Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. Г.Оряховица,
27.09.2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при участието на секретаря M.К. и в
присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1270/2017г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
обективно съединени искове с правно
основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;
чл.127a от СК ввр.
чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищецът С.В. С., представляван от адв.М.С. от ВТАК,
твърди в исковата молба, че с Р.В.Н. са живели на семейни начала до началото на 2014г. През време
на съжителството имат родено дете Н. С. Т. с ЕГН**********. С Решение №537/05.01.2016г.
по гр.дело№856/2015г. на ГОPC родителските права по отношение на Н. С. Т. с ЕГН**********
са предоставени на бащата С.В. С. и е било определено местоживеенето на детето
при неговия баща - С.В. С. с настоящ адрес ***, като като
майката Р.В.Н. да има право на режим на
лични отношения: да взема детето Н. С. Т.
при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от 9:00 часа в събота, до
17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск. Със същото решение
майката Р.В.Н. е осъдена да
заплаща на Н. С. Т., чрез неговия баща и законен представител С.В. С., месечна
издръжка в размер на 105.00лв., считано
от влизане на решението в сила, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че бащата отглежда детето с помощта на жената, с която
живее на съпружески начала и от която има още едно дете. Бащата работи и живее
през част от годината във Кр.Великобритания, а на Н. С.
Т., който го придружавал при тези му пътувания, скоро предстои започване на
учебни занятия във Кр.Великобритания.
Понастоящем детето се намирало в обединеното кралство и въпреки,
че имало голямо желание да се върне за лятото с баща си в Р.България/и да отиде
на море/, нямало възможност за това, защото срокът на паспорта му е изтекъл в
началото на календарната 2017г. Законът изисквал съгласието на двамата родители
за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на
малолетното дете, а по обективни причини/неизвестното пребиваване на майката/
такова съгласие не можело да бъде получено от нея. Счита, че следвало да се
приеме, че е налице разногласие между родителите по смисъла на чл.127а от СК и
моли съда да постановите решение, с което:
-да се замести липсващото съгласие от страна на майката Р.В.Н. за
попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на
малолетното дете Н. С. Т., представлявано от своя баща и законен представител С.В.Т.,
за получаване на готовия паспорт; -да се разреши на малолетното дете Н. С. Т.
да напуска пределите на Република България, придружавано само от баща си С.В.Т.,
както и детето да живее с баща си С.В. С. във Кр.Великобритания
и да учи в учебните заведения в тази страна. В съдебно заседание прави
уточнение на искането си по чл.127а от СК, ввр. с
чл.45 от ЗБЛД , като претенцията е за осъществяване на пътуване от страна на
детето в: Кр.Великобритания, Р.Турция и държавите на
територията на континента Европа.
Ответницaта
Р.В.Н., редовно призована, не депозира
отговор на исковaта молба и не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Видно от удостверение за раждане, издадено въз основа на
Акт№33/19.01.2012г. за раждане Н. С. Т.
е роден на *** г. във Великобритания с родители: Р.В.Н. и баща С.В.Т..
С Решение№537/05.01.2016г.(влязло в
законна сила на 26.01.2016г.) по гр.дело№856/2015г. на ГОPC родителските права
по отношение на Н. С. Т. с ЕГН********** са предоставени на бащата С.В. С. и е
било определено местоживеенето на детето при неговия баща - С.В. С. с настоящ
адрес ***, като като майката Р.В.Н. да има право
на режим на лични отношения: да взема детето Н. С. Т. при себе си всяка първа
и трета седмица от месеца, от 9:00 часа в събота, до 17:00 часа в неделя, както
и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със
същото решение майката Р.В.Н. е осъдена да заплаща на Н. С. Т., чрез
неговия баща и законен представител С.В. С., месечна издръжка в размер на 105.00лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, от настъпване на падежа, до окончателното
изплащане на сумата.
От страна на ищеца са приложени справка
за месечно възнаграждение(780.00 и
осигурителни вноски на С. В.С.(на анг.език и
легализиран превод на бълг.език); справка от британската приходна и митническа
агенция(на анг.език и легализиран превод на
бълг.език); договор за наем(на анг.език и легализиран
превод на бълг.език); справка за данъчни задължение за общински данък за имот-апартамент на първи
етаж в Лондон „Уест Грийн роуд”№65-В.
От страна на ищеца са ангажирани
гласни доказателства. Св.Кирчо Ан.Живков твърди, детето Н. е ученик в Лондонско
училище за учебната 2017г./2018г. Живее с баща си, баба си по бащина линия и
съжителстващата жена на баща му. Бащата С.В. С. работел по трудов договор в
Лондон Кр.Великобритания. Разбрал за проблемите на детето
- изтичане на срока на паспорта и невъзможността да се завърне в
Р.България. Свидетелят твърди, че не бил
виждал майката на детето от около две-три години и по неофициална информация
била омъжена и живеела в Р.България. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни. Същите
не са в противоречие с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК
установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат
ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно
чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата
родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от
районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С
този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата,
а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Според чл.127а
от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, като при липса на съгласие спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, като производството започва по молба на
единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се
упражняват единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана
родителя, на когото тези права са предоставени да живее и работи в друга
държава.
Страните не са в брак. Със съдебно
решение родителските права по отношение
на децата са предоставени на бащата. При разделеното живеене на родителите, те
нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на
конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на
родителските права. В хода на настоящото производство се установи, че между
родителите не е налице съгласие относно упражняването на родителските права и
съдът разреши този спор в настоящото производство. Ищецът в исковата си молба е
отправил искане във връзка с изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта
от нотариално заверено писмено съгласие от двамата родители за пътуване в чужбина
на детето и обективната невъзможност да бъде дадено такова от ответницата,
съдът да даде разрешение издаването на паспорт за задгранично пътуване на
детето Н. С. Т., без да е без да е необходимо за целта съгласието на майката,
както и да бъде разрешено на децата да пътуват извън пределите на Р.България.
В случая с чл.127а ал.2 от СК е
визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на децата в чужбина и то във връзка със
специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители,
настойници или попечители, които
изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го
документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е.
заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите,
освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно
разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие
на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия
родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да бъде
постигнато такова съгласие между родителите, поради обективни причини – трайно
отсъствие на майката Р.В.Н.. За предявяването на този иск не е необходимо
конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.
Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се
постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда.
Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в
Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на
Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това
право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право
на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/,
провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на
отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да
обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от
Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в
най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно
придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено
самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска
преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II
oт Конвенцията за правата на детето, правото
на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само
на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на
чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при
всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение.
Установено е, че бащата работи и
живее през част от годината във Кр.Великобритания, а
на Н. С. Т., който го придружавал при тези му пътувания, е започване на учебни
занятия във Кр.Великобритания(към датата на
приключване на устните състезания), което формира в тях представата за цялост и
принадлежност именно към това семейство – детето да бъде съпричастно изцяло към
начина на живот и социалната среда на баща си. Ограничаването му от пътуванията
на семейството, ограничаването на възможностите му за посещение на други
държави(в т.ч. и Кр.Великобритания при баща си) и
възможностите му за обучение в други държави по същество ограничават основни
права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Целта на закона
е да осигури сигурност и стабилност по повод правилното възпитание, образование
и развитие на детето, което предполага
многократни пътувания на семейството от и до тази държава. Липсват данни да е
налице заплаха или опасност за здравето и/или сигурността на детето при
пътувания заедно с баща му до Кр.Великобритания,
доколкото това не е място на размирици, епидемии, граждански войни и др.
подобни, респ., не е място, в което временно не е препоръчително пътуване по
различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността
на гражданите. Няма данни по делото за опасност от укриване на детето и
възпрепятстване на режима на лични отношения на майката с него по повод на
пътуване на детето извън пределите на Р.България. В Кр.Великобритания
са създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират упражняването на
мерките на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява
родителските права и не живее с него. От събраните доказателства е видно, че
бащата на детето работи по трудов
договор, а детето е записано на училище
за учебната 2017г./2018г. Установи се също, че бащата, с помощта на жената, с която живее на
съпружески начала и бабата на детето по
бащина линия, полага адекватни грижи за детето, че то е интегрирано в средата,
че има добри битови и социални условия за развитие.Особеностите на конкретния
случай се състоят в това, че бащата не иска само разрешение да извежда детето зад граница, а
иска такова за връщането му в Р.България и за последващата възможност те да
пътуват до отново до Кр.Великобритания, а така също и
до останалите страни в континента Европа.
Установено е, че майката не полага грижи за детето, не е поела ангажимент за издръжката,
образованието и отглеждането му, в т.ч.
не поддържа контакти с бащата и с децата. Целта на закона е и да защити в
максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи възможностите за
злоупотреба с права му, с оглед възрастта му и превенция срещу неправомерни
актове срещу него. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито
заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания
заедно с неговия баща до Кр.Великобритания, в
т.ч. и до Р.Турция и останалите държави на територията на
континента Европа. Засега това не са места на размирици и в които временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за
живота, здравето или сигурността на гражданите. Съдът следва да разреши на детето Н. С. Т. да
пътува в чужбина без съгласието на
своята майка Р.В.Н., но със съгласието на своя баща и законен
представител С.В.Т. до Кр.Великобритания, Р.Турция и останалите държави от
континента Европа. За целите на пътуванията ще следва да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на майката, за издаване на задграничен
паспорти/или други заместващи документи на детето Н. С. Т. за пътуване в чужбина.
По отношение на срока, за който да
бъде дадено разрешението на детето за пътуване извън страната ищцата е
направила искане разрешението да е за неопределен период от време. По въпроса
относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши
неограничени пътувания извън страната на дете, без съгласие на единия родител
е, е налице съдебна практика (Решение №982/15.03.2010г. по гр.дело №900/2009г.
- IVг.о. ВКС;
Решение №446/30.06.2010г. по гр.дело №4549/2008г. - IIIг.о. ВКС; Решение №697/01.11.2010г. по
гр.дело№1052/2010г. - IVг.о. ВКС; Решение №147/19.04.2011г. по гр.дело №845/2010г.
- IIIг.о. ВКС; Решение №315/12.01.2012г. по гр.д №1456/2010г.
- ВКС; Решение №234/30.05.2012г. по
гр.дело №1580/2011г. – ВКС), формирана по решения, постановени по чл.290 от ГПК, които съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС, в
които се посочва, че разрешение за неограничено извеждане на детето от
територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в интерес
на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена
държава или в държави, чиито кръг е определяем(например държавите-членки на
Европейския съюз), за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също за определени държави, като интереса на детето се преценява за
всеки конкретен случай С оглед установената съдебна практика от една страна, а
от друга страна - спецификата на конкретния случай, според изложените от ищеца
и неоспорени твърдения, които са в смисъл, че бащата и детето са се установили
да живеят в Кр.Великобритания, съдът намира, че
неограничените брой пътувания, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат до определена държава и това е Кр.Великобритания,
Р.Турция и държавите на територията на континента Европа, ще се отразят
благоприятно за детето, както в психоемоционален
аспект, така и в социален и по този начин ще бъде защитен в максимална степен
„най-добрия интерес на децата”, като преценката за наличието му включва
желанията и чувствата на децата, неговите физически, психически и емоционални
потребности. Към цитираната държава следва да се включат и останалите
държави-членки на Европейския съюз. В контекста на изложеното, съдът намира, че разрешението за
напускане на пределите на страната само и единствено със съгласието на бащата
следва да бъде дадено: за срок от пет години от постановяване на решението по
гр.дело№1270/2017г. на ГОРС. Следва да се отбележи, че при промяна на
обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание
чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Трайното местопребиваване на детето
в държава от Европейския съюз определя наличието на международен елемент при
разглеждане на отношенията за родителските права/ и свързаните с тях/ в
приложението на Регламент/ЕО/№2201/2003г. на Съвета на ЕО относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителска отговорност. В материалното приложно поле на
Регламента се включват и решенията по за заместващо липсващо съгласие на другия
родител за пътуването на детето(Решение от 21.10..2015г., С-215/1915С., по преюдициално запитване отправено до Съда на ЕС с
Определение №216/11.05.2015г. по гр.дело №1988/2015г.). Съобразно чл.2 т.7 от
Регламента понятието „родителска отговорност” включва всички права и
задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са
предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона
или по силата на действащо споразумение. Терминът включва правото на
упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето, които са
в предмета на предявените искове пред ГОРС. Компетентността при спор относно
родителската отговорност е уредена в чл.8 от Регламента озаглавен „Обща
компетентност”. Компетентен да разгледа делото е съответния съд в държава-членка,
в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато е съдът е
сезиран. От твърденията в молбата, неоспорени в отговора на ответника и от
приложените по делото писмени доказателства се установи, че детето Н. С. Т. от
2017г. живее с баща си и баба си по
бащина линия в гр.Лондон Кр.Великобритания, където и
посещава училище(в т.ч. и за учебната 2017г./2018г.).
В съответствие с доказателствата
към делото, установяващи непротиворечиво фактическото местопребиваване на
детето, настоящият състав следва да приеме, че на основание чл.17 от
Регламент/ЕО/№2201/2003г. на Съвета на ЕО, не е компетентен да се произнесе по
въпроса за родителската отговорност/родителски права, местоживеене, режим на
лични отношения и др./ - конкретно в частта относно местоживеенето на детето, и
съобразно изпълнението на горното условие тази компетентност принадлежи на съда
в Кр.Великобритания. Общата компетентност на
българския съд не се обосновава и в хипотезите на чл.9, чл.10 и чл.12 от
Регламента, към които препраща чл.8 §.2 от Регламента. Понятието „обичайно
местопребиваване” по смисъла на чл.8 от от
Регламент/ЕО/№2201/2003г. на Съвета на ЕО, следва да се тълкува в смисъл, че
това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и
семейната среда. В чл.12 §1 от Регламент/ЕО/№2201/2003г. на Съвета на ЕО се
допуска изключение от правилото на чл.8
§.1 от Регламента при
компетентност на съд на държава-членка по силата на чл.3 от Регламента по молба за развод, когато:
а)поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето и
б)компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съд, и е във висш интерес на детето. Значими в тази връзка са
обстоятелствата за продължителността, регулярността, условията и причините за
престоя на територията на държавата-членка, както и причините за преместването
на семейството в тази държава, мястото и условията при които е организирано
образованието му, езиковата среда, семейни и социални отношения, поддържани от
детето във въпросната държава. Това
следва от други безспорни обстоятелства между страните - няма промяна на
обичайното местопребиваване на детето след завеждане на делото, няма
неправомерно отвеждане или задържане на детето; както и на условието майката
изрично или по друг, недвусмислен начин да е приела компетентността на
българския съд към датата на предявяване на исковете по чл.127 от СК, респ.
127а от СК. В това производство е необходимо да се изготви социален доклад и
съдът да изслуша детето. Откъсването на детето Н. С. Т. от обичайната му среда
и от училищния процес с оглед провеждане на производството пред българския съд
не е подходящо, отчитайки най-добрия интерес на детето. Поради този едностранен характер на промяната
на местопребиваването на детето не следва да се обсъжда изключението по чл.9
ал.1 от Регламента за запазване на компетентността на съда по предишното му
обичайно местопребиваване. С оглед на изложеното и на основание чл.17 от
Регламент/ЕО/№2201/2003г. на Съвета на ЕО, съдът е служебно задължен да следи
за компетентността си и когато установи, че тя не е налице я прогласява. В тази
връзка следва да бъде оставен без разглеждане искът от страна на С.В. С. -
детето Н. С. Т. с ЕГН********** да живее с баща си С.В. С. в Кр.Великобритания и да учи в учебните заведения в Кр.Великобритания.
Съгласно чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение. Основанието по чл.127а ал.4
от СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от основанията
по чл.242 ал.2 от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение,
постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в
чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и
разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения
от съда срок. В случая искането за допускане на предварително изпълнение на
решението е обосновано с оглед местоработата на бащата и ученическите ваканции
на децата. Така, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно: разрешението за
издаване паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето;
разрешението, заместващо съгласието на майката за пътуванията на детето в чужбина.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Н. С. Т. с ЕГН**********, представляван
от своя баща и законен представител С. В. С. с ЕГН**********,***, без да е
необходимо съгласието на майката Р. В. Н. с ЕГН**********, с адрес на
призоваване: гр.Г.О.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
СЪГЛАСИЕТО на майката Р. В. Н.с ЕГН**********, с адрес на призоваване: гр.Г.О.,
детето Н. С. Т. с ЕГН**********, да
пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и
времето, през което се провеждат, придружавано от своя баща и законен
представител С.В.С. с ЕГН**********,***, или друго упълномощено от него
пълнолетно лице в следните държави: Кр.Великобритания,
Р.Турция и държавите на територията на континента Европа, за срок от пет
години, считано от постановяване на решението по гр.дело№1270/2017г. по описа
на ГОРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
иск от страна на С.В.С.с ЕГН**********,***, детето Н. С. Т. с ЕГН********** да
живее с баща си С.В.С.в Кр.Великобритания и да учи в
учебните заведения в Кр.Великобритания, като
ПРОГЛАСЯВА, че ГОРС не е международно компетентен да разгледа и реши този иск.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо съгласието на майката за пътуванията на детето в чужбина.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен
съдия: