 часа, за която
дата да се призоват страните и вещите лица, след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи
на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: