Р Е Ш Е Н И Е
260007/8.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1404 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, №3779424 от 30.03.2020 год., издаден от ОД на МВР
– Шумен, с който на Г.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения електронен фиш да
бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Товарен автомобил марка „Ивеко АС 440 С43ТП“ -
влекач с рег.№Е8851КН, собственост на „СИМ ТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК204426844 на 30.03.2020 год. в 10.56
часа се движел по път I-4 в посока към гр.Търговище. В района на км.253+346 при
ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът
се
движел със скорост от 72 км/ч. Поради движението си с превишена скорост
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима радарна
система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, с №11743С3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на
управителя на дружеството С.С.Л., с ЕГН**********, бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо
средство серия К, №3494153 от 30.03.2020 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с
който в качеството му на управител и представляващ „СИМ ТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК204426844, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето, като след получаване на
електронния фиш представляващия дружеството - собственик на автомобила, в срока
по чл.189, ал.5 от ЗДвП е депозирал писмена декларация, в която е посочил, че
на посочената в електронния фиш дата автомобилът, с който е било извършено
нарушението е бил управляван от служител на дружеството – Г.Д., с ЕГН**********,
като е приложил и копие на свидетелство за управление на МПС. С писмо
рег.№869000-7813/14.07.2020 год. Лазаров е бил уведомен, че издаденият на
негово име елекронен фиш е анулиран. На жалбоподателя бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, №3779424 от 30.03.2020 год., издаден от ОД на МВР
– Шумен, с който на Г.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по.конкретно от разпита на свидетеля С.С.К., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 30.03.2020 год.
в 10.56 часа товарен автомобил марка „Ивеко АС 440 С43ТП“ - влекач с
рег.№Е8851КН, собственост на „СИМ ТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК204426844 се движел по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.253+346 при ограничение на скоростта
на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със
скорост от 72 км/ч. Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима радарна
система тип „ARH CAM S1”, с №11743С3. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила 74 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение
поради грешка в измерването, същата следва да се счита 72 км/ч. По делото като
писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез
системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 30.03.2020 год. в 10.56 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е Е8851КН.
Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. Видно от представените
като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №76-С-ИСИС/29.10.2019 год.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 28.10.2019 год. - 29.10.2019
год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. В същия смисъл е и Писмо №20-00-95-1/12.12.2019 год. на БИМ.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и
съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура,
като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.7 от същата, предвиждаща използването на
пътен знак Е-24 за обозначаване системата за автоматизирано измерване на скоростта,
е отменена с ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от 16.01.2018 год.. Следователно
към датата на извършване, респективно на установяване на нарушението не е имало
изискване за използване на подобен пътен знак или друг начин за обозначаване
поставянето на мобилната радарна система. В същото време са били спазени
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото за поставянето на мобилната
радарна система е бил изготвен протокол и същият е бил съпроводен със снимка на
разположението на уреда.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
електронния фиш, изразяващи се в липса на посочен издател и дата на издаване. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда
за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите
норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия
случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване
на нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия
електронен фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен
фиш, утвърден със Заповед №Із-305 от 04.02.2011 год.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че от
издадения електронен фиш не ставало ясно кой е нарушителя с оглед неправилно
изписано име на жалбоподателя. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
действително в обжалвания електронен фиш след собственото и преди фамилното име
на жалбоподателя е поставена частица за отрицание „НЕ“. В същото време обаче от
издадената и представена като доказателство
по делото справка от АИС „Български документи за самоличност“ се
установява, че в базата данни имената на лицето са били изписани именно по този
начин. В същото време независимо от разминаването съдът намира, че същото не е
нарушило правото на защита на нарушителя, доколкото чрез двете му имена и
посочен ЕГН и адрес лицето може да бъде индивидуализирано по категоричен и
недвусмислен начин. Още повече, че от страна на представляващия
дружеството-собственост на автомобила документи – трудов договор и копие на
свидетелство за управление на МПС се налага извода, че безспорно жалбоподателят
е лицето, което е управлявало посочения автомобил към момента на извършване на
нарушението.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на електронния фиш. В този
смисъл в същия нарушението е описано пълно и ясно. В същото време от изисканата
и приета като доказателства по делото Схема на пътен участък по път I-4 „Търговище-Белокопитово“
от км.253+285 до км.253+955 се установява, че към датата 30.03.2020 год. на
посочения пътен участък, в който е извършено
нарушението е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван
от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 78 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и
превишението е в границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал
е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира,
че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3779424 от 30.03.2020 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с
който на Г.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП ОСЪЖДА Г.Д., с ЕГН**********,*** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: