№ 9106
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110119079 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че Д. Е. Д. не
дължи на /ФИРМА/, сумите по изпълнителен лист от
06.01.2012г., издаден в производството по ч.гр.д. №
12716/2010г. по описа на СРС, 84 ти състав, както следва:
сумата в размер на 32,94 лева – главница, сумата в размер
на 38,46 лева, представляваща законна лихва, за периода от
25.10.2010г. до 10.02.2022г., сумата от 96,66 лева –
присъдени разноски, 240,00 лева, разноски по
изпълнителното дело, поради обстоятелството, че сумите са
погасени по давност.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Не
1
оспорва, че по силата на изпълнителен лист от 06.01.2012г.,
издаден по ч.гр.д. № 12716/2010г. на СРС, 80-ти състав е
образувано изп.д. № 643/2019г. по описа на ЧСИ С.Х., за
горепосочените суми, както и че на дата 03.04.2022г.
работодателят на ищеца го е уведомил, че му е запорирано
трудовото възнаграждение. Посочва обаче, че преди изп.д.
№ 643/2019г. срещу наследодателя на ищеца било
образувано друго изп.д. - № 1025/20113г. по описа на ЧСИ
С.Х., въз основа на същия изпълнителен лист, като по това
дело срещу И. Д.а, като наследодател на ищеца били
предприети редица същински изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, включително и плащания
на вземането от страна на наследодателя, като последните
представлявали признание на дълга. Също така възразява,
че до постановяване на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на
21.05.2015г. погасителна давност за вземания преди тази
дата не е текла. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Д. Е. Д., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат П., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Г., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
2
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на постановеното
разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 12716/2010г. по описа на РС –
гр.София, 80-ти състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 06.12.2012г., поради
което и исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 06.01.2012г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 12716/2010г. на СРС, срещу
наследодателя на ищеца – И.Д.Д..а и в полза на /ФИРМА/,
3
за сумата в размер на 49,40 лева, представляваща главница
по договор за далекосъобщителна услуга М00381518, за
периода от 01.05.2006г. до 01.06.2006г., ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2010г. до изплащане на вземането,
за сумата от 145,00 лева, за разноски, по молба на
ответника първоначално е образувано изп.д. №
2012***0404154 по описа на ЧСИ А.В., а впоследствие с
протокол за предаване от 03.04.2013г. изпълнителното
делото е предадено за продължаване на изпълнителните
действия под нов номер – 2013***0401025 по описа на ЧСИ
С.Х., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на
СГС.
Изп.д. № 2012***0404154 по описа на ЧСИ А.В., с рег.
№ ***, с район на действие, районна на ОС-Монтана е
образувано по молба на ответника от 02.02.2012г., като на
03.02.2012г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в редица банки.
По новообразуваното дело се установява, че са
предприети следните същински изпълнителни действия: на
14.05.2013г. е наложен запор върху вземанията на И. Д.а в
редица банки. С постановление за прекратяване от
14.05.2018г. изпълнителното дело е прекратено в хипотезата
на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, като с приемно – предавателен
протокол от 12.10.2018г. е върнат оригинала на
изпълнителния лист. Впоследствие отново при ЧСИ С.Х.
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.
4
№ 2019***0400643 по молба на взискателя от 06.03.2019г.
Установява се, че на 27.11.2015г. И. Д.а е починала, като с
постановление от 21.08.2019г. на мястото на длъжника Д.а
са конституирани като длъжници законните и наследници
– ищецът Д. и Д.И.А.. Със запорно съобщение от
18.01.2021г. е наложен запор върху банковите сметки на
ищеца в редица банки. С молба на взискателя от
30.09.2021г. е поискано извършвани на други същински
изпълнителни действия. С постановление за прекратяване
от 24.11.2021г. изп.д. № 643/2019г. е прекратено срещу
длъжника Д.И.А., като е продължило срещу ищеца. Със
запорно съобщение от 27.01.2022г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Д. Д. в /ФИРМА/, като ЧСИ е
уведомен, че дохода на Д. е несеквестируем, поради което е
наличен отказ от удръжки.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
5
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД. В настоящия случай
вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 12716/2010г. по описа на
СРС. Няма по делото точни данни кога заповедта е влязла
в сила, затова съдът приема датата на издаване на
изпълнителния лист – на 06.01.2012г. С оглед
конкретиката на процесния случай следва да се приеме, че
по отношение на вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен лист, и в предвид периодичния им характер е
започнала да тече нова погасителна давност, считано от
06.01.2012г., когато се говори за течения на общия
давностен срок, а не на преклузивния по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК.
Според Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д.
2382/2017 г. с постановяването на нов тълкувателен акт за
приложението на правната норма, в случая т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по
който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този
по предшестващия тълкувателен акт - ППВС №
3/18.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за
6
съответните органи и същите следва да я прилагат в
смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение
отпада едва с отмяната им. В тази връзка вярно е че бе
образувано тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на
ВКС, което да отговори на въпроса от кой момент поражда
действие ППВС № 3/1980г. и прилага ли се то за
изпълнителни дела образувани преди приемането му. С
решение постановено по горното тълкувателно дело
ОСГТК на ВКС прие, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015
г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От това следва, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на пьрвоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния
ред. В тези случаи, ако преди постановяване на новото TP
са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва
да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС
или TP, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се
придаде същинско обратно действие на новото TP, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по
изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.
/Решение №316/01.11.2018г. по въззивно гр.д. №407/2018г.
7
на ОС Враца; Решение №363/12.11.2018г. по въззивно гр.д.
№489/2018г. на ОС Перник; Решение № 434 от 7.12.2018 г.
на ОС - Бургас по т. д. № 191/2018 г.; Решение № 50 от
11.01.2019 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3746/2018 г.;
Решение № 609 от 18.12.2018 г. на PC -Дупница по гр. д. №
1943/2018 г./ И именно съобразявайки горната правна
рамка, съдът намира, че от 06.01.2012г. е започнала да тече
нова давност, като тя не тече и е прекъсната с образуване
на първите изпълнителни дела и по изп.д. №
2013***0401024 до дата 26.06.2015г. След тази дата е
започнала да тече нова давност, като молбата на
взискателя от 06.03.2019г., въз основа на която е образувано
изп.д. № 2019***0400643 не прекъсва давността, доколкото
давността може да бъде прекъсната единствено с
извършване от страна на ЧСИ на същински изпълнителни
действия. Първото такива действие е това по налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника – ищец на
18.01.2021г., като преди тази дата на дата 26.06.2020г.
давността за събиране на вземането е изтекла.
По гореизложеното исковете са основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева, както и разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, за
8
реалното заплащане на които съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.46 по делото, и което не е прекомерно на
основание чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и 5,00 лева, държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от Д. Е. И., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК **************, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК,
че Д. Е. И. не дължи на /ФИРМА/ сумите по изпълнителен
лист от 06.01.2012г., издаден в производството по ч.гр.д. №
12716/2010г. по описа на СРС, 84 ти състав, както следва:
сумата в размер на 32,94 лева – главница, сумата в размер
на 38,46 лева, представляваща законна лихва, за периода от
25.10.2010г. до 10.02.2022г., сумата от 96,66 лева –
присъдени разноски, 240,00 лева, разноски по
изпълнителното дело, поради обстоятелството, че сумите са
погасени по давност.
9
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Е. И., ЕГН **********, сумата от 355,00
лв., деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10