Р
Е Ш Е Н И Е
София, 03.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15665/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
М.Д.П., ЕГН ********** *** чрез адв. В.Н. - САК, със съд.адрес:*** против З. „Б.И. АД“***,********, за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 16.04.2015 г., до окончателното изплащане, и сторените
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2015 г. около 12 часа,
водачът на т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ********- Г.Ц. паркирал отляво на
пътното платно на ул. „********, находяща се в с. ********. Около 12:15 часа водачът
предприел маневра на заден ход в посока ул. „Патриарх Евтимий“. В този момент
отляво на пътното платно, плътно до тротоара, в посока към ул. „Патриарх
Евтимий“ се движела ищцата, като пешеходец. Нарушавайки правилата за движение
по пътищата Ц. ударил ищцата със задната лява част на автомобила си, като й
причинил телесни повреди, подробно описани в исковата молба.
По случая е образувано ДП 11150/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-
СДВР, пр.пр. № 10656/2015 г. по описа на СРП, което е прекратено с постановление
за прекратяване на наказателно производство на основание чл. 199, чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
Според
твърденията в исковата молба за автомобила, причинил увредата, е бил налице
валидно сключен договор с ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ з.п. № 02114002338565, валидна за периода 29.09.2014 г. -
29.09.2015 г.
Ищците са
представили писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни
доказателства и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Б.И. АД“ оспорва предявените искове по основание и по размер.
Претендира разноски.
Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния автомобил, както и да има платени по него премии.
Оспорва механизма на станалото
ПТП и вината на водача на лекия автомобил.
Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата в степен 90%, като заявява, че
тя се е придвижвала по самото пътно платно при наличието на тротоар. Твърди, че
ПТП е реализирано изцяло по вина на пострадалата.
Оспорва съдържанието на представения
като доказателство по делото „Констативен протокол“ в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП“.
Отделно от това, оспорва размера
на предявената претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на
критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и е поставил
допълнителни въпроси на автотехническата експертизи.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, а, алтернативно – при уважаване – да бъде взето пред вид, че
размерът на претенцията е силно завишен. Претендира направените
разноски по списък. Прави възражение за прекомерност по отношение разноските на
ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за сумата 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 16.04.2015
г. и направените разноски.
От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че на 16.04.2015
г. около 12 часа, водачът на т.а. „Форд Транзит“ с рег.№ ********- Г.Ц.
паркирал отляво на пътното платно на ул. „********, находяща се в с. ********.
Около 12:15 часа водачът предприел маневра на заден ход в посока ул. „Патриарх
Евтимий“. В този момент отляво на пътното платно, до тротоара, в посока към ул.
„Патриарх Евтимий“ се движела ищцата, като пешеходец. Нарушавайки правилата за
движение по пътищата Ц. ударил ищцата със задната лява част на автомобила си,
като й причинил телесни повреди, подробно описани в исковата молба.
По делото не се спори, че образуваното по случая ДП 11150/2014
г. по описа на СРТП-ОДП- СДВР, пр.пр. № 10656/2015 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.
По делото няма спор и досежно обстоятелството,
че за лекия автомобил, причинил катастрофата, е
сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ з.п. № 02114002338565, валидна за периода 29.09.2014 г. -
29.09.2015 г.
Спорът между
страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата ищца и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл.
52 ЗЗД.
По искане на ответната
страна съдът допусна разпит на свидетеля Г.Ц. във връзка с направеното от
ответника оспорване на механизма на станалото ПТП. В хода на делото от страна
на съда многократно бяха правени опити да бъде призован този свидетел от
посочваните от повереника на ответното дружество адреси, но това бе невъзможно
и свидетелят не можа да бъде открит. В последното съдебно заседание ответникът
се отказа от този свидетел и съдът го заличи.
По делото е
назначена съдебно – автотехническа експертиза със задачи, посочени и от двете
страни.
Според
вещото лице, от приложените материали по делото може да бъде определен следния
механизъм: На 16.04.2015 г. около 12,00 часа товарен микробус тип
фургон „Форд Транзит" с per.
№ РВ 8128 МС, без прозорци, управляван от Г.С.Ц.,*** „Патриарх Герман“
завива и навлиза с предната си част в напречната ул. „Младежка“ и спира в левия
край на платното за движение, вероятно пред стълбите на „Мини - маркет“,
намиращ се в ляво на улицата. Платното на ул. Младежка е само 5 метра, а левия
тротоар е 1,5 м. Поради значителен наклон спускане в зоната на „Мини – маркета“
и след него, този тротоар е с много прагове.
По време на престоя на микробуса за разтоварване на
стоката, по платното на ул. Младежка се е движила пострадалата в посока към ул.
„Патриарх Евтимий“, която след като е заобиколила микробуса, е продължила да се
движи зад него в десния край на платното за движение. Има данни, че е бутала
или теглила ръчна количка. Същевременно водачът е приключил с разтоварването,
качил се е в микробуса и е потеглил на заден ход. Няма данни дали преди това е
огледал пространството зад и около микробуса. Вероятно преди да се качи в
микробуса е погледнал зад него, а в този момент, пешеходката да е заобикаляла
микробуса и да е била до дясната му страна. Ако водачът не е потеглил веднага,
пешеходката вече се е движила зад микробус в невидимата зона. Движейки се на
заден ход с обичайна скорост около 10 км/ч, микробусът е застигнал пешеходката
и я е ударил в гръб със задната си лява част. Ударът е настъпил на около 4 м
преди ориентира и на 0,3. .. 0,5 м вляво от десния бордюр, считано в посока към
ул. Патриарх Герман, в която са се движили пешеходката и микробуса. От удара
пешеходката е отблъсната по посока на движението си и е паднала в мястото,
където е петното от кръв. Водачът е успял да спре микробуса пред падналата
пешеходка, без да я прегази.
Експертът
дава заключение, че причините за настъпване на произшествието са
две: Първата е в субективните действия на водача, който при движение на заден
ход, който не е осигурил безопасността си на движение. Втората причина е в движението на
пешеходката върху платното за движение, при наличие на тротоар.
Вещото лице заяви, че
пешеходката се е движили в десния край на платното за движение в близост до
десния бордюр в посока към ул. Патриарх Герман. Микробусът се е движил в същата
посока но на заден ход, застига я и я удря със задната си лява част.
|
\ |
За установяване претърпените от ищцата увреждания вследствие
катастрофата съдът назначи СМЕ, приета по делото и неоспорена от страните.
Според експерта получените от ищцата увреди са следните: разкъсно-контузна рана в областта на
дясното коляно, счупване на дясната лъчева кост на типично място, контузия на
носа и кръвонасядания на клепачите.
Разкъсно-контузната рана в областта на дясното коляно е
довела до разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на дясната
лъчева кост на типично място е довело до трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а имен но за 45 дни.
Контузията на носа и кръвонасяданията на клепачите е довело до болки и
страдание за период от около 10 дни, като не е констатирано наличие на ексцес.
Счупването в областта на дясната лъчева кост е зараснало дефинитивно, но с лека
деформация на костта. Движенията в дясната китка се извършват в пълен обем като
единствено е леко редуцирано движението сгъване. В областта на дясното коляно
над пателата (капачето) се вижда хоризонтален V- образен белег с дължина 11 см,
който е на нивото на кожата и спокоен.
По отношение
контузията на носа и кръвоизлива на клепачите - травматичните промени са отзвучали
напълно. От раната в областта на дясното коляно е останал фин, V- образен белег
с дължина 11 см, който дава незначителен козметичен дефект. Счупването на
дясната лъчева кост (в областта на китката) е зарастнало, като има незначителна
деформация на костта и леко ограничение в движението.
По искане на
ищцата, за доказване размера на претърпените неимуществени вреди съдът е допуснал
разпит на свидетелката Радка Лесова, дъщеря на ищцата. В показанията си тя
заяви, че е видяла майка си в болницата веднага след катастрофата. Била е на
легло, с опериран крак /коляното/ и с бинтована ръка. Китката на ръката й е
била счупена, а на крака раната й е била до костта, лицето й е било цялото
ожулено, била е отекла, посиняла, очите й също са били отекли.. Била е уплашена,
с болки. В болницата е престояла една седмица, след това е отишла в с. Герман,
а свидетелката се е грижела там за нея един месец. Имала е силни болки в крака
и ръката и, заради операцията, не е можела да става и са се храни сама. Болките
й са били по – интензивни един или два месеца, когато са й свалили гипса ръката
я е боляла, трудно се е раздвижила когато са й махнали конците след операцията.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 06.03.2014 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, описани по – горе – деяние, вреда, причинна връзка,
а вината се предполага до доказване на противното. Установява се и наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие причинените й
увреждания.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на делото от
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
ищца на вредоносния резултат и съдът дължи произнасяне по него.
От
доказателствата по делото се установява, че причината за станалото ПТП е
комплексна: от една страна – поведението на водача, изразяващо се в нарушение
правилата за движение, като, при движение на заден ход, който не е
осигурил безопасността си на движение, и от друга – поведението на ищцата, която се е движила върху платното за движение, при наличие на
тротоар.
С оглед на това
съдът приема, че в настоящия случай е налице съпричиняване на станалото ПТП от
страна на починалия в размер 50 % и възражението на ответника в тази част за основателно.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, а, техният размер, след като бъде
уважено възражението на
ответника за неговото намаляване, пред вид приетото съпричиняване 50 %, следва да бъде определен, съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе безспорно, че вследствие катастрофата на
ищцата са причинени вреди, а тя е възрастен човек на 80 години към настоящия
момент и в тази връзка при нея оЗ.равителният процес е по – труден и
продължителен.
Като съобрази претърпените от тях
емоционални болки и страдания от нея и
приложи
принципа за справедливос, визиран в чл. 52 ЗЗД, намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на 40 000
лв. а, пред вид приетото съпричиняване от страна на пострадалата 50 %,
този размер в настоящото производство следва да бъде
определен на по 20 000 лв..
По тези
съображения съдът намира, че предявеният иск е частично основателен за сумата 20 000
лв. за нея следва да бъде уважен, а м останалата част – за разликата до
40 000 лв. – отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗ..
В настоящия случай съдът следва да присъди лихва върху
обезщетението така, както е поискана – считано от 16.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на
делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по компенсация,
съответно 350 лв.
На повереника на
ищцата, адвокат В.Н.,*** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер 1 130 лв.на основание чл. 38, ал. ЗА.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И. АД“***,******** да заплати, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД на М.Д.П.,
ЕГН ********** *** чрез адв. В.Н. - САК, със съд.адрес:***, сумата 20 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва върху всяка присъдена претенция, считано от 166.04.2015 г.,
до окончателното изплащане и разноски по компенсация в размер 350 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до сумата 40 000 лв, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. АД“ да заплати на адвокат В.Н.,*** адвокатско
възнаграждение в размер 1 130 лв.на основание чл. 38, ал. ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: