Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
07.04.2014 година, гр.Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав в публично заседание на 07.03.2014г. – седми март две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Иванова
При
участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия
Иванова гражданско дело №992/2013година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Ищците
Г.Т.Г. и Р.Т.С. *** са предявили против В.М.Ш. и И.Т.З. – Ш. *** иск с правно
основание чл.53, ал.2 от ЗКИР.
В
исковата молба излагат, че са наследници по закон на Г.Х.П., б.ж. на гр. А. и
на неговия син Т.Г.Х., б.ж. на гр. Л.. Заявяват, че са собственици при равни
права върху недвижим имот, който съгласно действащите планове на гр. А. към
Молят съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
урегулиран поземлен имот, съставляваш по регулационния план на гр. Априлци
парцел III, за който е бил отреден имот планоснимачен № 385 в кв.22 по плана на
гр.Априлци, отразен като поземлен имот с идентификатор № 52218.530.313 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Априлци, Община Априлци,
Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК- София, с площ от 1148 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/
при съседи: имоти с № 52218.530.486; 52218.530.511; 52218.530.551;
52218.530.512: 52218.530.514, както и че е допусната грешка в кадастралната
карта на гр. Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК- София, изразяваща се в невярно отразяване на
имотната граница между поземлени имоти с идентификатори № 52218.530.513 и
52218.530.512, като тази имотна граница следва да съвпадне в кадастралната
карта на гр. Априлци с парцелната граница между парцели 111 и IV в кв.22 по
регулационния план на гр. Априлци отразена в проекта за изменение на КККР на
гр. Априлци по цифри с № 5,6,7,8,9,10,11,12,13,14 ведно с всички законни
последици. Претендират присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.
При
предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е
изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея.
В законовия едномесечен срок ответникът
Държавата, чрез Областен управител на област Ловеч е депозирал писмен отговор,
с който са изразили становище за неоснователност и недопустимост на предявения
иск.
В
законовия едномесечен срок ответниците В.М.Ш. и И.Т.З. – Ш., чрез пълномощника
си адв. Ангелов са депозирали писмен отговор, с който са изразили становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Заявяват, че нямат
претенции за собственост и за владение на поземлен имот с идентификатор 52218.530.513
с площ 1148 кв.м, заедно с построените в него сгради с идентификатор
52218.530.513.1 със застроена площ от 72 кв.м и идентификатор 52218.530.513.2
със застроена площ от
Твърдят,
че нанесената в КК плевня не съществува, а са съществували две плевни-близнак,
долепени една до друга, които са били собственост на двама братя. Едната плевня
е била на наследодателя на ищците Г.Х.П., която сега е заснета като имот с идентификатор
52218.530.513.2, а другата е била на неговия брат И.Х.П., която сега се намира
в имот с идентификатор 52218.530.512.3. Ответниците са придобили имота, който е
бил собственост на И.Х.П., в който имот
попада и въпросната плевня.
Молят
да се приеме, че не е налице грешка в кадастъра, която да бъде поправяна, като
претендират присъждане на направени разноски.
В
предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок ответника Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие гр.София представя писмен отговор, в
който излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск.
В
съдебно заседание ищците се представляват от адв.Стефка Спиридонова от
АК-Ловеч. Адвокат Спиридонова поддържа становището изложено в исковата молба,
както по съществото на спора, така и в
представена по делото писмена защита.
Ответниците
В.Ш. и И.З. - Ш. се представляват в процеса от адв.Венелин Ангелов от АК-
Ловеч, който от името на доверителите си поддържа становище за неоснователност.
Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена
защита.
Ответникът Държавата, чрез Министерство на регионалното
развитие гр. София се представлява в процеса по пълномощие от юриск. Ваня Иванова,
която поддържа становище за неоснователност на предявения иск изразено в
депозирания по делото отговор към ИМ.
Доказателствата
са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице инж.В.П. по
допусната СТЕ.
Съдът,
като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според
своето вътрешно убеждение и съобразявайки разпоредбите на чл. 235 ал. 2 от ГПК
приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
От
представените по делото удостоверения за
наследници /л.8-10/ се установява, че
ищците са наследници по закон на Г.Х.П.- б.ж. на гр. Априлци, починал на
01.02.1996г. и на неговия син Т.Г.Х., б.ж. на гр. Ловеч, починал на
13.02.1978г.
От
приложеното по делото /л.131,132/ Решение от 22.07.1970г., постановено по
гр.дело № 194/1970г. на ТРС, е обявен за окончателен сключен предварителен
договор, по силата на който И.И.П. по паспорт Г. ***, Ловешки окръг е продала
на Т.Г.Х. /баща на ищците/ от същото село „парцел ІV-386 в кв.59 по плана на
с.Ново село с намиращите се в него къща и плевня, застроено и незастроено около
6 ара по съседи: улица, И.Д.П., Г. Х. П., Д. И.К. срещу досегашните услуги и
гледане,които купувачът Т.Г.П. е правил на продавачката И.И.П. по паспорт Г. П.
и задължението на купувача да гледа и издържа продавачката докато е жива когато
и доколкото има нужда”.
От
представения по делото Нотариален акт № 63/1976г. /л.16,17/ се установява, че
през 1976г. Т.Г.Х. /баща на ищците/ е
продал на ТКЗС – с.Ново село,
обл.Ловеч недвижим имот, представляващ: дворно място с овощни насаждения и застроена върху същото дворно място жилищна
сграда, съставляващо парцел ІV- 386 в кв.59 по плана на с.Ново село, Ловешко с
площ от 640 кв.м. при съседи: път, И. Д.
П., Д. И. К. и Г.Х.П..
От
представения на л.14 от делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 20, том III, издаден по нотариално дело № 1112/1992г. на Районен съд –
Троян се установява, че ответниците са собственици на недвижим имот, който към
1992г. по плановете на гр. Априлци е представлявал дворно място, находящо се в
гр. Априлци, кв. "Центъра", представляващо парцел IV, пл. № 386,
кв.22 по плана на града с площ от 700 кв., при съседи на парцела, улица, Г.Х.П.,
И. Д. П., имот за озеленяване и застроената в описания парцел едноетажна,
паянтова жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м.
От
приложените на л.5 акт за държавна
собственост №3/16.12.1988г., се установява, че застроено дворно място от 735
кв.м заедно със сграда за административни нужди и навес е актувано като
държавно.
От
приложения на л.6,7 акт за частна държавна собственост № 2298/15.07.2008 г., се
установява, че 482/1182 ид.ч. от поземлен имот № 52218.530.512, са актувани
като държавни.
От
приложения по делото проект за изменение на
ККР за гр. Априлци /л.24-64 /се
установява, че е инициирана процедура за
отстраняване на грешка в КККР изразяваща
се в погрешно заснемане на границата
между поземлени имоти с идентификатори № 52218.530.513 и 52218.530.512 и
невярно отразяване на съществуването на две стопански постройки с
идентификатори № 52218.530.513.2 и №52218.530.512.3.
От
приложения на л.22,23 отказ изх.№ 94-5720/03.04.2013г. на Началник СГКК се
установява, че същия е издаден във връзка със заявление вх.№
94-5720/03.04.2013г., с което ищците,позовавайки се на правилото по чл. 53, ал.
2, изр. 1-во от ЗКИР са поискали отстраняване по административен ред на
твърдяни от тях непълноти и грешки на основните данни в кадастралната карта. В
тази връзка е била проведена съответната административна процедура в Службата
по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч (към Агенцията по геодезия,
картография и кадастър София) по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и е съставен Акт №
89 от 11.04.2013г.. “за непълноти и грешки”. В последвалия отказ е отразено, че
заинтересованата страна В.М.Ш. отказвал да подпише изготвения по преписката акт
за непълноти и грешки № 89/11.04.2013 година. При
тези фактически данни е извън всякакво съмнение, че ищците имат правен интерес от предявяването на
настоящия иск, след като не са успели да постигнат целените от тях промени в КККР
на гр. Априлци по административен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 1-во от ЗКИР. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вкл. Определение № 42 от
2.02.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/ 2011г., І г. о., ГК.
Несъмнено
е също така, че в конкретния случай е налице спор за материално право, относно
отразяване на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори №
52218.530.513 и 52218.530.512, тъй като тази имотна граница не съвпада в
кадастралната карта на гр. Априлци с парцелната граница между парцели ІІІ и ІV
в кв.22 по регулационния план на гр. Априлци, както е отразена в проекта за
изменение на КККР на гр. Априлци.
Предметът
на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро от ЗКИР е установяване правото на
собственост на ищеца по отношение на твърдяната
вярна имотна граница към минал момент, а именно – към момента на одобряване на КК.
Правният интерес от иска се състои във възможността при установяване на правото
към един предходен момент да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е
релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши съответното изменение /
Решение от 6.11.2007 г. на ОС София по гр. д. № 365/2007 г., ГК./
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на проц.представител на
ответниците Ш., застъпени в отговора към ИМ с вх.№6455 от 24.10.2013г. на ТРС и
поддържани в представената по делото
писмена защита, че от страна на ищците са предявени два иска – установителен
иск за собственост по реда на чл.124 от ГПК и
иск по реда на чл.53 ал.2 от ЗКИР за изменение на КК.
Искът
по чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро ЗКИР е специален установителен и визира
действителното фактическо състояние към един предходен момент, съвпадащ с
утвърждаването на КК, в конкретния случай – към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Априлци със заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на Изпълнителния директор на АГКК- София (в тази насока са разясненията в
Решение № 320 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2905/
За
да се произнесе по същество на предявения иск, на базата на събраните
доказателства и съобразявайки повелителните разпоредби на закона съдът взе
предвид:
Относно
твърдяното в ИМ несъответствие между данните, отразени в кадастралната карта на
гр. Априлци, вследствие от непълноти и грешки в последната и действителната
имотната граница към датата на одобряването на КК- 31.08.2007г.
Предвид
несъмнената нужда от експертни знания за пълното изясняване на обстоятелствата
по делото беше назначена СТЕ с вещо лице инж.В.П., представено е писмено заключение, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено и от което заключение се установява, че „….Приложеният към
делото проект за изменение на кадастралната карта на гр.Априлци, изготвен от
инж.Детелин Андреев, се състои в изместване в южна посока на одобрената със
зап.№ РД-18-49/31.08.2007г. на ИД на АГКК имотната граница между поземлен имот
с идентификатор 52218.530.513 и поземлен имот с идентификатор 52218.530.512,
така че да съвпадне с регулационната граница между УПИ III и УПИ IV в кв.22 по
плана от 1981г. по точки с номера 7,8,9,10,11,12,13, които по отношение на
регулационния план вярно са оцифрени и отразени в изготвения проект….” Според
експерта имот с идентификатор № 52218.530.513 по КК е с площ от 1148 кв.м. , а
по нотариален акт е с площ 1220 като причината за разликата в квадратурите е
именно невярно отразената спорна граница между имот с идентификатор №
52218.530.512 по КККР на гр. Априлци. Вещото лице е категорично, че разграденото дворно място на север от къщата
и оградата на ответника, „оформено като земен път” попада в имота на ищеца с
пл.№ 385 по предходните кадастрални планове и е в УПИ III, кв.22 по действащия
регулационен план от 1981г., като инж. П. е категоричен, че това разградено
дворно място не е част от лицето на УПИ IV към улицата и не е вход към двора на
ответника. Според вещото лице, „…На място не съществуват две постройки - ПЛЕВНИ
с идентификатори 52218.530.513.2 и 52218.530.512.3, а плевнята е една, „….видно
от каменните зидове, по които не личат разделителни фуги и разделителен зид…”.
Според експерта от плевнята са останали само каменните зидове от първия етаж,
които макар и да не подлежат на заснемане в кадастралната карта,”….недвусмислено
показват местоположението на сградата….”.
В тази връзка, твърдяното от ищците обстоятелство е изцяло в подкрепа на направените
от експерта констатации, че имотът по АДС № 2298/2008г., е съобразен с кадастралната
карта, одобрена със зап.№ РД-18-49/31.08.2007г. на ИД на АГКК и представлява
идеална част(482кв.м.) от поземлен имот с идентификатор 52218.530.512, целият с
площ от 1182кв.м, т.е. процесиите 190кв.м. са част от този имот, което
останалите 700кв.м. са идентични на площта на имота по нотариалния акт на
ответника № 20/1992г.(л.14 от делото), представляващ частта от имот с пл.№ 386
по предходния кадастрален план, попадаща в парцел IV, кв.22 по регулационния
план на гр.Априлци от 1981г., действащ и в настоящия момент.
В
заключение според експерта се установява, че нанесената от него ограда, до
която има надпис “ съществуваща на място ограда” е паянтова ограда с изгнила
тел и колове и „ няма характер на ограда нито между двата парцела 3 и 4
в кв.22, нито между двата имота с пл. № 385 и 386 по кадастралния план
от 1981г.”, т.е. спорната част от 190 кв.м. по последните два плана винаги е
била част от имот планоснимачен № 385, който
е на ищците.
Относно твърдението на ответниците В.Ш. и И.З.-Ш.,
че са придобили собствеността върху спорната площ по давност: Съдът намира, че
по делото е установено с достатъчно убедителни доказателствени средства, че
ответниците Ш. не са упражнявали
фактическа власт върху спорното място,
установено от вещото лице, че е с квадратура от 190 кв.м., представляващи част
от имот пл.№385.
В
тази връзка съдът внимателно анализира събраните в хода на производството
гласни доказателства, на разпитаните две групи свидетели – на ищцовата страна
и на ответниците Ш..
От
показанията на св. В.И.В. се установява,
че е съсед на имота, роден е в съседна къща „…и съм там от 80 и повече години,
тук съм отраснал. …. Аз познавам и Ш., но винаги този имот е принадлежал на Г.Х.П.….”
Свидетелят подробно описва какво включва имота на наследодателят на ищците „…двор,
къща и плевник с малък двор. Плевникът докато стоеше, защото сега е разрушен,
дядо Г.Х.П. го даваше под наем на съседи, да съхраняват фураж, а в дворчето си
гледаше кокошки, като всеки селски двор. Не помня да е имало някакъв спор между
двамата, защото знам кога Ш. купи къщата.
Аз съм контактувал и с двамата. Давал го е плевникът под наем на майката
на С. В.. Те са наши близки, роднини. Съхраняваше сеното си там, защото си
гледаше крава….”. Свидетелят е категоричен, че имота, купен от ответниците Ш. е
включвал „…къща с част от парцела, ограден с оградна мрежа, която вървеше по къщата, която той беше купил и завършваше
някъде до зад плевнята, но отстрани, не включваше никаква част от плевника и
двора на Г. П.…..”.
От
показанията на св.С. В. „….Бащината ми
къща е през улицата с къщата на Г. и Р.….. Аз когато я ползвах плевнята, Ш. още
не беше купил тази къща…..”. Свидетелят дава подробни обяснения за
разположението на първия етаж на плевнята. „…. не беше разделена на две равни
части, а бяха обособени клетки за животните, в единия ъгъл бяха кокошки, в
друга част за крава и част за прасе….”.
От показанията на свидетеля се установява, че майка му е съхранявала сено в
плевнята по уговорка с Г. П., като е използвала именно спорното място, което и
според този свидетел е на Г. П..
От
показанията на св.Т.Д.К. се установява, че знае имота „…който го имат ищците от
своя дядо….” Свидетелката е била счетоводител до 1992 година в АПК – гр.
Априлци, като през „….1976 година АПК-то
закупи къща от Т.Г.П. за административна сграда на Новоселската бригада…..”
Свидетелката е категорична, че е закупена само къщата и „… отзад имаше на 3-4м
навесче, временно за дърва…”, който навес е
„…бил временен и не сме го водили счетоводно, нито плевнята. Не сме ги водили счетоводно,
защото кооперацията не е купувала плевня, а купихме само къщата с градинката….”
Съдът
кредитира показанията на тази група свидетели като обективни, безпристрастни и
непротиворечиви, подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Не
така обаче стои въпроса с показанията на другата група свидетели: Х.М.Х., П.Й.Ц.
И Б.С.И.. Настоящия съдебен състав счита, че показанията на свидетелите не
следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като намира същите за
заинтересовани, противоречиви и обслужващи тезата на страната, призовала ги да
свидетелстват. Съображенията на съда са следните: От една страна в показанията си
свидетеля Х.М.Х. твърди, че знае къщата на „…В.Ш.. Знам къщата на Г.. Имам впечатления, защото
живея на 500м от къщите на двете страни….”, след това свидетеля изразява
несигурност в показанията си касаещи ползването на „процесната плевня”, като не удостоверява
факти и обстоятелства, възприети от него лично, а твърди, че е чувал „….че
едната плевня се е ползвала от комшийката от баба Л.. На Ш. плевнята май, която
е. Не знам точно по въпроса….”. Отделно от това, свидетелят абсолютно
„чистосърдечно” обясни, как той, св. П. Ц. и св.Б. И., в присъствие на
ответника Ш., на място на процесния имот са си „опреснили” спомените
благодарение и на лицето П.К., което обстоятелство се установява от протокола
на проведеното на 07.03.2014г. открито с.з.”…Ш. ни повика преди 2-3 седмици и
бяхме: аз, Ш., Ц., Б. С., минаха пазарния ден
П. К. и я попитахме нея какво е
било за къщата, дали е работила там. Тя ни каза, че много собственици е имала
къщата…..”.
От
показанията на св.П. Ц. се установява, че „…..След като ни поканиха за
свидетели на този спор, ние се позаинтересувахме от някои неща, за да бъдем по
обстоятелствени, ние отидохме и си измерихме някои неща. Входът, който стои и
го помня от поне 40 години, входа между
тази твърда граница, която описах по-горе и къщата на Ш., долната му част –
откъм улицата, ръба на къщата и тази твърда граница, за която говорим е 4.20м,
а горния ръб на къщата е 3.80 метра……” ,
а от показанията на св.Б. И. се установява, че той дори не е съсед.
От
гореизложеното следва извода, че ответниците не успяха да докажат по безспорен
и категоричен начин че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Априлци /31.08.2007г./ да са придобили право на собственост върху
процесните 190кв.м. на оригинерно основание /по давност/.
При
това разбиране на доказателствата съдът намира, че иска по чл. 53, ал. 2, изр.
2-ро от ЗКИР следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По
отношение на оспорването по реда на чл.193 от ГПК на АДС № 2298/2008г. в частта,
с която са актувани като държавна собственост
482 ид. части от 1182 ид.ч. от поземлен имот № 52218.530.512 и АДС № 3
от 16.12.1988г., с който Държавата е актувала като държавно застроено
дворно място от 735 кв.м., заедно със сграда за административни нужди и навес.
Настоящия
съдебен състав счита, че по отношение на АДС № 3 от 16.12.1988г.,с който са актувани 735 кв.м.
следва да приема че оспорването е доказано, тъй като видно от Нотариален акт № 63 през 1976г. Т.Г.Х.
/баща на ищците/ е продал на ТКЗС „Великия Октомври – с.Ново село,
обл.Ловеч недвижим имот, а Държавата
нито е правоприемник на ТКЗС, нито ТКЗС е държавна организация, поради което
намира АДС№ 3 от 16.12.1988г., че е
документ с невярно съдържание.
По
отношение на АДС № 2298/2008г. настоящия състав приема, че оспорването е частично основателно, доколкото действително
се установява, че процесните 190.кв.м. неправилно са отразени като част от ПИ с
идентификатор №52218.530.512.
От
страна на ответниците Ш. се оспорва изцяло съдържанието на акта, но в настоящия процес ответната
страна не е ангажирала доказателства и такива не са събирани в тази насока относно
собствеността на 482/1182 ид.ч.
По
отношение на разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищците сторените по
делото разноски в размер на 736.00 лева, съобразно представения по реда на
чл.80 от ГПК списък на разноските
Водим
от горното, Троянски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, по отношение на В.М.Ш., ЕГН **********
и И.Т.З.-Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Априлци, кв.Центъра, обл.Ловешкща и по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното управление гр.София – 1202,
ул.Св.Св. Кирил и Методий”№17-19, че Г.Т.Г., ЕГН ********** и Р.Т.С., ЕГН ********** и двете с адрес ***, са собственици на
урегулиран поземлен имот, съставляващ по регулационния план на гр. Априлци
парцел ІІІ, който е бил отреден за имот планоснимачен № 385 в кв.22 по плана на
гр. Априлци, отразен като поземлен имот
с идентификатор № 52218.530.513 по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр. Априлци, Община Априлци, Ловешка област, одобрена със заповед №
РД-18-49/31.08.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с площ от 1148
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./ при съседи : имоти с № 52218.530.486;
52218.530.511; 52218.530.551; 52218.530. 512; 52218.530.514 , както и че е
допусната грешка в кадастралната карта на гр. Априлци, одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК- София, изразяваща се в
невярно отразяване на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори №
52218.530.513 и 52218.530.512, като тази имотната граница следва да съвпадне в
кадастралната карта на гр. Априлци с парцелната граница между парцели ІІІ и ІV
в кв.22 по регулационния план на гр. Априлци, отразена в проекта за изменение
на КККР на гр. Априлци и в приложение към заключението на вещото лице по
съдебно- техническата експертиза, по цифри с № 5,6,7,8,9,10,11,12,13,14 и
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
В.М.Ш., ЕГН ********** и И.Т.З.-Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Априлци,
кв.Центъра, обл.Ловешка и Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното управление гр.София – 1202,
ул.Св.Св. Кирил и Методий”№17-19 да заплатят солидарно на Г.Т.Г., ЕГН **********
и Р.Т.С., ЕГН ********** и двете с адрес
***, сумата от 736.00 лева /седемстотин
тридесет и шест/ лева на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща
съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ЛОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: