РЕ Ш Е Н И Е №417
гр.Русе, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в открито заседание на 11-ти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4410 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът В.И.Г. твърди,
че е син на ответника И.В.Г. и Р.М.Х.,
роден по време на гражданския им брак, сключен на 22.04.1973 г. и прекратен с
Решение № 124/16.04.1992 г. по гр. д. № Б-535/1991 г. на РРС, влязло в сила на
13.05.1992 г. Заявява, че по време на брака, в режим на СИО, родителите му са
придобили жилище, представляващо Апартамент № 14, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д.,
ул. „Н. В." № .., бл…, вх.. ет…, със застроена площ 104,16 кв.м., по схема
на АГКК - самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, находящ се в
сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.603, с
предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници
/съседни самостоятелни обекти в сградата/: на същия етаж: 63427.4.603.4.13, под
обекта: 63427.4.603.4.11, над обекта: 63427.4.603.4.17, заедно с избено
помещение №14, при граници - на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север:
изба № 11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на
сградата и отстъпено право на строеж върху терена.
И.В.Г. и Р. М. Х. започнали да
обитават имота още през 1982 г. по силата на Заповед № 508/29.11.1982 г.
Жилището е било ведомствено на СПТУ по автотранспорт „Дянко Стефанов" гр.
Русе. Впоследствие имотът е придобит в СИО на основание Договор 12934 за
продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните
имоти.Съгласно решението на съда, с което е прекратен гражданският брак между
двамата родители, на Р.М.Х. било предоставено ползването на семейното жилище,
тъй като тя е упражнявала родителските права върху общото им дете М. И. Г,
която към него момент била 16 г. По това време в същото жилище живеел и ищеца,
който все още бил ученик, който обаче не е напуснал дома си нито след
завършване на висшето си образование, нито някога след това. Заявява, че от
този момент до датата на предявяване на настоящия иск, ответникът нито е плащал
издръжка на дъщеря си, нито е подпомагал финансово сина си, нито е осъществявал
личен контакт или срещи с тях, нито
някога по някакъв повод се е интересувал от и подпомагал жилищно-битовите им
нужди, участвал в разходите за поддръжка на жилището, ремонтни дейности
и др. Ищецът В.Г. бил навършил пълнолетие на 22.02.1992 г., когато е настъпило и погасяване на задължението му по чл.
71 СК /отм./ да живее с родителите си в семейното жилище, и от този момент се е
превърнал в недобросъвестен владелец на част от процесния имот, по
смисъла на чл. 79 ЗС. Твърди, че независимо, че вече не е имал правно основание
за това, е продължил да живее в
процесния имот по време на наборната си служба като войник, през време на
цялото си следване като студент, след завършване на висшето си образование,
през което време и след това е живял в имота на съпружески начала със своя
приятелка, впоследствие - преди и след встъпването в законен брак със своята
съпруга Й. Д. А. на 26.06.2010 г., както и до предявяване на иска, т.е. продължава
да го обитава като свое жилище в гр. Русе, в което се прибира понякога сам,
понякога със съпругата и децата си всеки месец поне за една седмица, понякога и
за повече - в зависимост от служебните си ангажименти. През цялото това
време от завършване на средното си
образование, до настоящия момент, ищецът бил инвестирал в обитавания от него имот
в гр.Русе значителни разходи за ремонтни дейности, обновяване и обзавеждане на
същия, като през годините всеки опит на ответника да се прибере при семейството
си в семейното жилище бил отблъскван именно от В.Г..
Заявява,че от прекратяването
на брака до 02.02.2018 г. /датата на подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ/,
когато за пръв път се е легитимирал като съсобственик на процесния имот,
ответникът И.Г. никога не е проявявал желание нито да живее в процесното
жилище, нито е отправил покана за получаване на наем от сина си В. за това, че
живее в него, никога не е проявявал интерес към участие в покриване на текущите
разходи, ремонтни дейности, задължения към общината по повод имота и т.н. Заявява,
че в началото на 2018 г., ответникът завел иск за делба на процесния имот срещу
Р. Х.. Доколкото същата е била само държател на идеалните части на бившия си
съпруг и така не ги е придобила в лична собственост по давност, съдът е
допуснал апартамента до делба при равни права.
Счита, че ответникът не е
активно легитимиран да води такъв иск по повод спорния имот, доколкото правото му на собственост върху
идеални части от процесния апартамент е погасено по смисъла на чл. 99 ЗС, с придобиването му от владелеца В.Г.
на 22.02.2002 г., когато в негова полза като владелец на имота е изтекла
10 годишната придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.
Моли
съда да постановите решение, с което да
признае за установено по
отношение на ответника, че е
собственик на ½
ид.ч. от гореописания недвижим имот. Претендира и направените разноски.
Ответникът И.В.Г. оспорва изцяло иска. Оспорва твърденията, че след
навършване на пълнолетие, ищецът е обитавал имота, че е инвестирал средства в
ремонта му. Твърди, че неподаването на декларация по 14 ЗМДТ от негова страна е поради немърливост и незнание, а не поради
незаинтересованост от имота. Счита, че ищеца не е манифестирал спрямо него
намерението да владее ид.ч. от имота за себе си. Моли иска да се отхвърли, претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Искът по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално
допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за
наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на
предявеният положителен установителен иск се обуславя от това доколко за ищеца
съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита. Нуждата на
ищеца от защита чрез предявения иск се поражда от това, че към настоящия момент
същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със
сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор. В случая
претендираното от ищеца право се отрича от ответника, което според доктрината практиката е достатъчна предпоставка за наличие на
правен интерес, който в такива случаи не е необходимо да се доказва изрично.
Правният интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и функциите
на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и
легитимирани страни, поради което същият се явява процесуално допустим.
Следва да се отбележи и че факта, че
между ответника и трето лице/ Р.М.Х./ е висящо дело за делба на процесния
имот-гр.д.№1110/2018г. на РРС, с решение по което е допуснат до делба имота не
е основание за прекратяване поради недопустимост на настоящото производство. Влязлото в сила решение по допускане на делбата има
сила на присъдено нещо в отношенията между страните по него, техните
универсални и частни правоприемници. На общо основание, това решение не
обвързва неучаствали трети лица, независимо дали те имат изключителни права
върху делбената маса или са съсобственици. В съдебната практика е прието, че висящ спор между съделителии трето лице относно собствеността върху
имущество, идентично с делбеното, няма преюдициално значение за извършването на
делбата – няма отношение към правилността на решението, с което съсобствеността
между съделителите ще бъде ликвидирана. Това решение няма да има и обвързващо
действие за трети неучаствали лица. При висящо делбено производство във втора
фаза, ако с влязло в сила решение, обвързващо съделителите, бъде установено, че
трето лице е съсобственик или притежава правото на собственост върху делбеното имущество в пълен
обем, това ще има значение за правния интерес от
продължаване на производството за делба/ в т.см. Определение №4/09.01.2017г. по ч.гр. д.
№ 3197/2016г. на ВКС,IV г.о./
От фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че И.В.Г.
и Р.М.Х. са придобили по време на брака
си/разтрогнат с Решение № 124/16.04.1992 г. по гр. д. № Б-535/1991 г. на РРС/
процесния имот, че ищеца е син на съделителите и че с Решение №455/08.11.2018г.
по в.гр.д.№590/2018г. на РОС/недопуснато до касационно обжалване/, процесния
имот е допуснат до делба при равни права между бившите съпрузи.
Представени са писмени
доказателства, разпитани са свидетели.
Придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост или други вещни права,
посредством фактическото упражняване на съдържанието на тези права, през период
от време, определен от закона. Известно е също така, че правото на собственост
не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок, тъй като
давността не се прилага служебно / чл.120 ЗЗД вр.чл.84 ЗС/. В тази връзка е
необходимо владелецът да се позове на изтеклата в негова полза давност като
това може да стане както чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка или чрез възражение по предявен иск за собственост, така и чрез
предявяване на собственически иск/ положителен установителен, ревандикационен,
негаторен/ от самия владелец
срещу ответника, който оспорва, нарушава или смущава по друг начин правото му /
в.т.см. Решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/1994 г., IV г. о. /.
За да е налице фактическият състав на
придобивната давност обаче е необходимо властта над имота да е упражнявана от
владелеца с намерение да свои имота / чл.68, ал.1 ЗС./
Свидетелят на ищцовата страна
С.Ф. установява, че от 1997г. до 1999г. е живеел с ищеца в процесния имот, заедно с майката на
В.Г.. Този свидетел сочи и че и след
1999г., ищецът живеел в имота, заедно с майка си и съпругата си, като плащал
консумативните разходи. Другият ищцов свидетел С.П. установява, че е извършил
ремонтни дейности в имота през 2001 и 2003г, за които бил нает и му било
заплатено от ищеца. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените и
необорени от другата страна писмени доказателства /договори и разписки-л.10-л.16/.
Свидетелят сочи и че ищеца е използвал за офис на счетоводната си фирма в гр.Русе,
именно процесния имот и че ищеца е живеел в гр.Варна и в гр.Русе.
От тези
доказателства, съдът приема, че от 1997г. са започнали фактическите действия на ищеца, чрез които се осъществява намерението
да се владее.
Съдът не кредитира показанията
на ответния свидетел М.Т., която твърди, че не е виждала ищеца да посещава
имота, след като заминал да учи в гр.Варна, че в имота живеела само майка му,
че не е виждала да се извършват ремонтни дейности и че е виждала ответника пред
входа. Това е така, защото тези показания са опровергани от представените и
неоспорени по надлежния ред договори за ремонт, но най-вече и поради факта, че
този свидетел твърди, че е касиер на входа от 2012г., който период е неотносим
към правния спор. Другият ответен свидетел Р.Д. не установява значими за
правния спор обстоятелства.
Както бе посочено по-горе,
съдът приема, че фактическото господство върху завладяната идеална част от чуждата
вещ е било установено още от 1997г., като спокойно и необезпокоявано от страна
на В.Г.. То е явно, непрекъсвано и несъмнително, доколкото за свидетелите на
ищцовата страна възприемат убеждението, че ищеца е собственик на имота, в който
продължава да живее като такъв, включително със семейството си, с което редовно
пътуват между Русе и Варна. В този смисъл владението му следва да се счита за
непрекъсвано по смисъла на чл. 83 ЗС.
Нито един от свидетелите не
сочи, че не са виждали ответника да посещава имота. По въпроса за елементите на фактическия състав на
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и
изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на
владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика /напр. Решение №262/29.11.2011
г. по гр. д. № 342/2011 на ВКС, ІІ г.о./ е прието, че такова изискване
съществува, но само в хипотезата на съсобственост-когато
съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите
съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение
на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за
владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица,
упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на
кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този смисъл,
при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при
липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и
го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като
действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е.
притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази
фактическа власт /вж. Решение № 144/ 02.12.2014
год. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ІІ г. о./. С оглед на това е
ирелевантно дали владелецът съзнава, че имота
е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на
владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС/в т.см. Решение № 88/27.07.2016
г. по гр. д. № 661/2016 г. на ВКС, ІІ г. о./ Следва да се отбележи и че съдът приема, че представените от ответника домова книга и
книга на собствениците в конкретния случай с оглед естеството си не могат да
послужат като аргумент относно липсата или наличието на вещни или други права,
тъй като са свързани с изпълнението на
облигационните задължения на
членовете на ЕС.
В заключение и предвид факта,
че когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи
вещта за себе си, т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване
на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението
за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане
Предвид всичко изложено и приемайки, че ищеца е недобросъвестен владелец, то той е придобил
собствеността върху процесния имот по давност, с изтичане на 10 годишния срок по чл.79, ал.1
ЗС. Давността би могла да бъде прекъсната едва през 2018г. с подаване на
декларация по ЗМДТ и предявяване на иска за делба от ответника, но към този момент десетгодишният
давностен срок вече е изтекъл.
С
оглед изложеното, предявения установителен иск за собственост, следва да бъде
уважен на основание изтекла придобивна давност
По разноските
На осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. На последният се дължи д.т. в размер на
сумата от 138,24 лв., независимо от факта, че ищеца е внесъл д.т. в размер на
553,00лв., т.к. при внасяне на д.т. не е съобразена нормата на чл.71, ал.2 ГПК.
Неоснователно
е възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца поради прекомерност, направено от процесуалния
представител на ответника в о.с.з. на 11.02.2020г. Съгласно чл.7, ал.5/приложима в настоящия
случай/ във вр. ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 830,00 лв. + 3 % за горницата над 10000,00 лв./предвид цената на
иска-13823,90лв./, а именно-944,72 лв. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното в
брой възнаграждение
в размер на 945,00
лв. по договор за правна защита и
съдействие/л.305/, което предвид изложеното не надвишава минималните размери.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.Г., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И.П., че В.И.Г., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:***, офис 90,
чрез адв.Р.Х. е собственик
по изтекла в негова полза придобивна давност на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Апартамент №.., находящ се в
гр. Р., ж.к. „Д.", ул. „Н. Й. В. № .., бл…, вх…, ет.., със застроена площ
104,16 кв.м., по схема на АГКК - самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.603.4.14, находящ се в сграда № 24, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.4.603, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при следните граници /съседни самостоятелни обекти в сградата/: на
същия етаж: 63427.4.603.4.13, под обекта: 63427.4.603.4.11, над обекта: 63427.4.603.4.17,
заедно с избено помещение №14, при граници - на юг: терен, на запад: изба от
вх.Д, на север: изба № 11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от
общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН: **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И. П. да заплати на В.И.Г., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 90,
чрез адв.Р.Х. сумата
от 1083,24 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: