№ 3513
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11285/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8852/2024 г.
по описа на СРС, 63 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника Апелативен съд –
София, БУЛСТАТ *********, да заплати на ищеца Н. С. Я., ЕГН **********,
сумата от общо 1296 лв., представляваща разликата между трудовото
възнаграждение, получено от ищеца през исковия период, и дължимото му
трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана,
както следва:
1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – разликата е в размер на 33
лв. за всеки месец, от които 23,75 лв. представляват 10 % увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време –
9,25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
396 лв. /12 х 33 лв./;
2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лв.
за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на
1
заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10
лв., като общата сума за цялата календарна година е в размер на 432 лв.
/12 х 36 лв./;
3. За 2023 г. – общо 468 лв., както следва:
1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на
36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 %
увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за
прослужено време – 10 лв., като общата сума за м. 01.2023 г., м.
02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер на 108 лв. /3 х 36 лв./;
2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на
40 лв. за всеки месец, от които 28,75 лв. представляват 15 %
увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за
прослужено време – 11,25 лв., като общата сума за остатъка от
календарната година е в размер на 360 лв. /9 х 40 лв./,
ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лв. от датата на
завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане
на сумата.
С решението не е разпределяна отговорност за разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – Н. Я..
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушения на материалния закон, както и че същото е правно и фактически
необосновано. Във въззивната жалба се посочва, че е сключен само един
трудов договор с Върховния касационен съд, последващ такъв не е сключван с
ответника Софийски апелативен съд и ищецът не е давал съгласие за
прехвърлянето. Необсъдено било и обстоятелството, че останалите на работа
във ВКС служители получавали ежегодна индексация, което довело до
дискриминационно отношение към ищеца. Счита, че задълженията на стария
работодател се прехвърлят към новия, включително с това да индексира
трудовото възнаграждение. Поддържа, че индексирането следвало да
продължи да се извършва по колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата /КДАС/, а не по колони 7 и 8, както е приел
първоинстанционният съд. Възможността да получава това по-високо
2
възнаграждение било предвидено и в § 1 от ПЗР на ППКДАС. Класификаторът
на длъжностите имал за цел само да изброи и да степенува отделните
длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи
границите на трудовите им възнаграждения. Така мотивиран, моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – изцяло уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на
районния съд за правилно. Правоотношението на ищеца не било прекратено, а
бил променен работодателят. То се е запазило такова, каквото е било при
предишния работодател, като ищецът запазил достигнатите основно трудово
възнаграждение, ранг и допълнителни възнаграждения. Индексираното при
новия работодател обаче следвало да бъде извършвано съгласно колони 7 и 8
КДАС. Ответникът не бил първостепенен разпоредител с бюджет и бил
длъжен да се съобразява с финансовите параметри, одобрени за
осъществяване на съответната дейност. Считано от 15.07.2020 г. – откогато
ищецът вече става служител на ответника, индексирането на трудовото
възнаграждение не можело да бъде осъществявано по колони 5 и 6 КДАС, тъй
като последните важели за служители на ВКС и ВАС. Ищецът бил подписал
допълнително споразумение, поради което оспорва твърдението му за липса
на съгласие при промяна на трудовото правоотношение. Не споделя
изложеното във въззивната жалба съображение, че ищецът попада в
приложното поле на § 1 от ПЗР на ППКДАС. Тази разпоредба била
приложима само когато длъжността спира да съществува, не при преместване.
Определянето на диапазона на трудово възнаграждение за съответната
длъжност било в прерогатива на ВСС като първостепенен разпоредител с
бюджет. Органите на съдебната власт самостоятелно можели да определят
трудовите възнаграждения на съдебните служители, но само в определения от
ВСС в Класификатора диапазон, поради което индексацията следвало да бъде
извършвано съгласно колони 7 и 8 КДАС. Така мотивиран, моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба
3
от 05.03.2024 г.), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за осъждане на ответника Апелативен съд – София, БУЛСТАТ
*********, да заплати на ищеца Н. С. Я., ЕГН **********, сумата от общо
1296 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение,
получено от ищеца през исковия период, и дължимото му трудово
възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана,
както следва:
1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – разликата е в размер на 33
лв. за всеки месец, от които 23,75 лв. представляват 10 % увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време –
9,25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на
396 лв. /12 х 33 лв./;
2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лв.
за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 % увеличение на
заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за прослужено време – 10
лв., като общата сума за цялата календарна година е в размер на 432 лв.
/12 х 36 лв./;
3. За 2023 г. – общо 468 лв., както следва:
1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на
36 лв. за всеки месец, от които 25,50 лв. представляват 10 %
увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за
прослужено време – 10 лв., като общата сума за м. 01.2023 г., м.
02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер на 108 лв. /3 х 36 лв./;
2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на
40 лв. за всеки месец, от които 28,75 лв. представляват 15 %
увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40 % за
прослужено време – 11,25 лв., като общата сума за остатъка от
календарната година е в размер на 360 лв. /9 х 40 лв./,
ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лв. от датата на
завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г., до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на Върховния
касационен съд на длъжност „чистач“ от 2001 г. до 15.07.2020 г., когато с
4
Решение на Пленума на ВСС правомощието за стопанисване на Съдебната
палата било предоставено на ръководителя на Апелативен съд – София и
всички служители по трудови при ВКС били прехвърлени към САС по силата
на Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г. Нови
трудови договори не били сключвани, поради което ищецът поддържа, че
правата и задълженията по договорите, сключени с ВКС, се запазвали,
включително тези във връзка с индексирането на трудовите възнаграждения.
Излага подробни съображения, че последното следва да продължи по колони 5
и 6 КДАС, а не по колони 7 и 8 КДАС.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба САС е подал
такъв, с който е оспорил исковата молба като неоснователна. Ответникът
поддържа, че съобразно предвиденото в § 1 от ПЗР на Правилата за
прилагането на класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им със сходни или същите длъжности за
съответната група съгласно класификатора. Възнагражденията на
служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с
тези длъжности, но за съответното ниво. Трудовите възнаграждения на ищеца
били надлежно начислени и изцяло изплатени.
По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че между Н. С. Я. и Върховния касационен съд е възникнало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор, сключен между
страните на 01.04.2001 г., съобразно който ищецът Я. е заемал длъжността
„чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд – при ¾ работно време.
По делото са представени неоспорени от страните Допълнителни
споразумения към трудовия договор от 19.04.2001 г. (с ВКС), 15.02.2020 г. (с
ВКС), 26.02.2021 г. (със САС), 15.04.2022 г. (със САС) и 21.08.2023 г. (със
САС), с което са актуализирани основното и допълнителните трудови
възнаграждения на работника.
От Кратък стенографски протокол № 10/30.04.2020 г. се установява, че
е взето Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, съгласно което е
отнето стопанисването на Съдебната палата от председателя на ВКС и същото
е възложено на административния ръководител на САС, считано от 15.07.2020
г.
5
От Кратък стенографски протокол № 18/09.06.2020 г. се установява, че
е взето Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в
изпълнение на горното решение за съкращаване на основание чл. 30, ал. 5, т. 8
от ЗСВ на 31 щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020 г., сред които 15
такива за длъжността „чистач“. Същият брой щатни длъжности са открити в
САС, вкл. 15 такива за длъжността „чистач“, като в решението не е възразено
да се проведе процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ със запазване на размера на
възнагражденията съгласно § 1 ПЗР на ППКДАС.
По делото са приети Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и Заповед № А-
437/01.06.2021 г. на административния ръководител на САС, за утвърждаване
на структура на администрацията на САС. В заповедите е посочено, че в отдел
„Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са предвидени 18
щатни бройки за длъжността „чистач“.
Като писмено доказателство е представен Кратък протокол №
39/10.11.2020 г. на Съдийската колегия на ВСС, съгласно т. 7 от който е взето
решение за съкращаване на щатни бройки за длъжности в други съдилища и
откриване на 7 броя нови щатни бройки в САС.
Видно е от Извлечение от протокол № 19/16.12.2020 г. от заседанието
на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия на ВСС, че е
взето решение, с което е отхвърлено предложението на председателя на САС
за изменение на чл. 11 от ППКДАС. В мотивите е посочено, че с Решение по
протокол № 10/17.07.2020 г., т. 4, комисията е отхвърлила предложението,
касаещо изменението на чл. 11 ППКДАС, както и искането по отношение на
длъжностите от раздел I „Ръководни длъжности“ и от раздел III „Обща
администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на
САС. Посочено е също, че съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията
на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им
с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да
организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда –
съгласно чл. 12 и сл. ППКДАС.
Приети са и Правила за прилагане на класификатора на длъжностите
в администрацията на съдилищата. Чл. 7 от същите предвиждат, че
основните месечни работни заплати в Класификатора на длъжностите в
6
администрацията на съдилищата се определят от административния
ръководител в диапазон „от-до“. § 1 ПЗР на ППКДАС гласи, че заварен
съдебен служител на длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор
и за съответната група съдилища, се преназначава на друга сходна длъжност
при запазване на възнаграждението, а ако няма такава – запазва длъжността и
възнаграждението си. В чл. 4 ППКДАС са уредени отделните групи на
длъжностите в администрацията, категоризирани според числеността на
същите. В разпоредбата изрично е предвидено, че апелативните съдилища са
първа група по класификатора, а администрациите на ВКС и ВАС са в отделна
категория.
Като писмено доказателство по делото е представена Покана от адв. А.
Т., представляващ служители на САС, сред които и ищеца, до председателя на
САС за заплащане на претендираните суми, както Писмо от САС в отговор на
същата.
По делото е приета трудова книжка на ищеца, съгласно която
правоотношението му с ВКС е прекратено на основание на чл. 123, ал.1, т. 7
КТ на 15.07.2020 г. и такова е възникнало в същия момент със САС.
Приети са и Извлечения от Протоколи на заседания на Съдийска колегия
на ВСС от 04.02.2020 г., 23.02.2021 г., 11.04.2022 г. и 17.08.2023 г., с
приложени към тях класификатори, съгласно които са определени диапазоните
на възнагражденията във ВАС и ВКС в колони 5 и 6, както и тези за съдилища
от първа група в колони 7 и 8.
По делото е изслушано заключение по допусната съдебносчетоводна
експертиза. В същото вещото лице е посочило, че изплатеното
възнаграждение на ищеца за периода от 2021 г. до 2023 г. е определено
съгласно колони 7 и 8 КДАС. Разликата в трудовите възнаграждение на ищеца
за исковия период, изчислени съгласно колони 5 и 6 КДАС, и трудовото
възнаграждение съгласно колони 7 и 8 КДАС е в размер на общо 1092,51 лв.
/332,64 лв. + 320,12 лв. + 439,44 лв./, представляваща чиста сума за
получаване. Вещото лице изрично е отбелязало в експертизата и съобразило
при изчисленията си, че ищцата е работила на ¾ работно време, а не на пълно
работно време. Заключението е прието и неоспорено от страните.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
7
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, като
основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
1) съществуването на валидно трудово правоотношение между ищеца и
ответника за определена длъжност при определено месечно трудово
възнаграждение; 2) че ищецът е престирал труд, поради което е възникнало за
ответника задължение за заплащане на трудово възнаграждение в определен
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения, а именно, че дължимият размер на
трудово възнаграждение е начислен и изплатен на ищеца точно.
Първоинстанционният съд правилно е свел спорния по делото въпрос до
това дали при годишните индексации на трудовото възнаграждение на ищеца,
считано от промяната на работодателя от 15.07.2020 г., следва да бъде
осъществявано по колони 5 и 6 КДАС, отнасящи се за служители на ВКС и
ВАС, доколкото ищецът е бил служител на ВКС, или по колони 7 и 8 КДАС,
отнасящи се за служители на САС.
Чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ предвижда, че трудовото правоотношение с
8
работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в
резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие
на друго, включително прехвърляне на материални активи. Доколкото
дейността продължава да съществува, то и необходимостта от труда на заетите
по трудови отношения продължава да е налице, поради което е уредена тази
законова хипотеза. Правоприемникът става работодател по заварените
трудови правоотношения на мястото на праводателя, като е налице
правоприемство в трудовото правоотношение – в този смисъл са мотивите към
ТР № 10/27.11.2014 г. на ОСГК, ВКС. Стопанисването на Съдебната палата в
гр. София е обособена дейност, управлението на която е в правомощията на
ВСС, който може да възложи същото на административен ръководител на съд
с решение на Пленума на ВСС. Този извод следва от чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 388
ЗСВ. Вследствие именно на това свое правомощие Пленумът на ВСС е взел
решение за промяна във възлагането на управлението на Съдебната палата от
административния ръководител на ВКС на административния ръководител на
САС. В изпълнение на това решение е предприето и закриването на щатни
бройки във ВКС и откриване на същия брой такива в САС. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че нов трудов договор не е сключен, а
трудовото правоотношение е изменено по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ,
вследствие на което изменение ищецът е изпълнявал длъжността „чистач“ при
ответника на ¾ работно време.
Съгласно ал. 2 на чл. 123 КТ в случаите по ал. 1 правата и задълженията
на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от
трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на
новия работодател приобретател. Следователно съдържанието на трудовото
правоотношение се запазва такова, каквото е било при предишния
работодател към момента на промяната.
По делото не се спори, че възнаграждението на ищеца до края на 2020 г. е
останало такова, каквото е било при предишния работодател. Съдът приема,
че това поведение от работодателя е било дължимо и в изпълнение на
задълженията му по чл. 128 вр. чл. 123 КТ, а именно да изплаща на работника
възнаграждение в размер не по-малък от този, който е получавал работникът
при предишния работодател.
За периода, считано от 01.01.2021 г. до края на процесния период по
9
делото се установява, че ВСС е приел КДАС, съгласно които за чистач в САС
при ¾ работно време максималната заплата е била в размер на 620,25 лв. за
2021 г.; 682,50 лв. за 2022 г. и 785,25 лв. за 2023 г.
Съгласно приетото в Решение № 218 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 4618 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение „законодателят е
възложил на ВСС да издаде акт, който притежава отличителните
признаци, присъщи на нормативни актове – отнасят се до неопределен брой
адресати и имат многократно правно действие. Ето защо следва да се
приеме, че Класификаторът на длъжностите в администрацията,
включително и тази част от него, която се отнася за действието му спрямо
правоотношенията на заварените служители и бъдещите служители, е
подзаконов нормативен акт“. Следователно установеното от Класификатора
е задължително както за приелия го ВСС, така и за административните
ръководители, служителите и магистратите.
Изплащаните от ответника на ищеца суми като възнаграждение са били
съобразени с този размер на основното възнаграждение. Това се установява от
приетите по делото КДАС, допълнителни споразумения и заключение по
съдебносчетоводна експертиза, неоспорени от страните. Заключението съдът
кредитира изцяло като вярно и безпристрастно изготвено, неопровергано от
събраните доказателства по делото. За същия период съгласно приетите КДАС
и заключение по съдебносчетоводната експертиза за чистач във ВКС
основното възнаграждение е било по-високо, като е посочена разликата между
платеното на ищеца и възнаграждението за длъжността „чистач“ при ВКС,
която възлиза на общо 1092,51 лв.
Въззивният съд приема, че правилата за определяне на трудовото
възнаграждение на работници и служители в администрацията на САС са
били приложими по отношение на правоотношението с ищеца при
съобразяване на ограничението по чл. 123 КТ, а именно да не се намалява
размерът на трудовото възнаграждение, което същият е получавал при
предишния си работодател към момента на промяната – 15.07.2020 г.
Правилата за определяне на трудовото възнаграждение при работодателя са
част от вътрешните му актове и са приложими за всички работници и
служители по трудови правоотношения, без значение дали същите са
възникнали по чл. 61 КТ – със сключване на трудов договор, или по силата на
10
чл. 123, ал. 1 КТ.
Трудовите възнаграждения на служителите в администрацията на
съдилищата се определят от Пленума на ВСС чрез ежегодно приемане на
КДАС, в който са посочени диапазоните на размерите на същите за различните
групи. Следователно размерът на трудовото възнаграждение зависи от
съда, в който се престира работната сила. ППКДАС предвижда различни
категории на органи на съдебната власт в зависимост от броя служители и
натовареността на съответния орган. За всяка отделна група максималните
възнаграждения са различни. От това следва изводът, че не начинът на
възникване на трудовото правоотношение е решаващ за размера на
трудовото възнаграждение. Чл. 123 КТ урежда запазването на вече
възникналите права на работника и служителя при промяната на едната
страна в правоотношението – работодателя, с цел да бъдат съхранени правата
и интересите на икономически по-слабата страна в правоотношението, поради
което е въведена тази забрана за влошаване на положението на работника или
служителя при смяна на работодателите. Вътрешните правила на новия
работодател обаче следва да важат с пълна сила и за новите служители, без
значение дали те са такива по силата на първично възникнало трудово
правоотношение, или при условията на чл. 123 КТ. Ограничението на
последната разпоредба се отнася до вече възникналите за работника или
служителя права, нормата е императивна и следва да бъде тълкувана
стриктно.
От горното следва, че доколкото не е въведена забрана за новия
работодател да прилага вътрешните си правила, стига те да не нарушават вече
възникнали права на работника или служителя, същите следва да бъдат
приложени и в настоящия случай. Следователно възнаграждението за ищеца
за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. се определя по КДАС, действащ за
съответната година, по колони 7 и 8, отнасящи се до служители на САС,
какъвто е ищецът след 15.07.2020 г., но не по-малко от възнаграждението на
ищеца към датата на промяната.
Установи се по делото, че за процесния период са начислени и платени
дължимите на ищеца суми за трудови възнаграждения съобразно колони 7 и 8
от КДАС. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че
считано от 15.07.2020 г. индексацията на основното трудово възнаграждение
11
на ищеца следва да се извършва именно по тези колони, относими за САС, но
не и по колони 5 и 6 КДАС, относими за ВКС и ВАС, доколкото ищецът вече
не е бил служител на ВКС. По делото няма спор, че индексация е извършвана,
спорът е съсредоточен по отношение на начина, по който е следвало да бъде
извършена същата.
Следователно предявеният иск е неоснователен.
Въззивният съд приема, че правилото на § 1 ПЗР на ППКДАС урежда
хипотеза, в която длъжност по стария класификатор не е предвидена в новия
за съответната група съдилища. Настоящият случай не е такъв, доколкото
длъжността „чистач“ в КДАС съществува както във ВКС, така и в САС през
целия процесен период.
Неоснователно е възражението на въззивника, че изменението на
трудовото правоотношение е сторено без съгласието на последния. Това е
така, защото страните по спора са сключили допълнителни споразумения от
26.02.2021 г., 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г. Тези споразумения обективират
настъпилите промени в трудовото правоотношение, подписани са и от двете
страни и не са оспорени в хода на процеса.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че определяйки
възнаграждението на ищеца по колони 7 и 8 КДАС, било налице
дискриминационно отношение към същия, защото работещите във ВКС на
същата длъжност получавали по-високо възнаграждение, а работата била
идентична.
Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминацията
(ЗЗДискр.) представлява различно, по-неблагоприятно третиране на
физическо лице, основано на признак, описан в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна.
Последователна е съдебната практика по въпроса, че за да е налице
дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятно
12
третиране, но и това, че то се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр.
От значение при установяването на дискриминация е обективно
съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на
нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни
изисквания. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне
в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с
начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл Решение № 3 от
22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 244 от
14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен.
По делото не се установява чистачите на ВКС да са изпълнявали работа,
идентична с тази на ищеца по вид и обем. Именно установяването на това
обстоятелство би дало основание на съда да преценява дали е налице
дискриминационно отношение или не. В случая обаче не са ангажирани
доказателства, от които да се направи заключение, че чистачите с променен
работодател, считано от 15.07.2020 г., изпълнявайки служебните си
задължения при ответника САС, са извършвали идентична трудова дейност с
тези, които са били чистачи при ВКС в процесния период.
Отделно от горепосоченото следва да се подчертае, че в случая трудовото
възнаграждение на ищеца е определено от ответника съобразно нормативно
установените правила, поради което и няма основание да се приеме, че спрямо
ищеца е проявено дискриминационно отношение.
Водим от горното, съдът приема, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и подлежи на потвърждаване.
13
По отношение на разноските:
При този изход от делото право на разноски има въззиваемата страна,
която е претендирала юрисконсултско възнаграждение. Съобразно правната и
фактическата сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя такова в размер на 100 лв., което следва да бъде възложено в тежест
на въззивника.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11285/11.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 8852/2024 г. по описа на СРС, 63 състав.
ОСЪЖДА Н. С. Я., ЕГН **********, да заплати на Апелативен съд –
София, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14