РЕШЕНИЕ №
21.11.2019
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: Иванка
Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3320 по описа на съда за 2019 год.
Производството е образувано по иск по
иск на М.Г.Р. срещу работодателя "Напоителни системи" ЕАД – клон Т.,
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и със заповед N 100 от
17.06.2019 г., за възстановяване на ищцата на длъжност финансов контрольор и за
осъждане на ответника да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 за оставането
и без работа в резултат на уволнението за срок от 6 месеца в размер 7200 лв.
заедно със законната лихва от предявяването на иска - 15.08.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата
работи в дружеството ответник от 2012 г., а от 2017 г. заема в него длъжност
финансов контрольор. Със заповед от 17.06.2019 г., връчена и на същата дата,
трудовото и правоотношение било прекратено, считано от 18.06.2019 г. В
заповедта като основание за уволнението били посочени два отделни текста от КТ
- чл. 328, ал. 1, т 6 и т. 11. Според
ищцата работодателят е следвало да прецизира основанието, на което прекратява
трудовото правоотношение, с оглед възможността и за защита срещу незаконно
уволнение. В предварително отправено до нея искане работодателят я е уведомил.
че ако не представи документи, удостоверяващи професионален опит, трудовото и
правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6. Изплащането на
обезщетение за неспазено предизвестие не изключва изискването за точно
посочване на основанието и не санира неточността. На второ място, ищцата счита
уволнението си за незаконно, защото тя страда от заболяване, което фигурира в
Наредба 5 от 1987 г. на МЗ за болестите, при които работниците се ползват със
закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Тя не е уведомила работодателя за
заболяването, тъй като не е била известена, че ще бъде уволнена на основание,
за което се прилага тази закрила. Освен това ищцата счита, че неправилно е била
променена длъжностната и характеристика. Промяната била извършена "във
връзка с допусната грешка и несъответствия", без да се конкретизира какви
са тези грешки и несъответствия, как са установени и пр. Промяната не е била и
наложителна - от 2017 г. до момента ищцата е изпълнявала адекватно задълженията
си и без да има 3-годишен стаж. Доказателство за това е липсата на
дисциплинарни наказания до смяната на управителя на клона. Няма промяна на
работата, налагаща промяна на изискванията, и според ищцата работодателят е
упражнил превратно правото си да въвежда нови изисквания за длъжността. С
встъпването в длъжност на новия управител на клона срещу ищцата започнало дисциплинарно
преследване, тя непрекъснато получавала искания за даване на обяснения, били и
наложени две дисциплинарни наказания, едно от които било отменено от съда. Това
поведение на новия управител по отношение на ищцата според нея подкрепя
твърдението и за превратно упражняване на правото на работодателя да определи
изискванията за длъжността.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва основателността на иска. Според него процесната заповед е
законосъобразна и мотивирана. Съобразно практиката на ВКС е допустимо
посочването на повече от едно основание за уволнение, както и няма пречка
мотивите на заповедта да се изчерпват с цитиране на законова норма тогава,
когато тя не предполага различни фактически основания и няма нужда от
допълнителни данни, а при противоречие между текстовата част на заповедта и
нейното цифрово изражение е от значение текстовата част. Основанието в случая е
посочено точно и ясно - липса на професионален опит от 3 години, изискван от
длъжностната характеристика от 30.07.2019 г. Според работодателя твърденията,
че промяната е неправилно извършена и не е оправдана от характера на работата,
са неоснователни. Ищцата е назначена на работа като счетоводител през 2012 г.
от един управител на клон Т. на дружеството "Напоителни системи",
преназначена е от друг управител на длъжност финансов контрольор, а през 2018
г. трети управител - настоящият, е наредил да бъде изготвена длъжностна
характеристика за длъжността, тъй като е установил, че за нея е допусната
грешка и има несъответствие. Предходната длъжностна характеристика е била
утвърдена от изпълнителния директор на "Напоителни системи"ЕАД.
Изпълнителният директор обаче никога не е бил работодател на ищцата по смисъла
на параграф 1 от ДР на КТ, такъв е бил управителят на клона, т.е. ищцата е
работила на длъжността финансов контрольор, без въобще да има длъжностна
характеристика, изготвена и подписана от работодателя и. Ответникът заявява, че
на основание чл. 193, ал.1 от ГПК оспорва изцяло като доказателство
представеното копие на длъжностна характеристика, издадена от централното
управление на дружеството в гр. ****, като заявява, че при ответника липсва
оригинал на тази длъжностна характеристика; оспорва подписите, положени от изп.
директор и главния счетоводител на централното управление; иска да бъде
задължена ищцата да представи оригинала. Оспорва твърдението на ищцата, че не е
била известена за основанието, на което ще бъде уволнена, като твърди, че с
писмо от 14.06.2019 г. на нея и е била поискана информация дали има трайни заболявания
и дали се ползва от синдикална закрила, като и е било указано да представи
удостоверяващи документи за това. Тя не е представила тези документи, което е
нарушение на чл.2 от Наредба N 5. Ако работникът умишлено откаже съдействие на
работодателя при събирането на предварителната информация по Наредба 5, това
води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Прави впечатление,
че според решението на ТЕЛК на ищцата е противопоказана работа при значително
психическо напрежение, каквото безспорно има при работата като финансов
контрольор, а работодателят не е уведомен, макар че по закон е длъжен да
предложи трудоустрояване. Ответникът оспорва и твърденията за адекватно
изпълнение на длъжността преди уволнението – тя е наказвана дисциплинарно за неупражняване
на контрол върху отчитането на разходите за гориво на служебните автомобили, а
през цялата 2018 и през 2019 г. е била в многобройни, непрекъснати отпуски по
болест с диагноза "смесено тревожно-депресивно разстройство", т.е. не
е била на работа, за да се говори за адекватно изпълнение на задълженията.
Накрая се сочи, че изпълнението на длъжността финансов контрольор винаги
изисква професионален опит в областта - във всички примерни образци на
длъжностни характеристики в държавната администрация и пр. се изисква
професионален опит по специалността поне 4 години.
Исковете са с правна квалификация по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В съдебно заседание и в представените
писмени защити страните поддържат становищата си. Ищцата допълнително заявява,
че не е вярно, че е скрила от ръководството заболяването си – диагнозата е била
налице в болничните листове, които тя е представяла.
От доказателствата по делото се
установява следното:
От 2012 г. ищцата работела по трудово
правоотношение в клон Т. на “Напоителни системи” ЕАД на длъжност счетоводител.
Считано от 06.03.2017 г., трудовото и правоотношение било прекратено поради
намаляване на обема на работа.
На 10.04.2017 г. управителят на клона
сключил с нея нов трудов договор, с който тя била назначена на длъжност
финансов контрольор. До този момент всички длъжности финансов контрольор в
дружеството били пряко подчинени на изпълнителния директор и трудовите договори
с лицата, които ги изпълняват, се сключвали от него. По това време обаче било
взето решение от ръководството на дружеството някои от тези длъжности да
преминат на пряко подчинение на управителите на клоновете, затова и управителят
на клона, а не изпълнителният директор, сключил трудовия договор с Р..
При преминаването на длъжността на подчинение
на управителя на клона не била изготвена веднага нова длъжностна
характеристика, а на Р. било връчено копие от длъжностна характеристика за
длъжността финансов контрольор към централното управление на дружеството (пряко
подчинен на изпълнителния директор).
На 30.07.2018 г. новият управител на
клон Т. наредил да бъде изработена нова длъжностна характеристика за длъжността
финансов контрольор, в която да се включи изискване на 3 години професионален
опит като финансов контрольор и такава длъжностна характеристика била
изработена и утвърдена от управителя. На същата дата на ищцата било връчено
искане да представи доказателства, че отговаря на това изискване за
професионален опит с предупреждание, че в противен случай трудовият и договор ще
бъде прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Не е спорно по делото, че и към
30.07.2018 г., и към 17.06.2019 г. ищцата не е имала тригодишен професионален
опит на длъжност финансов контрольор.
От февруари-март 2018 г. на ищцата
ѝ е поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“. С
решение на ТЕЛК от 13.03.2019 г. ѝ е определена 50% намалена работоспособност
за същата диагноза за срок до 01.01.2020 г.
На 14.06.2019 г. на нея ѝ било
връчено писмено искане от работодателя да декларира в тридневен срок следното:
„страдате ли от трайни заболявания и имате ли синдикална защита, като
представите и налични документи, удостоверяващи декларираното от вас“. В искането
не се споменава то да се прави с цел евентуално уволнение. Ищцата отговорила
писмено, че иска да бъде уточнено какво налага тя да декларира такива данни, че
е представила в деловодството всички свои болнични листове до момента и че е
член на КНСБ, но не знае дали това означава, че има синдикална защита.
На 17.06.2019 г. на ищцата ѝ била
връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата, в
която било посочено, че то се прекратява “на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и
т. 11 от КТ поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на
които служителят не отговаря и не притежава необходимия професионален опит от 3
години в областта на финансовия контрол”. Трудовото правоотношение се
прекратявало, считано от следващия ден, а със заповедта се нареждало на ищцата
да се изплатят обезщетения за неспазен срок на предизвестие и за неползван
платен годишен отпуск.
Трудовото възнаграждение на ищцата за
последния отработен пълен месец било в брутен размер 1200 лв.
Останалите обстоятелства, твърдени по
делото, в това число за начина на изпълнение на работата от ищцата и за
налаганите ѝ дисциплинарни наказания, са без значение за изхода му.
При така установените факти съдът от
правна страна съдът намира следното:
От съществено значение за спора е
въпросът дали работодателят е следвало да получи разрешение от Инспекцията по
труда съобразно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, за да извърши уволнението.
Отговорът на този въпрос зависи от отговора на въпроса каква е правилната
правна квалификация на основанието за уволнението на ищцата.
Ответната страна сочи практика, според
която е възможно уволнението да се извърши на повече от едно основание. Това
несъмнено е така; обикновено в такива случаи биха били налице два или повече
факта, всеки от които самостоятелно представлява основание за уволнение, но не
е невъзможно и един факт да осъществява два или повече състава по чл. 328 от КТ. Ако поне едно от двете основания не изисква разрешение от ИТ, това би било
достатъчно, за да не се изисква такова разрешение за цялото уволнение. В случая
– ако са налице основанията както на чл. 328, ал. 1, т. 6, така и на т. 11,
разрешение от ИТ не би било нужно, тъй като т. 6 позволява уволнение без него.
Обаче това, че в заповедта за уволнение
са посочени две точки на ал. 1, т.е. работодателят смята, че фактът липса на 3
години професионален опит у ищцата осъществява и двата състава, не обвързва
съда да приеме същото.
Съдебната практика не е единна по
въпроса за разграничението на приложните полета на т. 6 и т. 11. По тази
причина е направено предложение до ОСГК на ВКС да се произнесе с тълкувателно
решение, но към момента решението още не е произнесено. Според част от
съдебната практика (решение 295/09.12.2014 г. по дело 979/2014 г. на ІV г.о. на
ВКС) разграничението между тях следва да се проведе според това, дали още към
момента на сключването на трудовия договор работникът не е отговарял на
изискванията за заемане на длъжността – т. 6, или изискванията са променени
впоследствие и едва след промяната им той не отговаря на тях – т. 11. Според
другото становище т. 6 се отнася до изискванията за образование и квалификация,
без значение дали работникът не е отговарял на тях още при сключването на
трудовия договор, или впоследствие е извършена промяна, а т. 11 – до възможните
други изисквания за заемането на длъжността. Налице е известно разногласие и по
въпроса дали професионалният опит е част от съдържанието на понятието
квалификация, но преобладава положителният отговор, вкл. в решения на ВКС по
чл. 290 от ГПК (решение 201 от 19.06.2012 г. по дело 757/2011 г. на ІV г.о. на
ВКС).
Към момента на възникването на трудовото
правоотношение на ищцата – април 2017 г., за заемането на нейната длъжност не
се е изисквал тригодишен опит на такава длъжност. Към този момент не е имало
изискване за заемането на длъжността, на което тя да не отговаря.
Несъответствието се е появило едва след утвърждаването на новата длъжностна
характеристика през 2018 г.
При това положение, ако се приеме, че т.
6 се отнася за случаите на несъответствие с изискванията за образование и
квалификация, независимо кога е възникнало то – преди или след сключването на
трудовия договор, ще следва да се направи извод, че уволнението на ищцата се
квалифицира само по тази точка и разрешение на ИТ не е необходимо за него.
Ако се приеме, че т. 6 има предвид
случаите на начално несъответствие с изискванията за заемане на длъжността, а
т. 11 – случаите на последващо възникване на несъответствие, тогава, обратно,
уволнението на ищцата би се квалифицирало само по т. 11 и за него би се
изисквало разрешение на ИТ.
Докато липсва тълкувателно решение,
настоящият състав на съда споделя становището, изразено в решение
295/09.12.2014 г. по дело 979/2014 г. на ІV г.о. на ВКС. Не е нелогично
уволнението в резултат на последваща промяна на което и да било изискване за
заемане за длъжността да е подчинено на по-строги правила, макар и важащи само
за някои категории работници, като допълнителна защита срещу възможността на
работодателя да променя изискванията по своя преценка по всяко време без
ограничение.
Казано по друг начин, този състав на
съда счита, че основанието за уволнението на ищцата следва да се квалифицира по
чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Тъй като тя страда от психическо заболяване
(тревожно-депресивно разстройство), за законосъобразното и уволнение
работодателят е следвало да получи разрешение на ИТ. Такова разрешение липсва и
само на това основание уволнението следва да се отмени. Неоснователно е
възражението на работодателя по делото, че ищцата е скрила от него заболяването
си – тази диагноза е посочена в някои от болничните листове, които са били
представени на работодателя за ползване на отпуск; освен това самата покана до
нея да отговори дали страда от “трайни заболявания” не съдържа указания за
какви заболявания става дума и с оглед на какво е отправена поканата, така че
ищцата не би следвало да търпи неблагоприятни последици дори ако беше отказала
изобщо да отговори на така зададен въпрос (а препращайки към болничните
листове, с които работодателят вече разполага, тя е дала отговор). И тъй като
работодателят е разполагал с информация за заболяването на ищцата, е без
значение въпросът дали при отказ на работника да даде информация дали страда от
заболяванията по Наредба 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда
уволнението без разрешение на ИТ подлежи на отмяна, или не.
Отмяната на уволнението обуславя
уважаване и на другите два предявени иска, като искът за присъждане на
обезщетение следва да се уважи само за периода до провеждането на устните
състезания по делото. За времето след това не е изпълнено едно от условията –
оставане без работа, тъй като не е сигурно дали тя ще продължи да бъде без
работа. Оставането и без работа за времето между 26.10. и 17.12.2009 г. би
представлявало нов факт, който може да бъде както основание за частична отмяна
на решението в отхвърлителната част – ако ищцата подаде жалба, така и основание
за предявяване на нов иск, ако жалба от нея не бъде подадена.
.
Разноските следва да се разпределят
между страните съразмерно с държавните такси по уважената част от исковете, доколкото
няма друг начин за пропорционално разпределяне на разноските по неоценяеми
искове, каквито са два от трите предявени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за
незаконно и отменя уволнението на ищцата М.Г.Р., ЕГН **********,***, със
заповед № 100 от 17.06.2019 г. на управителя на клон Т., ЕИК 8311600780108, на
„Напоителни системи“ ЕАД – гр. ****.
Възстановява М.Г.Р.
на длъжността финансов контрольор в „Напоителни системи“ ЕАД – гр. ****, клон Т..
Осъжда
работодателя „Напоителни системи“ ЕАД – гр. ****, клон Т., ЕИК 8311600780108, да
заплати на М.Г.Р., ЕГН **********,*** обезщетение за оставането и без работа в
резултат на уволнението за периода 18.06.2019 г. – 25.10.2019 г. в размер 5120
лв. заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2019 г., като
отхвърля иска за разликата над 5120 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.,
отнасяща се за периода 26.10.2019 г. – 17.12.2019 г.
Определя
държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска и осъжда „Напоителни
системи“ ЕАД – гр. ****, клон Т. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен
съд сумата общо 100 лв., представляваща държавна такса, както и 150 лв.,
представляващи разноски за вещо лице, направени от бюджета на съда.
Осъжда „Напоителни
системи“ ЕАД – гр. ****, клон Т. да заплати на М.Г.Р. сумата 877,71 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: