РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Монтана, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200465 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23 – 0967 - 000209/21.02.2023г. на
Началник Група при Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Враца е
наложено на Д. Д. Б., с посочен съдебен адрес в гр.Враца, чрез адв.С. С. от
МАК, административно наказание - глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, санкционирано на
основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.97 от 2017г.). С
обжалваното НП спрямо водача Б. са отнети 8 (осем) контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539/12 на МВР (в редакция преди изм., ДВ, бр.27
от 24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Б. лично и
чрез пълномощници адв.С. С. от МАК и майка му В. Б.А, моли да бъде
отменено, оспорвайки нарушението като недоказано. В съдебно заседание
адв.С. и майката Б.А, излагат доводи в подкрепа на жалбата на Б.. Прави се
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по справедливост
съгласно чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. Приложено е пълномощно и
1
договор за правна защита и съдействие, без отразена сума и без списък -
разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР - Враца Сектор ПП (Началник Група) не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 11.02.2023г. в 20:51 часа в процес на движение по ул.Васил Кънчов в
гр.Враца, патрулиращите пътни полицаи (мл. авто-контрольори) св.Г. А. и
св.М. Р. Ц., забелязали, че по пътния възел свързващ ул.Мито Орозов и
ул.Васил Кънчов се движи л.а. „О.В.“ с рег. № ХХХХХ. При извършване
маневра завиване на дясно, пътните полицаи приели, че водача на забелязания
л.а. не спазва предписанието въведено с пътен знак Б2. Посоченият л.а.
навлязъл с малко по – висока скорост на ул.Васил Кънчов, и пътните полицаи
предположили, че водача на л.а. не е спазил указанията на пътен знак Б2.
Заради видяното, водачът на л.а. „О.В.“ чрез светлинен и звуков сигнал бил
спрян за полицейска проверка водачът на л.а. В хода на извършената
полицейска проверка било установено, че л.а. „О.В.“ с рег. № ХХХХХ е
собственост на Д. Б. от гр.София и че негов водач е жалбоподателя Д. Д. Б..
Последният бил проверен и за употребата на алкохол, като резултатът бил
отрицателен.
За установеното св.Г. А. Г. – мл. авто-контрольор при Сектор ПП към
ОДМВР - Враца в присъствието на колегата си – св.М. Р. Ц. съставил спрямо
водача Д. Д. Б., ЕГН **********, АУАН Серия GA, бл. № 778386/11.02.2023г.
При съставяне на АУАН бил иззет от водача Б. контролният му талон.
С мотивирана резолюция на Началник Група при Сектор ПП към ОД
МВР – Враца рег. № 967р-1131/15.02.2023г. при условията на чл.53, ал.2 от
ЗАНН е констатирано, че е допусната техническа грешка в АУАН Серия GA
бл. № 778386 от 11.02.2023г. чрез посочване на л.а. „О.В.“ рег. № ХХХХХ,
вместо рег. № ХХХХХХ.
2
Въз основа на изготвения АУАН, Началник Група към Сектор ПП към
ОДМВР - Враца като административно-наказващ орган (АНО), оправомощен
със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Б. е извършил
административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП и издал
обжалваното НП, санкционирайки го на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП
(изм. – ДВ, бр.97 от 2017г.).
Д. Д. Б. чрез своята майка В. Б.А и адв.С. С. от МАК, излага следните
възражения, както в жалбата си, така и в рамките на съдебното следствие:
Моля съдът да отмени атакуваното НП. Считаме, че е допуснато
процесуално нарушение с посочване в акта и НП на различен рег. № на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Извън това, считаме, че описаното в НП и акта нарушение остана
недоказано от събраната административно-наказателната преписка и в
днешно съдебно заседание доказателствена съвкупност. Видно е, че от
доказателствената съвкупност се установи, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил и се е движел по посочения във
фактическото обвинение маршрут, но свидетелят по акта и
актосъставителят са възприели неговото движение едва когато е навлязъл по
ул.Васил Кънчов, те не са възприели дали водачът е спрял на знака Стоп и
съответно на обозначаващата това му задължение Стоп линия, а са
предположили, че е извършено нарушението поради това, че по тяхна
субективна преценка водачът е навлязъл в кръстовището с по-висока скорост,
която самите свидетели изрично посочиха, че не е била измерена и не може да
бъде конкретизирано каква е, а в обясненията си самият жалбоподател заяви,
че е навлязъл с повече газ в кръстовището, поради спецификата на
управлявания от него автомобил и пътната обстановка, а именно млад водач
управляващ лек автомобил с ръчна скоростна кутия потегля, за да навлезе в
кръстовището от местоположение със значителен наклон и именно с цел, за
да не върне автомобилът назад, е навлязъл с подаване на малко повече газ на
автомобила.
Извън посоченото процесуално нарушение и недоказаност на
вмененото фактическо и юридическо обвинение, считаме, че НП е порочно и
поради измененията на Наредба № Із - 2539/17.12.2012г. на МВР, по силата
на която на жалбоподателя извън наложено административно наказание
3
глоба са отнети общо 8 контролни точки. В действащата към момента
Наредба, за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не се предвижда отнемане на
контролни точки като считаме, че с оглед обстоятелството, че към момента в
който НП ще влезе в законна сила, приложената към момента на издаването
му наредба е недействаща и следва да намери приложение по-благоприятния
в тази насока закон.
В рамките на съдебното следствие св.Г. А. Г. и св.М. Р. Ц. поддържат
изложеното в АУАН, но уточняват, че са установили нарушението в процес
на движение и че са предположили, че водачът на л.а. „О.В.“ не е спазил
указанията на пътен знак Б2, защото навлязъл с малко по – висока скорост на
ул.Васил Кънчов в гр.Враца.
Жалбоподателят Д. Д. Б. дава обяснения, съгласно които оспорва
нарушението и твърди, че не го е извършил. Движил се по ул.Мито Орозов в
посока пътен възел ул.Васил Кънчов и спрял на Стоп линията – в смисъл пред
Стоп знака. Спрял точно пред пътен знак Б2. Тъй като е под наклон,
подал малко повече газ, за да не върне колата назад и колата тръгнала
по-бързо. Бил с още едно момче в колата. Полицаите се движели по пътен
възел ул Васил Кънчов в тази посока отстрани – посочва с лява ръка. Бил с
по-висока скорост, понеже подал повече газ при самото тръгване.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал
извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната
разпоредба на чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП. Водачът Б. няма несъмнени данни по
АНП и настоящето дело, да не е спазил предписанието, въведено с пътен знак
Б2, съответно да не е съобразил като водач поведението си с пътен знак Б2.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, тъй като кредитира обясненията на
жалбоподателя Б., поради това, че показанията на св.Г. и св.Ц. не са
убедителни. Случващото се е било в тъмната част на денонощието, пътните
4
полицаи св.Г. и св.Ц. са били в процес на движение когато са забелязали л.а.
управляван от Б. и са предположили, че не е съобразил поведението си с
поставения пътен знак Б2 заради навлизането си с по – висока скорост на
ул.Васил Кънчов.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП, за недоказано по
несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН, за оборена.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение,
формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до
недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на
защита на нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е
невъзможно) или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува
във вреда на нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52,
ал.4 от ЗАНН. За прецизност следва да се отбележи, че допусната техническа
грешка в АУАН относно рег. № на л.а., според настоящия съд не е
съществено процесуално нарушение, защото това нарушение не е ограничило
правото на защита на нарушителя.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя Б. и неговата вина.
Според настоящият съд неправилно е бил приложен материалния закон, което
е имало за последица ограничаване правото на защита на нарушителя и в
крайна сметка до недоказаност на извършеното административно нарушение.
Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач относно
жалбоподателя Б., последния е придобил правоспособност и има издадено
СУМПС от 16.01.2023г., т.е. Б. е млад и неопитен водач, което прави
правдиви още повече обясненията му, които са в подкрепа на извода за
недоказаност на нарушението.
Последица от гореизложеното е отмяна на НП, в т.ч. и в частта му, с
което спрямо водача Б. са отнети 8 (осем) контролни точки на основание чл.6,
ал.1, т.8 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (в редакция преди
изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.). С изм. на Наредба Із – 2539/17.12.2012г. ДВ,
бр.27/24.03.2023г. е отпаднало основанието за отнемане на 8 (осем) контролни
5
точки, но е налице разпоредбата на § 2 от ПЗР, ДВ, бр.27/24.03.2023г.,
съгласно който броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на
Наредбата, се запазва, поради което настоящия съд приема, че не е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН в тази част на НП. С отмяна на НП, същото
бива отменено и в частта на отнетите контролни точки, поради недоказаност
на нарушението, а не заради настъпилата законодателна промяна.
С оглед очерталия се изход на делото, жалбоподателя Б., съгласно
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), има право за присъждане на разноски, но липсват данни по
делото за направени такива, дори и под определените в Наредба №
1/09.07.2004г. минимални размери съгласно чл.5 от цитираната. Съгласно
чл.2, ал.2 от цитираната Наредба „В случаите по чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда
или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба“. В случая
се твърди, че е налице хипотезата на чл.5 и поради това съдът не може да
определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). В същото
време не са представени по делото доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение под минимално определения, за да ги присъди
съда, поради и което това искане следва да бъде оставено без уважение. Не на
последно място, следва да се посочи, че процесуалното представителство на
Б. на практика бе осъществено от неговата майка В. Б.А, а не от адв.С., видно
от съдебния протокол от 08.06.2023г.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0967 -
000209/21.02.2023г. на Началник Група към Сектор ПП към ОДМВР - Враца,
с което на Д. Д. Б., с посочен съдебен адрес в гр.Враца, чрез адв.С. С. от МАК,
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 (двадесет)
лева на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр.97 от 2017г.) и са
ОТНЕТИ 8 (осем) контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР (в редакция преди изм., ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).
6
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя Д. Д. Б., съгласно чл.5
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7