Р
Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2019
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На
17 септември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр. дело №
2399 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Екзарх Антим
72, ап.18. Като такъв същият бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
с клиентски № **********, ИТН 2033253.
Същият
заявява, че два дни преди подаване на исковата молба в съда получил писмо изх.
№ 6364490-1/23.04.2019г. от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с
приложени към него документи. В изпратеното до него
писмо било записано, че при извършена на 10.01.2018г. от служители на
Електроразпределение Юг проверка бил демонтиран и изпратен за експертизна проверка
електромер с фабричен № ********* от ИТН 2033253 на клиент с клиентски номер **********.
От служители на БИМ било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не
отчитал. За това бил съставен констативен протокол № 1944/27.11.2018г. на БИМ София. В
писмото било записано също, че на основание чл.48 и чл.51/1/ от Правилата за
измерване на количествата ел.енергия за Краен снабдител и доставчик от последна
инстанция сметката за ел. енергия на абоната щяла да бъде коригирана за периода
от 12.10.2016г. до 10.01.2017г. за 90 дни. Освен посочените документи писмото
било придружено и от фактура №
**********/23.04.2019 г. за сумата от 435,86 лв.
Ищецът
стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към
ответното дружество. Г. не манипулирал електромера си, нито знаел за извършване
на подобно действие от друго лице.
Към
момента същият не заплатил така начислената му сума в размер на 435,86 лв.
Господин Г. счита, че не дължал плащането и към ответното дружество, предвид
което за него възниквал правния интерес да предяви настоящият отрицателен
установителен иск.
Процесуалният
представител на ищеца счита, че допълнително начислените суми за ел.енергия на
доверителят му били не дължими към ответника.
Основанията му за това били следните:
1. На първо място
следвало да се отбележи, че ищецът не присъствал на извършената проверка, не
бил уведомен за нея и електромерът отчитащ ел. енергията доставяна до абоната
се намирал в заключено електромерно табло, извън неговия имот.
В
приложения към писмото протокол от метрологична експертиза на БИМ било
отразено, че СТИ отчитало и то точно, а в изпратеното до абоната писмо - че не
отчитало.
2.
Предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателстваната тежест в
гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държало
сметка за този период или без да се отчитало реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвало защита на
интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай
не ставало ясно как точно ответникът формирал периода на неточно отчитане на
СТИ на абоната, нито какъв бил този период, липсвали данни относно
обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция и
липсвали документи, обосноваващи тази корекция.
3.
На
следващо място от представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да
били настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна
връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни
действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били
извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън
неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД нямал физически достъп до него. В този смисъл
дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от
електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за
измерванията, лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представяли за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на
задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на
електроснабдителното дружество.
4.
На
следващо място по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в
сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., при условие, че корекцията се извършвала
при действието на заварените Общи условия, било налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 111/17.07.2015г. по т, д.
№ 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на
ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ
бр.54/201'2 г., в сила от 17.07.2012г., било въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и
по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и
при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество
да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова
уредба, както съответно и Общи условия
на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не
противоречали на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявало подзаконов нормативен
акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР
ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на
последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда
за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна
практика, следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не
изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издадял
и публикувал нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията
в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Тази
теза се преповтаряло и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018г.
постановено от ВАС по адм. д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение №
13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на ВАС,
което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013г.
били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на
процесната корекция - 23.04.2019г., посочените във връченото на клиента
уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от
ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз
основа на отменени правни норми.
Моли
съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********,
представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П.
Стойчева – заедно от всеки двама членове на УС, Е.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи сумата от 435,86 лв.
/четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия на електромер с фабричен
№ ********* от 12.10.2016г. до 10.01.2017г. за 90 дни, за имот с ИТН 2033253,
находящ се в гр. Стара Загора,
ул. Екзарх Антим 72, ап.18, на клиент с кл. № **********, за която сума
ответника издал фактура № **********/23.04.2019г.
Моли съда да им бъдат присъдени и
направените по настоящото производство разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в
който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да
го отхвърли изцяло.
Твърди,
че на 10.01.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа
мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР
Юг) извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на
ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които
демонтирали електромера без да извършвали замерване с еталонен уред, тъй като
такова нареждане получили за конкретната проверка и го поставили в безшевна
торба с пломба за еднократна употреба с номер 476861, с цел същият да бъдел
изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото
на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %
(вж. Приложение №32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали
на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 308542/10.01.2017г.
(Констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на
ЕР Юг да откриели клиента, с цел да присъствал на проверката, същият не бил
открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не
били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица
подписали и Констативния протокол.
Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт
по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението
на лабораторията била, че при отваряне на електромера било констатирано
следното – „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Датчика за
регистриране отваряне на основния капак на електромера е срязан и допълнително
закъсен с тинол. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е
присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера..
Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.” и било обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1944/27.11.2018 г.
С оглед на описаното по-горе и като
било установено, че били на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента в размер от 3014 кWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 435,86 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията била 90 дни, като първата дата - 12.10.2016г. - началото
на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 10.01.2017г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № **********/23.04.2019г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка
били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 6364490-1/23.04.2019г. изпратило на
адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление.
Обстоятелството, че писмото било получено от ищеца не било спорно и се признавало
от ищеца. Писмото било приложено като доказателство към исковата молба.
Съществувало
законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имал правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото
да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ...
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума за битов
клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният
процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на
количеството за корекцията, се съдържа в . 48, ал. 1, т.1 б ."б"
ПИКЕЕ, като „при липса на
точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета
от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса
на средство за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване”.
Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17 07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г„ докладчик съдията Емилия
Василева).
ЕВН ЕС нямал задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищеца. Същите считат за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във
вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието
върху електромера и неговата вина били
от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имали данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс. Що се касаело до настоящия спор,
въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентирали преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено
виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за
упражнявано правото на енергийния доставчик да извършил едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извършвал едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура целяло възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажирало отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос
бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение № 11944 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др.)
В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били
„Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД”, одобрени с
решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен
снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти,
свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично
бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите
от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата
имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС
въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 продавачът
изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане.”
Според
тях не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да
имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове,
само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г.
Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял
изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на
крайните снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.) няма
подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по-горе, такъв ред бил
предвиден.
Тяхното тълкуване се споделяло и от
ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1944 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител
с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118
от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да
се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД били одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.
98а ЗЕ от 2012г., като
дословно чл. 1944 имало следното съдържание: „Чл.24. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и
коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал
период. (2) В случаите по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
При сравнение на двете разпоредби (чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1944
от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно
еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да
приемало, че изискването на чл. 98а,
ал.2, т.6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал
диаметралнопротивоположна теза и да твърдял, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Моли съда да отхвърли предявения иск и
да им присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск
с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено
по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив, че Е.Д.Г.
не дължи сумата от 435,86 лева по фактура № **********/23.04.2019г., за
отчетен период 12.10.2016г.- 10.01.2017г. за измервателна точка на обект в гр. Стара
Загора, ул. Екзарх
Антим № 72, ап. 18, под ИТ № 2033253.
Страните не спорят, че са в договорни
отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е
потребител на такава енергия с клиентски номер **********. От представените по
делото писмени доказателства писмо изх. № 6364490-1/23.04.2019г., констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 337131/10.01.2017г. на ЕВН ЕР,
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1944/27.11.2018 на БИМ
София, фактура №
**********/23.04.2019г., справка за коригиране на сметката за електроенергия от
01.04.2019г. се установява, че на 10.01.2018г. е извършена проверка на
състоянието на измервателното средство на адрес в гр. Стара Загора, ул. Екзарх
Антим № 72, ап. 18. При проверката е констатирано, че има съмнение за
манипулация на електромера. При проверката са присъствали свидетели.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК
в тежест на ответника е да докаже основанието, от което произлиза
вземането му, т.е.
основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за
процесния период електроенергия.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответното дружество иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът
обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.51, ал.1 във връзка с чл. 45,
ал. 1 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ. Счита, че в горепосочените разпоредби изрично е предвидена
възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно
процедурата в раздел IХ, чл.51 и
чл.45 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа
енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят
е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ -
нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите,
които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се
установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IХ от тези правила за оператора за
разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху
средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез
съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен
протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако
последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва
от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от
доказателствата по делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил
уведомен за проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В протокола
са посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но това
изискване не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите
са посочени само с две имена и без адреси, т.е не са индивидуализирани по такъв начин, че в
евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат
непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол
представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на
ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху
електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК
доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното
дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да
коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за
доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която
да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т. 6 ит.8 от ЗЗП и
поради това са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй
като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена
електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната
електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената
манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника
доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за
разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или
бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и
върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция
на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от
12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които
регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен
съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай
неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на
последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е недопустимо
едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на
потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската общност. Принципите
на Европейското законодателство в тази област са посочени категорично и
конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива
2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла
в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се
съобразят с тази директива до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е да го направи, че е
доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период 12.10.2016г.- 10.01.2017г. на стойност 435,86 лева по фактура № **********/23.04.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 350 лв., съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно предвид разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при интерес до 1 000 лева
възнаграждението за адвокат е 300 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, че Е.Д.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, ул.Железни врата №
18, офис 9, чрез адв. И.П. НЕ ДЪЛЖИ
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
Централен, ул.Христо Г. Данов № 37, сумата
от 435,86 лева по фактура № **********/23.04.2019г.
за измервателна точка на обект в гр.Стара Загора, ул. Екзарх Антим № 72, ап.18,
под ИТ № 2033253 за отчетен период 12.10.2016г.- 10.01.2017г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов
№ 37 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Г., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. сумата от 350,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :