Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 69
гр. Пловдив, 06.07. 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Светлозар
Лазаров като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №103по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба н.М.н.о.и н. против решение № 167/28.10.2019г. постановено по
гр.д.№ 93/2019г. по описа на ОС-К. в частта с която министерството е осъдено да
заплати на К.П. сумата 5 000 лв.обезщетение за неимуществени
вреди-претърпени болки и страдания от причинен и емоционален и психически стрес
и неблагоприятни изживявания от накърненото и добро име в обществото,
вследствие на допусната спрямо нея дискриминация по чл. 21 от Закона за защита
от дискриминация и разноски по делото.По изложени в жалбата съображения се иска
отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска за неимуществени вреди.
Въззиваемата страна в
отговора си поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Подадена е и въззивна
жалба от К.П./бланкетна и допълнена/ против решението в частта с която е
отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.Претендират се
разноски.
Прокурорът поддържа
становище за основателост на жалбата на МОН и неоснователност на тази на П..
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 74 ЗЗДискр.за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди,за допусната спрямо нея дискриминация по чл.
21от ЗЗДискр.
Със Заповед №
РД12383/29.07.2016г. на министъра на образованието и науката,на осн. чл. 328
ал.1 т.10 КТ във вр. с чл. 69в КСО е прекратено трудовото правоотношение между К.П.,заемаща
длъжността директор на ПГИ„А.К.“ гр. К. и МОН, поради придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. П. е родена на ***г.Заповедта е влязла в сила.Не
е отменена,нито е призната за незаконна от работодателя или от съда в
производство по чл. 344 ал.1 т. КТ.
Налице е влязло в
сила на 16.07.2018г. решение № 261/26.06.18г. по преписка № 251/2016г. на К.З.Д..
КЗД с постановеното си по реда на чл. 65 от ЗЗДискр. Решение, установява по
отношение на министъра на образованието и науката,че с издаването на Заповед
РД12-383/29.07.2016г. за прекратяването на трудовото правоотношение на К.П.,в
качеството и на директор на ПГИ“А.К. гр. К., е извършил нарушение на чл. 21 от
ЗЗДискр., като не е приложил еднакви критерии при осъществяване на правото си
за едностранно прекратяване на трудовия договор,в сравнение с други лица при
сравнимо сходни обстоятелства.
За установяване на
обстоятелствата свързани с преживяванията в резултат на прекратеното трудово
правоотношение са разпитани свидетели.
Свидетелката Г.П.,без
родство с П. установява,че се познавали от 25 години и между тях имало
приятелски отношения.Около 20 години П. била директор на професионалната
гимназия и се ползвала с авторитет в учителската гилдия.Свидетелката като
научила за пенсионирането и,се обадила по телефона за да разбере какво се е
случило и как се чувства.Според нея П. била срината,защото не очаквала такова
отношение.В продължение на месец два с нея се контактувало трудно,защото при
всеки техен разговор се разплаквала и не могли да обсъдят случилото
се.Споделяла,че се чувства отхвърлена,едва ли не враг,че хората се страхуват да
я спрат,да я поздравят,колегите не смеели да я заговорят. След няколко месеца П.
не искала да вижда хора и буквално се криели когато се срещали да
поговорят.Според свидетелката се страхувала да не срещне някой и се чувствала
унижена.Състоянието и на изолираност продължавало и до момента и отчаянието не
я напускало,въпреки старанията на свидетелката да я успокои. Пенсионирането и
се е отразило на психическото и физическото и състояние.Отразило се на
отношенията и със съпруга,защото му било трудно да подкрепя човек,който не иска
да бъде подкрепян.П. била шокирана от това кой бил назначен на нейното място.
Свидетелката Р. П. е
дъщеря на ищцата.Установява,че началника на РУО позвънил на вратата на дома им
и връчил няколко листа.Когато след няколко минути майка и видяла какво
представляват те изпаднала в нервен шок, емоционален срив,започнала да
крещи.Било грозно и страшно.Свидетелката се уплашила и позвънила на леля си с
молба да дойде.П. се сринала. Намерили познат психиатър,психотерапевт,пила
лекарства,но не помогнали.Отказвала да излиза от дома си.Това и състояние
продължило три години и една от няколко месеца се чувствала една идея по-добре.П.
престанала да бъде слънчев човек.Колегите и от училище не искали да я поздравят
на улицата от страх някой да не ги види.Прекратила приятелствата си,защото я
било срам,че я пенсионирали по рано.
За доказване на
претендираните имуществени вреди е изслушана ССЕ.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:При
влязло в сила решение на КЗД следва да се установи причинени ли са вреди на
пострадалото лице, какви са те и налице ли е пряка причинна връзка с
дискриминационното отношение.
Безспорно е
установено дискриминационно действие,понесени неимуществени вреди и причинна
връзка. В този смисъл иска се явява основателен, но не доказан в пълен
размер.За да се определи размера на обезщетението съдът следва да съобрази редица правно релевантни обстоятелства,като
вида и интенцзитета на понесените неимуществени вреди,периода за който се
търпят,характера на дискриминационното отношение,неговото проявление и
отражението му върху личността,характера и особеностите на самата личност и
обществено икономическите отношения в страната.
По отношение на
претендираните неимуществени вреди ищцата твърди следните психически болки и
страдания,представляващи вреди:
Дълбоко наранена от
начина на прекратяване на трудовото и правоотношение-неочаквано,за един ден,без
обективна причина
Сринала се
здравословно
Сринала се
психически,тъй като неможела да приеме факта,че вече не е активен член на
обществото
Преживяла силен
емоционален и психически шок
Ежедневието и се
променило
Нарушен и бил
авторитета
Опетнено доброто и
име
Променило се
положението в обществото,бивши колеги и служители избягвали срещи с нея
Дискриминационния акт
се изразява в неприлагането на еднакви критерии при осъществяване на правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор,в сравнение с други лица при
сравнимо сходни обстоятелства.Самото прекратяване на трудовото правоотношение
не е незаконно.Безспорно са понесени неимуществени вреди от дискриминационното
действие,ищцата е имала известни преживявания от които се е чувствала
неконфортно.Не се доказаха обаче всички твърдяни вреди. Установи се и според
състава това е нормално,че ищцата се е чувствала наранена от факта,че е
пенсионирана по рано,без да я попитат дали желае,както е постъпено с другите
двама колеги.Факт е обаче и следва да се отчете,че това така наречено ранно
пенсиониране не зависи от волята на работника.
Не се доказа,че се е
сринала здравословно.Подобни твърдения се доказват с медицински експертизи и
медицинска документация.
Не се приема за
установено и твърдението за психически срив.Едно такова състояние не се
диагностицира със свидетели.Ако е налице предполага сериозна медицинска
помощ,както и психологическа такава.Дали е налице психически срив би могло да
се установи само с медицинска експертиза.Няма представени доказателства за
подобни проблеми и търсена медицинска помощ,съответно медицинска
документация.Показанията на двете свидетелки се възприемат само отчасти,като се
съобразява,че дъщерята е тази която има най-преки впечатления от
преживяванията.И те най-общо са,че ищцата се чувствала наранена,но по скоро от
факта на прекратяването на правоотношението,защото вече няма да е активна.Това
е преживяване нямащо връзка с дискриминационното поведение.Драматичното
представяне на състоянието на ищцата и то в продължение на три години,не намира
опора дори в твърденията в исковата молба,където няма твърдения за подобен
период на преживяванията.
Показанията на
другата свидетелка също са доста услужливи.В исковата молба няма твърдения за
разрив в отношенията със съпруга.
Не се приемат за
доказани твърденията за страдания от нарушен авторитет, опетнено добро име.
Прекратяване на трудово правоотношение поради настъпване на възраст за
пенсиониране не опетнява доброто име и не нарушава авторитета на работника или
служителя. Това са неадекватни възприятия на ищцата на този факт,но това няма
връзка с дискриминационното поведение. По същия начин се възприемат от съда и
твърденията,че бившите колеги на ищцата не смеели да я спрат,да я заговорят,за
да не ги видят. Това също са неадекватни изводи. Ако колегите са престанали да
я поздравяват,причината вероятно е друга и тя би могла да се намери в
преписката на КЗД,но не е предмет на настоящото производство. Пенсионирането не
е позорящ акт,предизвикан от пенсионирания или извършено от него престъпно или
някакво друго неприемливо действие за да отблъсква познатите му,да променя
отношението им,да предизвиква страх от общуване.
С оглед всичко
изложено съдът намира,че негативните преживявания на ищцата са се свели до
чувство на обида,че трудовото правоотношение е било прекратено по този ред и е
назначен колега на нейната възраст.Това е негативно преживяване в рамките на
нормалното.Твърденията за нарушено физическо и психическо здраве не се
доказаха,а другите субективни възприятия не са причинно следствена връзка с
неравноправното третиране и неговото конкретно проявление.
С оглед изложеното и
критериите за справедливост съдът намира,че за обезщетяването на ищцата ще бъде
достатъчна сумата от 500 лв.До тази част решението следва да се потвърди.В
останалата част до присъдената сума от 5000 лв. следва да се отмени.
Предявният иск за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,произтичащи от неполучено
трудово възнаграждение,неполучено в пълен размер обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ,неполучено
допълнително материално стимулиране за 2016 и 2017 години,ведно със законни
лихви в общ размер от 48 531.33 лв.,вследствие допусната спрямо нея
диксриминация по чл. 21 по ЗЗДискр.,установена с влязло в сила решение на КЗД е
неоснователен.
За да се присъди
обезщетение за имуществени вреди,когато неравенството в третирането е проявено
чрез прекратяване на трудовия договор,трябва да се установи незаконност на
уволнението. Съдът в настоящето производство не може да се произнася инцидентно
по този въпрос.Уволненият работник и служител разполага с иск по КТ за
установяване незаконността на уволнението и неговата отмяна и иск за присъждане
на обезщетение за понесените материални вреди. В случая уволнението не е
признато за незаконно и не е отменено. Неполучаването на трудови доходи не е в
пряка причинно следствена връзка с факта на признатото дискриминационно
третиране.Могат да се търсят само вреди които са в причинна връзка с неравното
третиране. В този смисъл е трайната съдебна практика.
Окръжният съд като е
стигнал до същия извод е постановил правилно решение ,което следва да се
потвърди.
Решението в частта с
която МОН е осъдено да заплати на ОС-К. държавна такса по съразмерност следва
да се потвърди до размер на 20 лв.,колкото е дължимата такса за уважения размер
на иска. Ищцата е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
1200 лв.,без в договора за правна помощ да е уточнено възнаграждението за всеки
иск.Затова съдът приема,че възнаграждението за двата иска е поравно,тоест по
600 лв. За уважената част от иска за неимуществени вреди в размер на 500 лв. по
съразмерност на ищцата се дължат разноски от 60 лв. Решението в частта с която
МОН е осъдено да заплати на ищцата разноски следва да се остави в сила до 60
лв.,
По отношение
направените пред въззивната инстанция разноски съдът намира следното: От П. се
претендират 2 751 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство.По съразмерност и се дължи сумата 25.69 лв.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
167/28.10.2019г. постановено по гр.д.№ 93/2019г. по описа на ОС-К. в частта с
която М.н.о.и н.“К.Д.“ № * е ОСЪДЕНО да заплати на К.А.П. *** с ЕГН **********
обезщетение за понесени неимуществени вреди,вследствие на допусната спрямо нея
дискриминация по чл. 21 т Закона за защита от дискриминация установена, с
решение № 261/26.06.18г. по преписка № 251/16г. на К.З.Д. до сумата от
500/петстотин/ лева.
ОТМЕНЯ решението в
останалата част над дължимата сума от 500/петстотин/ лева до присъдената сума
от 5 000/пет хиляди лева и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.П.
*** с ЕГН ********** против М.н.о.и н.“К.Д.“ № * за присъждане на обезщетение
за понесени неимуществени вреди,вследствие на допусната спрямо нея
дискриминация по чл. 21 т Закона за защита от дискриминация установена с решение
№ 261/26.06.18г. по преписка № 251/16г. на К.З.Д. за сумата над 500/петстотин/
лева до 5000/пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта за разноските с която МОН е осъдено да заплати на К.А.П. разноски по
съразмерност до 60/шестдесет/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта за разноските с което МОН се осъжда да заплати на ОС-К. държавна такса
съобразно уважената част от иска до сумата от 20/двадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.н.о.и н.“К.Д.“
№ 2а да заплати на К.А.П. *** с ЕГН ********** сумата 25.69/двадесет и пет лв.
и шестдесет и девет ст./направени разноски пред въззивната инстанция по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: