О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114 07.04.2020
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седми април две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 213 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Г.И. *** срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.06.2019 г. на РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 129/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Хасково, представляващо преписка № 1268/2018 г. по описа на РП – Хасково водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, а препис от него е постановено да се изпрати на Г.И. *** и Д.Т.Ш. - за сведение. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково. Твърди се от жалбоподателя, че авторът на сигнала до ОП – Хасково искал да бъде повдигнато обвинение за нанасяне на щета на Община Хасково в особено големи размери, като според прокурора твърденията били за престъпления от общ характер с правна квалификация чл. 282 и чл. 220 от Наказателния кодекс, а в обясненията си Д.Ш. поддържал изцяло записаното от него в сигнала. От анализа на събраните доказателства, изводът на прокуратурата бил, че не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер и прокурор от ОП –Хасково отказал да образува ДП, какъвто бил резултатът след постановеното от АП – Пловдив извършване на допълнителна проверка. Такъв бил и резултатът и по подадения от Д.Ш. втори сигнал – до СП - София с идентично съдържание, като сигналите жалбоподателят счита, че били подадени до надлежни органи и с тях се отправяли преки и непосредствени твърдения жалбоподателят да е извършил престъпления от общ характер, като тези твърдения били неверни, а подателят им неминуемо бил наясно с това, като се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените доводи, с които жалбоподателят аргументира и тезата си за неправилност в действията на прокурора при прекратяване на наказателното производство за деянието по чл. 286, ал. 1 НК с атакуваното постановление. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на разследващите органи със задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че указанията на Окръжен съд – Хасково, дадени с Определение № 324 от 07.10.2019 г., постановено по ВНЧД № 520 по описа за 2019 г. относно допустимостта на жалбата са задължителни при новото разглеждане на делото, образувано въз основа на нея, независимо от разбирането в практиката на съдилищата и настоящия съдебен състав относно виждането, че деянието по чл. 286, ал. 1 от НК, предвид ситематическата му уредба и кръга на охранявани с криминализирането му обществени интереси, няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят, като пряка последица съставомерни имуществени или неимуществени вреди и че въпреки възможното засягане на правната сфера на други субекти, престъплението е формално, тъй като в състава му не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици и не възниква правната фигура „пострадал“ по смисъла на НПК, който да е легитимиран, чрез жалба, надлежно да инициира съдебния контрол за законосъобразност по чл. 243 от НПК. Следователно, необходимо е произнасянето на настоящия съдебен състав да бъде съсредоточено по същество, като и тук известни уточнения ще са необходими при изпълнение на последващите указания на въззивната инстанция, дадени с Определение № 55 от 21.02.2020 г., постановено от ОС – Хасково по ВНЧД № 61 по описа за 2020 г.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 129/2018 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, представляващо преписка № 1268/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр.Хасково е образувано на 21.11.2018 г. по реда на чл.212 ал.1 от НПК с Постановление на прокурор при РП Хасково и се води за това, че през месец март 2017 г. в гр.Хасково, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура гр. Хасково, набедил някого (Г.И. *** – бивш Кмет на Община Хасково) в престъпление по чл. 282 и по чл.220 от НК, като знаел, че е невинен - престъпление по чл.286 ал.1 от Наказателния кодекс.
В хода на разследването са събрани писмени доказателства и ангажирани гласни доказателствени източници, чрез разпита на свидетели, въз основа на които прокурорът е приел за установени следните обстоятелства:
С Решение № 85/26.02.2016 г. на Общински съвет - Хасково била избрана Комисия за проверка и анализ на дейността на общинските предприятия и сделките с общинско имущество, процедурите по ЗОП и даренията в Община Хасково в периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2015 г., състояща се от петима общински съветници от различни политически групи с председател Д.Ш., секретар Р.П. и членове - Д.Т., М.П. и Х.Х.. Един от случаите, които Комисията разгледала, касаел отдаването на паркингите на Община Хасково под наем през годините и констатирала редица закононарушения в процедурите. Посочено било, че първият търг за паркингите бил проведен през 2004 г., на основание Решение № 63 от 19.03.3004 г. на ОбС - Хасково, като се явили три фирми. Първата с най-висока оферта се отказала, втората фирма била декласирана, поради невнасяне на депозита и със Заповед Кмета на Общината тогава в лицето на свид. Г.И., за спечелила търга била обявена третата класирана фирма „ЕМ Комфорт“. Тук впечатление правело, че в решението, с което Кметът обявил търга било посочено, че фирмата с най-високата оферта печели търга, т.е. първата класирана фирма, докато в случая за спечелила търга била обявена третата фирма, което не било дадено като възможност в Заповедта за провеждане търга /следвало да се обяви нов търг/. Относно отдаването на паркингите под наем през 2007г. - тук нарушението било посочено, че се състояло в това, че нямало решение на Общински съвет Хасково за откриване на такава процедура. В случая, в заповедта за обявяване на търга Кметът на Община Хасково бил посочил Решение № 63 от 19.03.3004г. на ОбС - Хасково, което касаело посочения търг от 2004 г. За спечелила търга била обявена отново същата фирма „ЕМ Комфорт“. Относно търга за паркингите през 2012 г. - Кметът на Община Хасково предложил с докладна записка на Общински съвет – Хасково да бъдат отдадени под наем паркоместа, а не „паркинги“, както е по документите за собственост /актове за общинска собственост/. Общинският съвет одобрил това предложение. Пояснено е, че едно паркомясто по съответната наредба било около 10 кв.м., като минималната наемна цена е 25 лева на месец на паркомясто. Ако се погледнело обаче, цялата квадратура на паркинга ставало следната сметката - по нотариален акт квадратурата на един от паркингите отдадени под наем бил 1.447 декара /паркинг на пл. Свобода в град Хасково/, докато паркоместата в него били 47. Според договора за наем - наемната цена на паркомясто излизало да е 25 лева на месец - това се извежда от месечния наем на всички паркоместа в града - общо 10 510 лева на месец, а всички паркоместа са 431 - месечният наем делено на броя на паркоместата. Така излизало, че едно паркомясто е 10 кв.м., защото наемната цена на 1 кв.м. нетърговска площ е 2.5 лева /както е по Наредба/. Ограденият паркинг на пл. „Свобода“, по Акт за публична собственост бил 1 447 кв.м. По договор в него били дадени и се заплащат 47 броя паркоместа - т.е. - ако е бил отдаден като паркинг с площ 1.447 дка / по 2.5 лева /наемната цена следвала да бъде 3 618 лева, а в случая за 47 броя паркоместа при среден месечен наем от 25 лева - приходът към на Община Хасково бил от 1 175 лева, т.е. цената била три пъти по-ниска от тази, определена по Наредбата. Погледнато по-глобално, относно всички паркинги, отдадени под наем - отдадени под наем били общо около 11 дка, като три декара от тях били от 3 - та зона, където наемната цена на квадрат е 1 лев, а като паркоместа всички дадени под наем били 430, като 66 от тях били в 3 - та зона, тоест вместо Община - Хасково да генерира месечен наем от близо 20000 лева за първа зона плюс 3000 лева за 3 -декара от 3 - та зона, или общо около 23 000 лева месечен наем, по обратната сметка - 430 паркоместа по 25 лева - прави средна цена са около 10 500 лева - т.е. генерирала се една разлика от 12 500 лева на месец, което лесно може да се изчисли и за годините, в които паркингите са били отдадени под наем. На базата на тези констатации, избраната Комисия от Общински съвет на заседанието не е присъствал само членът й Х.Х. е взела Решение, обективирано в Протокол № 4 от 21.02.2107г., да се сезира Окръжна прокуратура - град Хасково по компетентност за установените закононарушения. В изпълнение на взетото решение, председателят на Комисията - свид. Д.Ш. подал сигнал в качеството си на председател на Комисия на ОС - Хасково, избрана с Решение № 85 от 26.02.2016г. на Общински съвет Хасково - до Окръжна прокуратура Хасково. Сигнал с идентично съдържание Д.Ш., пак от името на Комисията и като неин председател, подал и директно към Специализирана прокуратура град София, като в края на втория посочен сигнал същият излага /говорейки в множествено число, явно от името на Комисията /, че: „… е наложителна проверка по случая, поради налични данни за допусната от бившия кмет Г.И. умишлена безстопанственост - престъпление по чл. 219, ал. 3 от НК и е сключил неизгодна сделка - нанасяне на щета на Община Хасково в особено големи размери престъпление по чл. 220 от НК…„.
Установено е, че въз основа на подадения сигнал в ОП - Хасково е образувана прокурорска преписка № 434/2017 г. по описа на ОП - Хасково. По преписката е била извършена проверка, след приключване на която и въз основа на анализа на събраните документи и данни по нея прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково се произнесъл с Постановление от 12.06.2017г., с което е отказал да образува наказателно производство по извършени престъпления по чл. 282 и чл. 220 от НК. Апелативна прокуратура - град Пловдив е била сезирана и в рамките на осъществения инстанционен контрол, с Постановление от 27.03.3018 г. било отменено посоченото постановление на ОП -Хасково за отказ от образуване на наказателно производство, като били дадени указания за извършване на допълнителна проверка, в хода на която да се съберат допълнителни данни и обстоятелства, които да допринесат за правилното изясняване на случая, а преписката била върната на ОП -Хасково за ново решаване.
С Постановление на ОП-Хасково от 16.04.2018г. - посочената прокурорска преписка е била изпратена по компетентност на СП - София - същата е заведена под № 576/2018г. по описа на СП - София. По преписката е била възложена проверка на КПКОНПИ, в хода на която са снети обяснения и са събрани допълнителни данни и материали. С Постановление на СП - Хасково от 12.10.2018г. също е постановен отказ за образуване на наказателно производство по случая.
Относно вторият сигнал, подаден от свид. Д.Ш. директно до СП - София - е била образувана пр.пр. № 353/2018 г. по описа на СП - София, в хода на която също е била възложена проверка до КПКОНПИ. По тази проверка е бил постановен на 28.09.2018г. отказ за образуване на наказателно производство. Аргументите в тази посока са, че относно първите два търга за отдаване на паркингите на Община Хасково под наем - от 2004г. и от 2007г. - била изтекла давност. Относно търга от 2012 г. прокурорът приел, че процедурата била спазена и нямало закононарушения. Относно твърдените от Д.Ш. данни за безстопанственост - същото било резултатно престъпление и било съставомерно само при значителни щети, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с изпълнителното деяние. В случая от патримониума на Община Хасково следвало да излязат твърдените от Д.Ш. парични средства, но случаят не бил такъв, тъй като тези суми били пропусната полза, а не настъпила щета, което правело деянието несъставомерно по чл. 219, ал. 3 от НК.
Изложената дотук фактическа обстановка е изяснена въз основа на съвкупен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдържащ се в съответните писмени документи, приобщени като писмени доказателства и коментирани на съответното място по – горе, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели. Техните показания са подложени на съответен анализ откъм достоверност и са очертани основните моменти от предмета на изследване, приети като безспорни от прокурора, като не е налице такова разминаване в твърденията относно фактите и обстоятелствата от значение за обезпечаване на фактическите изводи по съставомерните факти, за да се налага подробен анализ на тяхното съответствие с обективната истина и от страна на съда в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност, а правното значение на установените факти ще бъде коментирани на съответното място по същество.
Въз основа на установената на досъдебното производство фактическа обстановка, прокурор от РП – Хасково, с Постановление от 03.06.2019 г., направил извод, че деянието, осъществено от свидетеля Д.Ш. е несъставомерно от обективна и субективна страна по състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, за каквото е образувано и водено настоящото ДП. Налице било основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК според което наказателното производство следва да се прекрати, поради извод за липса на осъществено съставомерно поведение.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна, че с оглед констатираната фактическа обстановка и след мотивирано обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК за прекратяване на наказателното производство, тъй като не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер.
Най – напред следва да се отбележи, че в случая установените фактически положения в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство са възприети обосновано от страна на прокурора и преценката му по отношение на осъществената фактическа обстановка съвпада изцяло с тази на съда, предвид изложеното по - горе. В тази връзка, с оглед указанията на въззивната инстанция, дадени с Определение № 55 от 21.02.2020 г., постановено от ОС – Хасково по ВНЧД № 61 по описа за 2020 г. относно предмета на осъществявания съдебен контрол следва да се отбележи, че той се изразява в преценка по същество относно наличието или не на основание за прекратяване на наказателното производство, оттам и на законосъобразността на подхода на прокурора при упражняване на правомощията му в досъдебна фаза по чл. 243 НПК. Този контрол обаче изисква да бъде преценено най – напред дали са извършени всички възможни процесуални действия по събиране на доказателства от значение за разкриване на обективната истина, а след това дали въз основа на тези доказателства е достигнато до изграждането на правилни фактически изводи, въз основа на анализ на тяхната достоверност, респ. правилно ли е приложен материалният закон при оценка наличието на конкретен престъпен състав, вкл. и от гледна точка изключващите отговорността обстоятелства. За да бъде на свой ред тази оценка правилна, следва доказателствата да са надлежни, тоест да се държи сметка дали в хода на наказателното производство процесът на тяхното събиране е обезпечен с използване само на средствата и способите, предвидени в НПК и са осигурени необходимите правни средства на страните да участват в този процес. Тук би могло с основание да се постави въпроса, могла ли е въззивната инстанция, която е също по същество да прецени този въпрос, и ако не се съгласи с довода на районния съд, изразен в контролирания съдебен акт по ЧНД № 776 по описа на РС – Хасково за 2019 г. при разглеждане по същество на производството, станало с Определение № 364 от 15.11.2019 г. на РС – Хасково по цитираното ЧНД, да разгледа по същество делото, изхождайки от естеството на производството, като вложеният смисъл на това понятие, употребено от окръжния съд, също би могъл да породи дискусия. При така дадените указания обаче, произнасянето на настоящия съдебен състав в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност е необходимо да се съсредоточи при зададените параметри и да приеме, до какъвто извод и сам достигна, че в хода на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение от такова естество, че да доведе до необезпеченост на наказателния процес в съответната фаза откъм всички възможни доказателства с дискредитиране на разписания в процесуалния закон ред за събирането им и на участието на страните в този процес и на участието им като цяло в развитието на производството.
При това положение, при осъществения съдебен контрол на законосъобразността на атакуваното с жалбата на Г.И. *** постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, следва да бъде отбелязано, че правните доводи в него изцяло се споделят при преценката на съда по същество относно наличието на основание и конкретно това, визирано от прокурора по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за прекратяване на образуваното наказателно производство, водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НПК. Този извод е достигнат, след като от фактическа страна и според съдът не е налична процесуална нужда и необходимост от допълнително събиране на нови доказателства. Не се констатират и противоречия или непълноти, изясняването на които изискват провеждането на нови процесуално-следствени действия по досъдебното производство от гледна точка изискванията на състава на престъпление, съобразно предвиденото в съответната наказателна норма от Особената част на НК.
Престъплението по чл. 286, ал. 1 НК е резултатно и се счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното деяние в предвидената в чл. 286, ал. 1 НК форма на противоправно поведение. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което е образувано и се води наказателното производство, систематически се намира в Глава осма, озаглавена "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", Раздел трети "Престъпления против правосъдието" и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани с осъществяването на правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт. В случая със състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК се криминализира посегателството върху подродовия обект от лица, които не са ангажирани с осъществяване на правосъдната дейност, но са осъществили сигнална функция със сезиране на органи, натоварени да осъществяват такава функция. Тоест субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Не е спорно, че от обективна страна в настоящия случай формално са налице основните характеристики на изпълнителното деяние на престъплението набедяване, доколкото е наличен е сигнал от лицето Д.Ш. до надлежен орган на власт – Окръжна прокуратура – Хасково, а впоследствие – и такъв, адресиран до Специализираната прокуратура, София, във всеки от който се съдържа конкретна информация относно престъпни посегателства – факти и интерпретация от подателя на сигнала за тяхната правна оценка и квалификация и информация за евентуалния извършител на престъплението – имена, заемана длъжност и пр. За изпълнителното деяние, от обективна страна е без значение, дали сигналът е послужил като законен повод за образуване на досъдебно производство и дали съответното лице е било привлечено към наказателна отговорност, като последното би съставлявало квалифициращ признак по ал. 2 на чл. 286 НК. Не е спорно и не се отрича от страна на Д.Ш. в показанията си на досъдебното производство и се потвърждава от негова страна, че е подател на всеки от сигналите до прокуратурата и не отрича авторството на изложените в него факти и обстоятелства, но следва да се направи и ясно разграничение, че тези си действия той е предприел не произволно, а в определено качество – председател на конституирана с Решение № 85/26.02.2016 г. на Общински съвет - Хасково Комисия за проверка и анализ на дейността на общинските предприятия и сделките с общинско имущество, процедурите по ЗОП и даренията в Община Хасково в периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2015 г., състояща се от петима общински съветници, избрани от различни съветнически групи, включваща в състав си, освен председател, секретар – свид. Р.П. и членове в лицето на свидетелите Д.Т., М.П. и Х.Х. и в изпълнение на това решение на Комисията, което е именно и конкретно в насока сезиране на органите на прокуратурата. Този факт сам по себе си не изключва извода, че лицето Д.Ш. би могъл да бъде годен субект на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, но поставя на съвсем различна основа преценката относно субективния елемент, от гледна точка формата на вината, за което се е водило процесното наказателно производство от тази, която жалбоподателят Г.И.И. приема за меродавна. В случая въпросът налице ли са категорични данни за осъществяване на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК от субективна страна, т. е. че Д.Ш. е съзнавал неистиността на отправения сигнал с посочените в него обстоятелства, което означава той да съзнава и порочността на решението на Комисията в тази насока, каквато не съществува, доколкото то е потвърдено като съдържание и технология на приемане в показанията на всички останали, участвали в състава ѝ лица при осъществяване на техните разпити в хода на производството, е намерил еднозначен отговор от прокурора. Той се споделя и от съда. Относно конкретното деяние – по чл. 286, ал. 1 НК, интелектуалният момент на умисъла обхваща съзнанието, че със сигнала се описват осъществени престъпления, че с подаването му до прокуратурата се поставя началото на причинно-следствен процес, който сигурно или вероятно ще стане достояние на орган, който е компетентен да започне наказателно преследване. Волевият момент изразява желанието на подателя на сигнала надлежният орган да разбере за сигнала, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая възможния пряк или евентуален умисъл при престъплението се различават единствено по това, дали се касае за „сигурно“ или „вероятно“ предвиждане настъпването на общественоопасните последици, за „желание“ или „съгласие“ или безразличие към евентуалното настъпване на съставомерния резултат. За съставомерността на деянието по чл. 286, ал. 1 НК, независимо дали е осъществено при пряк или евентуален умисъл, е във всички случаи необходимо извършителят да знае, че набеденият е невинен, което всъщност се извлича от етимологията на самия израз: “набеди“, употребен от законодателя, който обаче с цел яснота и за да няма съмнения е добавил и този: „…като знае, че е невинен“ в диспозицията на наказателната норма. Знанието на Д.Ш., че жалбоподателят Г.И.И. е невинен предполага съзнание, убеждение категорична увереност у него, че жалбоподателят не е извършил престъплението или престъпленията, описани в сигнала. Такава категорична увереност в невинността на жалбоподателя няма как да е възникнала в съзнанието на подателя на сигнала при множество обективни дадености, обосноваващи истинност на изложената информация в приложенията към сигнала, за което не се спори, а за тяхната правилна юридическа оценка няма как да се дири отговорност от подателя на сигнала, при положение, че той действително е убеден в тезата си. Това категорично изключва знанието у него, че лицето срещу което подава сигнала е невинно. Тази преценка подкрепя и доводите за прекратяване на наказателното производство от страна на прокурора, при упражняване на правомощието си, станало в съответствие с материалния закон.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея постановление на Районна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство, като правилно и зкаоносъобразно – потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.06.2019 г. на РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 129/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Хасково, представляващо преписка № 1268/2018 г. по описа на РП – Хасково водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.