Р E Ш Е Н И
Е
№
01.11.2017 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2879
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240,ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД твърди, че по ЧГД № 1411/2017 г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, била издадена в негова полза срещу ответника заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 450.22 лв. – главница и за сумата от
901.58 лв. - неустойка, срещу която заповед длъжникът възразил. Това обусловило
интереса му от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията
му по заповедта.
Обстоятелствата,
на които основава вземанията са:
Твърди, че на 30.06.2011 г.
сключил Договор за револвиращ заем
№ ********** с Б.Г.Ч., по силата на който му предоставил в заем сумата от 500 лева, която
била преведена по посочена от ответника банкова сметка. ***, от своя страна, поел задължение да
погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който бил неразделна част от Договора за револвиращ заем.
Първоначално бил изготвен погасителен план с определени 36 вноски, всяка по
50.00 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца, а последната вноска
била изравнителна в размер на 53.15 лв. Впоследствие погасителният план се
увеличил с три вноски, като общият размер на задължението оставал непроменен след
отлагането на вноски. Договорът бил подписан при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ” /ОУ били неразделна част от договора, предадени били
на клиента при подписването им и той декларирал, че бил запознат със
съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги
спазва /Буква „Б” от ДЗР/.
Ищецът твърди още, че ответникът преустановил
плащанията на погасителните вноски. Общата сума на направените плащания по ДРЗ
********** била в размер на 1533.00 лева.
С нея била погасена сума в размер на 1352.93 лв.,
съгласно задължението на ответника по погасителен план. В общата сума на
получените плащанията били включени и начислените лихви за просрочие на
вноските по погасителен план. Поради плащане на вноските със забава били
начислени лихви в размер на 7.74 лева,
които били изцяло заплатени,
видно от приложената справка за начислени лихви по договор № **********. Това
задължение било възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързвали
страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи плащането
на вноските по заема Кредиторът начислява неустойка за забава в размер на общия
лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размерна на просроченото плащане" (т. 10.1). В общата
сума на плащанията била включена също и „aдминистративна такса” в размер на 172.33 лева, определена и дължима съгласно
уговореното в Извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълг №**********
от 21.11.2012г. с погасителен план и условно опрощаване на 50% неустойка. След
като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение
съгласно погасителния план към Договор по револвиращ заем № ********** било в размер на 450.22 лева.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и бил направил само 27
погасителни вноски и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 10.3 от Общите условия към Договора на
23.10.2012г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна ищеца, за което
ответникът бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в
договора.Съгласно уговореното в Общите условия към Договора за револвиращ заем след прекратяване на ДРЗ КЛ/СД дължал
неустойка. Начислената неустойка била в размер на 901.58 лв.,
представляваща 50 % върху целия размер на заема (50% от 1803.15 лв. = 901.58 лв.).
Така общият размер на задължението по процесния
договор възлизал на 1 351,80 лв.
Съществуването на това задължение ответникът признал също така с подписването
на споразумение с ищеца през 2016 г.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България”
ЕООД срещу длъжника Б.Г.Ч., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
револвиращ заем № ********** в общ размер на 1 351,80 лв., включващо главница в
размер на 450.22 лв. и неустойка в размер на 901.58 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по по ЧГД № 1411/2017 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, ответникът „Профи Кредит
България” ЕООД не оспорва, че е получил в заем посочената от ищеца сума, като
заявява, че е във финансова невъзможност за плащане.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1411/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Б.Г.Ч.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 450.22 лева - главница по Договор
за револвиращ заем № ********** и за сумата от 901.58 лева – неустойка по същия договор, ведно със законна лихва от 10.02.2017 г. до
изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство:
27.04 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Профи
Кредит България” ЕООД е предявило против Б.Г.Ч. настоящите
искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото не е
спорно, а и от Договор за револвиращ заем № ********** и преводно нареждане от
01.07.2011 г., се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на Б.Г.Ч. заемна сума в размер на 500 лева, при годишен процент на
разходите 196.05%, годишен лихвен процент 115.13 %, лихвен процент на ден 0.32%
и общо задължение 1803,15 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 36
месечни погасителни вноски, всяка от които от по 50 лева. В договора е
посочено, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ на физическите
лица (също представени и приети като доказателство по делото).
По
делото е представено и извлечение по сметка по Договор
за револвиращ заем № ********** (л. 9-10 от делото),
съгласно което изплатената от ответника сума възлиза общо на 1533 лева, като
последното извършено плащане е било на 25.02.2014 г. Съгласно същото
извлечение, непогасената главница по договора (колонка 3 от таблицата) е по
вноски, означени под номер 31 до 36 вкл., както следва: главница от 28.40 лева
за м.02.2014 г., главница от 33 лева за
м. 03.2014 г., главница 34.40 лева за м. 04.2014 г., главница 38.16 лева за м.
05.2014 г., главница 41.50 лева за м. 06.2014 г., главница 45.70 лева за м. 07.2014
г. или общо сумата от 221.16 лева.
Видно от
извънсъдебно споразумение от 05.02.2016 г. за разсрочване на дълга по горепосочения
договор, който е бил определен общо на сумата от 1351. 80 лева, включваща
главница, лихви за забава, неустойки, законни лихви и съдебни разноски, страните
са се уговорили, че ако ответникът заплати на ищеца сумата от 810.09 лева на 10
равни месечни вноски (чл. 3 от споразумението), то останалата част от 540.94
лева ще бъде опростена. В случай на забава в плащането на вноска с повече от 60
дни, споразумението ще се счита за прекратено. Няма спор, че по това
споразумение не са извършвани плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Доколкото
по делото не се спори от ответника подписването на горепосочения договор за
заем и получаването на сумата от 500 лева, то за него по силата на същия
възниква задължение да я върне. С исковата молба се претендира заплащане само
на главницата по този договор, а от представеното извлечение от самия ищец се
установява, че неплатената главница е в размер на 221.16 лева, поради което
предявеният иск за главница следва да се уважи само до размера на тази сума,
като над този размер до пълния претендиран от 450.22 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. С оглед
диспозитивното начало без никакво значение са останалите уговорени като дължими
суми по договора, а именно за възнаградителни лихви, лихви за забава, разходи,
разноски, доколкото същите не са претендирани и остават извън предмета на
делото. Затова и съдът не ги обсъжда и не се произнася служебно по валидността
на клаузите, с които са уговорени тези лихви и разходи, въпреки че изрично с
доклада по делото е възложил в тежест на ищеца да установи възникване на
валидно правоотношение с ответника, породено от представения договор и
съдържанието на същото.
Ищецът наред с
неплатената главница, претендира в настоящото производство и неустойка в размер
на 901.58 лева по т. 10.4 от Общите условия към договора поради предсрочно
прекратяване на договора по т.10.3.1. от ОУ. Съгласно
т. 10.4 от ОУ след прекратяване на договора, на което и да е от основанията по
чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на кредитополучателят да заплати
всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на заема се
начислява неустойка в размер на 50 %. В т. 10.3.1. от ОУ е предвидено, че в
случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни
дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана,
предизвестие или други.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите
финансови институции, какъвто е ищеца /в този смисъл решение № 123/09.11.2015
г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по
ч. гр. д. №1418/2016 г. на СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. №
2591/2015 г. на ОС – Пловдив, Решение № 918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013
г. на ОС-Варна, Решение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – Враца,
Решение № 105 от 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва
основание да се приеме, че настъпването на предсрочната изискуемост за
вземанията на банките следва да бъде по различен начин, по-усложнен, от
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на други търговци,
професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент
за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции,
което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на
КС. Ако приемем, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от
банките, но не и от финансови институции, очевидно този принцип ще се наруши,
но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и
предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен
резултат. Кредитирането е правно регламентирана дейност и правната сигурност
изисква да се прилагат еднакви правила с оглед защита на потребителя, при това
независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит. За потребителя
следва да е ясно съдържанието на материалното правоотношение, че предсрочната
изискуемост може да настъпи при условията в договора или ОУ, но едва от
момента, в който е уведомен за това. Изложеното е в унисон с практиката на Съда
на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Неоснователен е
довода на ищеца, че искова молба изпълнява роля на уведомяване за предсрочна
изискуемост, защото изискването е това да е сторено преди образуване на
заповедното производство, което не е направено в случая.Това е така, защото ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е възникнало на предявеното от заявителя основание. Следователно
в случая сключеният с ответника договор не следва да се счита за автоматично
прекратен на нито едно от основанията в т. 10.3 от ОУ и съответно липсва
основание за начисляване на уговорената неустойка по т. 10.4 от ОУ, която се
претендира в настоящото производство, поради което исковата претенция в тази
част се явява напълно неоснователна. (В този смисъл и Решение № 3390 от
03.10.2017 г. по гр. дело № 5573/2017 г. на РС – Пловдив, постановено по
аналогичен казус).
Съдът не взема
предвид сключеното между страните извънсъдебно споразумение за разсрочване на
дълга, доколкото условията, при които се е сключило, не е спорно, че не са се
осъществили и същото не е породило действие, по уговорка на страните.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът
дължи на ищца сумата от 221.16 лева – неплатена главница по Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като искът над този размер до пълния претендиран
от 450.22 лева, както и искът за неустойка в размер 901.58 лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за държавна
такса в исковото производство в размер на 11,94 лева, съразмерно с уважената
част от иска. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне
и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в
т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 16.69лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което такива не му се
присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.Ч., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление
гр. София, бул. България №49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Яромир Вшетечка, Давид
Хоур и Ирина Георгиева,Николай Пенчев
Пенчев, за сумата от
221.16 лева – неплатена главница по Договор за револвиращ заем №
**********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 945/15.03.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1411/2017 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над този размер до пълния
претендиран размер от 450.22 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Яромир Вшетечка, Давид
Хоур и Ирина Георгиева,Николай Пенчев
Пенчев против Б.Г.Ч., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, иск за установяване съществуването на вземането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата
от 901.58 лева – неустойка по Договор за револвиращ заем № **********, за която сума е издадена заповед №
945/15.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1411/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.Г.Ч., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, да ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Яромир Вшетечка, Давид
Хоур и Ирина Георгиева,Николай Пенчев
Пенчев, сумата от 11,94 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 16.69 лева - разноски по ч.гр.д. № 1411 / 2017 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: