О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260016
гр.Пловдив, 29.09.2020г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на……двадесет и девети септември……през…две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:Станислав
Георгиев
Катя Пенчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно ч. търговско дело №534
по описа за 2020 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С протоколно определение от
20.07.2020г., постановено по т.д. №66/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково производството
по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП №499/2018г. по
описа на РУ на МВР – Х..
В срок е постъпила частна
жалба от Н.В. М. – ищец в
първоинстанционното производство, действащ чрез своя настойник – Н. С., чрез
процесуалния представител – адв. К. Г.. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение.
Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на
производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на
обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна - „Г. фонд“***.
Пловдивският апелативен съд, след като провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя
и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени
в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните
съображения:
Производството по т.д. №66/2029г.
по описа на Окръжен съд Хасково е образувано по предявен иск от настоящия
жалбоподател против „Г. фонд“*** по чл.558
ал.5 от КЗ, във вр. с чл.557 ал.1, т.1 от КЗ - за обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 21.09.2018г. В исковата молба се съдържат
обстоятелства, че ПТП-то е причинено от неустановено моторно превозно средство,
движещо се в посока на пострадалия, като го е блъснало и след това се
отдалечило в неизвестна посока. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства за образувано досъдебно производство №499/2018г. по описа на РУ
на МВР – Х. – протоколи за разпит на свидетели, експертизи, изготвени в
досъдебното производство, включително и Постановление за спиране на досъдебното
производство от 21.03.2019г. на РП Х.. Обстоятелствата в исковата молба и тези
доказателства са дали основание на съда да изиска служебно справка от РУ на МВР
– Х. за развитието на досъдебното производство. Видно от получената такава –
вх. №5666/18.06.2020г., по досъдебното производство няма привлечено към
наказателна отговорност лице и същото е спряно, на основание чл.244 ал.1, т.2
от НПК, поради неразкриване на извършителя на деянието - с горецитираното
постановление на РП Х. и същото е влязло в сила на 09.04.2019г.
Данните по делото за наличие на образувано досъдебно
производство са мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за
спиране на производството по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Решаващият аргумент в
тази насока се свеждат до съвпадението между твърдяното в исковата молба
противоправно, виновно и вредоносно поведение на неустановения водач и
деянието, за което е предприето наказателно разследване. В тази връзка е
посочено, че установяването на разследваните в наказателното производство
престъпни обстоятелства обуславят пряко решението по гражданския спор.
Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за
решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в
съдебна фаза - чл.229
ал.1 т.4 от ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за
съществуването на престъпни обстоятелства
- чл.229
ал.1 т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен
и по недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на
престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор.
Спирането на делото по чл.229
ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се
разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия
факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК. Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим
към спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното
право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на
дадени престъпни обстоятелства, от които
зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229
ал.1 т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на
които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и
значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.
В случая съставомерността на деянието – престъпление
по транспорта по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за
гражданския съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Вярно е и че е налице съвпадение между твърдяното в исковата молба
противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието,
за което е образувано досъдебното производство. По изричното разпореждане на
закона – чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се ползва със сила на
пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК, обстоятелства. А предмет на
установяване в исковото производство по чл.558 ал.5 от КЗ е наличието на
претърпени неимуществени /имуществени/ вреди, фактите,
свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между деликт в
гражданскоправен аспект и престъпно деяние. По отношение на конкретно
упражнената защита на права, чрез иска срещу Гаранционния фонд, като фонд на
незастраховани МПС, именно обстоятелството, че моторното превозно средство е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, неидентифицирано моторно
превозно средство, което предпоставя и неустановеност на водача, е предпоставка
за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. Обстоятелството, дали при ПТП
е налице престъпно поведение от водача на МПС, няма отношение към функционалната
отговорност на застрахователя, съответно – на фонда за незастраховани МПС по
предявения срещу него иск.
Всички елементи на деликтната отговорност
могат да бъдат установени в гражданското производство. Противоправното
поведение на незастрахования водач или на неустановения водач, както и вината
му, предпоставящи деликтната отговорност, не са равнозначни с тези понятия при
наказателната отговорност. Ето защо в конкретния случай евентуалните престъпни
обстоятелства не са от значение за предмета на настоящото дело. Не на последно
място в конкретния случай досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител и е спряно с влязло в сила постановление на РП именно
поради неразкриване на извършителя на деянието. Правно и житейски неоправдано е
исковото производство, предмет на което е претенция за неимуществени вреди, да
бъде спряно и да изчаква приключване на наказателно производство, което е в
досъдебна фаза и с оглед конкретното развитие на тази досъдебна фаза да се
очаква установяване на наказателна отговорност.
По изложените съображения частната жалба се явява
основателна, а обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде
отменено и делото - върнато на окръжен съд Хасково за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 20.07.2020г., постановено по т.д.
№66/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК
до приключване на производството по ДП
№499/2018г. по описа на РУ на МВР – Х..
Връща
делото на окръжен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: