№ 2759
гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110113648 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, срещу Д. С. С. с настоящ адрес в гр.Варна за
приемане на установено че ответникът му дължи както следва:
-сумата от 684.49 лв. с вкл. ДДС, от които: 150.77 лв. за потребени услуги (месечни
абонаментни такси, други услуги и допълнителни такси) за периода 15/08/2020-14/11/2020г.
и 533.72 лв. за неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.10.2017г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
19.0б.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
-сумата от 1253.78 лв., от които: 170.97 лв. с вкл. ДДС за дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 15/08/2020-14/11/2020г. и 1082.81 лв. с вкл. ДДС за предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 15/11/2020-19/05/2022г. по Договор за лизинг от
19.06.2020г.
-сумата от 72.82 лв., от които: 9.93 лв. с вкл. ДДС за дължими незаплатени лизингови
вноски за периода 15/08/2020-14/11/2020г. и 62.89 лв. с вкл. ДДС за предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 15/11/2020-19/05/2022 г. по Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 19.06.2020г., за които суми са издадени фактури фактура №
**********/15.09.2020г., фактура № **********/15.10.2020г., фактура №
**********/15.11.2020г., фактура № **********/15.12.2020г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 05.06.2023г., до
окончателното изплащане на задължението за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7211/2023г. на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответника е в облигационни правоотношения по Договор за
мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
04.10.2017г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер ****, пренесен от
друга мрежа в Йеттел и Допълнително споразумение № ********* от 19.06.2020г. към
1
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 19.06.2020г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план
(със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лв. с вкл. ДДС или 41.66 лв. без вкл. и
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 19.06.2020г. Съгласно договора,
сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер ****, на клиента е
предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва: 4SmartsSLim case Clear
HUAWEI P40 Pro, EIGER 3D Screen Glass HUAWEI P40 Pro, ULTRON RealPower PB 2600
Alu, Devia Kintone Wired earphones White. Общата цена на комплекта от аксесоари е 79.32 лв.
с вкл. ДДС.
Твърди се, че за мобилен номер **** - условията са договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.10.2017г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
19.06.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. За мобилен телефонен апарат
HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White – условията са договорени в Договор за лизинг от
19.06.2020г. и за комплект от 4 бр. аксесоари – условията са договорени в Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 19.06.2020г.
Ищецът се позовава на предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Йеттел България" ЕАД и Д. С. С., при условията на който е ползван
процесен номер ****, по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е
издал фактура № **********/15.12.2020г., включваща задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 533.72 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни
устройства HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White и комплект от 4 бр. аксесоари в общ размер
на 1145.70 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ****
(преди 19.06.2022г.) са уредени от страните в р. 4, т. 2 от Допълнително споразумение №
********* от 19.06.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ищецът сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Поради
неизпълнение на задълженията, ищецът предявява претенцията си пред съда. Претендира
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител оспорва исковете. Оспорва да е получил телекомуникационни услуги, както и
телефонен апарат HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White и комплект от 4 броя аксесоари.
Оспорва, че е налице прекратяване на договорите, поради неизпълнение на договорните
задължения от ответника. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 7211/23 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК Д. С. С. с адрес в ********** да заплати на
кредитора „Йеттел България“ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к. „Младост„ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми,
дължими по Договор за мобилни услуги №********* от и заявление от 04.10.2017г.;
Допълнително споразумение №********* от 19.06.2020г.; Договор за лизинг от 19.06.2020г.;
Заявление за смяна на номер от 07.09.2020г.; Договор за лизинг на базови аксесоари
********* от 07.09.2020г.; 19.06.2020г.: сумата от 122.53 лева, дължима по Фактура №
**********/15.09.2020г. е издадена за отчетния период 15/08/2020-14/09/2020г. , включваща
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **** - месечна
абонаментна такса 37.49 лв., Смяна на номер 7.58 лв., Други услуги 0.66 лв., Други услуги с
2
добавена стойност 4.15 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 1.98 лв., които са в общ
размер на 51.86 лв. без вкл. ДДС -62.23 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White - 56.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
комплект от 4 бр. аксесоари - 3.31 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга -17.49 лв. с
вкл. ДДС; сумата от 147.31 лв., начислена по Фактура № **********/15.10.2020г. е издадена
за отчетния период 15/09/2020-14/10/2020г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 37.49 лв., Други
услуги 0.66 лв., Други услуги с добавена стойност 14.11 лв., Разговори към „Грижа за
клиента" 0.06 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 5.61 лв., които са в общ размер на
57.93 лв. без вкл. ДДС - 69.52 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство
HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White - 56.99 лв. c вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от
4 бр. аксесоари - 3.31 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 17.49 лв. с вкл. ДДС;
сумата от 61.83 лева, начислена по Фактура № **********/15.11.2020г. е издадена за
отчетния период 15/10/2020-14/11/2020г., включваща следните задължения на клиента за
посочения период: лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual
White - 56.99 лв. c вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 3.31 лв. с вкл.
ДДС; такса за допълнителна услуга – 1.53 лв. с вкл.ДДС; сумата от 1679.42 лв по фактура №
**********/15.12.2020г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване в размер на 533.72 лева; 1082.81 лв. с вкл. ДДС предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер, равняващ се на деветнадесет неначислени
лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Р40 Pro 256GB Dual White и 62.89 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски за комплект от 4 бр.
аксесоари , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 05.06.2023г. до окончателното изплащане, както и 40.22 лева – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение от 480.66 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът е приел за безспорно, че между страните, че са сключени Договор за мобилни
услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
04.10.2017г. и Допълнително споразумение № ********* от 19.06.2020r. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 19.06.2020г. и Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 19.06.2020г., като по делото са приети Договор за
мобилни услуги № *********; Допълнително споразумение № ********* от 19.06.2020г. и
Договор за лизинг от 19.06.2020г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
19.06.2020г.
По делото са представени фактура № **********/15.09.2020г.;
фактура**********/15.10.2020г.; фактура № **********/15.11.2020г. и фактура №
**********/15.12.2020г.с издател Теленор България ЕАД.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
са предоставени фактури и приложенията към тях с данните за потребление: фактура №
**********/ 15.09.2020г. 142,93 лв. фактура № **********/ 15.10.2020г. 147 31лв. фактура №
**********/ 15.11.2020г. 61,83 лв. фактура № **********/ 15.12.2020г. 1679,42 лв. - В
таблица 1 са обобщени задълженията по вид и размер обективирани във фактура №
**********/ 15.09.2020г. Същите са в размер на 142,93 лв. Налично е частично плащане в
размер на 20,40лв., с което остатъкът по фактурата е 122,53лв. – Обобщени са задълженията
по вид и размер обективирани във фактура № **********/ 15.10.2020г. Същите са в размер
на 147,31 лв. – Обобщени са задълженията по вид и размер обективирани във фактура №
**********/ 15.11.2020г. Същите са в размер на 61,83 лв. – Констатирани са задълженията
по вид и размер обективирани във фактура № **********/ 15.12.2020г. Същите са в размер
на 1679,42лв. Фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Вземания от клиенти“ и
по кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги по 4-те фактури в размер на 2011,09лв. По предоставените справки от
ищеца ССЕ констатира, размера на задължението на ответника по всеки от процесните
3
договори поотделно към датата на издаване на фактура. - Към дата на издаване на фактура
№ **********/ 15.09.2020г. задължението на ответника по всеки от процесните договори е
изчислено в таблица 5а и е в общ размер на 122,53 лв.: - Към дата на издаване на фактура №
**********/ 15.10.2020г. задължението на ответника по всеки от процесните договори е
изчислено в таблица 5в и е в общ размер на 269,84 лв.: - Към дата на издаване на фактура №
**********/ 15.11.2020г. задължението на ответника по всеки от процесните договори е е
изчислено в таблица 5с и е в общ размер на 331,67 лв.: - Към дата на издаване на фактура №
**********/ 15.11.2020г. задължението на ответника по всеки от процесните договори е
изчислено в таблица 5d и е в общ размер на 2011,09 лв. ССЕ изчислява общо задължение на
ответника 2011,09 лв. като по: - Договор за мобилни услуги № ********* /04.10.2017г. и ДС
към него № *********/ 19.06.2020г. към 15.12.2020г. – 684,49 лв. - Договор за лизинг за
мобилен апарат HUAWEI модел Р40 Рro 256GB - 1253,78 лв. - Договор за лизинг на базови
аксесоари - 72,82 лв. Размерът на потребените услуги по договори е: - 684,49 лв. по Договор
за мобилни услуги № ********* /04.10.2017г. и ДС към него № *********/ 19.06.2020г. към
15.12.2020г. - 1253,78 лв. по Договор за лизинг за мобилен апарат HUAWEI модел Р40 Рro
256GB, - 72,82 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари № *********/ 19.06.2020г.,
Единственото плащане направено от ответницата по посочените фактури е от 02.10.2020г.
(преди ИМ), с което са покрити задължения за потребени услуги по фактура №**********/
15.09.2020г., като остатъкът по същата е 122,53 лв. Плащането е взето под внимание от ССЕ
при изчисляване на общото задължение по договорите. Размерът на непогасените
задължения по договори е: - 684,49 лв. по Договор за мобилни услуги № *********
/04.10.2017г. и ДС към него № *********/ 19.06.2020г. към 15.12.2020г. от които: 74,02 лв. -
смяна на номер 12,00 лв. - смяна на номер 52,47 лв.- вноска по застраховка 12,28 лв. -
други услуги 0700/0800, SMS, разговори „Грижа за клиента“ и други услуги с ДДС 15,33 лв.
– ползвани отстъпки. 124,98 лв. – 3 стандартни мес. такси по 41,66 лв. 393,41 лв. -разлика
между стандартна и преференциална цена на мобилен апарат HUAWEI модел Р40 Рro
256GB- 1253,78 лв. по Договор за лизинг за мобилен апарат HUAWEI модел Р40 Рro 256GB,
от които: 170,97 лв. - за периода 15.08.2020г. - 14.11.2020г. по процесните фактури. 1082,81
лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски - 72,82 лв. по Договор за лизинг на базови
аксесоари № *********/ 19.06.2020г., от които: 9,93 лв. - за периода 15.08.2020г. -
14.11.2020г. по процесните фактури. 62,89 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски;
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението
за дължима сума по договори за предоставени телекомуникационни услуги и лизинг.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури.
Съдът е приел за безспорно, че между страните, че са сключени Договор за мобилни
услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
04.10.2017г. и Допълнително споразумение № ********* от 19.06.2020r. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 19.06.2020г. и Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 19.06.2020г.
4
Видно от представен Договор за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер
+**** и Допълнително споразумение № ********* от 19.06.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната съответен
мобилен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси. В
договора се съдържат описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорът отговаря по съдържание на законовите изисквания, сключен при ОУ, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от ОУ, които са неразделна част от него.
Самите ОУ са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало,
че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите, поради
противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и
обвързват страните.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца при договорен месечен абонамент от 44,99
лева. Видно от съдържанието на договора абонаментната такса в уговорения размер се
дължи за предоставения пакет от услуги, включващ разговори, вкл. национална мрежа и
роуминг в ЕС, мобилен интернет и достъп до дигитална услуги. Допълнително в договора,
на страница втора са индивидуализирани параметрите и качеството на предоставяните
услуги, респеткивно стр.1 от допълнителното споразумение /л.14 от делото/. Това договорно
съдържание сочи, че опредЕ.та абонаментна такса е дължима срещу възможността
потребителят да ползва посочените услуги. Дали в действителност абонатът е ползвал
мрежата на оператора е обстоятелство, което няма отношение към възникването на правото
на последния да получи договореното възнаграждение. Доставчикът няма задължени да
доказва конкретно потребление за установяване на вземане за абонаментни такси. Само при
допълнително потребление, извън параметрите на абонамента, на ищеца следва да се укаже
такава доказателствена тежест. Ето защо и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца се
следват абонаментни такси за отчетен период 15.08.2020г.-14.11.2020г., попадащ в общия
период на действие на договора.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните пояснения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретните мобилни номера, предоставени на ответника по подписани
от него договори с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни
разговори и съответната дължима такса. Като видно от представените по делото
доказателства, издадената фактура е с пояснение за общото потребление на абоната, която
дава нужната информация относно потребените услуги. Това се установява и от
заключението по ССЕ, видно от което фактурите са осчетоводени по редовно водена
счетоводна отчетност.
Заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
Я. Л. е изготвено въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Последните по силата на чл. 182 от ГПК са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията
им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в производството,
което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти. Не
са ангажирани доказателства, че тези книги са водени нередовно.
5
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника,
като липсата на такова се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Предмет на претенцията са суми, представляващи дължими лизингови вноски по
Договор за лизинг от 19.06.2020г. за мобилен апарат HUAWEI модел Р40 Рro 256GB, като
общата лизингова цена по аб.плане 1367,76 лв. - 1253,78 лв. Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 19.06.2020г. с договорена пакетна цена от 79,32 лв.
Действителността на договарянето не е оспорена от ответника. Съгласно чл. 4 от договора за
лизинг /стр. 19 от делото/ с подписването му, лизингополучателят е декларирал
получаването на вещта, поради което и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си
задължение.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса на
твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски. Понастоящем е изтекъл и крайния
срок на договора-18.05.2022г. При това положение налице е основание за присъждане
дължимия остатък от лизинговите вноски до края на срока на договора или сумата от
1253,78 лева. Доколкото не се установи плащане и по Договор за лизинг за базови аксесоари,
то ответницата дължи заплащане на договорената сума от 72,82 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно уговореното в р.4,т.2 от Допълнително споразумение №********* от
19.06.20г. към договор за мобилни услуги при прекратяване на правоотношението преди
изтичане на срока, за който е сключен по вина или по инициатива на потребител, или при
нарушение на задълженията му по договора, последният дължи неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на месечните вноски, които би дължал до изтичане на срока на
договора, но не повече от три вноски. В случая не е било спорно между страните, че
ответникът не е заплати предоставените му услуги, съгласно изискването на чл. 71 от ОУ.
Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли еднократно
неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението
на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклундентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Исковата молба
също би могла да се зачете като изявление в този смисъл. В заключение, следва да се приеме
за установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на
облигация с продължително изпълнение. В случая, предвид оставащия срок до края на
договора, за оператора е възникнало правото да начисли неустойка в размер на три месечни
вноски. Така уговорената неустойка има за цел да компенсира вредите от накърнения
негативен интерес на кредитора от заличаване с обратна сила на договора. Уговореният
размер на неустойката е съответен на предвидимите вреди от развалянето. Съдът приема, че
предвидимите за търговеца вреди се съотнася до период на търсене на сделка на покритие, с
която да се замести загубения клиент. Тримесечният период съдът намира за обичаен за
осигуряване на такава сделка. Ето защо, с договаряне на неустойка, опредЕ. като сбор от три
месечни абонамента, както и с начисляване на предоставена отстъпка при сключване на
договора, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Не се
констатира и нарушения на императивните правила, уреждащи потребителската закрила по
чл. 143 - 146 от ЗЗП. Така уговорена неустойката удовлетворява негативния кредиторов
интерес, изразяващ се в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в
сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяване и
компенсира справедливо предвидимите вреди за доставчика. В този смисъл са и решение №
6
142 от 9.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2174/2022 г., решение № 1242 от 18.10.2022 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 1248/2022 г., решение № 94 от 31.01.2023 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2301/2022 г.С оглед на което искът за дължимост на сумата от 533,72 лв. за
неустойка се явява основателен .
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 40,22 лв. внесена д.т.
и 480,66 лв., заплатено адв. Възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 159,33 лв. д.т.,300лв. ССЕ, 550 лв. за особен предсативетел
и 601,33 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 1610,66 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. Е. П., назначена с определение №924 на ВРС за особен
представител на ответницата Д. С. в размер на 550 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415
вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че Д. С. С., ЕГН ********** дължи
на „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 вземането за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7211/2023г. на ВРС за сумата от 684.49 лв. с вкл.
ДДС, от които: 150.77 лв. за потребени услуги (месечни абонаментни такси, други услуги и
допълнителни такси) за периода 15/08/2020-14/11/2020г. и 533.72 лв. за неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 04.10.2017г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 19.0б.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; сумата от 1253.78 лв., от които: 170.97 лв. с вкл. ДДС за
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/08/2020-14/11/2020г. и 1082.81 лв. с
вкл. ДДС за предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/11/2020-19/05/2022г. по
Договор за лизинг от 19.06.2020г. и сумата от 72.82 лв., от които: 9.93 лв. с вкл. ДДС за
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/08/2020-14/11/2020г. и 62.89 лв. с вкл.
ДДС за предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/11/2020-19/05/2022 г. по
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 19.06.2020г., за които суми са
издадени фактури фактура № **********/15.09.2020г., фактура № **********/15.10.2020г.,
фактура № **********/15.11.2020г., фактура № **********/15.12.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 05.06.2023г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 520,88 лв.
(петстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7211/23г. на ВРС.
7
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 1610,66
лв. (хиляда шестстотин и десет лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща
направените разноски в производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Е. Т. П. от ВАК, възнаграждение в размер на 550
лв. (петстотин и петдесет лева) за осъществено процесуално представителство, в
качеството му на особен представител на ответника Д. С. С., за която сума е внесен депозит
от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8