Р Е Ш Е Н И Е № 1745
гр. Пловдив, 09.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
разгледа докладваното от
съдията Илиев гр.д. №2699
по описа за 2015г., като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.463 във връзка
с чл.278 от
ГПК.
Делото е
образувано по жалба на „Трейс груп
холд” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление гр. София, ул.
„Никола Образописов“ №12, представлявано
от изпълнителния директор М.
К.М., в качеството му на
присъединен взискател в изпълнителното
производство против постановление за
разпределение на постъпили суми от публична продан на недвижими имоти от 24.06.2015г., издадено
по изпълнително дело №20118270400751 по
описа на ЧСИ Величко Апостолов. В
жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на
обжалваното постановление и
се иска отмяната
му.
Останалите страни в изпълнителния процес не вземат
становище по жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
съдебният изпълнител намира жалбата за неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните
и при служебната проверка, намира следното:
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от
легитимирана страна- от присъединен взискател в изпълнителния процес,
против изрично предвиден като подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- постановление за разпределение на постъпили
суми. Жалбата е подадена в законния тридневен срок от предявяване на
разпределението, внесена е дължимата държавна такса и е изпълнена процедурата
за отговор.
Изпълнителното
производство, в което е издадено обжалваното постановление за разпределение, е
образувано на 11.11.2011 г. въз основа
на издаден изпълнителен лист по т.д.№ 409/2011 г. по
описа на ОС- Пловдив в полза на взискателя „Лиляна” ЕООД, ЕИК *********,
против длъжника „Трейс Пловдив” ЕООД за
вземане за сумата 156 897,78 лв. с начислен ДДС, представляващо сбор от
неизплатени възнаграждения по договори за превоз, ведно със законната лихва
от върху тази сума от 01.06.2011г. до
окончателното издължаване, сумата
от 48650
лв.- обезщетение за забава, и
сумата от 24 789 лв.-
разноски.
Въз
основа на молба от 13.03.2014 г. жалбоподателят „Трейс груп холд” АД е
присъединен като взискател в изпълнителния процес с вземане против същия
длъжник въз основа на удостоверение по
изп.д.№ 20118270400751 по описа на ЧСИ
М.Бъзински за вземане за главница в
размер на 12 240 лв., ведно със
законната лихва от 20.10.2011 г., неолихвяема сума в размер на 29 416.66 лв.,
пропорционална такса в размер на 3 440.45 лв.и следващите се такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ. По молба от жалбоподателя с постановление от 01.04.2014 г.
изпълнителният процес е спрян само по
отношение на него.
Обжалваното постановление
за разпределение е второ
по ред, след като
с решение на
Окръжен съд- Пловдив по
гр.д.№3608/2014г. е било
обезсилено предходно постановление
за разпределение на постъпили суми
от 02.10.2014г. и делото
е върнато на
съдебния изпълнител с
указания за извършване на ново
разпределение.
С обжалваното постановление от 24.06.2015г. е извършено
разпределение на постъпила сума от извършена
публична продан на два недвижими
имота в размер на общо 110 000 лв. От
така посочената сума
съдебният изпълнител е
разпределил 18333,34 лв. за заплащане
на дължимия съгласно чл.131 от ЗДДС
данък добавена стойност, 7976,90 лв.- за разноски за
принудителното изпълнение, 22794,70
лв.- за вземания
на държавата съгласно
удостоверение от ТД
на НАП- Пловдив,
в резултат на което за разпределение между страните е
останала сумата от 60895,06 лв. Същата е
била разпределена съразмерно между тримата кредитори, както
следва- за „Лиляна“ ЕООД- 35599,25 лв.,
за „Строителна компания
Трейс“ АД-14797,50 лв.
и за „Трейс груп
холд“ АД- 10498,31
лв.
Съгласно
правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът следва
да извърши
служебна проверка на обжалваното постановление за разпределение за
валидността му и за неговата
допустимост в обжалваната част, както
и за
спазването на императивните
разпоредби на закона, като при проверката за правилност
съдът е ограничен от оплакванията в
жалбата.
В
подадената жалба против постановлението за разпределение се твърди,
че неправилно е била
изчислена сумата за
разноски по принудителното изпълнение,
като недопустимо в
постановлението се правели препратки към
други документи по
делото, отразяващи изчисление
на дължими суми. Твърди се, че
таксата за опис по
т.20 от ТТР
към ЗЧСИ неправилно
е била включена
в т.4 от
постановлението за разпределение. Възразява
се против включването
на авансовите такси-
таксата за опис
по т.20 от
тарифата, таксите за
присъединяване на взискатели и таксата за
възбрана, като разноски по
принудителното изпълнение, като
се твърди, че
същите следва да
са предварително заплатени
и да се включат
към вземанията на отделните
взискатели. Твърди се,
че в обжалваното
постановление липсва изчислен
коефициент за съотношение
на вземанията, както и
функцията на изчислението
му. Твърди се и че
съдебният изпълнител неправилно
е изчислил и
дължимата му се
такса по т.26
от ТТР към
ЗЧСИ.
Жалбата
е основателна.
Съобразно
задължителните указания, дадени
в т.6 от Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС при извършване
на разпределение на
постъпили по изпълнителното дело суми
в първия ред на
специалните привилегии по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД
влизат само разноските по подготовката и осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията
от който се
разпределят. Предвид
горното, за да
е законосъобразно разпределението в
частта му за
разпределените суми за
разноски по принудителното изпълнение,
то същите следва да са били
направени именно във
връзка с конкретния
изпълнителен способ- публична
продан на недвижими имоти
на длъжника, постъпленията
от който се
разпределят. В настоящия
случай в т.4, т.5
и т.6 от
обжалваното постановление при
посочването и описването
на направените разноски
по принудителното изпълнение е извършено
препращане към протоколи
за разноски от 13.05.2014г.,
27.08.2014г. и 23.06.2015г.
В същите конкретните
разноски са описани
най- общо чрез посочване на
вида на изпълнителните действия,
за които са начислени,
броя им, както
и основанието за
начисляването им по
ТТР към ЗЧСИ.
Към т.4 е
вписана забележка, според
която един брой
такса по т.11
от тарифата следва
да се приспадне от
общата сума поради
включването й в
отделна точка от
разпределението, без да се посочи
в коя точка и
на какво основание
е включена. В
протокола за разноски от
13.05.2014г. на отделен
ред са посочени
„допълнителни разноски“ по
т.31 от тарифата, без
същите да бъдат индивидуализирани по
някакъв начин. Този начин
на описание на
разноските в обжалваното постановление
и протоколите за
разноски действително
създава затруднения както
за страните по
изпълнителното производство, така
и за съда, да
разберат доколко разноските,
за които са били
разпределени съответните суми,
са направени във
връзка с извършената
публична продан на
недвижими имоти, постъпленията
от която се
разпределят. Предвид горното
в този й
пункт жалбата срещу
разпределението е основателна
и същото следва
да се отмени,
като при изготвяне
на новото разпределение
в същото разноските,
за които се
разпределят суми, следва
да бъдат описани
така, че да е ясна
както за страните
по делото, така и за съда връзката им с
конкретния изпълнителен способ.
В тази връзка доколкото е налице
изрично оспорване от
страна на жалбоподателя
на начислените разноски, то
при описанието на
същите следва да
се посочи не
само вида и броя на
отделните изпълнителни действия и
основанието по тарифата, но
и кога и
по отношение на
кой субект са
били предприети същите.
В жалбата
са изложени и
доводи за неправилно
изчисление от страна
на съдебния изпълнител
на размера на
пропорционалната такса по
т.26 от ТТР
към ЗЧСИ. В случая
с обжалваното постановление
е било извършено
разпределение на събрана
по изпълнителното дело сума в размер
на 110000 лв.,
като съдебният изпълнител
е определил размера
на пропорционалната такса
по т.26, б.Е от тарифата,
като същият действително възлиза
на 5420 лв. без ДДС
и 6504 лв.
с ДДС. Претенциите
на жалбоподателя са, че при
определяне на размера
на таксата не
са били отчетени
вече начислените и
получени от съдебния
изпълнител такси при
предходни разпределения. Тези
доводи са основателни,
тъй като действително по
делото се установява,
че длъжникът е
извършвал частични плащания,
при разпределянето на които
съдебният изпълнител е
начислявал съответните такси
по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ.
При това положение
при извършване на
настоящото разпределение е следвало да бъде
съобразена разпоредбата на
изр.2 от т.1
от забележката към
т.26 от тарифата,
според която таксата,
събрана при частичните
плащания, следва да е равна
на изчислената върху
общо събраната сума.
Доколкото в обжалваното
постановление няма данни посочената разпоредба
да е била
съобразена, то същото
се явява незаконосъобразно и
на това основание
и следва да се
отмени. При изготвяне
на новото разпределение
в същото следва
да бъдат отчетени
вече начислените от
съдебния изпълнител такси
по т.26 от
тарифата, както и
изискването на разпоредбата
на изр.2 от
т.1 от забележката
към т.26 от
тарифата.
Останалите изложени
в жалбата доводи
са неоснователни. Не е
налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на
начисляването на таксата
за опис по
т.20 от тарифата
в размер на 388
лв., която видно
от т.3 от
постановлението е приспадната
от размера на пропорционалната такса
по т.26 от
тарифата. Доколкото посочената
такса е дължима
към съдебния изпълнител и
липсват доказателства да е била
внесена предварително, то
съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.2 от ГПК
тя следва да
е за сметка на длъжника
и да се събере
от постъпилата при
публичната продан сума,
поради което съдебният
изпълнител правилно я
е включил в
т.4 от разпределението. Изложените
в жалбата доводи,
че авансово дължимите такси следвало
да бъдат заплатени
предварително от взискателите
и да се
включат към вземанията
им принципно са
правилни, но в случаите,
когато същите не
са били заплатени предварително, то в
съответствие с разпоредбата
на чл.79, ал.2 от ГПК
съдебният изпълнител следва да
предприеме действия за
събирането им от
длъжника и да ги включи
в разпределението като
разноски по принудителното изпълнение. Неоснователни са
и доводите на
жалбоподателя по отношение
на включените в
разпределението такси за
присъединяване на
взискателите по т.11
от ТТР към ЗЧСИ.
Действително жалбоподателят е
заплатил в полза
на съдебния изпълнител
таксата за присъединяването си като
взискател по изпълнителното дело,
в подкрепа на което е
приложената към жалбата фактура
№**********/13.03.2014г. В съответствие
с горното съдебният изпълнител
е включил вземането на
дружеството за така
направените разноски в
т.8 от разпределението, като му е
разпределил сумата от
84 лв. Не могат да
бъдат споделени и
доводите в жалбата за
наличието на порок
на извършеното
разпределение, изразяващ се
в липсата на
изчислен коефициент за
съотношение на вземанията, както и
функцията на изчислението
му. В ГПК
липсва правна норма,
която да предвижда
задължителни изисквания към
съдържанието на изготвения
от съдебния изпълнител акт за
разпределение на постъпили
суми по изпълнителното дело,
поради което претенциите
на жалбоподателя в
постановлението да бъде посочен
някакъв коефициент за
съотношение на вземанията са
лишени от правно
основание. В съответствие със
задължителните указания, дадени
в предходното отменително
решение на Окръжен съд-
Пловдив, в постановлението е
посочена методиката за съразмерно
удовлетворяване на хирографарните вземания и
получения въз основа на нея припадащ
се процент от подлежащата на разпределение сума за
всеки от хирографарните кредитори,
който по същество не се
оспорва от жалбоподателя в
жалбата му.
По така
изложените съображения обжалваното
постановление за
разпределение следва да
бъде отменено, като
делото се върне на
съдебния изпълнител за извършване
на ново разпределение
при спазване на
указанията, дадени в
мотивите на настоящото
решение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разпределение на постъпили
суми от публична продан на недвижими
имоти от 24.06.2015г., издадено по изпълнително дело №20118270400751 по описа на ЧСИ Величко Апостолов.
ВРЪЩА делото
на съдебния изпълнител
за извършване на
ново разпределение съобразно
указанията, дадени в
мотивите на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................
ЧЛЕНОВЕ:1..................... 2...........................