Р Е Ш Е Н
И Е
№……………….…./…………………………2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от мл.съдия
Кунева,
въззивно гр.д. № 284 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№ 3980/17.01.2019 г. на УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********,
предявена чрез юрисконсулт Т.В. и юрисконсулт Павлина Р., срещу решение № 124/10.01.2019 г. по гр.д. №
11146/2018 г. на ВРС, 50-ти състав, с което се признава за незаконно уволнението на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед №
120/04.06.2018 г., въз основа на Заповед № Р-317/04.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като го отменя по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановява Н.К.С., ЕГН **********, на длъжността „лекар
специализант” при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, която е заемал преди уволнението
му, извършено със Заповед № 120/04.06.2018 г.,
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъжда УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 10 269,09 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на С. без работа поради уволнението за
периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.07.2018 г., до окончателното й заплащане; осъжда УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., ЕГН **********, по
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1144 лв., представляваща брутно
допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г.; осъжда УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, да заплати
на Н.С., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 858 лв.,
представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни за 2016 г., 7 работни дни за
2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.); осъжда
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., ЕГН **********, сумата от 900 лв., представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и осъжда
УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 670,76 лв., представляваща дължими
държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно,
с доводи за незаконосъобразност, поради неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди се законосъобразност на
уволнението, като сочи, че не са взети обяснения от служителя за съпътстващите
нарушения, обективирани в заповедта, поради това, че основното нарушение,
заради което е наказан, е на разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ. Противопоставя се на изводите
на съда, че приложението на лекарствения продукт е бил подходящ за лечение на
заболяването на пациента, с доводи, че съдът не разполага със специални знания
за установяване на тези обстоятелства, а експертиза по делото не е назначена.
Сочи, че липсата на настъпили негативни последици за здравето на пациента и
медицинската сестра, разтворила лекарствения продукт по разпореждане на
въззиваемия, не изключва наличието на допуснато тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Подчертава се, че служителят не е спазил изискванията на Наредба
№28 и заложените мерки в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил свидетелските показания на
допуснатия по делото свидетел Тонев, от които се установява, че прилагането на
лекарството „Блеомицин“ не е отбелязано в историята на заболяването на пациента
и не е бил уведомен началника на клиниката за това, което съставлявало грубо
нарушение на правилата за организация на работата. Поради неоснователност на
предявения иск за признаване на уволнението за незаконно, се претендира
отхвърляне на иска и за възстановяване на служителя на предишната длъжност.
Счита се, че уволнението е законно, поради което не следва да се присъжда
обезщетение за оставането му без работа, като се моли за отмяна на решението и
отхвърляне и на този иск. Настоява се за отхвърляне на иска и по чл. 128, т. 2
от КТ по съображения, че работодателят правомерно не е начислил допълнително
трудово възнаграждение по клинични пътеки за м.май 2018 г., позовавайки се на
чл. 12, т. 4 от Методиката за ДВНО. В тази връзка се счита за неоснователен и
иска по чл. 224, ал. 1 от КТ. По тези съображения моли за отмяна на решението,
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуални
представители юрк. Р. и юрк. В. поддържат жалбата и се моли за отмяна на
решението. Релевира се възражение за прекомерност на разноските, поискани от
въззиваемата страна и претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна Н.К.С.,
чрез адв. В.Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита се постановеното решение за правилно и се моли за потвърждаването
му.
Сочи се, че в хода на дисциплинарното производство въззиваемият е бил лишен от
възможност да даде обяснения. Подчертава се, че в заповедта за уволнение
липсват конкретни факти, мотивирали работодателя да наложи най-тежкото
наказание, като в процеса не било доказано въз основа на какви документи е
установено нарушението. Настоява се, че към датата на налагане на
дисциплинарното наказание (05.06.2018 г.) правото на работодателя да наложи
такова е било преклудирано на основание чл. 194, ал. 1 от КТ, поради
изтичане на двумесечния срок от
извършване на нарушението. Посочва, че в уволнителната заповед работодателят
неправилно е квалифицирал нарушението, посочвайки че лекарят е приложил
неразрешен за употреба в България лекарствен продукт „Блеомицин“, доколкото
последният е включен в списъка по чл.266а от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина. Намира за правилен извода на съда, че възнаграждението по
клинични пътеки следва да се включи в основното възнаграждение за определяне на
дължимото на служителя обезщетение, както и да се присъди възнаграждение за
м.май 2018 г. съобразно извършената работа. Навежда доводи за основателност и
на предявения иск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Моли се за потвърждаване на
решението изцяло и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Д., въззиваемият оспорва жалбата. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Настоява, че С. е можел да осъществява дейността си
под контрола на супервайзор, като в историята на заболяването на пациента имало
положени подписи от проф. Г. и д-р Е., поради което счита, че не са налице
твърдяните нарушения на трудовата дисциплина.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Н.К.С. срещу УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА“ ЕАД искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл. 128, т.2 от КТ и чл.
224, ал. 1 от КТ.
В исковата си молба ищецът твърди, че
е заемал длъжността „лекар специализант“ в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, като със
Заповед № Р-317/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на лечебното заведение,
връчена на 05.06.2018 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, поради „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина“. Счита, че заповедта за дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, с доводи, че същата е немотивирана и липсва
описание на нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като в заповедта не е
посочено кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина, поради което не
е възможно да се установи дали са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Навеждат се доводи, че е налице неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, при налагането на дисциплинарното наказание. Намира, че тежестта на
наложеното наказание не съответства на нарушенията. Твърди, че не е извършил
описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и не са
налице основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Посочва, че
не е налице твърдяното в заповедта нарушение да е приложил венозно неразрешен
за употреба в Република България лекарствен продукт Bleomycin. Излага, че в
списъка на лекарствените продукти разрешени за употреба по реда на чл. 266а от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е включен Bleomycin
(Powder for solution for injection 15 000 IU). Претендира заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа в размер на брутното трудово
възнаграждение за 6 месеца, като счита, че в базата за определяне на брутното
трудово възнаграждение следва да бъде включено и възнаграждението, което лекар
в лечебно заведение получава над работната заплата по клинични пътеки. Твърди,
че до момента работодателят не му е заплатил дължимото допълнително трудово
възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г. Излага, че при определяне
размера на обезщетението за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото
правоотношение в основата за определяне на среднодневното трудово
възнаграждение работодателят неправилно не е включил допълнителното
възнаграждение по клинични пътеки в месеца, предхождащ прекратяването, като
счита, че общо дължимото обезщетение е в размер на 1632 лв. за 15 работни дни
неизползван отпуск, а ответникът е заплатил само 832 лв. При тези съображения моли
за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, в който
се оспорват всички предявени искове като неоснователни. Не се оспорва заеманата
преди прекратяването на трудовото праоотношение длъжност. Намира, че в
заповедта ясно и пълно са изложени мотивите, поради които на ищеца е наложено
най-тежкото наказание. Настоява, че работодателят е провел дисциплинарно
производство в хода на което са събрани документи, които са неразделна част от
същото, поради което не е необходимо тяхното съдържание да се повтаря и в
заповедта. Подчертава, че между страните никога не е имало спор кое именно
конкретно действие е обусловило търсене на дисциплинарна отговорност от
служителя и в кой момент е извършено, като самият ищец в дадените пред
работодателя писмени обяснения е посочил конкретното действие и датата на
извършване. Излага се, че извършеното от д-р С. нарушение има специфичен характер,
а в атакуваната заповед е посочено точно не само нарушението на чл. 37а, ал. 1
и 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ и
прилагането на неразрешен за употреба в страната медикамент, но и са посочени и
всички възникнали в тази връзка тежки нарушения и последици. Поддържа се, че са
налице безспорни доказателства за спазване на предвидените в чл. 194, ал. 1 КТ
срокове. Твърди се, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК. Ответникът
посочва, че в процесната заповед извършеното от ищеца нарушение е описано пълно
и точно, а именно в нарушение чл. 37а, ал. 1 и 2 от цитираната наредба д-р С. е
наредил на дежурната медицинска сестра да разтвори в Клиниката по клинична
хематология и приложи венозно неразрешен за употреба в Република България
лекарствен продукт Bleomycin, донесен от пациента, тъй като лекарствените
продукти за злокачествени заболявания се приготвят в аптеката на лечебното
заведение във вид за директно приложение на пациент. Излага, че на 18.05.2018
г. на заседание на постоянна комисия, учредена от работодателя е обсъдено
нарушението, извършено от ищеца и са приели, че същото представлява сериозно
провинение, поради което е предложено на Изпълнителния директор на д-р Н.С. да бъде наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение. Навежда се довод, че включването на даден
медикамент в цитирания и приложен от ищеца списък не е достатъчно условие
същият да бъде приложен на пациент, без да бъдат спазени останалите важни за
приложението му условия, описани подробно в Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за
условията и реда за лечение с неразрешение за употреба в Република България
лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени,
изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Поддържа се, че в
конкретния случай не е спазено нито едно от описаните изисквания и именно поради
тази причина постоянната комисия е констатирала, че в ИЗ липсва Решение на
Клиничната комисия по хематология за лечение с този медикамент, не е приложена
фактура за закупуването на лекарствения продукт и че лекар без специалност няма
право самостоятелно, без друг лекар-специалист да определя лечението на основно
заболяване. Ответникът счита, че подобно неправомерно и опасно поведение от
страна на служители на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, с което е възможно да настъпят
фатални последици за здравето и живота както на пациента, така и на
медицинската сестра, налага необходимостта от предприемане на съответни мерки –
в случая дисциплинарно уволнение на виновния служител. Счита, че доколкото
главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, така и исковете с
правно основание по т. 2 и 3 от същата разпоредба се явяват неоснователни. По
отношение на предявения иск по чл. 128, т. 3 КТ поддържа, че съгласно
Методиката за допълнително възнаграждение на щатния персонал над основното
(ДВНО), вкл. (ДВНОпс), представляваща неразделна част от Вътрешните правила за
работна заплата, допълнителното възнаграждение не се гарантира от работодателя
и в разпределението на средствата, определени за ДВНО не участват всички, които
към момента на определяне на сумите са с прекратено правоотношение – чл. 4. т.
4 от методиката. Твърди се, че дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в
размер на 846,75 лв., като същото е получено от служителя в брой. Моли
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло и да бъдат присъдени
сторените съдебни разноски.
В съдено заседание на 09.11.2018
г. ищецът лично е изложил, че медикаментът Блеомицин му е предоставен от самия
пациент, след което е отишъл при сестрата и е дал лекарството да го разтвори и
приложи. Настоява, че с оглед вида на заболяването на пациента – Болест на
Хочкин, се прилага Блеомицин, който се закупува от пациента, поради това че не
се реимбусира от НЗОК, но същият е разрешен за употреба.
ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че по
силата на сключен със УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД трудов договор от 10.11.2006 г. и
споразумение от 28.03.2007 г., страните са в трудово правоотношение, като
въззиваемият Н.С. заема длъжността „лекар специализант“.
Съгласно подписаната на
10.11.2006 г. длъжностна характеристика изпълняваната работа от въззиваемия се
изразява в лечебно-диагностични и рехабилитационни дейности свързани с
медицинското обслужване на пациентите. Сред задълженията, които фигурират в т.
4 от длъжностната характеристика попадат спазването на правилника за
устройството, дейността и вътрешния трудов ред в структурата, етичните норми,
както и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. В подписаната
на 03.02.2012 г. длъжностна характеристика се съдържат идентични задължения,
като в т. III, б. „Б“ и „В“ е посочено, че носи отговорност при неизпълнение на
действащите нормативни актове, медицинските стандарти, правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, както и че носи отговорност и спазва
специфични изисквания и инструкции за опазване на собственото си здраве и на тези,
с които има професионален контакт.
Не е спорно между страните, че
със Заповед № РД-01-2014/16.06.2017 г. на министъра на здравеопазването е
утвърден списък по чл.
266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в който
фигурира лекарствен продукт Bleomycin.
От
представената по делото покана с вх. № АД-1476/20.04.2018 г. на изпълнителния
директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,
получена от ищеца на 23.04.2018 г., се установява, че работодателят е
предоставил тридневен срок за даване на обяснения от С. относно образувано
срещу последния дисциплинарно производство във връзка с постъпила информация,
че в нарушение на чл. 37а от Наредба
№28/09.12.2008 г. е приготвил лекарствени продукти за лечение на пациенти на
територията на клиниката по клинична хематология, при условие, че същите следва
да бъдат приготвяни в болничната аптека.
Видно от представеното на
24.04.2018 г. обяснение от Н.С. на 28.03.2018 г., след постъпване на пациент с
болест на Хочкин, последният е предоставил медикаменти, които не се реимбусират
от НЗОК и не са на разположение на болничната аптека, при което същите са
разтворени и приложени според препоръките на производителя в клиниката по
клинична хематология.
С протокол № 4 от 18.05.2018 г. от
проведено заседание на постоянната комисия, учредена със Заповед №
Р-115/27.02.2018г. на изпълнителния директор на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД е констатирано, че Н.С. е извършил нарушение на чл. 37а от
Наредба №28/09.12.2008 г. Посочено е, че същият е нареди на дежурната
медицинска сестра да разтвори и приложи венозно неразрешен за употреба в Р.
България лекарствен продукт Блеомицин, който пациентът е донесъл. Констатирано
е, че са налице следните нарушения: приложен е неразрешен за употреба в
страната медикамент; нарушение на чл. 37а от Наредбата; в ИЗ лисва решение на
клиничната комисия по хематология за лечение с този медикамент; в ИЗ не е
приложена фактура за закупуването на лекарствения продукт; лекар без
специалност няма право самостоятелно, без друг лекар-специалист да определя
лечението на основно заболяване; застрашено е здравето на медицинската сестра
при разтварянето в клиниката, поради токсичността на лекарствения продукт;
застрашено е доброто име на болницата. В тази връзка е дадено предложение за
налагане на дисциплинарно наказание „уволенение“.
От
Заповед № Р-317/04.06.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, се установява, че трудовото правоотношение на Н.С. е прекратено
едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение”,
на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. В заповедта за уволнение са изложени
следните нарушения на трудовата дисциплина: в нарушение на чл. 37а, ал. 1 и 2
от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, д-р Н.К.С.,
лекар-специализант в Клиника по клинична хематология на УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, е наредил на дежурната медицинска сестра да разтвори и приложи венозно
неразрешен за употреба в Република България лекарствен продукт Bleomycin,
донесен от пациент. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба лекарствените
продукти за системно лечение на злокачествени заболявания се приготвят в
аптеката на съответното лечебно заведение във вид за директно приложение на
пациент. Допълнително са изложени и други установени нарушения, а именно: 1)
лекар без специалност няма право самостоятелно, без друг лекар-специалист да
определя лечението на основно заболяване; 2) в ИЗ липсва Решение на Клиничната
комисия по хематология за лечение с този медикамент и 3) застрашено е здравето
на медицинската сестра при разтварянето в клиниката, поради токсичността на
лекарствения продукт. Посочено е, че с извършването на всички тези нарушения е
застрашено доброто име на лечебното заведение, което стриктно спазва цялата
нормативна уредба в областта на здравеопазването.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, което заключение настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно дадено, основано на специалните знания
на вещото лице. Съгласно експертизата допълнителното
възнаграждение на щатния персонал над основаното за месец май 2018 г. възлиза
на сумата от 1144 лв. По отношение на обезщетението за 15 дни неизползван
платен годишен отпуск, вещото лице заключва, че същото възлиза в размер на
1704,75 лв., от които са изплатени 846,75 лева. Съобразно заключението
обезщетението за оставане без работа за 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение възлиза на сумата от 10269 лв.
Пред ВРС са изслушани и показанията на водения от
ответника /сега въззивник/ свидетел А.Й.Т.. Свидетелят разказва, че е участвал
в комисия при разглеждане на случая на Н.С., като основна причина за
предприемане на действия по налагане на дисциплинарно наказание била
прилагането от С. на медикамент, неутвърден за приложение в България.
Установява се, че на длъжност лекар – специализант С. не би могъл да вземе
самостоятелно решение за лечение на пациент без одобрение на специалист-супервайзор,
който носи отговорност за дейността на специализанта. Посочва, че в историята
на заболяването на пациента Камен
липсвало отбелязване за изписване на медикамента Блеомицин, като
прилагането следва да се осъществи след провеждане на определена процедура.
Излага още, че началникът на клиниката носи отговорност за пребиваването на
всички пациенти на територията на клиниката, създава организация за провеждане
на диагностични и лечебни процедури в
клиниката, ръководи и контролира самостоятелно или делегира правомощия на
определени лица със специалност. Сочи, че като участник в комисията при
проверката е установено, че е употребен неразрешен за приложение на територията
на страната лекарствен продукт. Излага, че при изслушване на колегите в клиниката
по хематология е установено, че на медицинските сестри е наредено от С.
приложение на този медикамент.
В съдебно заседание проведено на 14.12.2018 г. районният
съд е извършил справка с трудовата книжка на ищеца – настоящ въззиваем, от която
е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на
заседанието Н.С. няма сключени последващи уволнението трудови договори.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до наличието на предпоставките за ангажиране
дисциплинарната отговорност на въззиваемия за твърдяните в заповедта за
дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина, съответно за
дължимостта на претендираните обезщетения.
Не е
спорно, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено с
атакуваната заповед № Р-115/27.02.2018г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД на основание
на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовия договор на работника или служителя без предизвестие,
когато последният бъде дисциплинарно уволнен. В регламента на чл. 190 от КТ се
съдържат неизчерпателно основанията, при които може да се приложи спрямо
работника или служителя най-тежката дисциплинарна санкция, като в т. 7 е предвидено
налагането й при други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
За
основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна
на уволнението като незаконно, съдът следва да констатира незаконосъобразност
на издадената заповед на формално или материалноправно основание или
несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на
трудовата диспциплина.
Съгласно
постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание,
съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя
да изслуша писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат
поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. По тази причина когато работодателят
уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура
по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения.
Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя към
нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения,
респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193,
ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното
уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на
спора по същество (в този смисъл решение №493/21.01.2013 г. по гр.д.
№1771/2011г. на ВКС, ІV г.о, решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. №1322/2009
г. на ВКС, III г.о., решение № 544/
06.01.2012 г. по гр.д.№ 1811/ 2010 г.,
ІV г.о.).
В случая
видно от поканата от 20.04.2018 г. отправена от работодателя до служителя С.,
получена от последния на 23.04.2018 г., е поискано даване на обяснения единствено относно констатирано
нарушение на чл. 37а от Наредба № 28 от 09.12.2008 г., изразяващо се в приготвяне
на лекарствени продукти за лечение на пациенти на
територията на клиниката по клинична хематология, при условие, че същите следва
да бъдат приготвяни в болничната аптека. След даване на обяснения по този
въпрос е издадена и процесната заповед за уволнение, с което нарушението е
конкретизирано и именно за него е наложено наказание. В мотивите на заповедта
са посочени и други нарушения на трудовата дисциплина, но на практика за тях
работодателят не е наложил наказание, а само е констатирал наличието им, обосновавайки
заповедта си. Ето защо, допълнителните констатирани от работодателя нарушения
не могат да бъдат коментирани в рамките на настоящото производство, на първо
място поради това, че за тях не са поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ
и формално не могат да бъдат разглеждани по същество от съда и на второ - че
предмет на заповедта е допуснато нарушение на чл. 37а от Наредба №28 от 09.12.2008 г., за което и служителят С. е наказан, но не и останалите
допълнително изложени нарушения. Съдът е ограничен в проверката си за
законосъобразността на уволнителната заповед само на релевираните в нея
основания за прекратяване на трудовото правоотношение и то само за тези факти,
които работодателят е приел, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина и
въз основа на тях е наказал служителя. За допълнителните констатирани нарушения
- че лекар без
специалност няма право самостоятелно, без друг лекар-специалист да определя
лечението на основно заболяване; в ИЗ липсва Решение на Клиничната комисия по хематология
за лечение с този медикамент и
застрашено е здравето на медицинската сестра при разтварянето в
клиниката, поради токсичността на лекарствения продукт, работодателят не е
упражнил надлежно работодателската си власт да ангажира отговорността на служителя,
поради което не могат да бъдат разгледани от съда.
Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице – изпълнителния директор на болницата, в надлежна писмена форма, налице е
очертаване на относимите към констатираната дисциплинарна простъпка обективни признаци на нарушението, посочен е
нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено.
Доводите на ищеца,
въведени в исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба, за
незаконосъобразност на заповедта на формално основание, поради непосочване на
датата на нарушението, са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя
даденото в Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 6474/2015 г. на ВКС, III
г.о., разрешение, съгласно което
задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение
е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на
наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ. Целите на
разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
разбираем за работника или служителя начин. Времето и мястото на извършване на
деянието са определяеми и известни на служителя, доколкото в заповедта се
обсъждат депозираните от С. обяснения, в които е посочена и конкретната дата –
28.03.2018 г., на която самият служител сочи, че е приложен и разтворен
медикамент, предоставен от пациент. Препращането към други документи или
събития, не опорочава процесната заповед, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че въззиваемият е бил наясно за кои точно събития
се отнася дисциплинарното производство преди налагане на наказанието (в този
смисъл Решение № 54/21.02.2012 г. по гр.д. № 865/2011 г. на ВКС, III г.о.).
За неоснователно се преценява и твърдението на ищеца, поддържано и в
отговора на въззивната жалба, че е изтекъл преклузивния срок за налагане на
дисциплинарно наказание. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ наказанието за
допуснато нарушение на трудовата дисциплина се налага в двумесечен срок от
откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В
случая най-ранният момент, сочещ откриване на нарушението, за който по
делото се съдържат данни, е датата, на
която е изпратена поканата за даване на обяснения - 20.04.2018 г. Не са
ангажирани доказателства, че работодателят е узнал за твърдяното нарушение на друга
по-ранна дата. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от датата на
връчване на уволнителната заповед, в случая 05.06.2018 г., т.е. преди изтичане
на срока по чл. 194, ал.1 от КТ.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта не страда от
сочените от ищцата пороци, което от своя страна налага разглеждането на спора
по същество относно наличието на вмененoтo на служителя дисциплинарно нарушение
и съразмерността на наложеното наказание при съобразяване с критериите на чл.
189 от КТ.
В случая твърденията на
въззивника, залегнали в заповедта за дисциплинарно уволнение, са за допуснато
нарушение на разпоредба от подзаконов нормативен акт, изразяващо се в отправено
нареждане до медицинската сестра да разтвори и приложи венозно неразрешен за
употреба в България лекарствен продукт Блеомицин, донесен от пациент.
Въз основа на направеното от
ищеца С. признание на неизгоден за него факт в съдебно заседание на 09.11.2018
г. пред първа инстанция (л. 120), съдът приема за категорично установено
вмененото на служителя деяние, изразяващо се в нареждане на медицинската сестра
да разтвори и приложи венозно на пациент медикамент, наречен Блеомицин, както и
че това се е случило в самата клиника на лечебното заведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 от Наредба №
28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, издадена от министъра на
здравеопазването, лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени
заболявания се приготвят в аптеката на съответното лечебно заведение във вид за
директно приложение на пациента, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба при
приготвяне на лекарствените продукти следва да се спазват изискванията на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В случая,
като взе предвид регламента на цитираната разпоредба и направеното от ищеца
признание, че приготвянето на медикамента е извършено в клиниката
по хематология от медицинската сестра, а не в болничната аптека (в съдено заседание на 09.11.2018 г.), съдът приема, че формално
е налице нарушение на посочената норма.
Спорният по делото въпрос е дали
това нарушение е от такъв характер, който да обоснове налагане най-тежката
дисциплинарна санкция, т.е. дали съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Законодателят не е дефинирал
понятието „тежко нарушение“, но при преценка за наличието му следва да се вземе
предвид неговия вид, интензитет, конкретната трудова функция на служителя и
вменените му по трудовото правоотношения задължения, формата на вината,
поведението му и други относими към тази квалификация обстоятелства.
За изясняване въпросът за
тежестта на извършеното нарушение на първо място следва да се вземе предвид правният
режим на лекарството, което е разтворено и приложено от медицинската сестра, а
не в болничната аптека.
Съобразно уволнителната заповед е
приложен неразрешен за употреба лекарствен продукт в България. Подобни
твърдения излага и разпитания по делото свидетел А.Т., участвал в комисията по
установяване на нарушението от служителя С.. Така изложените обстоятелства
обаче не се подкрепят от нормативната уредба, уреждаща приложението на този вид
медикамент. От систематичното тълкуване на ал. 1 и ал. 2 на чл. 266а от Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина следва, че може да се прилага
лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна-членка на ЕС,
разрешен за употреба по реда на закона, но не се разпространява на българския
пазар, ако се съдържа в утвърден от министъра на здравеопазването списък на
лекарствените продукти. В случая видно от представената по делото Заповед №
РД-01-2014/16.06.2017 г. на министъра на здравеопазването е утвърден списък по чл. 266а, ал. 2 от ЗЛПХМ,
в който е включен и процесният лекарствен продукт Bleomycin. С оглед на това,
съдът намира, че не е налице законова пречка това лекарство да се прилага на
територията на страната и не е налице хипотеза на „неразрешен за употреба“
медикамент в смисъл, че такъв не може да се прилага в България.
На
следващо място, следва да се анализира духът на нормативната уредба относно
реда и начина за приложение на медикамента. Съобразно наредбата от 2008 г. това
лекарство се приготвя в аптеката на съответното лечебно заведение във вид за
директно приложение на пациента. Идеята на законодателя е при приготвянето на
лекарствения продукт да се спазват определени правила за работа с цитостатици и това да се осъществява от медицински персонал и
в подходяща среда. В случая лекарството е разтворено и приложено от медицинско
лице в клиниката по хематология според указанията на производителя, което
предполага спазването на условията за безопасност при работа и създаване на
подходяща среда за приготвянето на медикамента. Медицинските лица са запознати
с условията за здравословни и безопасни условия на труд, още повече в
инструкциите за употреба на лекарствения продукт се съдържат изрични указания
за работа с медикамента. Не е установено лекарството да е приготвено от
медицинската сестра при нарушение на тези правила или на друго място извън
клиниката, за да обоснове извод за неправилното му разтваряне или прилагане.
На
следващо място, с оглед преценката за тежестта на нарушението следва да се
вземе предвид чистото дисциплинарно минало на служителя, както и обстоятелството,
че не е налице трайно и системно неправомерно поведение от негова страна в
разрез с установената трудовата дисциплина, както и еднократност на допуснатото
нарушение.
По
изложените съображения и от съвкупния анализ на нормативната уредба и
обстоятелствата относими към процесните отношения, съдът намира, че макар
служителят формално да е нарушил разпоредбата на чл. 37а от Наредба № 28/2008
г., това нарушение не съответства по характер и тежест на предвидената в закона
най-тежка дисциплинарна санкция – уволнение. Евентуално, същото би обосновало
друг вид дисциплинарна отговорност, която в пълна степен да изпълни своите
предупредителни и преустановяващи функции. В хипотезата на чл. 190 от КТ обаче
се изисква да е допуснато „тежко“ по смисъла на закона нарушение, което в
случая не е налице.
Съвкупната преценка на обсъдените по делото
доказателства, водят до заключението, че заповедта за уволнение е незаконосъбразно постановена,
поради което искането на Н.С. за отмяната й следва да се уважи.
С оглед основателността
на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ, основателен се преценява и
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
служителя на работа. Същият е заемал длъжността по безсрочно трудово
правоотношение, прекратено въз основа на отменената от съда уволнителна
заповед, поради което следва да се възстанови на тази работа.
Като
основателна се преценя и претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ, доколкото признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата
отмяна е предпоставка за присъждане на обезщетението. Установи се, че
въззиваемият не е полагал труд по трудово правоотношение при друг работодател
след незаконното му уволнение (от представената по делото трудова книжка),
поради което му се дължи обезщетение за принудителна безработица за периода от
деня, следващ датата на уволнението – 06.06.2018г., но за не повече от шест
месеца.
Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225, ал. 1 от КТ е определено с нормата на чл. 228, ал.1 КТ, според която то се съизмерява с
последното брутно месечно възнаграждение, получено от работника или служителя преди
уволнението, ако не е предвидено друго.
Съгласно чл. 228, ал.2 от КТ по - голям размер на обезщетението може да се определи само в акт на
Министерския съвет, в колективен трудов
договор или в индивидуалния трудов договор. От своя страна брутното трудово
възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение - „основната
работна заплата” според чл. 3, т.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат
постоянен характер. Основната работна
заплата се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата
система на заплащане на труда.
Допълнителните възнаграждения са определени в КТ, НСОРЗ, в друг нормативен
акт, в колективен или инидивидуален трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя.
В случая съгласно чл. 32 от Вътрешните правила за работна заплата на МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД, приети на Съвета на директорите с Протокол № 02/25.01.2018
г. се заплаща допълнително възнаграждение над основното на осн. чл. 13, ал. 1,
т. 4 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от НСОРЗ, като изрично тези допълнителни възнаграждения
са базообразуващи при изплащане на обезщетения. Поради това съдът приема, че
допълнителното възнаграждение съставлява част от брутното такова и база за
определяне на обезщетението, а доколкото това следва да е последният пълен
отработен месец преди уволнението, тази база следва да се счита
възнаграждението за месец май 2018 г. Съобразно допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение настоящият състав кредитира като обективно и
компетентно дадено, дължимото обезщетение, изчислено на тази база възлиза на сумата
от 10269,09 лв. За този размер искът е
основател и следва да се уважи, като следва да се присъди и законната лихва от
датата на предявяване на иска – 20.07.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението.
По иска с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ работодателят следва да установи, че е
заплатил изцяло уговореното трудовото възнаграждение за извършената работа.
Спорът
пред настоящата инстанция се концентрира относно заплащането на допълнителното
трудово възнаграждение, включено в основното такова, при наличие на
правоизключващо възражение за недължимост, поради започнала процедура по
прекратяване на трудовия договор.
Съдът
намира, че предпоставките за изключване на дължимото от работодателя допълнително
възнаграждение за месец май 2018 г. не са налице. В Кодекса на труда не е
уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен
фактически състав, включващо някакво сезиране на работододателя, уведомяване на
работника за висящо дисциплинарно производство или евентуален резултат от
проверката му. Когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е
длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства
и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание.
Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за
публичност, непосредственост и състезателност. Ето защо, връчването на покана
за даване на обяснения от служителя С. не може да се квалифицира като „открита
процедура за прекратяване на трудовото правоотношение, за да бъде лишен от
допълнително възнаграждение. Ето защо дължима се явява сумата в размер на 1144
лева, представляваща такова възнаграждение, съобразно експертното заключение,
за която сума искът е основателен и следва да се уважи.
Искът с
правно основание чл. 224, ал. 1 от ГПК също се преценява от настоящия съдебен
състав като основателен.
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за
неизползувания годишен отпуск. Съобразно трайната съдебна практика при отмяна на
заповедта за уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата
длъжност не се възстановява правото му на платен годишен отпуск. С отмяна на
уволнението не отпада основанието за получаване на обезщетението, тъй като
трудовото правоотношение е било прекратено (в този смисъл решение № 404/06.07.2010
г. по гр.д. № 322/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Относно размера на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по делото е прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено. Установява се, че от платения годишен отпуск на който има право,
служителят има 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск към 2018 г. (2
работни дни за 2016 г., 7 работни дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.),
като размерът на обезщетението възлиза на сумата от 1704,75 лева, от които са
изплатени 846,75 лева. В базата при определяне на обезщетението следва да се
включи допълнителното възнаграждение с постоянен характер по – изложените
съображения, че спрямо служителят не може да се приеме, че е налице „процедура
по прекратяване на трудовото правоотношение“. Ето защо дължимото и неизплатено
обезщетение възлиза на сумата от 858 лева, поради което искът е основателен за
заплащането й следва да се уважи.
Като е достигнал до идентични правни изводи за основателността на
предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред въззивната инстанция, срещу което е направено
възражение за прекомерност. В представения от
пълномощника на въззиваемия договор за правна защита и съдействие е отбелязано,
че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при
условията на чл. 38 от ЗАдв, като е посочено конкретно основание от кръга на
визираните в т. 1-3 на чл. 38, ал.1 от ЗАдв (лицето е материално затруднено и
не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение). В чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв е уредена възможността адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал.2 съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2. Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на страната. Възражението за прекомерност на въззивника срещу
възнаграждението е неоснователно. Предвид броя на предявените искове (шест иска) и
размера на адвокатското възнаграждение в конкретния случай с оглед фактическата
и правна сложност на делото, определен съгласно чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съдът намира че следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат В.Д. в размер на 900 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 124/10.01.2019 г. по гр.д. № 11146/2018 г.
на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. В.Д. сумата от 900 лв. (деветстотин лева) разноски за въззивната инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: