Решение по дело №808/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1134
Дата: 7 юни 2021 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180700808
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  № 1134/7.6.2021г.                                          гр. Пловдив                             07.06.2021год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 808 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Свети Климент“ № 11, представлявано от управителя Е.А.М., чрез адв. Х.,***, против  Решение № 260214/10.02.2021г., постановено по АНД № 3727/2020г. по описа на ПРС, 17 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 509528-F536789/04.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 017,33лв. за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1,вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

В касационната жалба се излагат доводи, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и че същото е необосновано. Твърди се, че неправилно е определена датата, до която следва да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС – 05.12.2019г., като неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС. В жалбата са изложени подробни аргументи по отношение неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, като според жалбоподателя е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Неправилно е определен периодът на дължимост на данъка, като най-напред е посочено, че заявлението за задължителна регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено в срок до 05.12.2019г., а в НП е посочен като период на дължимост на данъка 01.12.2019г. – 26.12.2019г. В АУАН и НП не се съдържат индивидуализиращи данни за вида и характера на извършените облагаеми доставки, като е извършено въз основа на представена от самото дружество справка и това е в противоречие с констатациите в РА № Р-16001620001411-091-001/14.07.2020г. и РД към него.

При позоваване на съдебна практика по подобни казуси се иска  отмяна на съдебното решение, както и отмяна на  наказателното постановление и алтернативно – прилагане на разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС и намаляване размера на имуществената санкция на 250,87лв.

Ответникът ТД на НАП – Пловдив, в отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се свежда до следното: дружеството жалбоподател „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР” ЕООД гр. Пловдив е подало на 09.12.2019г. в ТД на НАП – гр. Пловдив заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба всяко ДЗЛ, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. По повод на подаденото заявление е възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС. Дружеството нямало предходна регистрация по ЗДДС.

Въз основа на изисканите и представени при проверката документи и писмени обяснения е прието, че за период от 01.10.2019г. до 28.11.2019г. дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лв. – 50 071,73лв. /облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, представляващ сума от данъчните основи на извършените от търговеца облагаеми доставки/, от търговската дейност по предоставяне на медицински изделия, технически помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания. Надхвърлянето над размера от 50 000лв. облагаем оборот за тези два последователни месеца /посочения период/ е предопределяло и наличните основания за задължителна регистрация по ЗДДС, съответно и съгласно изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало в 7-дневен срок от датата на достигане на този оборот да подаде заявление в 7-дневен срок за регистрация по ЗДДС – до 05.12.2019г. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка № **********/23.12.2019г.

„ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР” ЕООД - гр. Пловдив е регистрирано по ЗДДС лице с Акт за регистрация № 160421903204138/23.12.2019г.

Установяването на основания за задължителна регистрация на дружеството - жалбоподател по ЗДДС и неподаването в срока за това на заявление за такава регистрация, съобразно изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, наложило и да се определят и данъчните задължения на лицето по облагаемите доставки, за които се дължи данък за надхвърления оборот от 50 000лв. – от датата на която е надвишен оборотът до датата на която лицето е регистрирано по ЗДДС от органа по приходите – съгл. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Така, за периода 01.12.2019г. – 26.12.2019г. – период в който за дружеството жалбоподател е било налично задължение за регистрация по ЗДДС, но не е било регистрирано, „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР” ЕООД е реализирало облагаем оборот по облагаеми доставки на обща стойност 30 104лв., върху който ДДС в размер на 5 017,33лв. не е бил начислен, като се отразят издадените фактури в дневника за продажби /за м. декември 2019г./, да се включи размерът на данъка в справката - декларация за съответния данъчен период, която е следвало да се подаде в ТД на НАП - гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период /в случая до 14.01.2020г. вкл./.

Тъй като това задължение за начисляването на ДДС в размер на 5 017,33лв., определен съобразно чл. 67, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 53 от ППЗДДС, дружеството – жалбоподател не е изпълнило, актосъставителят приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН № F536789/06.02.2020г. и останалите писмени доказателства по административната преписка и въпреки подаденото възражение на 04.05.2020г. административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР” ЕООД гр. Пловдив, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 017,33лв. – в размер на неначисления данък.

След съставянето на АУАН, но преди издаването на обжалваното НП, било възложено извършването на ревизия на дружеството, по която бил изготвен на 25.06.2020г. /след издаване на обжалваното НП/ Ревизионен доклад - № Р-16001620001411-092-001/25.06.2020г. и в последствие РА № Р-16001620001411-091-001/14.07.2020г.

За да потвърди НП районният съд е приел, че от страна на дружеството - жалбоподател е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Приел,е че нарушението  е квалифицирано правилно, описано е и не са налице съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, състоящи се в неправилно установени факти от обективната действителност – в случая относно размерите  на облагаемите доставки и съответно неначисления данък, разминаващи се според процесуалния представител на жалбоподателя в АУАН и по ревизионен акт, доколкото разминаването в тези стойности – по общ размер на реализиран облагаем оборот от облагаеми доставки и неначислен ДДС, се дължи на разликата в периода – в настоящия случай по процесното административно нарушение е вписан облагаем оборот от 30 104лв. и неначислен върху него ДДС от 5 017.33лв. за периодът от 01.12.2019г. – 26.12.2019г., съгл. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС/, а не обхваща период за целия м. декември на 2019г.

Направен е извод за невъзможност да се измени размера на санкцията и да се приложи чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, тъй като е прието,че към момента на начисляване на обжалваното НП вече е било издадено.

Съдебният състав е изложил и аргументи относно твърдението за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира,че решението е неправилно в частта, в която се приема, че не са налице основания да се намали размерът на наложената санкция чрез прилагане на привилегирования състав на чл.180,ал.3 от ЗДДС.

Жалбоподателят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 5 017,33лв.  на основание чл.180, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 ал. 1, вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, затова че не е начислил ДДС за период 01.12.2019г. – 26.12.2019г. по облагаеми доставки на обща стойност 30 104лв.

Съгласно чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според ал. 2  от същата разпоредба, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

Неразделна част от обжалваното НП са протоколите от извършената проверка, в които ясно и точно са описани обстоятелствата относно наличието на предпоставки за възникване на задължението за регистрация по ЗДДС и съответно неначисляването поради това на дължим ДДС. В този смисъл, неоснователно е възражението за липса на индивидуализация на извършваните доставки, а от тук и за непълнота на описанието на нарушението, която да е основание за отмяна на обжалваното НП.

В рамките на административнонаказателното производство не се дължи конкретно изследване на всяка една доставка, особено когато конкретните данни за реализиран оборот се базират на документи, представени от самото задължено лице. Никъде в хода на производството не е оспорван факта на извършване и на облагаемост на доставките, а и  само дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС.  

От друга страна, установява се от представения по-късно ревизионен доклад по образуваното ревизионно производство, че действително за посочения период дружеството е реализирало облагаеми доставки, подробно описани в РД в размер на 29 740лв. с ДДС 4956лв. Разминаването с определения размер в НП се дължи на погрешно определения период, защото от административнонаказващия орган е взет предвид целия м.12,а не само периода до 26.12. Това не прави необоснован извода за наличие на извършени облагаеми доставки и за факта на извършване на нарушението.

Установява се и, че именно към 28.11. задълженото лице е достигнало облагаем оборот над 50 000лв. Неоснователно е възражението, че следвало да се приложи хипотезата на чл.96,ал.1,изр.първо от ЗДДС, тъй като тази норма включва период от 12 месеца. В случая е приложена нормата на чл.96,ал.1,изр.второ,тъй като в рамките на два месеца-октомври и ноември 2019г., дружеството е достигнало облагаем оборот над 50хил., което отново несъмнено се потвърждава в хода на последващата ревизия и подробно е описано в РД, видно от който мотивите и констатациите на административнонаказващия орган за това, че на 28.11.2019г.за задълженото лице е възникнало задължението да подаде заявление за регистрация, отговарят на действителното фактическо положение.

От тук, с оглед нормата на чл.102,ал.4 от ЗДДС, лицето дължи данък за облагаемите доставки и като не е бил начислен същия е реализиран състава на нарушението по чл.180 от ЗДДС в хипотезата на ал.2.

Към момента на постановяване на НП обаче, с протокол № ********** от 01.05.2020г. дружеството е начислило ДДС в размер на 5017,33лв. Изрично се установява, че начисляването е във връзка с проверката относно по-късно подаденото заявление за регистрация по ЗДДС. Начисляването е сторено в рамките на 6-месечния срок по чл.180,ал.3 от ЗДДС, съгласно която  при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. Тази норма е следвало да се съобрази от административнонаказващия орган още повече, че с възраженията си срещу АУАН дружеството е изразило готовност да начисли дължимия данък и да се възползва от възможността за налагане на по-ниска санкция и тази възможност е следвало да се предостави от АНО.

Не е налице пречка за приложението на тази хипотеза.Неправилен е прочитът на ответния орган за това,че чл.180,ал.3 от ЗДДС е приложим само за регистрирани по ЗДДС лица, извършили нарушение по чл.180,ал.1, но не и за тези по ал.2. Ал.2 на чл.180 не въвежда нов вид нарушение с различен фактически състав. Нарушението е едно и то е това по ал.1. Разликата е в субекта на нарушението-дали е регистриран вече или още не е регистриран,като при всички случаи към момента на извършване на нарушението тези субекти всички са регистрирани, ако не по заявление,то  с акт за регистрация. Самият факт на регистрация по ЗДДС не прави по-малко укоримо поведението на задължения субект неначислил дължимия данък така, щото само по отношение на регистрираните да се предоставя възможност за по-ниска санкция. Привилегирования състав на чл.180,ал.3 от ЗДДС следва да се прилага по отношение на всички субекти на нарушението по чл.180,ал.1 от ЗДДС, независимо от това дали са тези по ал.1 или по ал.2, тъй като става въпрос всъщност за едно нарушение, третирането на извършителите на което по различен начин би било в нарушение на принципите за равно третиране.

Отделно от това, като се съобрази факта,че дължимият данък е бил начислен и то в 6-месечния срок, както и, че закъснението при подаване на заявлението за регистрация е само 4 дни, че видно от преписката лицето е започнало да подава редовно справки-декларации от първия месец след регистрацията му по ЗДДС, прилагането на процесната санкция без да се съобрази привилегията по чл.180,ал.3 от ЗДДС се явява в противоречие с принципите за съразмерност и пропорционалност.

Ето защо, касационния съд намира, че обжалваното НП следва да се измени, като наложената санкция се намали до размерите на чл.180,ал.3 от ЗДДС и при съобразяване на последващия установен точен размер на дължимия неначислен в срок данък,а именно 4956,42лв. или в размер на 5% от  тази сума – 247,82лв.

Поради това и обжалваното решение ще се отмени.

По отношение на разноските, такива се следват по съразмерност и за двете инстанции.

От жалбоподателя направените разноски са в размер на 620лв. и съразмерно на намаления размер на санкцията се следват такива в размер на 589лв.

За ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция е 120лв.,а присъденото такова от районния съд е в размер на 100лв.,като няма жалба в тази част. Следователно, общия размер на юрисконсултското възнаграждение за двете инстанции е 220лв. и по съразмерност се следват 11лв.

Водим от горното, Съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 260214/10.02.2021г., постановено по АНД № 3727/2020г. по описа на ПРС, 17 н.с. и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 509528-F536789/ 04.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 017,33лв. за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1,вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 247,82лв./двеста четиридесет и седем лева и 82 стотинки/.

 

ОСЪЖДА „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Свети Климент“ № 11, представлявано от управителя Е.А.М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 11 /единадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ВИКТОРИЯ ХЕЛП – СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 589/петстотин осемдесет и девет /лева разноски.

 

 

             Решението е окончателно.  

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :  1.   

 

                                                                                           2.